Dimana Rankova, The Deputy Chairman of FSC, Head of Investment Supervision Division, has taken the decision for deletion of “Dunav Turs” AD, City of Russe from the public register of FSC.
„Balkan Investment Company“ AD is approved as in investment intermediary
FSC issued a license to „Balkan Investment Company“ AD, Sofia for operation as an investment intermediary in Bulgaria and for transactions under art.54, item 3 from Public Offering of Securities Act /POSA/ – management of individual portfolios of securities and/or moneys, with the exception of portfolios of investment funds and pension funds;
Съобщение относно стартиране на функционалност за регистрация на лицата, попадащи в обхвата на по §1Д от ДР на ЗППЦК
От 19-ти юни 2017 г. стартира приложение за регистрация на лицата, попадащи в обхвата на § 1д (ДВ, бр. 42 от 2016 г.) от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), в електронния модул „Е-РЕГИСТЪР 1Д”.
Съгласно § 1д (ДВ, бр. 42 от 2016 г.) от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), разпоредбите на глава шеста „а“ от ЗППЦК за разкриване на информация се прилагат и за лицата, чиято дейност се регулира по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, като е предвидено изключение за предприятия, които отговарят на два от трите критерии, посочени в ал. 2 на разпоредбата, за които изискването не намира приложение.
С оглед осигуряване на възможност за изпълнение на законовите изисквания неприсъствено и по електронен път Комисията за финансов надзор (КФН) отделя в самостоятелен модул „Е-РЕГИСТЪР 1Д” – функционалност за получаване и обработка на кореспонденцията, обслужваща бизнес процесите по приемането и оповестяването на информация от страна на дружествата, попадащи в обхвата на §1Д от ДР на ЗППЦК.
Достъпът до модула „Е-РЕГИСТЪР 1Д” и неговата функционалност ще бъде възможен след надлежна регистрация на задължените лица. Регистрацията се осъществява след одобрение на подадена заявка за достъп до системата. След подаване на заявката за регистрация и обработката ѝ от страна на КФН заявителят ще получи електронно уведомление на предоставения от него електронен адрес за кореспонденция. Уведомлението ще съдържа информация за успешната регистрация на заявителя или мотивиран отказ за нейното осъществяване.
Пълната функционалност на модула ще бъде активирана след 17.07.2017 г. Модулът ще бъде достъпен чрез електронната страница на КФН на адрес http://www.fsc.bg/bg/e-portali/registar-1d/, където в секция e-Портали е обособена подсекция Е-Регистър-1Д.
Публичният достъп до разкритата чрез модула информация ще се осигурява чрез официалната електронна страница на КФН посредством активна връзка към данните от него.
За работата с приложението за регистрация/дерегистрация на модула „Е-Регистър 1Д“ на разположение на лицата, попадащи в обхвата на §1Д от ДР на ЗППЦК и подлежащи на регистрация в модула, в секцията на модула е налично подробно ръководство в електронен формат.
Решение от заседание на КФН на 23.05.2019 г.
На заседанието си на 23.05.2019 г. КФН реши:
Издава лиценз на „Финанс асистанс мениджмънт” АДСИЦ за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел: инвестиране на парични средства, набрани чрез издаване на ценни книжа във вземания (секюритизация на вземания).
Потвърждава проспект за публично предлагане на 150 000 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции, с право на глас, с номинална и емисионна стойност 1 лев всяка. Акциите ще бъдат издадени от „Финанс асистанс мениджмънт“ АДСИЦ, гр. София, в резултат на първоначално увеличаване на капитала на дружеството.
Вписва горепосочената емисия акции (в процес на емитиране) в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от Комисията.
Решение от заседание на КФН на 22.05.2017 г.
На заседанието си на 22.05.2017 г. КФН реши:
Изпраща писмо до ЗД „Съгласие” ЕАД, с което потвърждава, че представените документи са приети и че крайният срок за произнасяне по заявлението по придобиване от страна на ЗД „Съгласие” ЕАД на 100 % от капитала на „Токуда Здравно застраховане” ЕАД е 27.06.2017 г.
Предложението за новата система „Бонус-малус“ е публично достъпно на сайта на КФН
Комисията за финансов надзор, МВР и МТИТС очакват становища и предложения от всички заинтересовани лица
Проектът на Наредба по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането и предложението за модел на системата „Бонус-малус“ вече са подготвени за стартиране на обществено обсъждане. Отговорни за проекта са три институции: Комисията за финансов надзор (КФН), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В процеса на изработване активно се включи и Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".
Фокусът на системата „Бонус-малус“ в глобален план е върху стимулиране на отговорно поведение на пътя на водачите и върху ангажиментите на собственици на моторни-превозни средства (МПС). Целта на „Бонус-малус“ е да коригира в дългосрочен план поведението на участниците на пътя, да промени нагласата на мислене при шофиране и да засили вниманието към спазването на правилата за движение. „Бонус-малус“ поставя акцент върху пряката връзка между поведението на водачите на пътя, спазването на отговорностите на собствениците на МПС и нивата на пътен травматизъм в България. Системата има цел да стимулира добросъвестните водачи, чиято застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“ (ГОА) ще намалява и да санкционира рисковите водачи чрез заплащане на по-висока застрахователна премия, определена на база на рисковото им поведение.
Считано от днес, 19.11.2019 г. в едномесечен срок, трите институции, отговорни за предложението за модел на система „Бонус-малус“, ще приемат писмени предложения от всички заинтересовани страни в обществото по следните канали:
-телефон, КФН: 0800 44 444
-мейл КФН: bonus-malus@fsc.bg
В тази връзка на сайта на КФН, може да бъде разгледан и целият пакет документи, включващ проект на Наредба за системата „Бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, проект за последващи промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, мотивите към направените предложения: https://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/
В документа по-долу може да бъде намерена подробна информация относно предложението за модел „Бонус-малус“ под формата на въпроси и отговори.
Каква е историята на модела в България?
През 2018 г. в изпълнение на законовата делегация по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането (КЗ) и въз основа на окончателния доклад на консултанта с международен опит в оценката на риска и актюерството (“Ърнст и Янг Бизнес Адвайзори Сълушънс“, Гърция), нает на основание §16 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, на 06.11.2018 г., КФН, МВР и МТИТС предложиха вариант на Наредба (система „Бонус-малус“), който не беше одобрен от обществото. Причината за това бяха редица основателни критики: определянето на клас за „бонус-малус“ на автомобила, което се практикува само в една държава членка в Европейския съюз; предложението за запазване на класа за “бонус-малус” при прехвърляне на собствеността върху МПС, което не е предвидено в системите за “Бонус-малус” на нито една от анализираните държави в ЕС, а също и с аргумента, че по този начин се възлага тежест на лица, които не са отговорни за причиняване на вреди или за допускане на нарушения по пътя. Отправени бяха и критики, че системата “Бонус-малус” не се отнася за МПС, които са общинска или държавна собственост.
Кои са отговорните институции за създаване на нов модел и как протече процеса по създаването му?
Новото ръководство на Комисията за финансов надзор още при встъпването си в длъжност през пролетта на 2019 г. заедно с МВР и МТИТС създаде необходимата организация за изготвянето на нова концепция за въвеждане на „Бонус-малус“ в България като основен приоритет, който ангажимент е и в изпълнение на мерките, заложени в „Европа 2020: Национална програма за реформи“.
При изработване на новото предложение на Наредбата за системата „Бонус-малус", на първо място бяха анализирани всички коментари и препоръки на заинтересованите страни, на правителствените и неправителствените организации и на гражданите, дадени в общественото обсъждане по предходния проект на наредбата; бяха проведени редица срещи и дискусии за взимане предвид на различните гледни точки на участниците в движението; беше проведен изключително задълбочен анализ на международните практики и на онези специфични компоненти от тях, които са възможни за адаптиране в България. Най-сериозно внимание, време и усилие беше посветено на местните за България специфики, касаещи модела, възможните предизвикателства, които той може да срещне както на ниво внедряване, така и на ниво ефективност и ефикасност. Беше извършен анализ и съпоставка на приложимостта на система „бонус-малус“ в България спрямо останалите държави-членки на ЕС.
Изработването на предложението за модел „Бонус-малус“ продължи 6 месеца с експертна група от над 20 участника от трите държавни структури – КФН, МВР и МТИТС, в сътрудничество с представители на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", които имаха за задача да подготвят модел, отразяващ спецификите на българското законодателство в областта на пътно-транспортна, застрахователна, автомобилна и други свързани с това сфери. Проектът е изработен с изцяло вътрешен капацитет без никаква допълнителна финансова инвестиция към външни подизпълнители и консултанти.
При разработването на наредбата са използвани предоставените от МВР и Гаранционния фонд (ГФ) статистически данни, чрез които са установени факторите (пътни нарушения), които имат най-значителен ефект върху честотата на инцидентите, свързани с фатални изходи и телесни наранявания, подготвения на тяхна база статистически анализ и моделите за моделиране, изготвени от консултанта „Ърнст и Янг Бизнес Адвайзори Сълушънс“, Гърция.
За да се осигурят равнопоставени условия на всички участници в системата „Бонус-малус“ се предлага за целите на класификацията, както на водачите, така и на собствениците да се взимат предвид само нарушенията и престъпленията, извършени след 01.01.2020 г.
Системата „Бонус-малус“, съгласно предложения проект ще има два етапа: Първи етап: влизане в сила на разпоредбите, които ще позволят отчитането на извършените административни нарушения и престъпления, които са заложени като фактори за определяне на „бонус-малус“ класа на водача и собственика на МПС от 01.01.2020 г.
Втори етап: влизане в сила на разпоредбите, които регулират определянето на „Бонус-малус“ класа на водача и собственика на МПС и коригирането със съответния коефициент на индивидуалната застрахователна полица от 01.01.2021 г.
Предлага се, също така, с цел избягване на привилегировано третиране или дискриминация системата да се прилага по еднакъв начин в случаите на моторни превозни средства, собственост на физически лица, юридически лица, държавата и общините и в случаите на моторни превозни средства, използвани за лични и служебни цели.
Предложният модел на системата отчита обективното правно положение, че съгласно българското законодателство застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на конкретно моторно превозно средство може да се сключи, както от неговия собственик, така и от всяко друго лице и не се правят предложения за неговата промяна.
В изпълнение на законовата делегация се предлага системата „Бонус-малус“ да отчита факторите, свързани с поведението на водачите при движение по пътищата (установени с влезли в сила актове за налагане на наказания на административни нарушения по Закона за движението по пътищата или престъпления по глава десета и глава единадесета, раздел втори от Наказателния кодекс, които имат отношение към настъпване на ПТП и причиняване на телесни увреждания и смърт на участници в движението). Конкретните административни нарушения и престъпления са групирани в седем категории в Приложение № 1 към проекта на наредба съгласно тяхната тежест и за всяка категория е определен брой наказателни точки, които да се начисляват при влизане в сила на актовете за налагане на наказания. Други фактори (като напр. изплатени обезщетения, нарушения на други закони извън Закона за движението по пътищата) не се предвижда да се използват за целите на задължителното коригиране на застрахователната премия съгласно нормативно установената система „бонус-малус“.
Предложено е факторите, свързани с изплатени обезщетения по претенции по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да могат да се използват от застрахователите при формиране на тяхната базова застрахователна премия по застраховката, като да се предвидят намаления (отстъпки) или увеличения (надбавки), съгласно разработени от тях тарифи, обявени пред Гаранционния фонд. По този начин не се създава нормативно задължение на застрахователите да прилагат тези фактори в договорната си практика и застрахователите остават свободни да формират тарифите за базовата застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Единственото ограничение, което се поставя при формирането на базовата премия е тя да не включва факторите, определени за целите на системата „бонус-малус,“ за да се избегне двойното отчитане на едни и същи фактори, както при определяне на базовата премия така и при нейното коригиране.
В случай, когато факторите, свързани с изплатени обезщетения по претенции, са предвидени в тарифите на застрахователите, се създават условия за използване на информацията в регистъра на предявените и изплатените претенции, поддържан в информационния център на Гаранционния фонд. Това ще позволи на застрахователите да извършват качествена индивидуална оценка на риска на база изплатени обезщетения при определяне на базовата застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и ще се създаде гаранция срещу недобросъвестно скриване или срещу незнание на информация от застраховащите лица по отношение на тези фактори за оценка на риска.
Предложеният модел предвижда носители на „Бонус-малус“ класа да бъдат на самостоятелно основание собственикът на моторното превозно средство по отношение на конкретното моторно превозно средство и водачът на моторното превозно средство.
Предлага се собственикът да бъде носител на класа за „бонус-малус“, доколкото той има право на ползване и разпореждане с моторното превозно средство и с поведението си може да определя лицата, които да го управляват. По тази причина се предлага неговият „бонус-малус“ клас по отношение на конкретното МПС да се влияе от всички административни нарушения и/или престъпления, извършени с МПС през периодите на собственост. За да се избегне ефектът на разпростиране и умножаване на ефекта от увеличаване на класа за „бонус-малус“ на собственика в резултат от поведението на останалите водачи върху евентуални други МПС, притежавани от същия собственик, се предлага класът за „бонус-малус“ на собственика да се отнася до всяко конкретно МПС. По такъв начин извършените нарушения с това конкретно МПС няма да натоварват други МПС, притежавани от същия собственик и ще се избегне ефектът на разпростиране.
С придобиването на моторното превозно средство се предвижда новият собственик да се класифицира в базов „неутрален“ клас за „бонус-малус“, който е равен на базовата застрахователна премия на застрахователя, съгласно тарифата без корекции. За да се избегне заобикаляне на системата, чрез фиктивно прехвърляне на моторното превозно средство и неговото повторно придобиване от същия собственик с цел изчистване на натрупани „малуси“ се предлага при последващо придобиване на същото моторно превозно средство от същия собственик да се вземат предвид натрупаните „малуси“ през предишните периоди на притежание при прилагане на правилата за преход, с цел собственикът да се окаже в същия „бонус-малус“ клас, който би имал, ако собствеността върху моторното превозно средство не е била прехвърляна.
Предлага се водачът на моторното превозно средство да бъде носител на клас „бонус-малус“, защото поведението на водача е основният фактор за причиняване на пътнотранспортни произшествия с произтичащите от тях вреди върху други граждани и имущество и основната цел на предлаганата система е да противодейства на рисковото поведение на водачите на превозни средства при движението им по пътищата. За да може да се отчита „бонус-малус“ класът на водача се прави предложение за промени в законодателството, които да изискват вписването на всички водачи, които ще управляват определено моторно превозно средство (включително собствениците на моторното превозно средство, когато са правоспособни водачи и възнамеряват да го управляват), в застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предложението за самостоятелното вписване на собственика като водач се прави, за да се разграничи неговия клас като собственик, който е по отношение на конкретното моторно превозно средство и който зависи от нарушенията и/или престъпленията, извършени с конкретното моторно превозно средство, от личния му клас като водач, който зависи от всичките извършени от него нарушения или престъпления, независимо от моторното превозно средство. Идентификацията на всички водачи, вкл. и на самия собственик, когато той има намерение да управлява собственото си МПС, е от особена важност за постигането на справедливост в системата при определяне на премията по застраховката, имайки предвид, че всеки водач има индивидуален рисков профил.
Предлага се за неизпълнението на задължението за обявяване на водачите в полицата да има административно наказание, както за водача, така и за собственика на моторното превозно средство. Също така законът предвижда в случай на недобросъвестно скриване на информация относно водачи, които представляват повишен застрахователен риск, застрахователят да има право да събере допълнителна премия, съответстваща на по-високия риск. Не се предвижда изключване на невписания водач от кръга на покритието по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нито регрес на застрахователя спрямо него за размера на изплатеното обезщетение.
Прави се предложение за изключения от задължението за обявяване на водачи в полицата в някои ситуации, когато: обществени интереси налагат това (линейки, превозни средства със специален режим на движение, собственост на МВР и др. подобни, имащи право да ползват специален режим на движение; моторно превозно средство, което е собственост или е предоставено за ползване от лице, което е внедрило система за управление на пътната безопасност БДС ISO 39001; учебно моторно превозно средство по време на обучението или изпита им за придобиването на правоспособност за управление на МПС или по време на обучението за придобиване на квалификация на водача по реда на чл. 7б, ал. 7 и 8 от Закона за автомобилните превози. Предложените изключения няма да водят до освобождаване от прилагането на системата „бонус-малус“ спрямо посочените категории МПС, тя продължава да се прилага за тях на база „бонус-малус“ клас на собственика. Водачите, които управляват МПС, предмет на изключенията също няма да бъдат изключени от системата „бонус-малус“, защото в случай на извършени нарушения при управление на такива превозни средства увеличението на техния „бонус-малус“ клас ще се отразява при вписването им в застрахователни полици по отношение на други моторни превозни средства – напр. личните им автомобили.
Предлага се „бонус-малус“ класът на водача да се определя към момента на вписване в застрахователната полица, като се отчитат административните нарушения и престъпления, установени с влезли в сила наказателни постановления, фишове, електронни фишове и присъди към момента на вписването в застрахователната полица. Предлага се при първо вписване в застрахователна полица на водач, за който няма информация за влезли в сила такива актове за налагане на наказания да се определя базов „неутрален“ клас за „бонус-малус“. В случай че има информация за такива влезли в сила актове за налагане на наказания, водачът ще се класифицира в базовия „неутрален“ клас за „бонус-малус“ към момента на влизане в сила на първия такъв акт за налагане на наказание за извършено административно нарушение или престъпление, към който момент автоматично ще се начисляват наказателните точки за повишаване на „бонус-малус“ класа съобразно тежестта на нарушението или престъплението. След това към водача ще се прилагат правилата за преход – при изтичане на една година от датата на влизане в сила на съответния акт за налагане на наказание, без в този период да е влязъл в сила друг акт за налагане на наказание за друго нарушение или престъпление, водачът ще слиза с един „бонус-малус“ клас на долу, а при влизане в сила на такива актове, ще качва с класовете, съответстващи на тежестта на административното нарушение (престъпление).
За да се избегнат злоупотреби със системата „бонус-малус“, при които водач преди първото си вписване в застрахователна полица целенасочено извършва маловажно нарушение, спрямо което се прилагат малък брой точки, водещи до определяне на нисък клас за малус, след което след дълъг период, в който водачът не се вписва в полица за задължителна застраховка, възползвайки се от намаляване на „бонус-малус“ класа според общите правила за преход, се вписва в полица направо на клас „бонус“, се предлага за такива водачи, за които входът в системата се определя от извършено предходно нарушение, първоначалният „бонус-малус“ клас да не може да бъде по-нисък от неутрален.
При предложения вариант, при който носители на класа за „бонус-малус“ са както собственикът така и водачът премията по застраховка „Гражданска отговорност“ следва да се коригира в съответствие с по-високия „малус“ измежду „бонус-малус“ класификациите на собственика и на всички водачи на съответното МПС. За информационни и контролни цели се прави предложение при изготвяне на застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се вписват поотделно класовете на собственика на превозното средство и на всички вписани водачи. При сключване на застраховката към базовата премия, определена от застрахователя, да се прилага коефициентът на най-високия от всички тези класове.
Предлагат се две алтернативни скали за „бонус-малус“: едната с 15 (петнадесет класа) при базов „неутрален“ клас 6, пет класа „бонус“ и девет класа малус. При нея в най-облагодетелстващия „бонус“ клас се реализира отстъпка от 23% от базовата премия а в най-утежняващия „малус“ клас се реализира увеличение от 400 % на базовата премия. Втората скала съдържа 20 (двадесет класа) при базов „неутрален“ клас 8, седем класа „бонус“ и дванадесет класа малус. При нея в най-облагодетелстващия „бонус“ клас се реализира отстъпка от 25% от базовата премия, а в най-утежняващия „малус“ клас се реализира увеличение от 400 % на базовата премия. Целта на това предложение е в рамките на общественото обсъждане заинтересованите лица да изразят своите предпочитания коя скала да бъде приложена. По отношение на броя класове трябва да се отбележи, че „бонус-малус“ системите, които имат по-малък брой класове, позволяват по-бърз преход на лицата между различните класове, но водят до по-резки увеличения на премиите, за да компенсират това. Предложени са скали с използване на максимален малус от 400%, защото това ще позволи по-големи отстъпки в бонус класовете. И двете предложени скали са разработени от консултанта и на база на изчисления индекс на издръжливост са сред най-балансираните от всичките единадесет предложени варианта. Скалата на „бонус-малус“ класовете заедно с коефициентите за промяна на базовата застрахователна премия се определят в Приложение № 2 към проекта на наредба.
Предлагат се правила за преход между класовете, съгласно които за всяка една наказателна точка, посочена в Приложение № 1, лицето – собственик или водач на МПС, преминава с един „бонус-малус“ клас по-високо. Класът, както на собствениците на моторни превозни средства, така и на водачите се променя като се определя следващият по-нисък „бонус-малус“ клас с изтичане на всеки дванадесет месеца от датата на определяне на първоначален клас и/или датата на влизане в сила на всяко едно наказателно постановление, фиш/електронен фиш и присъда, когато в този едногодишен период не е влязъл в сила друг акт за налагане на наказание за престъпление или административно нарушение по Приложение № 1.
Направено е предложение от това правило да има изключение за срока на изтърпяване на наложено наказание за временно лишаване (по съдебен или административен ред) от право да се управлява МПС, или при отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство по чл. 171, т.1 от ЗДвП, или когато е наложена мярка за процесуална принуда по реда на чл. 69а от НПК, както и за лица, които не са придобили или не са възстановили правоспособност, като в тези случаи „бонус-малус“ класът може да се променя до достигане най-много на базов „неутралаен“. Респективно, ако водачът се намира на „бонус“ клас този клас да спре да се намалява до възстановяването на правоспособността. Предложението е продиктувано от стремежа за оказване на превантивен ефект върху участниците в движението по пътищата. Логиката се обуславя от факта, че лицата, спрямо които са приложени тази мерки, нямат правото да управляват МПС и в този смисъл не са фактор в движението по пътищата. Неоправдано е тези лица да преминават в по-нисък „бонус-малус“ клас от „неутралния“ в срока на неправоспособност, тъй-като така или иначе те не влизат в обсега на Наредбата за системата „бонус-малус“, която отчита факторите, свързани с поведението на водача при движение по пътищата и се очаква тези лица без правоспособност да не влияят пряко върху движението по пътищата.
За да се избегне рискът от невярно отразяване на данни за целите на определяне на класификацията по „бонус-малус“ се предлага за целите на определяне на „бонус-малус“ класовете да се извършва обмен на информация между информационната система на Гаранционния фонд, информационните системи на застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и информационните системи на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на правосъдието, съдържащи информацията, съответно за влезлите в сила наказателни постановления, фишове и електронни-фишове за административните нарушения и за влезлите в сила присъди за престъпленията, които имат отношение за определяне на класовете.
Въз основа на информацията, получена от обмена на данни, се предлага Гаранционният фонд да изчислява „бонус-малус“ класа на собственика и на водачите заедно със съответните коефициенти и да определя най-високия клас, който следва да се използва за коригиране на премията по застрахователната полица, като подава данните, които следва да се впишат в нея от застрахователя.
Предложено е система „бонус-малус“ да не са прилага по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 483, ал. 5 от КЗ, която се сключва само по временна табела с регистрационния номер. Временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на МПС на територията на страната с случаите на тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. Тези табели се използват от неопределен на брой нерегистрирани МПС и неопределен брой водачи, поради което е невъзможно за тях да се приложи обоснован подход за прилагане на система „бонус-малус“.
Предложено е въвеждането на административна електронна услуга, предоставена от Гаранционния фонд, чрез която лицата да могат да проверяват своя индивидуален „бонус-малус“ клас. За достъп до тази електронна услуга е предложено лицето да въвежда личен идентификатор (ЕГН, ЛНЧ, ЛН, ЕИК или БУЛСТАТ) и електронен код (от типа на персонален идентификационен код) или квалифициран електронен подпис. Освен проверка чрез електронната услуга предоставяна от Гаранционния фонд, за улеснение на потребителите, които не разполагат с електронен код или квалифициран електронен подпис, е предвидена възможност проверката да се извършва посредством застрахователите и застрахователните посредници, които предлагат сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, срещу предоставяне на документ за самоличност. Предложено е услугите да се предоставят безплатно.
Предвижда се и специален механизъм за оспорване на определените „бонус-малус“ класове, както и оспорване на факторите (наказателни постановления, фишове/електронни фишове и присъди), в зависимост от които същите са определени. По този начин се изключва възможността за утежняване положението на потребителите на застрахователни услуги чрез неправилно определен клас или неправилно въведени данни за определянето на по-висок размер на индивидуална застрахователна премия на лицата. Изрично е посочено в чл. 18, ал. 2 от проекта на наредба, че оспорването не освобождава лицата от задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предвид предложения подход за изчисляване на „бонус-малус класовете на база информация от информационните системи на Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието с проекта на наредба се предлага да се определи взаимодействието на информационната система на ГФ с информационните системи на застрахователите, МВР и МТИТС, и съхраняваните данни за целите на системата „бонус-малус“.
Заедно с предложението за Наредба за система „бонус-малус“ се правят и предложения за изменения в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз.
Предложенията са насочени в няколко основни направления:
- създаване на задължение на застрахователите да подават тарифите за базовите премии по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ГФ, който да поддържа база данни за информационни цели, като се създават условия за опазване на поверителността;
- Промяна на реквизитите на застрахователната полица, в която да се вписват водачите, които ще управляват МПС и за които ще се определя „бонус-малус“ клас, вписване на информация за „бонус-малус“ класовете за водачите, собственика, коригиращия коефициент, който се прилага към застрахователната премия.
Промените се налагат за да се осигури събирането на необходимата информация за прилагането на системата „бонус малус“, както и нейното надлежно-отразяване в застрахователната полица за информационни и контролни цели.
Във връзка с обсъдените по-горе изключения от задължението за обявяване на водачи в полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са направени предложения в проекта на наредба да се предвиди освобождаване от задължението за вписване на водачи в застрахователните полици за:
- за линейки, пожарни и др. подобни, имащи право да ползват специален режим на движение (МПС собственост на МВР);
- за МПС, собственост или предоставени за ползване на лице, което е внедрило система за управление на пътната безопасност БДС ISO 39001;
- за учебно МПС – само за лица по време на обучението или изпита им за придобиването на правоспособност за управление на МПС или по време на обучението за придобиване на квалификация на водача по реда на чл. 7б, ал. 7 и 8 от Закона за автомобилните превози.
Прави се предложение да се уреди, че в случаите на необявено физическо лице, което управлява МПС, включително когато това необявено физическо лице е собственикът, застрахователят има право в сроковете, предвидени по Кодекса за застраховането (не по-късно от един месец от узнаване на необявеното обстоятелство), да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на определения от информационната система на ГФ „бонус-малус“ клас на необявения водач на МПС, към датата на сключване на застрахователния договор, заедно с лихвата за забава.
Прави се предложение да се уреди режим на изменение на застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който гарантира, че при вписване/отписване на водач на МПС в полицата ще се отразяват корекциите в определените „бонус-малус“ класове и при увеличаване на рисковия клас ще се коригира застрахователната премия. Също така се прави предложение да се регламентира издаването на добавъците към застрахователната полица, които касаят обстоятелства, свързани със системата „бонус-малус“.
За целите на ползване на данни относно изплатените обезщетения от страна на застрахователите за определяне на базовата премия се предлага регламентация на достъп до базата данни в ГФ за изплатените претенции за предходните 5 год. по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В едногодишния период до 01.01.2021 г., следва да бъдат приети промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, както и в Кодекса за застраховането, което ще осигури функционирането на системата „бонус-малус“ във вида, приет окончателно от трите институции след провеждане на общественото обсъждане. Разработването и приемането на промените в Наредба № 54 от 2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането следва да завърши във възможно най-кратки срокове, за да се създадат условия за извършване на доработките в системите, които да гарантират осъществяване на обмена на данни.
Промените в Кодекса на застраховането ще се отнасят до уреждане на връщането, съответно доплащането на застрахователната премия при отписване и вписване на водач в нея, както и въвеждането на санкция за необявяването на водач, който ще управлява МПС при сключването на застрахователната полица.
Народното събрание избра Владимир Савов за заместник-председател на КФН и Петър Джелепов за член на Комисията
Владимир Савов е опитен финансист с експозиция към регулациите и надзора, финансовия анализ, застраховането, капиталовите пазари и банковото дело. Запознат е в детайли с дейността на КФН, тъй като шест годинизаема длъжността на член на КФН. По време на този период последователно изпълнява правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“и правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. По време на работата си в КФН Владимир Савов фокусира усилията си в последователност на процесите, отговорност и ефективност, за постигане на устойчиви във времето резултати, базирани на прозрачност и законност.Натрупаният международен опит на Савов разкрива ясна перспектива пред КФН и позиционирането ѝ на картата на европейските регулаторни органи. Българският застрахователен сектор е неразривно свързан с европейския и световен такъв. Споделянето на добри практики и възможности за развитие и сътрудничество на международно ниво е и част от визията на КФН за прилагане на европейски и световни принципи на местно ниво.
„Владимир Савов е стратег, ориентиран към резултатите, базирани на прозрачност и законност. Стандартите му на работа са високи и в унисон с организационните ценности, мисия и визия. Убеден съм, че с връщането му в екипа на КФН, заедно ще постигнем изключителни резултати при изпълнение на целите, които си поставяме.“ сподели Бойко Атанасов, председател на КФН.
Професионалната кариера на Петър Джелепов преминава през ръководството на регионални структури в банковия сектор, управление на процеси и екипи, както и през анализ и създаване на модели в услуга на индивидуалните потребители. Впоследствие, експертизата му се обогатява с процеса на управление на продажбите в банковия сектор. Фокус в представянето му са уменията за водене на преговори, анализ на макро и микро ниво и разбиране на нуждите на потребителите. По време на над 10-те години опит в сферата на управлението, той акцентира върху реализиране на бизнес стратегии и сегментационна политика, мониторинг и контрол на постигнатите резултати, планиране на бизнес целите на банките, пряко участие в преговори и сделки с корпоративни клиенти.
Позициите, които заема последователно, са свързани с извършване на детайлен анализ на методите по таргетиране на потребителите, като той въвежда оптимизация на работните процеси и създава условия за устойчивото развитие на тази дейност.
От парламентарната трибуна г-н Бойко Атанасов заяви, че и двамата кандидати притежават пълния набор от качества, гарантиращи силен експертен екип в КФН, който да постига високи резултати и да осигурява стабилност и предвидимост за гражданите и поднадзорните лица, в синхрон с визията му за развитие на Комисията.
Мария Филипова, заместник- председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност, участва в инициатива на БФБ в подкрепа на женското лидерство по повод международния празник на жената

Заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, се включи в „Ring the Bell for Gender Equality“ – „Да удари звънеца за равенство между половете“ – международна инициатива, която се провежда по повод празника на жените – 8-ми март. Дамският мениджърски екип на Българската фондова борса (БФБ) и г-жа Мария Филипова, представител на лидерския екип на Комисията за финансов надзор (КФН), дадоха днешното начало на борсовата сесия.
“Именно днес имаме възможността да дадем признание за отговорната роля на съвременната жена в професионален план. Дамите имат принос с уникалния си стил на лидерство, с грижата си за екипите, които ръководят в ситуация на криза и с постиженията, измерими в различните сфери на живота. Специфичното в небанковия финансов сектор в България е, че пред себе си има важната и отговорна задача да развива капиталовия пазар в епохата на дигитализация, а участието на дамите в изпълнението и в управлението несъмнено ще допринесе за повече комуникация, иновации и партньорство.”, каза Мария Филипова.
На тържественото откриване на борсовата сесия присъства Христина Пендичева – държавен експерт в Министерство на финансите и член на Съвета на директорите на БФБ и Васил Големански, заместник-председател на Съвета на директорите на БФБ.
„Гордеем се със силното представителство на жените в работата на всички нива на Борсата. Фактът, че тя оперира гладко и успешно във време на пандемия има своя прочит и в ценностите за зачитане на разнообразието и равнопоставеността на половете, които са основополагащи за нас. В това отношение, вярваме, че сме добър пример, който да бъде следван.“, каза Васил Големански, заместник-председател на Съвета на директорите на БФБ.
Инициативата се провежда за седми път и тази година обхваща над 90 борси в цял свят. Сегашното й издание е под надслов „Жените начело: Постигане на равнопоставено бъдеще в свят обхванат от Covid-19” (Women in leadership: Achieving an equal future in a COVID-19 world) в чест на жените лидери и женските организации, които демонстрират своите знания, умения и качества, за да ръководят ефективно в условията на възстановяване от пандемията Covid-19. Тя се провежда в партньорство с Международната финансова корпорация (IFC), Световната федерация на борсите (WFE), Инициативата за устойчиви борси (SSE Initiative), на която е член БФБ, Глобалния договор на ООН, UN Women и Women in ETFs (WE), с цел насърчаване равнопоставеността на половете в сферата на капиталовите пазари.
КФН прие Указания относно прилагането и тълкуването на чл. 4, т. 6 и 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти
Със Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) се транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2014/65 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (Директива (ЕС) 2014/65, ДПФИ II), като с посочване на финансовите инструменти, които са в неговия предмет по смисъла на чл. 4 от ЗПФИ, се транспонира Приложение I от Директива (ЕС) 2014/65.
Европейският орган за ценни книжа и пазари е приел Насоки относно прилагането на раздел В, точка 6 и раздел В, точка 7 от Приложение I към ДПФИ II (Насоките), които следва да се прилагат по отношение на компетентните органи и инвестиционните посредници, както са определени в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива (ЕС) 2014/65. С Решение № 844-Н/04.07.2019 г. Комисията за финансов надзор (КФН) е приела, че ще спазва Насоките, като същите са публикувани в раздел „Нормативна уредба“ – „Насоки и препоръки на европейските надзорни органи“ – „ESMA“ –
Във връзка със спазване на Насоките относно прилагането на раздел В, точка 6 и раздел В, точка 7 от Приложение I към ДПФИ II на свое заседание КФН взе решение по протокол № 81 от 05.11.2019 г., с което издава указания, с които се дават разяснения по отношение на обхвата на финансовите инструменти, които са предмет на закона и по конкретно:
– по прилагането и тълкуването на чл. 4, т. 6 от ЗПФИ и
– по прилагането и тълкуването на чл. 4, т. 7 от ЗПФИ.
Пълният текст на приетите указания e публикуван в раздел „Административни документи” – „Указания” – „Капиталов пазар”.
Комисията за финансов надзор представи Годишния отчет за дейността си за 2016 г. в Народното събрание
Комисията за финансов надзор (КФН) представи в Народното събрание Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2016 г.,част от който е и Отчета за изпълнението на бюджета на КФН за 2016 г. Отчетът за изпълнението на бюджета не е заверен от Сметната палата, тъй като към настоящия момент в КФН не е получен окончателният одитен доклад и становището за заверка.
През 2016 г. националната законодателна рамка е усъвършенствана в посока повишаване доверието и конкурентоспособността на финансовите пазари. Със Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти се установява нова регулаторна рамка за злоупотребата с вътрешна информация. Комисията предложи съществени изменения и допълнения към Кодекса за социално осигуряване, които обаче не бяха приети от Народното събрание в предишния му състав. Все пак бяха одобрени разпоредбите, с които се намалява годишния размер на удръжките от всяка осигурителна вноска, както и се намаляват таксите за управление. КФН прие и редица наредби, подобрявайки нормативната рамка за извършване на дейност в небанковия финансов сектор у нас. Одобрени са правилата, по които застрахователите ще имат достъп до масивите на МВР, с което започна да се оформя реално въвеждането на системата бонус-малус.
Развитието на капиталовия пазар беше основен ангажимент, който Председателят на КФН пое пред Парламента при избирането си през юли 2016 г. В тази насока са отбелязани първите успешни стъпки със създаването на Съвет за развитие на капиталовия пазар, който обединява всички участници на капиталовия пазар и одобри Стратегия за развитие на капиталовия пазар.
През миналата година беше засилен и превантивният контрол, за да може да се гарантира, че участниците на небанковия финансов сегмент отговарят на действащата нормативна уредба за извършване на дейност на пазара. В резултат на тази надзорна дейност значителен ръст отбелязва броят на договорните фондове, които нарастват със 7 фонда и в края на годината те вече са 117.
Освен за развитие на капиталовия пазар, усилията на КФН са насочени и към развитието на другите два финансови сектора – застрахователния и осигурителния. Най-значимото предизвикателство в областта на регулирането и надзора на тези сектори през 2016 г. беше организирането и провеждането на преглед на балансите на застрахователите, преглед на активите на пенсионните фондове и стрес-тест на застрахователния сектор. Те се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 г. и въпреки че резултатите бяха оповестени в началото на 2017 г., основната дейност се извърши през 2016 г. С действията по провеждането на прегледите и стрес-теста КФН осигури пълна прозрачност и гарантира доверие в резултатите.
Засили се и надзорната дейност през 2016 г. В резултат на това се отчита значителен спад в броя на съставените актове за установяване на административни нарушения по отношение на инвестиционната общност и пенсионно осигурителния пазар.
В пазарния анализ, включен в отчета, се отбелязва и сериозния ръст в активите (12%), които управляват поднадзорните лица, като техният размер достигна близо 22.8 милиарда лева или 26% от БВП. Въпреки разрастването на бизнеса, разходите за надзор, които може да си позволи комисията, намаляват, което е сериозен проблем пред по-широките отговорности на КФН, които изискват привличането на висококвалифицирани експерти и по-квалифицирана експертиза. Отчита се, че в условията на тези финансови ограничения комисията е положила сериозни усилия за подобряване на работата и за повишаване на доверието на потребителите, поднадзорните лица и обществото. През втората половина на годината КФН отчетливо се отвори към обществото, медиите и бизнеса.
Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2016 г., както и резюме, може да намерите на страницата на КФН, в раздел „За Комисията” – „Отчети на КФН”.