Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2019 г.


    Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2019 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.09.2019 г.
    Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2019 г. е 4 732 758 души, като нараства спрямо 30.09.2018 г. с 1,59 на сто.
    В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.09.2019 г. са акумулирани нетни активи на стойност 15 195 818 хил. лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2018 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 13,06 на сто.
    Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието на 2019 г. възлизат на 147 533 хил. лв. и се увеличават с 10,91 на сто в сравнение с отчетените приходи за деветмесечието на 2018 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.09.2019 г. е в размер на 47 860 хил. лв.
    Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2019 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.09.2019 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи.

Режим на временни разрешения на Обединеното кралство (ОК)


Преходният период, определен в споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, приключва на 31.12.2020 г. В рамките на този период Обединеното кралство (ОК) остава част от Митническия съюз и Общия пазар, като законодателството на Европейския съюз продължава да се прилага  и на  територията на ОК, включително за предоставяне на финансови услуги.
В ОК е предвиден т.нар. „режим на временни разрешения” (Temporary Permissions Regime), който ще позволи на дружества и фондове, които извършват дейност в ОК по силата на свободата на предоставяне на услуги, да продължават да осъществяват дейност в ОК и след края на преходния период. Режимът ще предостави на дружествата и на инвестиционните фондове време да се лицензират  в ОК. Те трябва да уведомят контролния орган на ОК – Financial Conduct Authority (FCA) за  своето  намерение да се възползват от режима до 29.12.2020 г., а тези дружества, които не са в група и вече са уведомили FCA са получили /или ще получат/ писма от FCA за това как трябва да действат:
  1. За дружествата, които имат паспорт за извършване на дейност в ОК, срокът за подаване на уведомления се удължи от 30 септември и те могат да се възползват от режима, подавайки уведомления сега. Това  позволява на всички самостоятелно регулирани дружества, които не са в група  и управители на фондове да уведомят FCA в случай, че още  не са го направили. Повторното отваряне на „прозореца за уведомяване“ допълнително предоставя възможност за мениджърите на фондове да актуализират  изпратените си уведомления, ако е необходимо.
  2. Ако дружествата притежават паспорт и вече са уведомили, че ще се възползват от режима, но не искат лицензиране в Обединеното кралство, защото не извършват дейност на територията на ОК,  трябва да оттеглят уведомлението си за възползване от режима и ако нямат съществуващи договори, да анулират паспорта си.
  3. Всички дружества с паспорт в ОК, които не се възползват от режима и които изискват разрешение за изпълнение на съществуващ договор, автоматично ще влезнат в Режима на ОК за договори на финансови услуги (FSCR), което ще им позволи да прекратят бизнеса си в ОК по законосъобразен начин. Дружествата под режим FSCR няма да могат да сключват нови договори в ОК. Повече подробности можете да намерите на интернет страницата на FCA, а при наличие на допълнителни въпроси, можете да се свържете с контактния център на FCA.
На 23 септември на интернет страницата на FCA е публикуван консултативен документ относно общите изисквания на FCA към международните дружества, които искат лицензиране от FCA  при желание да осъществяват  дейности в ОК. Документът дава допълнителна информация за изискванията на FCA относно   лицензирането. От всички дружества, които искат лицензиране в ОК ще се очаква да имат офиси на територията на ОК.  Крайният срок на консултацията изразяване на мнение по консултативния документ е 27 ноември 2020 г.
За повече информация може да посетите интернет адресите на съответните регулаторни органи в ОК:
https://www.fca.org.uk/brexit/temporary-permissions-regime-tpr
https://www.bankofengland.co.uk/eu-withdrawal/temporary-permissions-regime/operational-readiness-of-the-temporary-permissions-regime

РЕГИСТРИТЕ И САЙТЪТ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР РАБОТЯТ БЕЗПРОБЛЕМНО


Във връзка с публикация на сайта на телевизия БТВ, тиражирана от много други медии, Комисията за финансов надзор /КФН/ обявява, че публичните регистри и сайтът на  КФН работят безпроблемно. В момента се работи по изграждането на нов сайт на комисията, тъй като старият не е модернизиран от доста дълго време. С тази цел се извършват технически операции, поради които днес, 24.8.2018 г., за около час е бил недостъпен един от порталите, а именно „Електронен регистър и картотека“. След приключването на техническите действия достъпът до портала е възстановен и в момента той работи безпроблемно.
Нито за момент не е имало проблем с достъпа до решенията на комисията, в което всеки потребител може да се убеди и в момента на адрес
 
http://www.fsc.bg/bg/administrativni-dokumenti/resheniya/
 
Намираме за некоректни и манипулативни внушенията, които се съдържат в заглавието на БТВ, и опитите за аналогия с проблемите на Търговския регистър.

Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, получи награда за цялостен принос към застраховането

Председателят на КФН връчи наградата "Застраховател на годината – Животозастрахованe" и наградата за "Най-динамично развиващо се пенсионноосигурително дружество" през 2016 г.

 

Карина Караиванова, председател на КФН, връчи наградата "Застраховател на годината – Животозастрахованe" и наградата за "Най-динамично развиващо се пенсионноосигурително дружество" в категория "Пенсионноосигурително дружество на годината” на тържествената церемония на 18 май 2017 г., на която се раздадоха „оскарите” в застраховането и осигуряването за 2016 г.

Президентът на ВУЗФ доц.д-р. Григорий Вазов изтъкна, че Карина Караиванова е първият председател на регулатора, която присъства на връчването на престижните награди. Застрахователи, брокери и пенсионноосигурителни дружества бяха отличени в категориите "Застраховател на годината” – по общо и животозастраховане, „Пенсионноосигурително дружество на годината” и „Застрахователен брокер на годината" за 2016-та. Отделни награди се раздадоха и за най-динамично развиващ се застраховател, брокер и пенсионноосигурително дружество.

Специално беше отличена Ралица Агайн, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за цялостен принос към застраховането. Проф. Нено Павлов, председател на Фондация  "Проф. д-р Велеслав Гаврийски" и неин бивш колега като заместник-председател в КФН, връчи наградата на г-жа Агайн за големите й заслуги за развитието на застрахователния сектор в България.

„ Г-жа Агайн има най-голям опит в регулирането на застрахователния пазар в България, защото още през 2005 г. бе избрана за заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, и ръководи управлението 4 години, а от 2014 г. отново Народното събрание й гласува доверие и тя зае същия пост с 6 годишен мандат. Освен това тя има сериозен опит в законодателната дейност в областта на застраховането като народен представител в 39-то НС (2001 г. – 2005 г.), където бе председател на подкомисия по капиталови пазари към Комисията по икономическа политика, заместник-председател на групата за приятелство България – САЩ и член на постоянната делегация в Парламентарната асамблея на НАТО.

В момента освен ръководител на застрахователния надзор тя е и преподавател във ВУЗФ и е съавтор на книгите „Корпоративно управление в развитие: България 2002 – 2004” и „Българският Уолстрийт”, каза Нено Павлов, връчвайки наградата.
Ралица Агайн-Гури благодари за високото отличие и специално се обърна с благодарност към асоциациите на застрахователите и брокерите за усилията и помощта, които са оказали през 2016 г. във връзка с прегледа на балансите на застрахователите, както и за съвместната работа по нормативната уредба.

На събитието присъства целия финансов и застрахователен елит на България, представители на научните среди, както и на държавни институции и регулаторни органи.

Разяснения във връзка със заплащането на таксите от застрахователни агенти

  1. Ако застрахователен агент има договор с ЖЗК и ЗК, дължи ли две такси за общ финансов надзор?
Всеки застрахователен агент дължи ежегодно една такса за общ финансов надзор независимо дали извършва застрахователно посредничество за повече от един застраховател.
Съгласно раздел II, т. I, ред 35 на Приложение към чл. 27, ал. 1 на Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) размерът на таксата за общ финансов надзор за застрахователен агент е в зависимост от това в коя от трите хипотези на ред 35 той попада, а именно:
– юридическо лице и ЕТ с премиен приход през предходната календарна година до 1 000 000 лв. – 500 лв.;
– юридическо лице и ЕТ с премиен приход през предходната календарна година над 1 000 000 лв. – 1 000 лв.;
– физическо лице – 50 лв.

 

  1. Ако застрахователен агент смени компанията в календарната година отделни такси ли дължи?

Всеки застрахователен агент дължи ежегодно една такса за общ финансов надзор независимо дали извършва застрахователно посредничество за повече от един застраховател.
 

  1. Съгласно описаното в закона таксата за общ финансов надзор е дължима до 31 януари – таксата за текущата или за предходната година ли се отнася?
Таксите за общ финансов надзор от застрахователните агенти се заплащат до 31 януари на текущата година за текущата година.
Посочените такси се съдържат в раздел II, т. I, ред 35 на Приложение към чл. 27, ал. 1 на ЗКФН. Съгласно раздел IV, т. VI на Приложение към чл. 27, ал. 1 на ЗКФН таксите по раздел II, т. I, с изключение на таксите по раздел II, т. I, ред 36 на приложението, се заплащат ежегодно в срок до 31 януари на текущата година.

 

  1. В какъв срок от вписването на нов агент в регистъра следва да бъде внесена таксата? КФН ли изчислява размера или агентът въз основа на брой дни, през които е бил активен определя сумата, която да преведе?
На основание раздел II, т. ІI на Приложение към чл. 27, ал. 1 на ЗКФН размерът на таксата за общ финансов надзор на новорегистрираните дружества, фондове, еднолични търговци и физически лица се изчислява пропорционално на времето от вписването им в регистъра до края на годината, като дните от годината се броят за 360.
Съгласно раздел IV, т. VIII на Приложение към чл. 27, ал. 1 на ЗКФН таксите по раздел II, т. II на приложението се заплащат в срок до 31 януари на годината, следваща годината на регистриране.
Застрахователен агент, регистриран през 2018 г., заплаща таксата за общ финансов надзор за 2018 г. в срок до 31 януари 2019 г., като следва преди да внесе таксата да изчисли нейния размер съгласно правилото на раздел II, т. ІI. на Приложение към чл. 27, ал. 1 на ЗКФН. Комисията за финансов надзор след плащане на дължима такса също извършва проверка дали заплатената такса е съгласно законоустановените размери.
Всяко лице, преди заплащане на дължима такса към Комисията за финансов надзор може да направи справка за уточняване размера на таксата  на телефон 02/ 94 04 695.

 

  1. Как стои въпросът по отношение на агенти с прекратена дейност – отново ли посредникът дължи пропорционална такса, в случай че договорът е прекратен в течение на годината (в март например) или таксата е дължима в пълен размер?
Съгласно раздел II, т. IV на Приложение към чл. 27, ал. 1 на ЗКФН задълженото лице за внасяне на таксата по т. I, ред 35 е застрахователният агент, но таксата може да се внесе и от застраховател, за който агентът посредничи. Застрахователният агент е длъжен да внесе таксата за общ финансов надзор до 31 януари 2018 г. в пълен размер, като законът позволява това задължение да се изпълни от застраховател. В случай на отписване на застрахователен агент от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 на ЗКФН, воден от КФН, и при прилагане на правилото на раздел II, т. ІI. на Приложение към чл. 27, ал. 1 на ЗКФН, КФН възстановява част от нея след направено искане за това от съответното лице до комисията.

 

  1. В случай че договорът за застрахователно агентство е прекратен с дата 01 януари на съответната година, такса дължи ли се?

Застрахователните агенти дължат такса за общ финансов надзор за времето през годината, в което имат качество на поднадзорни лица, т.е. за времето, през което са регистрирани в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 на ЗКФН.
 

  1. Ако агент работи към две застрахователни компании една или две такси за осъществяване на надзор дължи?

Всеки застрахователен агент дължи ежегодно една такса за общ финансов надзор независимо дали извършва застрахователно посредничество за повече от един застраховател.
 

  1. По сметката, публикувана на сайта на КФН ли следва да се преведе таксата за общ финансов надзор: IBAN: BG95BNBG96613000141501, BIC: BNBGBGSD
Посочената във въпроса сметка е сметката на КФН, по която поднадзорните лица заплащат таксите за общ финансов надзор. Таксата се заплаща с „платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета“ по сметката на КФН, която е посочена и на интернет страницата на комисията, рубрика „Контакти“.

 

  1. Основание „такса застрахователни агенти“, наименование и ЕИК за ЮЛ или три имена и ЕГН за ФЛ достатъчно ли е?
При внасяне на такса за общ финансов надзор за 2018 г. като основание за плащане да се посочи „такса общ финансов надзор 2018 г.“.
Когато застрахователният агент внася дължимата такса за общ финансов надзор той сочи и своите данни (наименование и ЕИК за юридическо лице, съответно три имена и ЕГН за физическо лице).
В случай, че таксата за общ финансов надзор, дължима от застрахователен агент, се заплаща от застраховател, се посочват данни за агента – наименование и ЕИК за юридическо лице, съответно три имена и ЕГН за физическо лице, и размерът на платената такса. Когато застраховател заплаща таксата за общ финансов надзор за повече от един застрахователен агент с едно платежно нареждане, то тогава е необходимо да се изготви справка в табличен вид, като се посочат съответно ЕИК/ЕГН, имена на юридическите/физическите лица – застрахователни агенти и размерът на платената такса за всеки един агент поотделно. Справката следва да се представи на хартиен и технически носител в КФН, както и на е-mail – vasileva_m@fsc.bg.

 

Разяснения във връзка със заплащане на такси от застрахователни агенти и брокери

1. Ако застрахователният агент смени застрахователната компания, с която има сключен договор за застрахователно посредничество отделни такси ли дължи?
Когато при смяна на компанията в рамките на календарната година не е настъпило прекъсване на качеството застрахователен агент към 31 януари на следващата година агентът дължи една такса за текущ застрахователен надзор. Такъв е случаят, когато напр. застрахователен агент работи за една застрахователна компания по общо застраховане и една компания по животозастраховане и в рамките на годината смени едната компания, без да сменя другата, или когато при смяната няма времеви промеждутък, в който лицето е престанало да бъде застрахователен агент.
Когато при смяната на застрахователя за лицето е налице прекъсване на качеството му на застрахователен агент за определен период от време, при регистриране на новия договор за застрахователно агентство застрахователният агент следва да се счита за новорегистриран. Във връзка с новата регистрация се дължи такса по раздел ІІ, т. ІІ пропорционално на времето от вписването им в регистъра до края на годината, като дните от годината се броят за 360. В случай че лицето вече е заплатило такса за общ финансов надзор за текущата година, за него е налице основание за връщане на надвнесената част от таксата, за периода, в който лицето не е било вписано като застрахователен агент. В такъв случай, на основание чл. 27, ал. 8 от ЗКФН, който предвижда, че надвнесените и погрешно внесените такси подлежат на връщане, лицето има право да предяви искане за връщане на надвнесена такса.
 
2. Следва ли застрахователно дружество да следи дали застрахователните агенти са платили таксите си за общ финансов надзор?
В т. IV, раздел II от Приложение към чл. 27, ал. 1 (обн. ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от ЗКФН е предвидено, че задълженото лице за заплащане на таксата за общ финансов надзор е застрахователният агент, но е дадена възможност таксата да се внесе и от застраховател, за който агентът посредничи. Таксата  се заплаща ежегодно в срок до 31 януари на текущата година. В случай че таксата за даден застрахователен агент не е заплатена в срок, е налице основание за заличаване на агента от регистъра, воден от КФН, съгласно чл. 321 във връзка с чл. 312, ал. 1, т. 8 от Кодекса за застраховането. Такова заличаване е правомощие на КФН и застрахователят няма задължение за предприемане на действие, ако агентът не е заплатил таксата. Това не ограничава правната му възможност да прекрати договора за застрахователно агентство по собствена инициатива или да предприеме превантивни мерки застрахователният агент да заплати дължимите от него такси.
 
3. Какво има предвид законът относно това, дали застрахователен агент има премиен приход до или над 1 млн. лв.? Това за платени или за начислени премии се отнася?
Съгласно т. 35, раздел II от Приложението дължимата такса за застрахователен агент, който е юридическо лице или ЕТ с премиен приход през предходната календарна година до 1 000 000 лв., е 500 лв., таксата за юридическо лице или ЕТ с премиен приход през предходната календарна година над 1 000 000 лв., е 1000 лв., а таксата на застрахователен агент-физическо лице е 50 лв. Предвид съществуването както на необвързани, така и на обвързани застрахователни агенти, които не могат да събират застрахователни премии, по смисъла на чл. 313, ал. 2 от Кодекса за застраховането, при определяне на размера на таксата за общ финансов надзор от застрахователни агенти следва да се използват данните за начисления премиен приход. Когато таксата за общ финансов надзор се определя в зависимост от премийния приход, следва да се вземе предвид начисленият премиен приход през предходната година при всички застрахователи, за които агентът посредничи.
 
4. Следва ли застрахователните агенти да подават регулярни справки за премийния си приход през предходната година и ако да, в какъв срок?
В нормативната уредба не е предвидено представянето на регулярни справки за премийния приход на застрахователните агенти.
 
5. Кой следва да внесе таксата за общ финансов надзор на застрахователните агенти?
Титуляр на задължението за заплащане на таксата за общ финансов надзор за застрахователен агент е застрахователният агент. Но законът урежда правна възможност таксата да бъде платена и от застрахователното дружество, за което агентът посредничи съгласно разпоредбата на т. IV от Раздел II от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН.
 
6. В случай, че договорът за застрахователно посредничество е прекратен преди 31 януари, такса дължи ли се?
Ако застрахователно дружество и застрахователен агент прекратят правоотношението си преди 31 януари на текущата година и не е извършено плащане на таксата съгласно ЗКФН, то дължимата такса за агента следва да се внесе в размер, определен пропорционално на времето от началото на годината до вписване на прекратяването на агентския договор, като дните от годината се броят за 360. Тази такса следва да бъде заплатена в срок до 31 януари на текущата година. В случай че прекратяването на договора за застрахователно агентство е вписано след 31 януари на текущата година, таксата за общ финансов надзор следва вече да е била заплатена в пълен размер, поради което за лицето възниква право да иска връщане на надвнесената такса за времето от вписване на прекратяването до края на текущата година.
 
7. Какви са дължимите такси за регистрация и започване на дейност като застрахователен брокер – ЮЛ?
Съгласно Раздел I, т. VI, ред 16 от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН таксата за вписване в регистъра на лице, като застрахователен брокер е 7500 лв., като съгласно Раздел IV, т. III във връзка с т. I от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН се дължи първоначално таксата за разглеждане на документите в размер на 80 на сто от общия размер на таксата, а останалите 20 на сто – при издаване на удостоверението за регистрация.
Застрахователните брокери дължат и ежегодна такса за осъществяване на общ финансов надзор в размер от 5000 лв., регламентирана в раздел II, т. I, ред 34 от Приложение към чл. 27, ал. 1 (Ново – ДВ, бр. 95 от 2017 г. в сила от 1.01.2018 г.) от ЗКФН. Съгласно т. VI на раздел IV от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН таксите по раздел II , т. I, с изключение на таксите по раздел II, т. I, ред 36, се заплащат ежегодно в срок до 31 януари на текущата година. По отношение на новорегистрираните брокери следва да се приложи разпоредбата на т. VIII, Раздел IV от Приложение към чл. 27, ал. 1 (Ново – ДВ, бр. 95 от 2017 г. в сила от 1.01.2018 г.) от ЗКФН, съгласно която таксите на новорегистрирани брокери се заплащат в срок до 31 януари на годината, следваща годината на регистрация. В съответствие с т. ІI, раздел II от Приложението размерът на таксата за общ финансов надзор на новорегистрираните брокери се изчислява пропорционално на времето от вписването им в регистъра до края на годината, като дните от годината се броят за 360.

Разяснение относно подването на статистическите справки за 2016 г. от застрахователите и презастрахователите

Във връзка с постъпили въпроси относно подаването на статистическите справки за 2016 г. от застрахователите и презастрахователите, Управление „Застрахователен надзор” дава следните разяснения:

Предвид разпоредбата на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 53 за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), която предвижда, че наредбата се прилага от 01.01.2017 г., тримесечните справки за 4-то тримесечие на 2016 г. и годишните справки за 2016 г. се подават в справките във формата по Наредба № 30 за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите и се подават през портала на Комисията за финансов надзор на адрес https://www.isp.fsc.bg.

Предвид изричната разпоредба на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 53, застрахователите са задължени да подадат предварителни тримесечни справки за периода, завършващ на 31.12.2016 г., съгласно новите справки по Наредба № 53. Тези предварителни справки няма да могат да се подадат през портала и трябва да бъдат изпратени по електронна поща на деловодството.

Справките считано от първо тримесечие на 2017 г. и занапред следва да се подават съгласно новите справки по Наредба № 53 през портала на Комисията за финансов надзор на адрес https://www.isp.fsc.bg.

 

Разпореждане на Софийски районен съд


    На свое заседание от 01.12.2020 г. КФН взе решение да изпрати искане до Председателя на Софийски районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до интернет страници, надлежно описани в Решение на КФН № 862-ИП/19.11.2020 г. Според цитираното решение сайтовете трябваше в срок до 23.11.2020 г. да са преустановили предлагането на инвестиционни услуги, защото са на лица, които нямат право да извършват инвестиционна дейност.
    Председателят на Софийски районен съд разпореди на всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на интернет страницата на КФН (14.01.2021 г.) да спрат достъпа от територията на Република България до 4-те изрично посочени в искането на КФН интернет страници.
    Преустановяването на достъпа до описаните интернет страници се налага от факта, че чрез тях се предоставят инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят такива услуги на територията на Република България.
    Разпореждането на Председателя на Софийски районен съд, в което са изброени интернет страниците, до които достъпът следва да бъде преустановен, може да намерите в прикачения файл.
 

Разпореждане на Софийски районен съд


    На свое заседание от 23.03.2021 г. г. КФН взе решение да изпрати искане до Председателя на Софийски районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до интернет страници, надлежно описани в Решение на КФН № 128-ИП/11.03.2021 г. Според цитираното решение сайтовете трябваше в срок до 15.03.2021 г. да са преустановили предлагането на инвестиционни услуги, защото са на лица, които нямат право да извършват инвестиционна дейност.
    Председателят на Софийски районен съд разпореди на всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на интернет страницата на КФН (02.04.2021 г.) да спрат достъпа от територията на Република България до 6-те изрично посочени в искането на КФН интернет страници.
    Преустановяването на достъпа до описаните интернет страници се налага от факта, че чрез тях се предоставят инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят такива услуги на територията на Република България.
    Разпореждането на Председателя на Софийски районен съд, в което са изброени интернет страниците, до които достъпът следва да бъде преустановен, може да намерите в прикачения файл.

Размерът на вноската във Фонда за незастраховани МПС към Гаранционния фонд става 10.50 лв. за всяко застраховано моторно превозно средство по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите

На днешното си заседание, 24.01.2019 г., КФН, по предложение на Съвета на Гаранционния фонд, взе решение за определяне на размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите (ГО) към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд на 10.50 лв. за всяко застраховано моторно превозно средство (МПС).  Със същото решение КФН определи и размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ, на 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Досега вноската към Фонда за незастраховани МПС беше 10 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0.15 лв. за всяко място в превозно средство за обществен превоз за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Увеличението е с 0.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а при застраховка „Злополука“ няма промени.
На 20.12.2018 г. КФН публикува  проекта на решението на интернет страницата си, като отделни съобщения бяха изпратени до представителните асоциации на застрахователите, застрахователи, които не членуват в представителните организации, Гаранционният фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На всички заинтересовани лица бе даден срок от един месец, изтекъл на 21.01.2019 г., за представяне на писмени предложения и възражения по проекта на решение. В този срок в КФН не са постъпили предложения и възражения и не са предоставени други доказателства.
Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без ГО, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.
Вноската в Гаранционния фонд към Обезпечителния фонд към ГФ не се променя. Тя е определена в Кодекса за застраховането в размер на 1.50 лв. за всяко МПС с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0.20 лв. за всяко място на пътниците в средствата за обществен транспорт,  за което е сключена задължителна застраховка „Злополука” на пътниците за съответната година.
Общо вноската към Гаранционния фонд на всяка едно застраховано МПС по ГО става 12.00 лв. , които се разпределят във въпросните два фонда.
Взетото днес решение подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му.