Тази седмица беше даден официален старт на първия и единствен по рода си в България тинк-танк за устойчиви финанси и енергетика – Green Finance & Energy Centre. Зеленият център се създава по инициатива на Българска фондова борса (БФБ) и Българска независима енергийна борса (БНЕБ) и се реализира с подкрепата на Министерството на финансите, Министерството на енергетиката, Комисията за финансов надзор и Фонда на фондовете.
Символичен старт на дейността на Зеления център беше даден чрез дигитално подписване на Харта за устойчиво икономическо развитие на България.
 
Г-жа Мария Филипова, заместник-председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, приветства партньорите и участниците в проекта с думите, че “всички ние сме ангажирани с каузата да работим активно за развитието на  капиталовия пазар, да полагаме усилия за постигане на устойчив растеж и да изграждаме неутрална икономика по отношение на климата в дългосрочен план.”
 
В представянето си г-жа Филипова подчерта, че “в основата на балансираното и ползотворно взаимодействие между регулатора, корпоративните ръководства, акционерите и останалите заинтересовани лица, е зачитането на правата и задълженията на всички участници на пазара.“ Тя призова към отговорност при взимане на решения и акцент върху работата за осигуряване на благоприятни условия за постигане на устойчив растеж и реализиране на общите дългосрочни цели, както и за установяване на прозрачни и честни взаимоотношения между всички участници на капиталовия пазар.
 
Зеленият център е неправителствена организация – think-tank за устойчиви финанси и енергетика. Центърът създава политики в областите на устойчивите финанси и енергетика, води обществения дебат и формулира конкретни решения по тези теми в страната.
Въпреки, че 83,9% от компаниите оценяват нивото на разработените от тях политики над средното, над 41% от тях изпитват недостиг на информация и 37, 5% от фирмите отчитат като важен проблем липсата на кодекси и методологични документи с практическа насоченост. Това стана ясно от проучването на средата от аспектите на екологията, социалната отговорност и доброто корпоративно управление (т.нар. ESG практики – Ecology, Social, Governance) – направено от ВУЗФ Лаб по поръчка на БФБ сред 56 компании от 7 икономически сектора. Проучването беше представено от проф. Виржиния Желязкова – заместник-ректор по учебната дейност и качеството във Висшето училище по застраховане и финанси.
 
Г-н Маню Моравенов и г-н Константин Константинов, изпълнителни директори на БФБ и БНЕБ представиха мисията, целите и първите инициативи, които ще предприеме Зеленият център. Сред тях са повишаване на информираността сред бизнеса, надграждане на кодекса за добро корпоративно управление с аспектите на екологичното развитие и социалната отговорност, създаване на борсов Зелен индекс, който да насърчава компаниите да въвеждат ESG практиките, както и да отличава тези, които го правят по най-добрия начин.
 
Специални гости на събитието бяха Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, и Александър Георгиев – изпълнителен директор на Фонд на фондовете.
Гледните точки на Европа и света по темите за устойчивите финанси и енергетика дадоха Ева Майдел – член на Европейския парламент и Антъни Милър – главен координатор на Инициативата на ООН за устойчиви борси.
 
Повече информация за Green Finance & Energy Centre – www.gfecentre.org

Решението на ЕОЦКП изисква физическите или юридическите лица, които имат нетни къси позиции във връзка с акции, допуснати до търговия на регулиран пазар в Европейския съюз, да нотифицират компетентните органи за всяка позиция, която достигне или надвиши 0,1% от емитирания акционерен капитал на съответния емитент.
Решението е обусловено от необходимостта националните компетентни органи и ЕОЦКП да са запознати своевременно с развитието на финансовите пазари и представлява своеобразна предпазна мярка, свързана с продължаващата пандемия COVID-19.
Решението на ЕОЦКП е пряко приложимо и влиза в сила веднага след публикуването му на уебсайта на ЕОЦКП и се прилага от датата на влизането му в сила за период от три месеца. В тази връзка притежатели на нетни къси позиции следва да уведомят съответните национални компетентни органи за позиции си към края на търговската сесия в понеделник на 16 март 2020 г.

КФН реши да съобрази надзорната си практика с Насоки относно прилагането на регламента за пазарните злоупотреби (Регламент (ЕС) № 596/2014) на Европейския орган за ценна книжа и пазари.

На 17.01.2017 г. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) прие и публикува Насоки във връзка с Регламента относно пазарната злоупотреба (MAR) – Информация за пазарите на стокови деривати или свързаните с тях спот пазари за целите на определянето на понятието вътрешна информация по отношение на стоковите деривати (Насоки).

Насоките се издават по прилагане на член 7, пар. 5 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 април 2014 година  относно пазарната злоупотреба (MAR). Насоките имат за цел да предоставят неизчерпателен и примерен списък с информация, която основателно може да се очаква да бъде разкрита или трябва да бъде разкрита по силата на законовите или подзаконовите разпоредби в правото на Съюза или в националното право, пазарните правила, договор, практика или обичайните правила на съответните пазари за стокови деривати или спот пазари, както е посочено в член 7, параграф 1, буква б) от регламента. Съгласно Насоките, ако определен вид информация не е включена в неизчерпателния примерен списък, не означава, че тя не може да се разглежда като вътрешна информация, съответно включването на даден вид информация не означава, че тя автоматично се счита за вътрешна информация. Преценката дали дадена информация представлява вътрешна информация се извършва за всеки отделен случай въз основа на критериите опеделени в в чл. 7, параграф 1, буква б) от MAR.

Насоките може да намерите тук.

На интернет страницата на Комисия за финансов надзор, в раздел „Пазари“, подраздел „Капиталов пазар“, подраздел „Статистика“, подраздел „2017“ е публикувана информация за среднодневния брой сделки за емисиите акции, допуснати до търговия на „Българска Фондова Борса – София“ АД, която следва да се използва при определяне стъпките на котиране съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2017/588 на Комисията от 14 юли 2016 година за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти във връзка с режимите за стъпки на котиране за акции, депозитарни разписки и борсово търгувани фондове. На този адрес КФН ще публикува на регулярна база информация за среднодневния брой сделки за финансови инструменти, допуснати до търговия на БФБ съгласно изискванията на посочения регламент.

Комисията за финансов надзор (КФН) взе решение за извършване на проверка на основание чл. 18, ал. 2 от ЗКФН от независими външни експерти на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група, към 31.12.2016 г. и на активите на пенсионни фондове към 31.12.2016 г. във връзка с отразяването на резултатите от прегледа към 30.06.2016 г., като се отчетат настъпилите промени след тази дата и се вземе предвид ефектът от всички настъпили последващи събития.

Решението на КФН се обосновава със следните обстоятелства:
Резултатите от прегледите на балансите на застрахователите и презастрахователите и на активите на пенсионните фондове бяха публикувани на 3 февруари 2017 г. Референтната дата на прегледите беше 30 юни 2016 г., към която дата беше извършен преглед на балансите на застрахователите и презастрахователите и на активите на пенсионните фондове и бяха преизчислени капиталовите изисквания на застрахователите и презастрахователите на българския застрахователен пазар.

С цел да се гарантира траен ефект от извършения преглед на застрахователите и презастрахователите от назначените висококвалифицирани независими външни експерти е необходимо да се извърши проверка от независими външни експерти към 31 декември 2016 г. За застрахователите с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз, проверката следва да обхване образците за количествено отчитане по Платежоспособност 2, а за застрахователите без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз – годишните справки по Наредба № 30 от 19.07.2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите.

Проверките на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група, както и на активите на пенсионните фондове към 31.12.2016 г. следва да се извършат като изпълнение на договорени процедури съгласно МОС 4400 в съответствие с методологии, приети от КФН, и базирани изцяло на методологиите, приети от КФН за целите на прегледите към 30.06.2016 г. За целите на проверките независимите външни експерти следва да използват за база резултатите от извършения към 30.06.2016 г. преглед на съответното поднадзорно лице, като вземат предвид резултатите от проверките за съпоставимост, оповестени в обобщения и окончателния доклад. Независимите външни експерти следва да отчетат настъпилите промени в периода между 30 юни и 31 декември 2016 г.

Аналогично, за целите на осъществявания надзор върху пенсионните фондове е необходимо независимите външни експерти да извършат проверка на активите им към 31 декември 2016 г. във връзка с отразяването на резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове към 30.06.2016 г., като се отчетат настъпилите промени след тази дата и се вземе предвид ефектът от всички настъпили последващи събития.

За застрахователите на индивидуална основа резултатите от проверката следва да бъдат представени в КФН в срок до 22 май 2017 г. За застрахователите на ниво група резултатите от проверката следва да бъдат представени в КФН в срок до 3 юли 2017 г. Те трябва да бъдат отразени от застрахователите и презастрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС в подаваните от тях годишни образци за количествено отчитане по Платежоспособност 2 съгласно чл. 126, ал. 1, т. 2 от КЗ. За застрахователите без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз резултатите от проверката трябва да бъдат отразени в годишните справки по Наредба № 30 от 19.07.2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите.

За пенсионните фондове резултатите от проверката следва да бъдат представени в срок до 31 март 2017 г.

Проверката на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група, ще се счита от КФН за изпълнение на изискването за заверка на годишните справки по чл. 126, ал. 1, т. 2 от КЗ, в случаите когато проверката е извършена от независим външен експерт, който е и одитор съгласно Закона за независимия финансов одит.
 
Проверката трябва да се извърши от независими външни експерти, които ще бъдат включени от КФН в списък на допуснатите да извършат проверките независими външни експерти въз основа на критериите, посочени в поканата. Крайният срок за подаване на заявления за допускане в списъка на независими външни експерти е 21.02.2017 г. Независимите външни експерти, които са участвали в завършилите прегледи на балансите на застрахователите и презастрахователите и на активите на пенсионните фондове, и които не са били изключвани от списъка на одобрените независими външни експерти, могат да участват в настоящата процедура само въз основа на уведомление за интерес от тяхна страна до КФН, без да е необходимо да представят документи.

Комисията за финансов надзор ще оповести окончателен списък на независимите външни експерти, които отговарят на изискванията за участие в проверките на 22.02.2017 г.

КФН продължава процесa на сътрудничество с поднадзорни на КФН лица и FinTech дружества, доставчици на финансови иновации в небанковия финансов сектор. На официалната интернет страница на КФН, в Раздел „Финансови иновации“, „Innovation hub” е достъпна апликационна форма за правни консултации и неформални насоки във връзка с предлагането на финансови иновации на застрахователния, осигурителния и инвестиционния пазар.
По своята същност Innovation hub представлява осигурена единна точка за контакт между надзорния орган и съответното дружество, което посредством нея е улеснено да направи запитване до регулатора. Обикновено тези запитвания са свързани с необходимостта от разясняване на нормативната уредба, приложима за бизнес модела на дружеството. В рамките на механизма на взаимодействие се води неформален диалог с регулатора, който дава незадължителни насоки на дружеството и му съдейства при евентуална нужда от кандидатстване за издаване на разрешение за извършваната от дружеството дейност.