Със свое решение от 25.10.2018 г. Комисията за финансов надзор оповести интернет страници, чрез които се предоставят инвестиционни услуги от лица, които нямат това право. Взетото решение е на основание разпоредби от Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за пазарите на финансови инструменти. В Решение №1002 – ИП е публикуван списък с интернет страниците, чрез които не следва да се предоставят инвестиционни услуги.
Публикуването на решението се счита за уведомление относно задължението на лицата да преустановят предлагането на инвестиционни услуги и дейности чрез оповестените интернет-страници в 3-дневен срок, считано от датата на публикуване на решението със списъка.
КФН публикува FinTech въпросник с цел наблюдение на използването на финансовите иновации
КФН продължава процеса на наблюдение на използването на финансови иновации. В тази връзка е разработен въпросник, насочен към поднадзорните на КФН лица, публикуван в рубриката „Финансови иновации“.
Целта на проучването е да бъде изяснен интересът на поднадзорните лица към използването на финансови иновации, произтичащите от това рискове, влиянието върху бизнес моделите на поднадзорните лица, както и изясняването на определени аспекти, касаещи защита на интересите на потребителите.
Целта на проучването е да бъде изяснен интересът на поднадзорните лица към използването на финансови иновации, произтичащите от това рискове, влиянието върху бизнес моделите на поднадзорните лица, както и изясняването на определени аспекти, касаещи защита на интересите на потребителите.
Впоследствие, с цел постигане пълнота на анализа на FinTech сектора, ще бъде публикуван и консултативен документ, насочен към FinTech дружествата, предлагащи или планиращи да предоставят на поднадзорни на Комисията лица финансово иновативни продукти или услуги.
Поднадзорните лица се приканват да изпратят своите отговори на въпросника, подписани с квалифициран електронен подпис, на електронна поща fintech@fsc.bg в срок до 15-ти октомври 2019 г.
КФН проверява механизма за изчисляване на индекса SOFIX на Българската фондова борса
Експерти на Комисията за финансов (КФН) надзор правят в момента проверка на място в Българската фондова борса (БФБ), за да изяснят механизма за изчисляване на индекса SOFIX.
Проверката е предизвикана от сигнал, който съдържа съмнения за евентуална грешка, довела до неотговарящ на изискванията състав на компаниите, включени в индекса. Целта на експертите от КФН е да установят истинността и коректността при използваните данни за пресмятането на индекса.
От ръководството на БФБ оказват пълно съдействие на проверяващия екип.
Проверката е предизвикана от сигнал, който съдържа съмнения за евентуална грешка, довела до неотговарящ на изискванията състав на компаниите, включени в индекса. Целта на експертите от КФН е да установят истинността и коректността при използваните данни за пресмятането на индекса.
От ръководството на БФБ оказват пълно съдействие на проверяващия екип.
КФН провежда строг надзор над пенсионните фондове, констатира Европейската комисия в последния си доклад
„Европейската комисия изтъква в последния си доклад, че КФН провежда строг и отговорен надзор”. Това каза пред журналисти председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев по време на вчерашното заседание на парламентарната Временна комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка.
Пенсионните фондове са субект на строг надзор, констатира Европейската комисия (ЕК) в Национален доклад за България за 2015 г., включващ задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Преразглеждането и, където е необходимо, укрепването на капацитета за надзор на КФН, е от ключово значение, се казва в документа.
С годишни темпове на растеж на нетните активи между 15 % – 17 % за лидерите на пазара и 22 % – 30 % за останалите от 2009 г. досега, системата на частните пенсионни фондове заема най-голям дял от небанковия финансов сектор на страната. Докладът на ЕК се позовава на прогнозата на КФН, според която темпът на нарастване ще се увеличава и през следващите години, като се очаква активите на частните пенсионни фондове да надхвърлят 20 милиарда лева, тоест една четвърт от българската икономика. Пазарната стойност в счетоводните баланси на фондовете на акциите, емитирани от български дружества, представлява около 15 % от пазарната капитализация на Българската фондова борса (БФБ). Това ги прави важен източник на ликвидност за финансовата система.
Строгият контрол, който КФН упражнява, е и по отношение на банките попечители, които всеки пенсионен фонд е задължен да има. Европейската комисия потвърждава, че КФН има някои банкови надзорни отговорности, но единствено по отношение на банките попечители на пенсионни фондове, чийто списък се изготвя и публикува от БНБ.
Укрепването на надзорния капацитет на КФН означава практически да се осигурят достатъчно ресурси, административни правомощия, програми за обучение на високоспециализирани служители, внедряване на нови, високотехнологични и ефективни IT системи за надзор и регулация, както и гарантиране на независимостта на КФН от икономически и политически влияния са ключови за стабилността на небанковата финансова система.
Въпреки стриктния надзор, който КФН осъществява, се наблюдават уязвими места в сектора, се посочва в доклада. Настоящото законодателство, като цяло стабилно, има недостатък по отношение на свързани лица и свързани експозиции, което представлява значителен риск за доходността на фондовете, бъдещите пенсии на техните клиенти и по-широкото, ефикасно разпределение на ресурсите в икономиката, според европейските експерти. Ето защо докладът на ЕК препоръчва усъвършенстване на законовата рамка чрез приемането на промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които да осигурят максимална прозрачност в структурата на собствеността на пенсионно осигурителните дружества.
КФН инициира и предложи такива промени в КСО вече няколко пъти още през 2012г. с цел да се усъвършенства уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, да се оптимизира структурата и размера на заплащаните такси, както и да прецизира дефинициите за свързаност.
КФН провежда проучване, насочено към използването на изкуствения интелект, като финансова иновация
КФН разработи въпросник, който да послужи за изготвяне на дискусионен документ за проучване използването на изкуствения интелект (ИИ) при поднадзорните на Комисията лица. Целта е да се изяснят приоритетите и да се определят действия, които могат да бъдат необходими за безопасното приемане на изкуствения интелект във финансовите услуги.
Това е още едно от поредица проучвания, които Комисията за финансов надзор провежда за втора година, свързано с тенденциите при използване на финансовите иновации от поднадзорните лица.
Онлайн анкетата е изпратена до представители на трите сектора на небанковата финансова сфера – застрахователен, инвестиционен и пенсионноосигурителен пазар. Фокус в проучването е поставен и върху ефекта от пандемията от Covid-19, която предизвика ускоряване темповете на автоматизация и приемане на ИИ във финансовите услуги. В резултат на това, подходящият контрол и устойчивостта на системи за ИИ, в краткосрочен план, са от ключово значение. В бъдеще може да се предполага необходимост от по-нататъшна работа по одит на алгоритмите за изкуствен интелект, което вече беше ключова област от интерес преди Covid-19. В дългосрочен план, компаниите ще трябва да мислят за ИИ и управлението на данни по по-цялостен начин, и в контекста на по-широките си технологични инфраструктури, както и да коригират съответно процесите за управление на риска. След попълването на въпросника, КФН ще състави дискусионен документ, който ще предостави информация за статистическите резултати в количествен и качествен план, както и представяне на нагласите на поднадзорните лица, спрямо отговорите им.
Проучването ще се проведе онлайн до 29 април 2021 г.
КФН провежда допитване във връзка с използването на облачните услуги като финансова иновация
КФН разработи допитване за използването на облачните услуги от поднадзорни лица, като една от най-популярните финансови иновации, на база проведено проучване през месец юли 2020 г.
Проучването сочи, че облачните услуги се очертават като основно приложимо технологично развитие, което потребителите все повече възприемат и използват. Развитието в облачните технологии предоставя многобройни ползи, както за бизнеса така и за потребителите. Позволява по-голям капацитет за съхранение на информация, повече удобство и достъп до данни и предпочитани услуги. Предлага потенциално увеличаване на надеждността и сигурността на данните и възможности на потребителите да взаимодействат с други хора по иновативен начин.
В настоящото проучване са включени статистически данни на европейско ниво, с цел предоставяне на информация, относно обема на ползваните в България облачни услуги спрямо останалите европейски държави.
След анализ на информацията от допитването КФН ще представи обобщение на резултатите в количествен и качествен план.
КФН проведе традиционната си образователна програма за ученици в периода от 3 до 7 юли 2017 г.
На 07.07.2017 г. завърши ХV-тото издание на образователната програма за ученици и учители “Небанковият финансов сектор в България”, организирана от Комисията за финансов надзор (КФН), фондация „Атанас Буров” и Министерството на образованието и науката (МОН). Тази година участниците бяха 23-ма, от които 3-ма придружаващи учители и 20 ученици от средните училища с икономически и финансов профил в страната. На официална церемония участниците в програмата бяха приветствани от Ангел Джалъзов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор” и Виолина Маринова, председател на Управителния съвет на фондация "Атанас Буров". Присъстваха експерти и служители на комисията, на фондация „Атанас Буров”, и на Министерството на образованието и науката (МОН).
Виолина Маринова изрази увереността си, че образователната програма „Небанковият сектор в България” е помогнала на участниците в нея да разберат повече за небанковия финансов сектор в България, да се запознаят с дейността на капиталовия , застрахователния и пенсионоосигурителния пазар, да се ориентират в желанието си как да продължат образованието си. Тя запозна учениците с обученията и стажовете, които фондация „Атанас Буров” организира за студенти и ги покани в бъдеще да се включат в тях. „Най-важното е да изберете тази професия, която ще ви носи удовлетворение, така че да работите с желание и с мерак. И ви го пожелавам от сърце!”, каза тя.
В приветствието си към младите участници Ангел Джалъзов изрази увереност, че програмата е била важна за бъдещото кариерно ориентиране на учениците и подчерта, че повишаването на финансовата грамотност е стратегически приоритет на КФН.
Учениците дадоха висока оценка за проведеното обучение. Според тях знанията, които са придобили за небанковия сектор в България, са изключително полезни за бъдещата им кариерна ориентация. Те бяха най-впечатлени от посещенията при бизнеса, от срещите им с млади и компетентни хора в модерни офиси, което повлия някои да променят плановете си за бъдещето си образование.
Учениците и техните преподаватели бяха обучавани от 3 до 7 юли 2017 г. по специално разработена програма от теоретична част и практически занимания. Разнообразните и интересни презентации, представени от експертите на КФН и от бизнеса, запознаха младите хора с принципите и механизмите на капиталовия, застрахователния и осигурителния пазар. Теоретичните знания бяха допълнени с практически занимания „на място“ в Централния депозитар и в Българската фондова борса, във Финансовата група „Карол”, Застрахователното дружество „ДЗИ” и Пенсионно осигурителното дружество NN. Учениците посетиха и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Те видяха как се търгува на фондовата борса „online“, запознаха се с дейността на различните дирекции в една застрахователна компания и със сложните анализи и прогнози, които се извършват, за да се инвестират осигурителните вноски по „втория стълб“ на пенсионното осигуряване.
Тази едноседмична програма за ученици е единствената по рода си в страната, която се организира вече 14-та година, от основаването на КФН. Тя осигурява отлична възможност за кариерно ориентиране на младите хора и повишава финансовата им грамотност, което е стратегически приоритет на КФН. Инициативите по повишаване на финансовата грамотност на хората са част от стратегията на КФН за защита на потребителите, тъй като финансово грамотните потребители извършват по-информиран и по-правилен избор измежду необятните финансови услуги, предлагани в нашето съвремие. Увеличаването на знанията за небанковия финансов сектор в страната помага за реализирането на стабилна връзка между образованието, институциите и бизнеса.
КФН проведе проучване за използването на облачни услуги сред застрахователните, инвестиционните и пенсионноосигурителните дружества
През месец ноември 2020 г. Комисията за финансов надзор проведе проучване за тенденциите при използване на облачни услуги сред поднадзорните лица.
Анкетата беше изпратена към представители от трите сектора на небанковата финансова сфера. Участие взеха 113 дружества, от които 35 функциониращи на инвестиционния (инвестиционни посредници, публични дружества, управляващи дружества и дружества със специална и инвестиционна цел), 76 на застрахователния и 2 на осигурителния пазар.
Проучването показа, че облачните услуги са от основно значение за обособяването на истински, конкурентен и единен пазар на данни за потребителите в сегмента. Те са ключова цел, залегнала в Стратегията за данни на Европейската комисия, Цифровата стратегия, Индустриалната стратегия и Плана за възстановяване на Европейския съюз (ЕС), според които следва да бъде осигурен достъп до по-защитени, устойчиви, оперативно съвместими, екологични и масивни облачни инфраструктури и услуги за бизнесa. Сигурното и безопасното използване на облачните услуги е неразривно свързано с подходяща класификация на данните на информационна система. От изключителна важност са и достъпът на определени лица до тях, както и предварителната готовност на фирмите за възстановяването им при евентуални бедствия.
Въпросникът както и пълен анализ на резултатите от Проучването на използваните облачни услуги от поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица, декември 2020 г. са публикувани в раздел „Финансови иновации“, „Консултации“.
КФН проведе едноседмично обучение в периода от 28.08. до 01.09.2017 г.
Комисия за финансов надзор проведе безплатно едноседмично обучение от 28 август до 1 септември 2017. Дванайсет участници, предимно студенти по икономика, финанси и право, се запознаха в детайли с трите бранша на небанковата финансова сфера – застраховане, допълнително пенсионно осигуряване и капиталов пазар. Лектори бяха експерти от КФН. Подробно бяха представени Кодекса за застраховането, спецификата на най-често сключваните застраховки, тристълбовия модел на пенсионноосигурителната система в България, основните характеристики на капиталовия пазар. Младите хора научиха повече и по темата, която още вълнува хората – масовата приватизация. Като примери бяха илюстрирани често задавани от граждани въпроси и жалби, както и задълбочените професионални действия, които експертите на КФН извършват по тях. Участниците получиха удостоверения за завършеното обучение.
КФН приложи ограничителни мерки на „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ
КФН уведомява, че с решение на Министерството на финансите, Надзорен орган върху застраховането на Република Кипър, е отнет лицензът на „Застрахователна компания Олимпик“ АД, която извършва дейност в България при условията на право на установяване чрез клон. В съответствие със закона на Република Кипър на дружеството е предоставен специален лиценз, който включва само възможност за продължаване на дейността по вече сключени договори, уреждане на висящи претенции и събиране на дължими към дружеството премии, както и да удовлетворява други задължения.
За прилагането на специалния лиценз е назначен специален администратор – „Мазарс ООД“ (Mazars Limited), представлявано от г-н Павлос Накузи и г-н Петрос Накузи заедно или поотделно, със задължение да гарантира, че за периода на специалния лиценз дружеството ще извършва само споменатите по-горе дейности. Назначеният специален администратор отговаря и за цялостната дейност на застрахователя, включително за дейността му в България.
В изпълнение на изискванията на европейското законодателство КФН взе решение за прилагане на принудителна административна мярка спрямо „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, с която се налага забрана за сключване на нови застрахователни или презастрахователни договори по всички класове застраховки, удължаване на срока на сключени договори и разширяване на покритието по тях, както и за забрана свободното разпореждане с активи на клона на територията на Република България.