КФН организира семинар за пазарните участници, на който представи новата правна рамка на основни директиви на ЕС

Новите регламенти на ЕС ще променят структурата на инвестиционните посредници
 
Днес, 28 юни 2017 г., Комисия за финансов надзор организира семинар за членове на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация на управляващите дружество, Асоциация на банките в България, Българска фондова борса и Централен депозитар. Темата на семинара- НОВАТА ПРАВНА РАМКА MiFID II, предизвика голям интерес и над 100 представители на бизнеса участваха в обучението. Семинарът бе открит от Владимир Савов, изпълняващ длъжността заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Той акцентира върху важността на новата правна рамка, която се инициира от Европейския съюз в областта на финансовата сфера и която е с цел предотвратяване на кризисни ситуации и по-голяма защита на потребителите. В рамките на половин ден от 9.00 до 13.00 ч. експертите на КФН  представиха общата законодателна рамка на MiFID II, изискванията към дейността на Инвестиционните Посредници/ИП/, както и изискванията към акционери и съдружници с квалифицирани дялови участия в ИП, спецификата на обвързаните агенти, както и изискванията за отчетност на сделките с финансови инструменти съгласно MiFID II. Димитър Койчев, директор на „Международно сътрудничество“, посочи световната финансова криза като основна причина, довела до преминаването от директиви към регламенти, които имат пряко действие в съответните европейски страни и не е необходимо да се транспонират в съответното законодателство. Това налага познаването им от страна на бизнеса и именно затова КФН инициира серия от семинари, насочени към пазарните участници, на които да бъдат представени новите моменти в законодателството, произтичащи от членството на България в ЕС.
Димитър Койчев обясни, че от началото на 2018 г. ще започнат да се прилагат в практиката редица нормативни актове, произтичащи от членството на България в ЕС, като:

  • Регулаторната рамка MiFID II (две директиви и повече от 30 регламента);
  • Регламента за прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа (Регламент за репо сделките);
  • Регламента относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове (Регламент за бенчмарковете);
Това законодателство ще има сериозен практически ефект върху сектора на търговията с ценни книжа и по-конкретно MiFID II ще предизвика съществени промени в огранизaционната структура на инвестиционните посредници и в системите им за отчетност. Регламентът за репо сделките ще изисква от страните по такива сделки по- високо ниво на прозрачност, а Регламентът за бенчмарковете съдържа изисквания към лицата предоставящи данни и администриращи индекси, използвани като бенчмаркове (например SOFIX). Всичко това налага доброто им познаване от страна на пазарните участници, което ще способства за правилното им прилагане и ще доведе до по-високо ниво на защита на инвеститорите, както и до по-висока ефективност на пазара на ценни книжа като цяло.
Семинарът протече при голям интерес от страна на инвестиционните посредници, управляващите дружества, представители на Асоциация на банките в България, Българската фондова борса и Централен депозитар и предизвика множество конкретни въпроси, свързани с новото законодателство.

Презентациите:
 
MiFID II: Обща законодателна рамка
Изисквания към дейността на ИП съгласно MiFID II
MiFIR: Изисквания за отчитане на сделките
Квалифицирани дялови участия. Обвързани агенти
 
са публикувани в прикачения файл.

КФН организира семинар за пазарните участници, на който представи новата правна рамка на основни директиви на ЕС

Новите регламенти на ЕС ще променят структурата на инвестиционните посредници
 
Днес, 28 юни 2017 г., Комисия за финансов надзор организира семинар за членове на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация на управляващите дружество, Асоциация на банките в България, Българска фондова борса и Централен депозитар. Темата на семинара- НОВАТА ПРАВНА РАМКА MiFID II, предизвика голям интерес и над 100 представители на бизнеса участваха в обучението. Семинарът бе открит от Владимир Савов, изпълняващ длъжността заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Той акцентира върху важността на новата правна рамка, която се инициира от Европейския съюз в областта на финансовата сфера и която е с цел предотвратяване на кризисни ситуации и по-голяма защита на потребителите. В рамките на половин ден от 9.00 до 13.00 ч. експертите на КФН  представиха общата законодателна рамка на MiFID II, изискванията към дейността на Инвестиционните Посредници/ИП/, както и изискванията към акционери и съдружници с квалифицирани дялови участия в ИП, спецификата на обвързаните агенти, както и изискванията за отчетност на сделките с финансови инструменти съгласно MiFID II. Димитър Койчев, директор на „Международно сътрудничество“, посочи световната финансова криза като основна причина, довела до преминаването от директиви към регламенти, които имат пряко действие в съответните европейски страни и не е необходимо да се транспонират в съответното законодателство. Това налага познаването им от страна на бизнеса и именно затова КФН инициира серия от семинари, насочени към пазарните участници, на които да бъдат представени новите моменти в законодателството, произтичащи от членството на България в ЕС.
Димитър Койчев обясни, че от началото на 2018 г. ще започнат да се прилагат в практиката редица нормативни актове, произтичащи от членството на България в ЕС, като:

  • Регулаторната рамка MiFID II (две директиви и повече от 30 регламента);
  • Регламента за прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа (Регламент за репо сделките);
  • Регламента относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове (Регламент за бенчмарковете);

Това законодателство ще има сериозен практически ефект върху сектора на търговията с ценни книжа и по-конкретно MiFID II ще предизвика съществени промени в огранизaционната структура на инвестиционните посредници и в системите им за отчетност. Регламентът за репо сделките ще изисква от страните по такива сделки по- високо ниво на прозрачност, а Регламентът за бенчмарковете съдържа изисквания към лицата предоставящи данни и администриращи индекси, използвани като бенчмаркове (например SOFIX). Всичко това налага доброто им познаване от страна на пазарните участници, което ще способства за правилното им прилагане и ще доведе до по-високо ниво на защита на инвеститорите, както и до по-висока ефективност на пазара на ценни книжа като цяло.
Семинарът протече при голям интерес от страна на инвестиционните посредници, управляващите дружества, представители на Асоциация на банките в България, Българската фондова борса и Централен депозитар и предизвика множество конкретни въпроси, свързани с новото законодателство.
Презентациите:
 
MiFID II: Обща законодателна рамка
Изисквания към дейността на ИП съгласно MiFID II
MiFIR: Изисквания за отчитане на сделките
Квалифицирани дялови участия. Обвързани агенти
 
са публикувани в прикачения файл.
 

КФН организира онлайн среща по повод влизането в сила на нова нормативна уредба за пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници


Днес, 28 юли 2021 г., Комисията за финансов надзор организира онлайн среща с представители от всички инвестиционни посредници по повод влизането в сила на нова нормативна уредба за пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и с цел улесняване привеждането на дейността на инвестиционните посредници в съответствие с приложимите изисквания. Темата на срещата предизвика голям интерес като в нея взеха участие над 100 представители на бизнеса.
В хода на срещата експертите на КФН представиха общата законодателна рамка за пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници и осигуриха възможност за дискусия по  конкретни въпроси за нейното практическо прилагане.
На срещата беше уточнено, че новата нормативна уредба е в голяма степен съобразена с характерния бизнес модел на инвестиционните посредници и беше поставен акцент върху промяната в подхода на прилагане на изискванията за капиталовата адекватност и ликвидност на консолидирано ниво спрямо приложимото към момента законодателство.
На онлайн срещата бяха разгледани следните теми:
  • категориите инвестиционни посредници по новия пруденциален режим;
  • собствения капитал;
  • капиталовите изисквания;
  • изискванията за ликвидността;
  • оповестяванията от инвестиционните посредници;
  • отчитането към компетентните органи и Европейския банков орган, включително нови бизнес и технически формати;
  • изискванията спрямо възнагражденията.
Срещата се проведе при разбирането, че новата законодателна рамка ще има сериозен практически ефект върху дейността на инвестиционните посредници, съответно доброто ѝ познаване ще даде възможността за правилното ѝ прилагане и ще допринесе за поддържане на финансовата стабилност на сектора, по-високо ниво на защита на инвеститорите, както и до повишаване ефективността на пазара на ценни книжа като цяло.
Презентацията от срещата можете да намерите по-долу.

КФН организира образователен семинар за ученици

За 13-та поредна година Комисията за финансов надзор (КФН) организира образователен семинар за ученици, посветен на небанковия финансов сектор в България. По традиция образователната програма „Небанковият финансов сектор в България” се провежда съвместно с Министерството на образованието и науката (МОН) и фондация „Атанас Буров”.

В периода 1 септември – 4 септември 22-ма ученици от средните професионални училища в страната с икономически и финансов профил и техните учители ще се обучават по специално разработена програма, която се състои от теоретична част със засилен акцент върху практическите елементи.

Разнообразните лекции ще запознаят участниците с принципите и механизмите на капиталовия, застрахователния и осигурителния пазари и ще им покажат нагледно най-често срещаните казуси, с които потребителите се сблъскват, използвайки небанкови финансови услуги. Практическата част от обучението включва посещения в КФН, Централния депозитар, Българската фондова борса, Финансова група „Карол”, Застрахователно дружество „Дженерали България Холдинг”, Пенсионно осигурителното дружество NN, както и във Висшето училище по застраховане и финанси, където децата ще се докоснат до реалната среда и ще почувстват спецификата в атмосферата на работа в небанковите структури в България.

Семинарът ще завърши с официална церемония в сградата на КФН на 3 септември 2015 г., на която учениците ще получат удостоверения за успешно завършване на програмата.

Единствената по рода си в страната образователна програма “Небанковият финансов сектор в България”, която се организира вече 13 години съвместно от КФН, МОН и фондация „Атанас Буров”, осигурява отлична възможност за кариерно ориентиране на младите хора и повишава финансовата им грамотност, което е стратегически приоритет на КФН. Увеличаването на знанията за небанковия финансов сектор в страната ще подпомогне професионалното развитие на учениците и е в основата на реализирането на все по-тясна връзка между образованието, институциите и бизнеса.

КФН одобри списък с допуснати външни експерти да извършат проверка към 31.12.2016

Независимите външни експерти, които отговарят на изискванията, посочени в отправената от Комисията за финансов надзор (КФН) Покана на 17 февруари 2017 г. и които са одобрени от КФН да извършат проверка на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група към 31.12.2016 г. са:

 

Одобрен списък на лицата, които да извършат проверка на активите на пенсионните фондове в България Одобрен списък на лицата, които да извършат проверка на балансите на застрахователите на българския застрахователен пазар
„БДО БЪЛГАРИЯ” ООД „БДО БЪЛГАРИЯ” ООД
„ДЕЛОЙТ ОДИТ” ООД „ДЕЛОЙТ ОДИТ” ООД
ДЗЗД "ГД КОНСОРЦИУМ ГРАНТ ТОРНТОН БЪЛГАРИЯ – ГЪРЦИЯ", БЪЛГАРИЯ И ГЪРЦИЯ ДЗЗД "ГД КОНСОРЦИУМ ГРАНТ ТОРНТОН БЪЛГАРИЯ – ГЪРЦИЯ", БЪЛГАРИЯ И ГЪРЦИЯ
„ЕЙЧ ЕЛ БИ БЪЛГАРИЯ” ООД „ЕЙЧ ЕЛ БИ БЪЛГАРИЯ” ООД
„КПМГ БЪЛГАРИЯ” ООД „КПМГ БЪЛГАРИЯ” ООД
„ПРАЙСУОТЪРХАУСКУПЪРС ОДИТ” ООД „ПРАЙСУОТЪРХАУСКУПЪРС ОДИТ” ООД
„ЪРНСТ И ЯНГ ОДИТ” ООД „ЪРНСТ И ЯНГ ОДИТ” ООД
„CLAYTON EURO RISK LIMITED”, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ „MAZARS SA”, ФРАНЦИЯ
„MAZARS SA”, ФРАНЦИЯ „MILLIMAN SP. ZO.O.”, ПОЛША
  „WILLIS TOWERS WATSON”, ХОЛАНДИЯ

 

КФН одобри наредба за счетоводната отчетност на застрахователите

На свое заседание Комисията за финансов надзор прие Наредба за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд. С наредбата се урежда регулярното счетоводно отчитане по международните счетоводни стандарти на компаниите от този сектор. Въвеждат се още по-високи изисквания, насочени към спазването на отчетността и прозрачността, по които да работят застрахователи, презастрахователи и Гаранционния фонд.

Пълният текст на Наредбата е публикуван на сайта на Комисията за финансов надзор.

КФН обяви резултатите от мониторинга в сферата на FinTech за внедрените финансовите иновации и очертаване тенденциите в използването им по време на пандемията на Covid-19

През месец юли 2020 г. Комисията за финансов надзор проведе проучване на тенденциите при използване на финансовите иновации при поднадзорните лица. КФН изпрати специално разработен въпросник към представители от трите сектора на небанковата финансова сфера – застрахователен, инвестиционен и пенсионноосигурителен пазар. Фокус в проучването се постави и върху тенденциите при използване на финансовите иновации по време на пандемията, предизвикана от Covid-19.  
В анкетното допитване взеха участие 103 поднадзорни лица, от които 15 управляващи дружества, 7 публични дружества, 40 застрахователни брокера, 4 АДСИЦ (дружества със специална инвестиционна цел), 13 застрахователни дружества, 18 инвестиционни посредника и 6 пенсионноосигурителни дружества. През 2020 година е отчетена много по-висока активност в проучването в сравнение с 2019 г.
Резултатите от анкетата дават възможност да се съпостави нивото на реално внедряване от поднадзорните лица на финансови иновации за 2020 г. спрямо 2019 г. Наблюдавани са произтичащите от процеса на имплементиране рискове за компаниите и клиентите им, влиянието на технологиите върху бизнес моделите и изясняване на аспектите, касаещи защита на интересите на потребителите.
Ключов момент в анализа е установяването на влиянието на въведеното извънредно положение във връзка с Covid-19 на територията на Република България върху пазара на финансови иновации, привличане на нови клиенти и финансови ресурси чрез прилагането им. Изследвани са рискове за компаниите и клиентите им от използването на финансовите иновации, влиянието на технологиите върху бизнес моделите и изясняване на аспектите, касаещи защита на интересите на потребителите.
От анализа на резултатите е видно, че най-използваната иновация в небанковия финансов сектор през 2020 г. са дигиталните платформи – 30%, от дружествата посочват, че имат действащи дигитални платформи в рамките на прилаганите от тях бизнес модели. На следващо място е използването на услуги, свързани с облачни пространства, след което са мобилните технологии и мобилните приложения. Едно дружество посочва, че използва изкуствен интелект при извършването на своята дейност.
Констатирани са иновации, които се въвеждат за първи път като средство за справяне с последиците от пандемията Covid-19, както и такива, които спомагат за по-ефективно обслужване на клиентите и оптимизиране на услугите. Интересно е да се отбележи намаляване на разходите на поднадзорните лица вследствие на използваните Fintech решения по време на пандемията.
Въпросникът както и пълен анализ на резултатите от проучването на Fintech пазара за 2020 г.  са публикувани в раздел „Финансови иновации“, „Консултации“.

 
 
 
 

КФН обсъди спешните мерки в небанковия сектор, нужни за присъединяването на България към Валутния механизъм II (ERM II) на среща на високо ниво с председателя на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) г-н Бойко Атанасов и г-жа Илиана Христова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ проведоха на 24 юли 2019 г.,  еднодневна среща на високо ниво с г-н Габриел Бернардино, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и с г-н Патрик Ходжес, директор „Надзор и уеднаквяване на надзорните практики“ в EIOPA.
Основна цел на срещата беше, за българския и за европейския надзорен орган на небанковите институции, да се запознаят лично и да имат директна и целенасочена комуникация. По време на срещата бяха очертани основните предизвикателства и мерки в две от най-важните направления в небанковия сектор – застраховане и пенсионно осигуряване. Новото ръководство на Комисията за финансов надзор заяви ясно една от основните си цели – осигуряването на финансовата стабилност в застрахователния и пенсионния сектор.
С оглед присъединяването на България към Валутния механизъм II (ERM II) основни акценти в срещата бяха: поддържане на достатъчно ниво на техническите резерви от българските застрахователи, изпълнение на капиталовите изисквания за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховане, което е и основно изискване към тях, анализ и оценка на трудноопределими стойности на активи, анализ и оценка на презастрахователните квотни договори. Обсъдени бяха конкретните мерки за действие във всяка една от областите, а очакваните резултати са: стабилен застрахователен пазар, постигане на по-голяма прецизност в оценките на определени категории активи, техническите резерви на застрахователите, както и адекватна система на управление.
Визията за развитие на застрахователния и пенсионния сектор, представена от КФН е осигуряване на стабилност на пазара, усъвършенстван санкционен механизъм и превантивни мерки за защита на потребителите.  
Г-н Бойко Атанасов, председател на КФН каза, че „само чрез силен и справедлив надзор на пазарното поведение можем да сме в полза на гражданите в България. Убеден съм, че единственият начин за постигането на целите ни е чрез партньорство, обмен на информация и споделен професионален опит, за което свидетелства и  първата ни среща днес с висшия управленски екип на европейския надзорен орган“.

От своя страна г-н Бернардино, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване увери, че проведената среща е знак за гласувано доверие към новия управленски екип на КФН в лицето на г-н Бойко Атанасов и на г-жа Илиана Христова. „За краткото време, в което управлявате Комисията за финансов надзор, вече наблюдаваме ясна визия за бъдещото развитие на регулаторния орган, както и ангажираност за внедряването на конкретни мерки за стабилност в небанковия сектор в България, от което да се облагодетелстват българските граждани. Разчитам на прозрачна комуникация, ясни правила в надзора и изпълнени ангажименти. За да защити българския потребител, EIOPA ще бъде безкомпромисна, като от близко ще наблюдава нарушаващите правилата поднадзорни лица – застрахователни и пенсионни компании, и ако се наложи ще приложи и надзорните си инструменти. Важно е, обаче, за да има силен надзор, както КФН поема отговорност, така и всички останалите страни, участващи в процеса, да го направят.“, допълни още г-н  Бернардино.

КФН обръща внимание на управляващите дружества, предвиждащи да представят финансовите отчети на колективните инвестиционни схеми в рамките на удължените сроковe, да оповестяват прогнозна дата на публикуването им и причините за по-късното публикуване

Настоящото съобщение се отнася до всички управляващи дружества по отношение на управляваните от тях колективни инвестиционни схеми


   Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, (обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.) обнародван в брой 28 от 24.03.2020 г. на Държавен вестник, са удължени сроковете за представяне на финансово – отчетна информация от страна на управляващите дружества и колективните инвестиционни схеми. Разпоредбите на закона съответстват на подхода за удължаване на сроковете, предвиден в публично изявление на ЕОЦКП от 09.04.2020 г. за насърчаване на координирани действия от националните компетентни органи по отношение на задълженията на управляващите дружества, колективните инвестиционни схеми, лицензираните лица, управляващи алтернативни инвестиционни схеми, управителите на EuVECA и EuSEF  да публикуват периодична информация за периоди на отчитане, приключващи на 31 декември 2019 г. или следващи периоди, в контекста на COVID-19.
    КФН обръща внимание на управляващи дружества, които предвиждат да представят финансовите отчети на колективните инвестиционни схеми, които управляват, след първоначално предвидените в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и в рамките на удължените срокове, да оповестят на Комисията и да уведомят инвеститорите за прогнозната дата на публикуването им и причините за по-късното публикуване.
Пълният текст на публичното изявление на ЕОЦКП може да откриете на следния линк: https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/library/esma34-45-896_public_statement_on_publication_deadlines_in_fund_management_area.pdf
 

КФН обръща внимание на емитентите, които предвиждат да представят финансовите си отчети в рамките на удължените срокове: Те трябва да оповестяват прогнозна дата на публикуването им и причините за по-късното публикуване

Настоящото съобщение се отнася до всички емитенти на ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар.
 
Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който е обнародван в брой 28 от 24.03.2020 г. на Държавен вестник, са удължени сроковете за представяне на финансово – отчетна информация от страна на емитентите. Разпоредбите на закона съответстват на подхода за удължаване на сроковете, предвиден в издаденото на 27.03.2020 г. публично изявление на ЕОЦКП за насърчаване на координирани действия от националните компетентни органи по отношение на задълженията на емитентите да публикуват периодична информация за периоди на отчитане, приключващи на 31 декември 2019 г. или следващи периоди, в контекста на COVID-19.
 
КФН обръща внимание на емитентите, които предвиждат да представят финансови си отчети след първоначално предвидените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа срокове и в рамките на удължените срокове, да оповестят на Комисията и на обществеността прогнозната дата на публикуването им и причините за по-късното публикуване.
 
КФН приканва емитентите към прилагане на добрата корпоративна практика и съобразяване с Публичните изявления на ЕОЦКП.