На 27 май 2021 г. за 13-та поредна година се проведе церемонията по връчването на наградите „Застраховател на годината“, „Пенсионноосигурително дружество на годината“ и „Застрахователен брокер на годината“ за 2020 г. Организатори на церемонията са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) , Асоциация на българските застрахователи (АБЗ), Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДПО), Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ и Българска асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ).
Специални гости на церемонията бяха г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор, г-н Владимир Савов, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор" и г-н Лазар Лазаров, зам.-министър на труда и социалната политика.
В своето обръщение към организаторите и участниците, г-н Бойко Атанасов сподели:
„Когато кризата се разгърна, секторът на застраховането и пенсионното осигуряване имаше от една страна избор да продължи да действа по инерция и по утъпканите, но устойчиви модели като се старае да предотврати евентуални загуби. От друга страна, обаче, пред нас стои изборът да създадем нови начини на опериране на пазара и в отношението с клиентите. Днес ясно виждаме, че участниците на застрахователния и пенсионно осигурителния пазар успяват успешно да се адаптират към предизвикателствата на средата чрез внедряване на все повече дигитални услуги и мобилните финтех приложения, чрез изграждането на организационна култура за работа, в която да се запазят добрите и работещи практики и да се внедряват нови, адекватни за пазара и условията. Вярвам, че двигателят на промяната в сектора е фокус, мисъл, акцент върху конкретни, специално създадени за целеви групи клиенти продукти, защото именно нагласата на мислене и потребностите на хората са решаващи за стабилността на сектора. Днес повече от всякога ние преминаваме от фазата на отговор на кризата към фазата на възстановяване и към фазата на иновации, за да осигурим това, от което потребителите имат най-голяма нужда – сигурност и спокойствие!“
        
    Председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов, връчи голямата награда „Застраховател на годината“ в категорията“ Общо застраховане“ на  „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.

    Г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор" връчи наградата „Пенсионноосигурително дружество на годината" 2020 г. в категорията „Допълнително задължително пенсионно осигуряване“. Победител стана пенсионно осигурителна компания "Доверие" АД.

    Наградата „Застрахователен посредник на годината“ в категорията „Общо застраховане“ бе връчена на "Амарант България" ООД от г-н Владимир Савов, зам.-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор“.

    Бяха връчени и три награди от Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ за „Цялостен принос в развитието на  българското застраховане“, „Цялостен принос в развитието на българското осигуряване“ и „Цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането".

    Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов връчи специалната награда "За цялостен принос в развитието на българското застраховане" за 2021 г. на Недялко Чандъров, председател на УС и главен изпълнителен директор на "Булстрад ВИГ". За 2020 г. носителите на приза в категорията са, проф. д-р Стоян Проданов, изпълнителен директор на ЗД „Бул Инс” АД и ръководител катедра „Финанси” в Стопанска академия – Свищов и Петър Аврамов – зам.-председател на Съвета на Директорите на ЗД ”Евроинс” и председател на Надзорния съвет на „ЗД ЕИГ Ре” АД. Специалната награда "За цялостен принос в развитието на българското осигуряване" за 2021 г. бе присъдена на доц. д-р Бисер Петков, бивш зам.-председател на КФН, бивш управител на НОИ и бивш социален министър, а за 2020 г. призът получи Мирослав Маринов, изпълнителен директор на ПОК ”Доверие” АД. Наградата "За цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането" за 2021 г. бе дадена на Моника Минкова, управляващ съдружник на ЗБ "Реномия", а за 2020 г. носител на приза е Михаил Антонов, управител на Застрахователен брокер „АВВИ” ООД

    Връчените отличия на церемонията бяха разпределени в 9 категории,  като победителите бяха определени от експертно жури по предварително определени критерии.

    Най-добрите компании за 2020 г. получиха призове в следните категории:

•    Застраховател на годината – Общо застраховане – "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД
•    Застраховател на годината – Животозастраховане – ЗК "УНИКА ЖИВОТ" АД
•    Застраховател на годината – Най-динамично развиващо се дружество – "Застрахователно дружество ЕИГ РЕ" ЕАД
•    Пенсионноосигурително дружество на годината – Допълнително задължително пенсионно осигуряване – ПОК "Доверие" АД
•    Пенсионноосигурително дружество на годината –  Допълнително доброволно пенсионно осигуряване – ПОД „Алианц България“ АД
•    Пенсионноосигурително дружество на годината – Най-динамично развиващо се дружество – „ПОД – Бъдеще“ АД
•    Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане – "Амарант България" ООД
•    Застрахователен брокер на годината – Животозастраховане – "АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС" ООД
•    Застрахователен брокер на годината – Най-динамично развиващо се дружество – ''ДЖЕНЕРАЛ БРОКЕР'' ООД

    За втора поредна година церемонията се проведе онлайн и бе излъчена на живо във фейсбук, като в залата на ВУЗФ присъстваха само отличените компании, организаторите и гостите, които връчваха наградите.

На 01 октомври застрахователният сектор отпразнува своя професионален празник – Деня на застрахователя. Комисията за финансов надзор бе представена на събитието по повод празника от г-жа Илиана Христова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и от г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор".
Г-жа Христова заедно с председателите на Асоциацията на българските застрахователи и Българската асоциация на застрахователните брокери – г-н Константин Велев и г-н Николай Здравков поднесоха поздравления към всички работещи в застрахователния сектор.

Г-жа Илиана Христова връчи първата награда на Коста Чолаков – главен изпълнителен директор на ДЗИ за мобилно приложение E-SOS, което дава възможност за връзка с екипите на 112 или друг контакт в личния телефон чрез бутона SOS, в случай на нужда.   

II място:

 
III място:

КФН провежда последователна политика за защита на интересите на потребителите на финансови услуги и за предотвратяване на извършването на инвестиционни дейности и услуги от нелицензирани лица.
 
В КФН постъпват множество жалби срещу дружества с наименования „Капитал Инженеринг“ АД (предишно наименование „Финанс Инженеринг“), „Гранд Истърн Маркет“ ЕООД, „Маркет Прогрес“ ЕООД, „Интернешанъл Мениджмънт Брокерс“ ЕООД (предишно наименование „Алтернатива Файненшъл“), „Алтернатива БГ“ ЕООД (преименувано на „Булион Ваулт ЕЕ“), „Позитива Фронт Офис“ ЕООД (предишно наименование „Позитива Кепитъл“) и „Позитива Юръп Хедкуортърс“ ЕООД.
 
КФН предупреждава потребителите, потенциалните инвеститори и обществеността, че посочените дружества нямат издадени от КФН лицензи като инвестиционни посредници. Поради тази причина посочените дружества нямат право да извършват дейност по предоставяне на инвестиционни услуги и/или инвестиционни дейности по смисъла на чл. 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) на територията на Република България, нито да получават по свои банкови сметки парични средства с цел инвестирането им във финансови инструменти.
 
Предоставянето на инвестиционни услуги и извършването на инвестиционни дейности може да се осъществява само от акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление на територията на Република България, получило лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник при условията и по реда на ЗПФИ. В този контекст, на територията на Република България инвестиционни услуги могат да бъдат предоставяни само от:

Подробна информация за лицензираните инвестиционни посредници и банки, имащи право да предоставят инвестиционни услуги на територията на Република България е налична на интернет страницата на КФН – http://212.122.187.59/public/index.php?lang=bg.
 
Индикация за това, че потенциалният инвеститор е обект на измама, може да бъде обстоятелството, че наименованието на дружеството, посочено в договора като инвестиционен посредник, се различава от наименованието на дружеството, по чиято сметка следва да се преведат паричните средства. Последното бива наричано „обслужваща компания“ или „попечителска компания“. В ЗПФИ, както и в останалата приложима уредба, свързана с дейността на инвестиционните посредници, не съществуват понятията „обслужваща компания“ или „попечителска компания“ за целите на предоставянето на инвестиционни услуги и дейности по смисъла на цитирания нормативен акт.
 
КФН предупреждава потенциалните инвеститори, че преди да преведат паричните си средства за търговия с финансови инструменти винаги трябва да проверяват на интернет страницата на КФН дали съответното лице, по чиято сметка възнамеряват да извършат превода, има лиценз като инвестиционен посредник.
 
Тази проверка следва да се извърши на интернет сайта на КФН – http://www.fsc.bg/bg/ и/или на сайтовете на компетентните органи от Европейския съюз, както и на интернет сайта на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) – https://www.esma.europa.eu/.
 
На интернет страницата на КФН е наличен и списък на инвестиционните посредници, които са уведомили КФН за намерението си да предоставят финансови услуги на територията на Република България: https://www.fsc.bg/bg/podnadzorni-litsa/notifikatsii/notifikatsii-polucheni-v-kfn/
Търгуването чрез посредник, който не фигурира в посочените списъци, означава, че същият извършва дейността си незаконно, без необходимия за това лиценз. Това води до липса на сигурност относно инвестираните средства.

КФН провежда последователна политика за защита интересите на потребителите на финансови услуги и предотвратяване на извършването на инвестиционни дейности и услуги от нелицензирани лица.
От началото на 2020 г. в КФН са постъпили значителен брой жалби от български граждани, които твърдят, че са изгубили парични средства вследствие на извършени измами от страна на дружества с наименования „Финанс Инженеринг“, „Гранд Рисърч“ ЕООД, „Фин Инженеринг Инкъм“ ЕООД, „Файненшъл Рипортинг“ ЕООД, „Фънд Сървисис“ ЕООД. Комисията за финансов надзор предупреждава потребителите и обществеността, че посочените дружества нямат издаден от КФН лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и/или извършване на инвестиционни дейности по смисъла на закона (чл. 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Като причинно-следствена връзка посочените фирми нямат право да извършват подобна дейност на територията на Република България, както и да получават по свои банкови сметки парични средства с цел инвестирането им във финансови инструменти. Към настоящия момент са установени следните електронни страници, които се свързват с „Финанс Инженеринг“: https://financeengeneering.com/ или https://finengeneering.com/.
Предоставянето на инвестиционни услуги и извършването на инвестиционни дейности може да се осъществява само от акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление на територията на Република България, получило лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник при условията и по реда на ЗПФИ. В този контекст, на територията на Република България инвестиционни услуги могат да бъдат предоставяни само от:
– инвестиционни посредници, лицензирани от КФН;
– инвестиционни посредници – банки, лицензирани от БНБ;
– инвестиционни посредници, лицензирани от компетентните органи на други държави членки на Европейския съюз и предоставящи инвестиционни услуги на територията на Република България по реда на закона  (Глава 4, Раздел II от ЗПФИ);
– инвестиционни посредници от трета държава, предоставящи инвестиционни услуги на територията на Република България по реда на закона (Глава 4, Раздел III от ЗПФИ).
КФН обръща внимание на потенциалните инвеститори, че винаги преди да преведат парични средства за търговия с финансови инструменти трябва да проверяват на интернет страницата на КФН дали съответното лице, по чиято сметка възнамеряват да извършат превода, има право да предоставя инвестиционни услуги и/или да извършва инвестиционни  дейности. Като индикация за това, че потенциалният инвеститор е обект на измама, е обстоятелството, че наименованието на дружеството, посочено в договора като инвестиционен посредник, което в някои случаи може и да е идентично с лицензирано такова, се различава от наименованието на дружеството, по чиято сметка следва да се преведат паричните средства. КФН препоръчва на потенциалните инвеститори преди превеждането на парични суми за търговия с финансови инструменти да поискат информация от банката относно титуляра на съответната банкова сметка, след което да направят справка дали лице с такова наименование разполага с лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги.
Проверка на това кои са лицензираните инвестиционни посредници може да се извърши на интернет сайта на КФН – http://www.fsc.bg/bg/ и/или на сайтовете на компетентните органи от Европейския съюз, както и на интернет сайта на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) –  https://www.esma.europa.eu/. На интернет страницата на КФН е налице и списък на инвестиционните посредници, които са уведомили Комисията за финансов надзор за намерението си да предоставят финансови услуги на територията на Република България: https://www.fsc.bg/bg/podnadzorni-litsa/notifikatsii/notifikatsii-polucheni-v-kfn/. Търгуването чрез посредник, който не фигурира в посочените списъци означава, че същият извършва дейността си незаконно, без да са изпълнени необходимите регулаторни и надзорни изисквания, което съответно води до липсата на гаранция за сигурността на инвестираните средства.
Подробна информация за лицензираните инвестиционни посредници и банки, имащи право да предоставят инвестиционни услуги на територията на Република България е налична на интернет страницата на КФН – http://www.fsc.bg/bg/.

            По повод постъпил сигнал, с цел информираност на инвеститорите във финансови инструменти и всички останали участници на капиталовите пазари, Комисията за финансов надзор уведомява обществеността, че между инвестиционен посредник „ВАРЧЕВ ФИНАНС“ ЕООД, свързаните с него юридически лица и използваната от инвестиционния посредник интернет страница https://www.varchev.com/, от една страна, и лицата, предоставящи кредити под наименованието „Вранчев Финанс“ и използващи интернет страницата https://vranchev-finans.com, от друга, няма никаква връзка.
           „Вранчев Финанс“ не притежава лиценз от КФН за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности по смисъла на чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти, нито в КФН са получавани нотификации за „Вранчев Финанс“ или интернет страницата https://vranchev-finans.com от друг национален компетентен орган на държава членка за предоставяне на услуги в Република България по силата на свободата на предоставяне услуги в рамките на Европейския съюз или чрез установяване на клон. Следователно, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПФИ, „Вранчев Финанс“ няма право да предоставя инвестиционни услуги и/или да извършва инвестиционни дейности по смисъла на чл. 6, ал. 2 и 3 от ЗПФИ на територията на Република България и Европейския съюз, включително и да приема парични средства по свои банкови сметки по повод и/или с цел каквато и да било инвестиционна дейност.
           Проверка на това кои са лицензираните дружества може да се извърши на интернет страницата на КФН – http://www.fsc.bg и/или на интернет страниците на другите компетентни органи от Европейския съюз, както и на интернет сайта на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) – https://www.esma.europa.eu/.

Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване промени в Наредба № 61 от 27.09.2018 г. за изискванията към рекламните и писмените информационни материали и страниците в интернет на пенсионноосигурителните дружества. Същите имат за цел съобразяването с извършените със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.) промени, като се унифицира предоставяната при поискване от осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица информация от пенсионноосигурителните дружества.
С предложените изменения се:
– утвърждават образци на извлеченията от аналитичните сметки на лицата, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания, и на информацията за постигнатата реална доходност по аналитичните сметки;
– регламентира метода, който се използва от пенсионноосигурителните дружества за изчисляване реалната доходност по аналитична сметка на лице, получаващо плащания от фонд за разсрочени плащания, т.е. предвижда се използването на парично-претегления метод, който се използва и за изчисляване на реалната доходност по индивидуалната партида във фонд за допълнително пенсионно осигуряване;
– въвеждат се изискванията към формата и съдържанието на информацията за обема и структурата на инвестициите по видове активи и емитенти на финансови инструменти на фондовете за извършване на плащания, на постигнатата доходност и равнището на инвестиционен риск при управлението на фондовете за извършване на плащания и публичното им оповестяване от пенсионноосигурителните дружества.
С проекта на наредба се извършва актуализация на Наредба № 47 от 11.07.2012 г. за изискванията към информационните системи на пенсионноосигурителните дружества, като тя се развива и по отношение на дейността на фондовете за извършване на плащания.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 22.06.2021 г. включително.

Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване промени в Наредба № 52 от 21.10.2016 г. за реда и начина за отчисляване на инвестиционната такса, събирана от пенсионноосигурителните дружества при управлението на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Същите са продиктувани в следствие на приети изменения в чл. 201, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 05.03.2021 г.), с които е въведена такса, която се събира от пенсионноосигурителните дружества при управление на фондовете за извършване на плащания. Измененията в наредбата имат за цел да уредят реда и начина за отчисляване на таксата, изчислена върху стойността на нетните активи на фондовете за извършване на плащания, събирана от пенсионноосигурителните дружества при управлението на тези фондове.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 22.06.2021 г. включително.

Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 19 ноември 2003 г. за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял, за изчисляване и съпоставяне на доходността от инвестиционните имоти и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди с цел съобразяването й с извършените със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.) промени.
С проекта на наредба се уреждат начините за оценка на финансови инструменти, в които могат да се инвестират средствата на фондовете за извършване на плащания, като се предвижда тя да се извършва съобразно принципите, възприети за извършването на оценка на същите видове инструменти, в които фондовете за допълнително пенсионно осигуряване е допустимо да инвестират.
С проекта на наредба се регламентира как се определя стойността на нетните активи на фонд за извършване на плащания и се въвеждат изискванията към воденето на аналитичните сметки на лицата във фонд за извършване на разсрочени плащания. Определен е обхватът и структурата на информацията, която трябва да се съдържа в тези сметки, включително операциите, които следва да бъдат отразявани в нея.
Предложени са и други промени в наредбата с цел съобразяването й с измененията в Кодекса за социално осигуряване.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 24.06.2021 г. включително.

Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 63 от 8 ноември 2018 г. за изискванията към съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете за представяне на отчетите за надзорни цели на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове. Проектът има за цел съобразяването й с извършените със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.) промени.
 
В чл. 185 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че изискванията към съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете за представяне на отчетите за надзорни цели на фондовете за извършване на плащания се уреждат с наредба на Комисията за финансов надзор (КФН). Във връзка с това, с проекта на наредба се предвижда създаване на образци на месечни и годишни отчети за фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и фондовете за извършване на плащания, които се представят в КФН. Отчетите се предвижда да представяни в същите срокове, в които се представят отчетите за надзорни цели на пенсионноосигурителните дружества и фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Запазва се възприетият подход отчетите да се представят на надзорния орган в електронен вид, подписани с квалифициран електронен подпис, през поддържан от КФН електронен портал. Съобразно измененията в КСО са актуализирани действащите образци на отчети за надзорни цели.
 
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 29.06.2021 г. включително.
 
С молба проектите да бъдат публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации“ в рамките на днешния ден, предвид посочения срок за даване на бележки и предложения по тях (14-дневен, т.е. до 29 юни 2021 г. вкл.).

Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 31 от 2.08.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит и за признаване на правоспособност на отговорен актюер, за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, за формата на актюерската заверка, формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките по Кодекса за застраховането, които отговорният актюер заверява, както и за формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по Кодекса за социално осигуряване, с цел съобразяването й с извършените със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.) промени.
С наредбата се актуализират изискванията към годишния актюерски доклад за всеки фонд за допълнително пенсионно осигуряване и неговите приложения с оглед настъпилите промени на законово ниво, предвиждащи изплащането на допълнителните пожизнени пенсии за старост и разсрочените плащания при придобито право на пенсия да се извършва от обособени фондове за извършване на плащания, а не от универсалните пенсионни фондове. Във връзка със създаването на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и фондовете за разсрочени плащания се уреждат задължителното съдържание на изготвяните за тези фондове актюерски доклади. По този начин се осигурява необходимата информация за състоянието на фондовете за извършване на плащания и се обезпечават надлежното им функциониране за изпълнение на задълженията към пенсионерите, лицата, получаващи разсрочени плащания и техните наследници и надзорът над тази дейност.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 29.06.2021 г. включително.