Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване проект на Наредба за изискванията към фондовете за извършване на плащания.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИД на КСО, обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.) е предвидено, че изплащането на пенсиите и разсрочените плащания при придобито право на пенсия от универсалните пенсионни фондове се извършва от фондовете за изплащане на пожизнени пенсии, съответно фондовете за разсрочени плащания (фондовете за извършване на плащанията). Изискванията към формирането и поддържането на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и фондовете за разсрочени плащания, изчисляването на изискуемия размер на средствата в тях и превишението му, допълването на фондовете и освобождаването на средства от тях се определят с наредба на Комисията за финансов надзор.
Съобразно Кодекса за социално осигуряване основният източник за формиране на фондовете за извършване на плащания са средствата по индивидуалните партиди на осигуряваните в универсален пенсионен фонд лица, с които са сключени пенсионни договори, съответно договори за разсрочено изплащане. Предвид ежедневното изчисляване на стойност на един дял в универсалния пенсионен фонд и с оглед недопускане на разлика между постъпленията във фондовете за извършване на плащания и задълженията, произтичащи от сключените пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане, с наредбата се предвижда, че по правило средствата по партидите на лицата, сключили такива договори, се превеждат във фондовете за извършване на плащания в деня на сключване на съответния договор. С цел осигуряването на достатъчно време за превод на паричните средства е дадена възможност това действие да бъде извършено и на първия работен ден след сключване на договора посредством начисляване на задължението в деня на договора.
Законът също така дава право на пенсионерите и лицата с разсрочени плащания да поискат преизчисляване на получаваната пенсия или разсрочено плащане с вноски, постъпили след сключване на съответния договор, напр. тъй като е продължило да упражнява трудова дейност или в резултат по-късното превеждане на вноски за предходни месеци. В тези случаи прехвърлянето на средствата от партидите се извършва на предвидената от законодателя дата – първо число на месеца, следващ месеца на подаване на искането за преизчисляване, съответно на първия работен ден, когато е неработен ден.
С наредбата се регламентира изискуемият размер на фондовете за извършване на плащания, възлизащ на задълженията към пенсионерите, лицата с разсрочени плащания и техните наследници, включително по съответната аналитична сметка за неразпределения доход от инвестиране на постъпилите във фондовете средства от индивидуалните партиди, предназначен за съхраняване на размера на плащанията при непостигане на очакваната доходност. Съобразно предвидените в Кодекса за социално осигуряване финансово-икономическа същност и имуществен характер на аналитична сметка в наредбата се предвижда срещу отразената по сметката сума/стойност да е на разположение ресурс (средства), който не следва да бъде изчерпван за други цели, освен за актуализация на плащанията и който не материализира финансови правоотношения с пенсионноосигурителното дружество. С други думи, по тази сметка следва да се заделят средства, които могат да бъдат използвани целево, само и единствено за актуализация на плащанията, като тези средства нямат функционална връзка с пенсионноосигурителното дружество.
Също така в наредбата са предвидени сроковете за допълване на фондовете за извършване на плащания, което се извършва от предвидените в закона резерви и при необходимост с допълнителни собствени средства на пенсионноосигурителното дружество, и освобождаването на превишението от тях. Регламентираният с проекта ред за освобождаване на средства е в синхрон с предвидената процедура за резервите за минимална доходност във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и резервите за гарантиране на брутния размер на вноските в универсалните пенсионни фондове.
С наредбата се предвидени промени и в други действащи наредби на Комисията за финансов надзор, които имат за цел привеждане в съответствие и синхронизиране на подзаконовата уредба с  Кодекса за социално осигуряване.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 24.06.2021 г. включително.

Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване проект на Наредба № 10 за изискванията към границата на платежоспособност и собствените средства на пенсионноосигурителното дружество, към неговата оздравителна програма и към минималните ликвидни средства на дружеството и на управляваните от него фондове.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.) са извършени съществени промени в регламентацията на изплащането на пенсиите от универсалните пенсионни фондове и свързаните с това изисквания към капитала на пенсионноосигурителните дружества, като съобразно закона редица от тези изисквания следва да бъдат развити или цялостно уредени с наредба на Комисията за финансов надзор.
С проекта на наредба се уреждат структурата и елементите на собствените средства на пенсионноосигурителните дружества съобразно предназначението им за покриване на границата платежоспособност. Обстоятелството, че тези средства служат като допълнителна гаранция за изпълнение на поетите задължения за изплащане на допълнителни пожизнени пенсии за старост и разсрочени плащания предполага в елементите, които ги образуват, да се включват само средствата, които са отразени във финансовите отчети и изцяло са на разположение на съответното дружество за използване без ограничения за покриване на загуби от дейността. С оглед предназначението на собствените средства, покриващи границата на платежоспособност, те се намаляват с нематериалните активи, които не могат да бъдат използват за изпълнение на задълженията, натрупаните загуби, очакваните разходи и др.
Подробно са уредени техническите изисквания във връзка с изчисляване на границата за платежоспособност, която съобразно Кодекса за социално осигуряване се определя въз основа на капитализираната стойност на пенсиите и разсрочените плащания с поети гаранции. Съобразно възприетото в актюерската наука тази стойност се определя на база настоящата стойност на поетите задължения за посочените плащания. С оглед отчитане на най-актуалните данни за смъртността и очакванията относно резултатите от инвестирането при определянето на тази стойност се използват таблицата за смъртност, публикувана от Националния статистически институт, и техническият лихвен процент, определен от пенсионноосигурителното дружество, актуални към датата на изчисляването на пенсията или разсроченото плащане.
Предвид предназначението на собствените средства, покриващи границата на платежоспособност на пенсионноосигурителното дружество, с наредбата се изисква те да бъдат инвестирани от него с грижата на добър търговец при спазване принципите на качество, надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация. Диверсификацията на инвестициите е обезпечена и посредством конкретни количествени ограничения по отношение на съответните категории инструменти и инвестициите в един емитент, изрично посочени в Кодекса за социално осигуряване .
С наредбата са развити изискванията към ликвидните средства на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове, така че да обезпечат способността му да изпълнява своите текущи и очаквани задължения. Отчетени са настъпилите промени по отношение на изплащането на средствата от универсалните пенсионни фондове, където след сключване на пенсионен договор или договор за разсрочено изплащане плащането не се извършва от пенсионния фонд, а средствата по индивидуалната партида на съответното лице се прехвърлят в парични средства към съответния фонд за извършване на плащания. Предвид това, по отношение на универсалните пенсионни фондове се изисква поддържането на ликвидни средства, които освен текущите задължения отчитат и преведените средства към фондовете за извършване на плащания през предходния месец.
В наредбата са уредени и изискванията към оздравителните програми на пенсионноосигурителните дружества на база действащата към момента уредба, адаптирана съобразно настъпилите промени на законово ниво. Във връзка с измененията в Кодекса за социално осигуряване с наредбата се актуализират и разпоредбите на  Наредба № 17 от 7.07.2004 г. за документите, които са необходими за издаване на разрешение за преобразуване на пенсионноосигурително дружество и на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и за изискванията към плановете по чл. 327, ал. 1, т. 3 и чл. 336, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 24.06.2021 г. включително.

    В периода след публикуваното на 24.04.2019 г. прессъобщение във връзка с намерението за предстоящи придобивания на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД  и „ЧЕЗ Електро България“ АД от „Еврохолд България“ АД Комисията за финансов надзор продължава работата си по четири проверки на дейността на „Еврохолд България“ АД и на дейността на три застрахователни дружества от групата на холдинга. Проверяват се финансовото състояние и капацитета на дружествата с оглед на бъдещи придобивания.

    Становището на КФН за финансовото състояние на купувача е от изключителна значимост с оглед на факта, че освен опит в сектора от него ще се очаква и сериозен финансов ресурс – от една страна, за заплащането на инвестицията по изкупуването и от друга, за поддържането на адекватна инфраструктура в електроснабдителния сектор.

    КФН има ангажимент да предостави до края на настоящата седмица – 28 юни 2019 г.  констатираните до момента факти и обстоятелства на компетентните институции – Главна прокуратурата и Държавна агенция „Национална сигурност“, с цел информираност и обективност. При окончателно приключване на проверките в законоустановения срок отговорните институции ще получат резултатите от тях заедно с наличните факти и заключения. Комисията също така поема отговорността да информира обществеността за момента на приключване на проверките.
 

Комисията за финансов надзор публикува резюме на Анализ на пазара на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в България. Анализът за периода между 2012 и 2017 година е направен на основата на обобщени данни, предоставени от застрахователите в България, които предлагат застраховка „Гражданска отговорност“ и генерираните данни от КФН от Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска (ЕИСОУКР) на Гаранционния фонд.

Представени са фактическите показатели за четирите рискови групи: леки автомобили и товарни автомобили с допустима максимална маса до 5 тона; товарни автомобили с допустима максимална маса над 5 тона и автобуси; седлови влекачи; моторни превозни средства, различни от посочените в първите три рискови групи.

В табличен вид за разглеждания период са представени средният брой автомобили по рискови групи за периода 2012-2017 г., средната честота на претенциите и средният размер на изплатените претенции, както неимуществените такива и техният дял в общо броя на претенциите.
В последната част на анализа са разгледани разходите и резултатите на премиите както на база на пазарните данни, така и на база предоставените от застрахователите индивидуални данни.

Направените по различни методи изчисления показват, че за най-масовите превозни средства – автомобили, камиони и автобуси, събраните премии за 2017 година не са достатъчни, за да покрият разходите на застрахователите.

Пълният текст на резюмето на анализа може да намерите тук.

На свое заседание от 14 юли 2016 г. КФН взе решение, с което назначи независими външни експерти на пет застрахователи. С това процедурата по назначаване на независими външни експерти за извършване преглед на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите приключи успешно и прегледите започват в срок и по план на 15 юли 2016г.

Решението е взето в съответствие с решение на Управляващия комитет (УК). УК извършва наблюдение и контрол на прегледите и включва представители от КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, както и Министерство на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценна книжа и пазари – ESMA. Всички решения на КФН до този момент във връзка с организиране на процеса по прегледите са взети в пълно съответствие с решенията на УК.

Информация за назначените на 14 юли 2016 г. независими външни експерти може да бъде намерена в приложения файл на следния адрес: http://www.fsc.bg/bg/podnadzorni-litsa/pregledi-na-pensionniya-i-zastrahovatelniya-sektor-v-balgariya-2016/

На фона на бързото развитие на дигиталните технологии и приложението им във финансовите услуги Комисията за финансов надзор прие Стратегия за наблюдение на финансовите иновации в небанковия финансов сектор за периода 2021-2024 г. Документът не само позиционира регулатора на подобаващо място във FinTech средата, но е и логичен отговор  на все по-голямата нужда от адекватна законова рамка, както и основа за изграждането на стабилна финансова среда.
В приетата Стратегия, Комисията за финансов надзор се съсредоточава върху четири основни цели за решаване: анализ от необходимостта за въвеждане на изисквания за лицензионен или регистрационен режим на лица, предлагащи финансови иновативни продукти и/или услуги и технологии на небанковия финансов сектор, както и разработване на конкретни изисквания, анализ на необходимостта от регулаторна рамка във връзка с аутсорсинг услуги, в т.ч. облачните услуги и предприемане на съответни регулаторни мерки с оглед осигуряване на сигурност, стабилност на пазара на финансови услуги и защита на потребителите на финансови услуги, развитие на действащия innovation hub и не на последно място проследяване развитието на sandbox режимите и очертаване на последващи действия във връзка с възможното му имплементиране от страна на регулатора.
Стратегията за наблюдение на финансовите иновации на КФН за периода 2021 – 2024 г. продължава ангажираността на КФН да развива и подобрява своята надзорна дейност заедно с останалите европейски регулатори и активно да търси уеднаквяване на националните регулаторни рамки и практики в сферата на финансовите иновации на ниво Европейски съюз.

    Днес, 22.07.2021 г., на свое заседание Комисията за финансов надзор (КФН) прие на второ гласуване Наредба за изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите.
    С наредбата се постига завършване на националната правна уредба на системата на управление на застрахователите и презастрахователите в съответствие с Кодекса за застраховането (КЗ) и с насоките на Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Благодарение на нея  се създават условия за по-добро управление на рисковете, пред които са изправени българските застрахователи и презастрахователи, и се засилват гаранциите за защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги в Република България. В хода на общественото обсъждане на Наредбата, КФН взе предвид всички постъпили становища, в т.ч. и множество предложения, коментари и бележки от страна на Асоциацията на българските застрахователи.
    С наредбата КФН въвежда в националната правна уредба на застраховането и презастраховането следните насоки на EIOPA, които е обявила, че възнамерява да спазва в надзорната си практика по отношение на системата на управление на застрахователите и презастрахователите:
    1. Насоки относно системата на управление (EIOPA-BoS-14/259 BG) и Технически анекс към тях
    Тези насоки включват базовите указания на EIOPA относно основните аспекти на системата на управление на застрахователите и презастрахователите, като изискванията към организацията и дейността на техните управителните и контролни органи, изискванията за квалификацията и надеждността на техните членове и към лицата, които упражняват други ключови функции, управлението на риска, структурирането и дейността на ключовите функции, политиките на застрахователя регламентиращи най-важните аспекти от неговата дейност, вътрешния контрол, прехвърляне на дейности към външни изпълнители и специфични аспекти на системата на управление на ниво група от застрахователи и презастрахователи.
    2. Насоки относно собствената оценка на риска и платежоспособността (EIOPA-BoS-14/253 BG)
    Тези насоки включват основните указания относно извършването на важния процес по собствената оценка на риска и платежоспособността в рамките на системата за управление на рисковете на застрахователите или презастрахователите.
    3. Насоки относно разглеждането на жалби от застрахователни предприятия (EIOPA-BoS-12/069 BG)
    Тези насоки поставят изисквания във връзка  с прилаганите от застрахователите процедури за разглеждане на жалби, подадени от ползватели на застрахователни услуги.
    В допълнение, с наредбата се предвижда КФН да издаде указания в 2-месечен срок от влизане в сила на Наредбата, така че да се осигури прилагането в нейната надзорна практика и на следните насоки на EIOPA:
    4. Насоки за възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги (EIOPA-BoS-20-002)
    Тези насоки предвиждат специфични изисквания при възлагане на дейности на доставчици на облачни услуги (услуги, предоставяни чрез обработка на данни в облачно пространство), които са източник на допълнителни рискове за застрахователите и презастрахователите и поради това налагат поставянето на по-високи изисквания за сигурност.
    5. Насоки за сигурност и управление на информационните и комуникационните технологии (EIOPA- BoS-20/600)
    Тези насоки поставят изисквания за гарантиране спазването на поверителността, целостта и наличността на информацията и на информационните системи, като гаранция за ограничаване на оперативния риск, на който застрахователите и презастрахователите са допълнително изложени в резултат на използване на високи технологии за съхранение, обработка и достъп до данни.
    С новата наредба се отменя Наредба № 5 от 15.10.2003 г. за извършване на дейност като застрахователен брокер и застрахователен агент (обн., ДВ, бр. 96 от 2003 г.) и Наредба № 32 от 13.09.2006 г. за изискванията към организацията и дейността на службата за вътрешен контрол на застрахователя, презастрахователя и на лицата, включени в застрахователна или презастрахователна група (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г., изм. и доп., бр. 4 от 2010 г.), които са издадени на основание отменения Закон за застраховането (отм., ДВ, бр. 103 2005 г.) и отменения Кодекс за застраховането (отм., ДВ, бр. 102 2015 г.) и не съответстват на изискванията на действащата национална и европейска нормативна уредба.
    Наредбата предвижда 6-месечен срок от влизането й в сила, в който застрахователите и презастрахователите следва да приведат своите политики,  процедури и вътрешни документи, в съответствие с новите изисквания.

 

Комисията за финансов надзор прие на второ гласуване Наредба за техническите лихвени проценти по чл. 169, ал. 1, т. 3 и ал. 8, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и формулите за изчисляване на допълнителните пожизнени пенсии за старост след повторно проведена обществена консултация.

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.), регламентиращ изплащането на пенсиите при осигуряване в универсален пенсионен фонд, законодателят възложи на Комисията за финансов надзор да определи с наредба формулите за тяхното изчисляване, както и изискванията към техническите лихвени проценти за определяне на техния размер и на пенсиите от професионалните пенсионни фондове.

Предвидените в наредбата формули за изчисляване на допълнителните пожизнени пенсии за старост се базират на утвърдени положения в актюерската наука и практика. Посредством определянето на единни формули за пенсиите от универсалните пенсионни фондове се осигурява еднакъв начин на изчисляването на пенсиите на всички лица, независимо от фонда, в който се осигуряват. Предвидените в наредбата формули дават възможност при определяне на пенсията да се гарантира нейният размер на база преведените брутни вноски или въз основа по-високия размер средства по индивидуалната партида съобразно предвидените в закона възможности. Независимо от избрания вид гаранция за определянето на първоначалния размер на пенсията се вземат предвид всички средства по индивидуалната партида на лицето към момента на сключване на пенсионния договор. Също така формулите позволяват в зависимост от договореното между пенсионера и пенсионноосигурителното дружество пенсията да бъде определена както към момента на сключване на пенсионния договор, така и от по-ранен или по-късен момент (напр. от момента на придобиване на право на пенсия или от по-късен момент, ако пенсионерът желае да продължи да работи след сключване на пенсионния договор). Регламентирането на формулите в нормативен акт осигурява яснота и правна сигурност в отношенията между пенсионноосигурителните дружества и пенсионерите, улеснява бъдещите пенсионери при планиране на доходите си след пенсиониране и повишава прозрачността и доверието в дейността по допълнително пенсионно осигуряване.

При изчисляването на размера на пенсиите се използва технически лихвен процент, който отразява очакванията за доходността от инвестиране на средствата на пенсионерите. Конкретният размер на техническия лихвен процент се определя от всяко пенсионноосигурително дружество при спазване на предвидените нормативни изисквания и се одобрява от Комисията за финансов надзор. С наредбата се изисква при определянето на конкретните размери на техническите лихвени проценти пенсионноосигурителните дружества да спазват принципа на предпазливост с оглед намаляване на риска от недостиг на средства за извършване на бъдещите плащания, както е възприето в актюерската практика. Съобразно законовата делегация с наредбата са уредени и максималните размери на техническите лихвени проценти. В тази връзка се предвижда, че техническият лихвен процент за определяне на допълнителната пожизнена пенсия за старост не може да бъде по-висок от дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция, публикуван от Българската народна банка (усреднен за последните седем години). Използваният показател се определя на базата на доходността по дългосрочните държавни ценни книжа, която съобразно Кодекса за социално осигуряване трябва да бъде взета предвид при определяне на техническия лихвен процент. Във връзка с пенсиите от професионалните пенсионни фондове за определяне на максималния размер на техническия лихвен процент е използван същият показател, като се залага по-широк диапазон (150 на сто от дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция) предвид разликите в тяхната дейност и инвестиции. И в двата случая техническият лихвен процент не може да бъде по-малък от нула.

Комисията за финансов надзор прие на второ гласуване Наредба за резервите на пенсионноосигурителните дружества за гарантиране на брутния размер на вноските в универсалните пенсионни фондове.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.), който въвежда регулацията относно изплащането на пенсии от универсалните пенсионни фондове, е предвиден механизъм за гарантиране на брутните осигурителни вноски на осигурените в тези фондове лица. По-конкретно преди изплащане на пенсия или на еднократно или разсрочено изплащане при придобито право на пенсия от универсален пенсионен фонд индивидуалната партида на осигуреното лице се допълва до сумата на брутния размер на предените от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт осигурителни вноски. С оглед реализиране на предвидения в закона гаранционен механизъм законодателят делегира на Комисията за финансов надзор да определи с наредба изискванията към формирането, изчисляването и поддържането на резервите на пенсионноосигурителните дружества за гарантиране на брутния размер на вноските, допълването на резервите до изискуемия размер и освобождаването на средства от тях.
Във връзка с това с наредбата се регламентира редът за създаване от всяко пенсионноосигурително дружество на резерв за гарантиране на брутните вноски, като се изисква това да бъде направено към края на месеца, през който е постъпила първата вноска в универсалния пенсионен фонд, съобразно най-актуалната информация към този момент (стойността на нетните активи на фонда към последния работен ден на посочения месец). Заделянето на средства за покриване на резерва се извършва в деня на създаването му. По аналогичен начин текущото преизчисляване на резерва, допълването му и освобождаването на средства от него се извършват към края на месеца, за който се извършва преизчисляването, на база на стойността на нетните активи на универсалния пенсионен фонд към последния работен ден на този месец. Регламентираният в проекта ред за формиране и преизчисляване на резерва за гарантиране на брутните вноски осигурява текущото му привеждане в съответствие със законовите изисквания и параметри.
С наредбата са извършени промени и в Наредба № 12 от 10.12.2003 г. за начина и реда за определяне на минималната доходност при управление на активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за покриване на разликата до минималната доходност и за формиране и използване на резервите за гарантиране на минималната доходност, които имат за цел привеждане в съответствие и синхронизиране с уредбата на резерва за гарантиране на брутните вноски и настъпилите изменения в Кодекса за социално осигуряване.

Приоритетно и с висока степен на важност Комисията за финансов надзор предупреждава потребителите и потенциалните инвеститори в България и в чужбина за незаконна дейност, последвана от жалби за измами в особено големи финансови размери от интернет сайт „Brokerz.com”. С оглед значимостта на броя на жалбите, както от български, така и от чуждестранни граждани, Комисията сигнализира обществеността за възможността от финансови измами. С цел информираност Комисията за финансов надзор комуникира и предприетите мерки в локален и в международен план по казуса „Brokerz.com”.
От началото на 2020 г. в КФН са постъпили значителен брой жалби от български и чуждестранни граждани. Жалбите съдържат твърдения, че потребителите са изгубили парични средства, вследствие на извършени измами от страна на интернет платформата за онлайн търговия с финансови инструменти www.brokerz.com, както и свързаните с нея чуждестранни дружества: Group Polo Ltd. и Brokerz Ltd., регистрирано на Сейнт Винсент и Гренадини, и регистрираните в България дружества: ,,Кодексия“ ЕООД, ЕИК 205847631, ,,ЕР ЕС ДИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203873556, ,,ГЛОБЪЛ МАРКЕТИНГ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 205637907, ,,НОВА КОР“ ЕООД, ЕИК 205601761, ,,НОВАКОР“ ЕООД, ЕИК 205252555, и ,,ОЛМЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК 203873556. Електронната страница, която се свързва с „Brokerz.com“, е www.brokerz.com.
Комисията за финансов надзор предупреждава потребителите и обществеността, че посочените дружества нямат издаден от КФН лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и/или извършване на инвестиционни дейности по смисъла на закона (чл. 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Като причинно-следствена връзка посочените фирми нямат право да извършват подобна дейност на територията на Република България, както и да получават по свои банкови сметки парични средства от инвеститори с цел инвестирането им във финансови инструменти.
Всяка една от жалбите е анализирана в детайл на ниво парични потоци, аргументи и факти, указващи неправомерната дейност от страна на посочените дружества. Комисията извърши комплексна проверка на представените в жалбите или сигналите данни при спазване на принципите за оказване на пълно съдействие на пострадалите или сигнализиращите лица за удовлетворяване на техните искания. В тази връзка, КФН своевременно отговори на получените жалби и сигнали, като по отношение на лицата податели, изпрати подробни писмени отговори с предупреждения и съвети за придържането към необходимите превантивни мерки по отношение на неправомерната дейност на Brokerz.com и дружествата, свързани с интернет платформата.
 
КФН насочва вниманието на обществеността и конкретно на потенциалните инвеститори, че на първо място във функциите на Комисията е да предоставя или отказва лиценз на дружество за инвестиционен посредник според законовите изисквания, както и да контролира активно и стриктно за спазването им докато дружеството има дейност на територията на Република България с издадения лиценз. Комисията за финансов надзoр е държавен орган, който осъществява дейността си съобразно предвидените в законите правомощия. При констатиране на административни нарушения на приложимите нормативни изисквания Комисията може да наложи санкция на лицето. За реализиране на тази дейност, обаче извършеното следва да бъде доказано по безспорен начин. Санкциониращите и наказателни функции принадлежат на други органи на властта.
Комисията за финансов надзор има за цел и задача да информира компетентните власти и да комуникира към обществото и потенциалните потребители в случай на жалби, доказани злоупотреби от дадено дружество. Ето защо, КФН отново апелира потенциaлните инвеститори винаги преди да превеждат парични средства за търговия с финансови инструменти да проверяват на интернет страницата на КФН дали съответното лице, по чиято сметка възнамеряват да извършат превода, има право да предоставя инвестиционни услуги и/или да извършва инвестиционни  дейности. Като индикация за това, че потенциалният инвеститор е обект на измама, е обстоятелството, че наименованието на дружеството, посочено в договора като инвестиционен посредник, което в някои случаи може и да е идентично с лицензирано такова, се различава от наименованието на дружеството, по чиято сметка следва да се преведат паричните средства. КФН препоръчва на потенциалните инвеститори преди превеждането на парични суми за търговия с финансови инструменти да поискат информация от банката относно титуляра на съответната банкова сметка, след което да направят справка дали лице с такова наименование разполага с лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги.
Бихме искали да обърнем внимание, че предоставянето на инвестиционни услуги и извършването на инвестиционни дейности по занятие може да се осъществява само от акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление на територията на Република България, получило лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник при условията и по реда на ЗПФИ. В този контекст, на територията на Република България инвестиционни услуги могат да бъдат предоставяни само от:
– инвестиционни посредници, лицензирани от КФН;
– инвестиционни посредници – банки, лицензирани от БНБ;
– инвестиционни посредници, лицензирани от компетентните органи на други държави членки на Европейския съюз и предоставящи инвестиционни услуги на територията на Република България по реда на Глава 4, Раздел II от ЗПФИ;
– инвестиционни посредници от трета държава, предоставящи инвестиционни услуги на територията на Република България по реда на Глава 4, Раздел III от ЗПФИ.
Проверка на това кои са лицензираните инвестиционни посредници може да се извърши на интернет сайта на КФН – http://www.fsc.bg/bg/, и/или на сайтовете на компетентните органи от Европейския съюз, както и на интернет сайта на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) –  https://www.esma.europa.eu/. На интернет страницата на КФН е налице и списък на инвестиционните посредници, които са уведомили Комисията за финансов надзор за намерението си да предоставят финансови услуги на територията на Република България: https://www.fsc.bg/bg/podnadzorni-litsa/notifikatsii/notifikatsii-polucheni-v-kfn/. Търгуването чрез посредник, който не фигурира в посочените списъци, означава, че същият извършва дейността си незаконно, без да са изпълнени необходимите регулаторни и надзорни изисквания, което съответно води до липсата на гаранция за сигурността на инвестираните средства.
Подробна информация за лицензираните инвестиционни посредници и банки, имащи право да предоставят инвестиционни услуги на територията на Република България, е налична на интернет страницата на КФН – http://www.fsc.bg/bg/.
 
По отношение на конкретния казус с жалбите срещу www.brokerz.com, Комисията информира своевременно и с висок приоритет компетентните органи в България от изпълнителната и съдебната власт. Поради големия брой жалби за измами за стотици хиляди евро, КФН проактивно информира и е в комуникация по казуса с надзорните органи на останалите държави членки на Европейския съюз и трети страни с оглед на факта, че в някои от жалбите се посочват измами на територията на различни от България държави. Имайки предвид значителния брой жалби и сигнали, постъпили в КФН от физически лица, граждани на Европейския съюз (ЕС), Комисията е в процес на подготовка за изпращане на предупредителни съобщения за неправомерната дейност на Brokerz.com до всички надзорни органи в рамките на ЕС.
В България, Комисията за финансов надзор информира Държавната агенция „Национална сигурност“ с оглед инициирането на проверки за наличието на съмнение за изпиране на пари през част от дружествата, свързани с Brokerz.com.
От проверка на посочения в жалбата интернет сайт (https:brokerz.com) е видно, че сайтът е собственост и се оперира от Brokerz Ltd., регистрирано на Сейнт Винсент и Гренадини, C/0 Suite 305, Grifith Corporate Centre, Beachmont, PO BOX 1510 Kingston, Saint Vincent and Grenadines. Комисията за финансов надзор е изпратила писмо на вниманието на ръководителите на Financial Services Authority Saint Vincent and the Grenadines (SVGFSA) относно лицензионния режим за дружествата “Brokerz” Ltd., “Novacore” EOOD, “Group Polo” Ltd., и интернет платформата www.brokerz.com. Комисията за финансов надзор е в режим на отговорна комуникация за предприемане на бързи действия за надзор и преразглеждане на лицензионния режим за дружествата Brokerz Ltd., ,,НОВАКОР“ ЕООД, Group Polo Ltd., както и относно тяхната евентуална свързаност с интернет платформата за онлайн търговия Brokerz.com.
 
Молим, всеки потребител, който възнамерява да осъществи инвестиционна дейност през сайта www.brokerz.com да има предвид, че той няма издаден от КФН лиценз за инвестиционен посредник. Молим и всеки, който е инвестирал през сайта www.brokerz.com да провери статуса на инвестицията си.