На 23 октомври 2019 г. Комисията за финансов надзор (КФН) и Комисията за регулиране на банкирането и застраховането в Китай (CBIRC) подписаха Меморандум за сътрудничество и обмен на информация. На двустранната среща, състояла се в сградата на Комисията, председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов и заместник-председателят на CBIRC – г-н Джу Шумин, официализираха споразумение за обмен на надзорната информация и засилване на сътрудничеството в областта на застрахователния надзор.
    Целта, която и двете страни си поставиха, е Меморандумът да установи процедура за сътрудничество между институциите с цел изпълнение на законовите функции и отговорности при регулирането и надзираването на застрахователния пазар.
    Бойко Атанасов, председател на КФН каза, че „За Комисията за финансов надзор един от основните стълбове на развитие е международното партньорство и сътрудничеството с визия за споделяне на добри практики. Радвам се, че подписаният Меморандум за сътрудничество с китайската Комисия за регулиране на банкирането и застраховането ще развие репутацията ни като още по-устойчив, гледащ в бъдещето и вярващ в партньорството надзорен орган. Наша е и задачата да създаваме и развиваме среда за прогрес на компаниите в небанковия финансов сектор и вярвам, че това е един от възможните начини да я реализираме.“

    Чрез този Меморандум за разбирателство КФН и CBIRC изразяват желанието си за партньорство на базата на взаимно доверие и разбирателство при осъществяване на надзор над трансграничните застрахователни дружества, както и да обменят и споделят информация при спазване на съответните законови разпоредби. Освен това, КФН и CBIRC ще полагат всички възможни усилия да се информират взаимно за всяко едно събитие, което потенциално би нарушило стабилността на поднадзорния субект, който има трансгранична дейност в съответната друга страна.
    Подписването на Меморандума е част от 70-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Китай. Сътрудничество между двата надзорни органи е и част от инициативата на Китай „16+1“, насочена към засилване и разширяване на сътрудничеството с шестнайсетте държави от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/ – България, Албания, Босна и Херцеговина, Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Македония, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватия, Черна гора, Чехия. По време на седмата среща на върха "16+1" в София през 2018 година, провела се под българското Председателство на Съвета на ЕС, бе договорено сътрудничество в областта на инвестициите, транспорта, финансите, науката, образованието и културата.
 

Предвид високия обществен интерес към сделката за придобиването на активите на ЧЕЗ Груп в България, Комисията за финансов надзор се самосезира и започва проверки в „Еврохолд България“ АД и в основни дружества от финансовия холдинг. Основната цел на Комисията е да провери финансовото състояние и капацитет на холдинга с оглед бъдещите придобивания, включително на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД  и „ЧЕЗ Електро България“ АД.
По закон електроразпределителните дружества са част от националната европейска критична инфраструктура с пряко отношение към въпросите на националната сигурност. С предприетите от Комисията действия по проверка на получилия ексклузивност за придобиването на активите на ЧЕЗ Груп в България – „Еврохолд България“ АД, КФН спазва своето обещание за стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица и публични дружества, както и прозрачна и навременна комуникация с обществеността.
За назначените проверки са информирани прокуратурата и ДАНС, като същите ще бъдат уведомени, както за резултатите от проверките, така и своевременно, ако се констатират факти и обстоятелства, навеждащи на заключения за извършени нарушения.
 

На 07 декември 2018 г., след обнародване в Държавен вестник, бяха приети промени в Кодекса за застраховането (КЗ), касаещи лимитите за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди при настъпване на смърт на пътя, с което бе разширен кръгът на лицата, които могат да търсят обезщетения – от близки до далечни роднини. В изпълнение на изискванията на §101 от ПЗР ЗИД на Кодекса за застраховането, на 07 декември 2019 г., или точно една година по-късно, по закон, трябва да бъде приета официално Наредба, с която се утвърждава новата Методика.
За подготовка на Наредбата има два етапа: първият етап със срок от 6 месеца, в който отговорна институция е Гаранционният фонд (ГФ), който има ангажимент да подготви проект на Методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ до 7 юни 2019 г. За подготовка на Методиката проектът е възложен от ГФ на външен консултант. Вторият етап, също с предвиден срок от 6 месеца, в който отговорни институции са Комисията за финансов надзор (КФН), Министърът на здравеопазването (МЗ) и Министърът на труда и социалната политика (МТСП), които имат ангажимент да подготвят и приемат Наредбата, с която се утвърждава Методиката.
Днес, 09-ти август, Комисията за финансов надзор получи от Гаранционния фонд официалния проект на Методиката за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.
С оглед на факта, че от днес – 9-ти август, Комисията за финансов надзор, заедно с  М3 и МТСП, имат 4 месеца от предварително предвидените по закон 6 месеца за приемането на Наредба, с която се утвърждава Методиката, КФН започва приоритетно интензивна работа по изготвянето ѝ. Крайният срок по закон, в който Наредбата трябва да е готова е 7 декември 2019 г. като в него се включва и времето за така важното обществено обсъждане, което отново КФН и двете министерства имат отговорност да проведат.
Още днес, 9 август 2019 г., председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов, изпрати писмо до МЗ и МТСП за съставяне на работна група по приемането на Наредба, с която се утвърждава Методиката. Групата ще бъде начело с г-жа Илиана Христова, зам. председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
Г-н Бойко Атанасов се ангажира, че „Именно в ситуация на скъсени срокове за работата на експертите ни и поради изключителната важност на темата, ние ще вложим всичките си усилия на първо място, за да спазим ангажимента пред обществото. На второ място, ние сме отговорни пред българските граждани да представим адекватна държавна позиция, когато става въпрос за загуба на човешки живот при инцидент на пътя. На трето място, именно регулаторът е отговорен да следи за финансовата стабилност в сектора на застраховането. Задачата ни е трудна, защото Наредбата, с която се утвърждава Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице, трябва да осигури както даването на финансова подкрепа на близките на загиналите, така и финансова стабилност на сектора.“

През 2020 г. Комисията за финансов надзор в партньорство с Министерство на образованието и науката (МОН) и фондация „Атанас Буров” организира за ХVIII пореден път образователната програма за ученици на тема „Небанковият финансов сектор в България”.
 
Предвид епидемичната обстановка, програмата се провежда в онлайн формат. Уебинарите са планирани на 2-ри, 9-ти и 16-ти октомври. В съчетание между теоретична и практическа част, всеки ден от обучението е посветен на един от небанковите пазари, а лектори са опитни експерти от КФН и бизнеса. Предвидени са вирутални посещения на пенсионноосигурително и застрахователно дружество, финансова група и Българската фондова борса. Участниците ще имат възможност да се запознаят в детайли с мисията и дейността на Комисията за финансов надзор, в ролята й на регулатор на небанковия финансов сектор.
 
Основната цел на образователната програма е учениците от средните професионални училища в България да получат ценни знания за финансовия сектор, за управлението на личните финанси, както и за спецификата на дейността на Комисията за финансов надзор.
 
В ХVIII-то издание на програмата участват 26 ученици от XI-ти клас и 7 учители от средните професионални училища с икономически и финансов профил от градовете Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Кюстендил, Кърджали, Монтана, Пазарджик, Петрич, Попово, Пловдив, Разград, Русе, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Търговище, Стара Загора, Разград  и Хасково.
 
Програмата беше официално открита от г-н Бойко Атанасов, Председател на Комисията за финансов надзор. Той акцентира върху значимостта на финансовата грамотност като ключов елемент от социалната култура на обществото и формирането на самосъзнание и чувство за отговорност в младите хора. „Именно чрез информираност, диалог с обществото и в частност чрез иницииране на образователни програми, КФН работи по една от основните си стратегически цели – да защитава потребителите на финансови услуги.“ Г-н Атанасов сподели мнението си с младите участници в програмата, че „Критичното мислене, информираността и хибридните знания, са елементите, които превръщат личността в способен, интелигентен и отговорен  човек, с визия  за бъдещето и отлична подготовка за предизвикателствата на средата!“
 
Програмата ще завърши на 16-ти октомври след третия уебинар с онлайн церемония за връчване на удостоверения за участие в обучението за  „Небанковия финансов сектор в България”.

Народно събрание избра Мария Филипова за зам. председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и Илиана Христова за зам. председател на управление „Застрахователен надзор“

    Днес, 10 април 2019 г., 44-тото Народно събрание избра Мария Филипова за зам. председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и Илиана Христова за зам. председател на управление „Застрахователен надзор“.

    Изборът бе направен от 113 народни представители.

    От трибуната на Парламента г-н Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор (КФН) представи кандидатурите за заместници като акцентира, че основните цели, които той поставя пред регулаторния орган, са „създаване на стабилен екип от професионалисти, прозрачна и навременна комуникация с обществото и най-важното – осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от Комисията – капиталовите пазари, сферата на застраховането и пазара на допълнителното пенсионно осигуряване“.

    Г-н Атанасов изложи мотивите си за избор на Мария Филипова за зам. председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Той наблегна на над 10 годишния опит на Мария Филипова в правната сфера, което е „предпоставка да притежава широки познания и опит в анализирането, проучването и предприемането на дейности относно новоприети регулации, оптимизиране на съществуващи закони и подобряване на административните процедури“.  Председателят допълни още, че с дългогодишния опит на г-жа Филипова в държавната администрация в сферата на финансите,  тя ще допринесе за успешното международно сътрудничество и обмена на добри практики в контекста на подготовката на България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II).

    Мария Филипова представи пред народните представители визията, очертаваща посоката на действие в направление „Надзор на инвестиционната дейност“ за развитие на капиталовия пазар, а именно:  повишаване на ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор, както и по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа. Концепцията ѝ е с 3 основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България:  регулаторна дейност и контрол, намаляване на административна тежест на капиталовите пазари чрез мерките за оптимизация на процесите и дигитализация, както и международно сътрудничество и обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в ЕС.
    Г-жа Филипова заяви пред народните представители своята готовност да работи „активно и последователно за постоянното усъвършенстване на регулаторната и надзорна дейност на КФН, отговаряйки на предизвикателствата в инвестиционния сектор, в защита на интересите на потребителите на небанкови финансови услуги. Заявявам намерението си Комисията за финансов надзор да продължи да предприема активни регулаторни действия, да осъществява ефективен риск базиран надзор върху небанковия финансов сектор с цел осигуряване на стабилни финансови пазари“.

    Председателят на КФН г-н Бойко Атанасов представи и мотивите си за номинацията на г-жа Илиана Христова за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Според него опитът и идеите на Илиана Христова са от ключово значение за справяне с последствията от фалита на застрахователна компания „Олимпик“, както и в изпълнение на обещанието за ограничаване и превенция на подобни случай в бъдеще. „За да се справим и със сериозното предизвикателство със системата Бонус-малус, на Комисията за финансов надзор е необходим твърдо отстояващ позицията си лидер, с ефективни комуникационни умения при дискусии с всички заинтересовани в процеса страни. Убеден съм в способностите на Илиана Христова, тъй като неведнъж е показвала качества при справяне с кризисни ситуации и навременна комуникация към всички заинтересовани лица“, допълни още г-н Атанасов.

    В концепцията си г-жа Христова твърдо заяви, че търсеният краен резултат за Комисията в сферата на застрахователния надзор „трябва да бъде сигурност за потребителите на застрахователни услуги и доверие на гражданите в осъществявания от държавата контрол“. За постигането на тези резултати, Илияна Христова разгърна детайлите на формула, която ще осигури стабилен и устойчив застрахователен сектор, а именно:  контрол, комуникация, кризисна превенция и дигитализация.
 
    Г-жа Илиана Христова заяви от парламентарната трибуна, че „посоката, която ще следваме има за цел да създаде Клиент-центриран подход в сферата на застраховането, при който основният акцент е върху видимостта към новите идеи, осведомеността за посоките за действие и възможностите за бърза двупосочна комуникация с гражданите по основни, важни за обществото теми“.

    След проведеното гласуване г-жа Мария Филипова и г-жа Илиана Христова положиха клетва пред депутатите и благодариха от трибуната за гласуваното им доверие.
 

Във връзка със заявения от КФН ангажимент да предостави  констатираните до момента факти и обстоятелства от проверките на „Еврохолд България“ АД и свързаните с него дружества, относно тяхното финансовото състояние  и цялостната дейност на холдинга, Ви информираме, че днес официално е изпратена цялата съотносима информация до Главна прокуратурата и Държавна агенция „Национална сигурност“ с цел преценка и действия по компетентност. В писмото до тях подробно са изложени резултатите и заключенията на база проверената до момента документация. Също така е изпратена информация до Националната агенция за приходите с цел информираност за фактите и обстоятелствата, касаещи спазване на данъчното законодателство на Република България и преценка на необходимостта от предприемане на действия по компетентност.
 
Ролята на КФН е да осъществява стриктен и навременен надзор, да бъде обективна и безпристрастна, работейки в интерес на бизнеса и гражданите. Комисията изпълнява и поетата отговорност да информира обществеността за отделните етапи в хода на проверките, спазвайки принципите на конфиденциалност.

Като елемент от общественото обсъждане на наредбата , с която се въвежда системата „бонус-малус“ Комисията за финансов надзор (КФН) вече започна интензивни срещи с браншови асоциации и неправителствени организации. Целта на тези срещи е в режим на диалог да се чуят конструктивни мнения, които да бъдат отразени в окончателния вариант на системата „бонус-малус“.
Опазването живота на българските граждани и намаляване броя на пътно-транспортните произшествия е основната цел пред системата „бонус-малус“. Предварителните разчети сочат, че 80% от собствениците на автомобили ще плащат по-евтина Гражданска отговорност, тъй като ще попаднат в бонус-класовете. Под 1% от шофьорите ще бъдат в най-високите класове по малус, които предвиждат оскъпяване с 400%. Същевременно е важно да се посочи, че попадането в този клас най-често е следствие на виновно причинена смърт на пътя.
 Комисията за финансов надзор заедно с Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта, информационните съобщения и технологии, които също ще трябва да одобрят наредбата, организира на 3 декември 2018 година /понеделник/ кръгла маса, на която ще бъдат поканени всички заинтересовани страни, включително и медиите.

На 15.9.2016 г. КФН определи проверяващите компании, които трябваше да заменят изключеното дружество „РСМ България” (линк към новината).

След изключването, един от независимите оценители отказа да поеме допълнителен ангажимент поради ограничен капацитет. В резултат, КФН подкрепи постигнатите доброволно споразумения между проверяваните компании и външните оценители.

Председателят на КФН Карина Караиванова заяви по повод това решение на комисията:

„Водени от ангажимента да приключим проверките на двата сектора до края на годината, подкрепяме постигнатите доброволно споразумения между проверяваните дружества и одобрените независими външни оценители”.

В прикачените файлове може да намерите актуалния списък на външните проверяващи.