Вчера, на 30 септември 2010 г., ръководството на КФН  се срещна с представители на застрахователния бранш в България, където беше представена проектопрограма за развитието на застрахователния пазар и надзор. На срещата присъстваха представители на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Гаранционния фонд (ГФ) и Националното бюрото „Зелена карта”.
Ръководството на КФН, начело с председателя, представиха на срещата проектопрограмата като един отворен документ с очакването застрахователите да дадат своите идеи и предложения по въпросния проект. Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, предостави за обсъждане  изготвената проектопрограма, в която най-застъпената тема бе застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Като първата стъпка в посока преодоляване на проблемите, свързани с ниския обхват, закъсненията в  отчитането на полиците, повишаване качеството на данните, адекватността на премиите по застраховката на поетите рискове и достатъчността на техническите резерви е приемането на две наредби на първо четене на 29 септември 2010 г.
Наредбата за изграждането и поддържането на информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в т.ч. за издаване на полици по задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането ще постави начало на отчитането на полиците в рамките на 24 часа след сключването им, както и ще спомогне да се елиминират редица грешки, които сега се допуснат при полиците „на кочан”. Предвижда се въвеждането на електронен четец за разчитане на информацията от свидетелствата за управление и създаване на регистър на щети в ГФ.
Измененията и допълненията в Наредба № 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, и на здравноосигурителните резерви, се отнасят до методите за образуване на техническите резерви по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а именно: въвежда се резерв по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в допълнение на пренос-премийния резерв, чийто размер е обвързан с минимално определена необходима сума за покритие на риска за едно застраховано МПС. Образуването на този резерв се налага поради завишения риск по тази застраховка, породен от високата пазарна конкуренция, водеща до намаляване на цената, както и от увеличение на плащанията вследствие нарастване на средния размер на претенциите, особено във връзка с неимуществени вреди. Несигурността по отношение на бъдещите плащания нараства още повече поради увеличаване на броя и стойността на претенциите, предявени по съдебен ред, както и голямото забавяне в предявяване на щетите.
С приемането на двете наредби се цели намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства, повишаване на отчетността на сключените полици по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и изолиране на грешките при попълване на полиците.  Те са изпратени на застрахователите за съгласуване и след получаване на предложенията от тях ще бъдат предложени за гласуване на второ четене.
Друга заложена мярка в проектопрограмата е изготвяне и приемане на методика за уреждане на претенции за неимуществените вреди. Вече са направени първите стъпки в тази насока, като се ползва италианския и испанския опит. Въвеждането на тази методика ще доведе до по-голяма информираност и по-справедливи обезщетения, откъдето се очаква да се намали броя на предявяваните пред съда претенции.  
 Изготвят се критерии за присъждане на рисков рейтинг на застрахователите за надзорни цели, който да се определя от мястото на даден застраховател в т.нар. рискова матрица, която се изгражда в зависимост от вероятността за настъпване на риск и ефекта от настъпване на съответния риск върху пазара. Тази оценка на риска ще позволи надзорните действия да се ориентират към по-рисковите застрахователи и областите от дейността им, изложени на по-голяма вероятност от неблагоприятно развитие. 
По отношение на застрахователните брокери предложението в проектопрограмата е да бъдат завишени изискванията към минимално изискуемия капитал, като размерът и структурата му ще бъдат определени с наредба. Това предполага, че финансовите брокери могат да бъдат единствено капиталови дружества (акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност). Предвижда се и да се повишат изискванията за обучение и квалификация на служителите, непосредствено заети с извършването на застрахователно посредничество.
На срещата се обсъдиха и комисионните на брокерите, особено по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, които в България са доста по-големи от тези  в Европа. От бранша се предложи дори да се въведе административно определяне на максимален размер на комисионните на брокерите по отношение на „Гражданската отговорност”, като се постави лимит от 10-15 %.
На срещата бяха обсъдени и проблеми свързани с животозастраховането и доброволното здравно осигуряване.
Представителите на застрахователния бранш приеха проектопрограмата и се ангажираха в рамките на месец да направят своите предложения по нея. Г-н Богоев ги покани в края на октомври в същия формат да се съберат на нова среща, на която да се уточнят вече съгласуваните мерки  за развитието на застрахователния бранш.