Днес, 30 октомври 2009 г., се проведе конференция на тема „Отговорът на кризата от страна на регулаторите / Укрепване на надзора чрез обмяна на опит", организирана от Комисия за финансов надзор и Министерството на икономиката и финансите на Италия,  с която официално се откри съвместният туининг проект BG/07/ІВ/ЕС/02 между Министерството на икономиката и финансите на Италия и КФН.
Конференцията предизвика голям интерес както с темата, така и с изтъкнатите лектори, които приеха поканата  да запознаят специализираната българска публика с „горещите” въпроси във областта на надзора на финансовия пазар.

„Ние сме особено щастливи да приемем нашите италиански партньори –  каза г-н Петър Чобанов, председател на КФН, откривайки конференцията – тъй като предстоящото ни сътрудничество с тях представлява възможност да сравним постигнатите резултати, както и  проблемите, с които се сблъскваме с тези, които са на дневен ред на един по-голям пазар”. Г-н Чобанов отбеляза, че именно сега, когато поради кризата секторът е в застой, е моментът да се положат основите на стабилен бъдещ растеж и този проект е шанс да се подготви един по-ефективен диалог с европейските партньори.

„Ние стартираме този проект на края на най-страшната финансова криза след Втората световна война” – каза Алесандро Ривера, генерален директор на ІV-та Дирекция на Министерство на икономиката и финансите на Република Италия. Според него кризата е дала два основни урока, че трябва да се прегледа законодателството и да се промени регулацията и че финансовите пазари са много тясно обвързани помежду си  и е необходима координация и сътрудничество между националните надзорни органи.

Генералният секретар на Комитета на eвропейските регулатори на ценни книжа (CESR) г-н Карло Компорти също беше гост на конференцията и в своята презентация той акцентира върху необходимостта да се засили „регулаторния диалог”. Салваторе Ньони, експерт от Главна дирекция „Вътрешен пазар и финансови услуги” на Европейската комисия, продължи темата като се спря в изложението си на инициативите на Европейската комисия за противодействие срещу кризата на финансовите пазари. Като основен недостатък при досегашните надзорни органи г-н Ньони отбеляза, че е липсата на механизъм за ранно предупреждение. Той се спря върху новата архитектура на европейския надзор, която включва два съвета – Европейска съвет за системен риск (ESRC)и Европейска система на финансовите надзорни органи(ESFS). Има предложение общоевропейските надзорни органи,  отделни за всеки един от секторите на финансовите пазар,  съответно за застрахователен и  пенсионни надзор   ( EIOPA ),    за надзор  на ценните  книжа  и пазари  ( ESMA ) и  за банков надзор ( EBA ) да засилят правомощията  си и решенията им да имат задължителен характер за националните надзорни органи.

Андреа Енрия, ръководител на Управление „Регулаторен надзор и политика” в Италианска национална банка говори по темата „Укрепване на благоразумния надзор в отговор на кризата”. И г-н Енрия акцентира, че е необходима една добра координация между националните надзорни органи, за да се изгради обща оценка на риска.

Джовани Сичилияно, ръководител на Управление „Икономически изследвания” на италианскaта национална комисия за надзор на ценните книжа и борсите (Consob) подробно се спря върху ролята на регулаторите на ценни книжа. „Необходима е силна хармонизация на подходите при регулацията както и  изграждане на задължителни правила”, каза той.

По актуалната тема в областта на застраховането, свързана с директивата „Платежоспособност II” говори  Марко Чекини, ръководител на „Международно сътрудничество и връзки с обществеността” на италианския институт за надзор на застрахователните и взаимозастрахователните дружества (Isvap). Според него застрахователната система ще стане по-предпазлива след прилагането й.

Конференцията завърши с презентацията „Пенсионните фондове и кризата: последиците за регулацията”, изнесена от Амброджио Риналди, Главен директор на италианската комисия за надзор на пенсионните дружества (Covip). „Загубите в световен мащаб на пенсионните фондове се изчисляват в милиарди евро, като загубите при по-младите системи (каквато е в България) са по-малки, докато при по-старите пенсионни системи са реализирани по-големи загуби. Пазарът на пенсионните фондове започна да се възстановява през 2009 г. като най-голям ръст се отчита през третото тримесечие” – констатира  г-н Риналди.

Презентациите от конференцията са публикуване на интернет страницата на КФН в раздел „Събития”.