На 29.07.2008 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) постъпва запорно съобщение от частен съдебен изпълнител Мариян Петков, което е в изпълнение на обезпечителна заповед от 21.07.2008 г., издадена от Председателя на Софийски градски съд. Със заповедта е допуснато налагане на обезпечителна мярка „забрана върху упражняване на правата върху акциите на „Арома” АД, като обезпечение на бъдещ иск за прогласяване на нищожността на договор за прехвърляне на търговското предприятие на „Астера Холдинг” АД от 04.09.2002 г. против „Арома” АД, „Теси” ООД, гр. Пловдив и „Синел” АД, гр. Пловдив”.
В тази връзка, частният съдебен изпълнител „налага забрана върху упражняване на всички права (включително и спиране на търговията с книжата) върху акциите на „Арома” АД.” Наред с горното, в запорното съобщение е посочено, че на основание чл. 516 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) и във връзка с правомощията на КФН по чл. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор, КФН следва незабавно да уведоми съответните регулирани пазари на ценни книжа, инвестиционните посредници, инвестиционните и управляващите дружества, физическите лица, които непосредствено извършват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации, публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа за наложената обезпечителна заповед. Посочено е също така, че на основание чл. 508 от ГПК в тридневен срок от получаване на настоящото съобщение КФН следва да уведоми частния съдебен изпълнител относно емисиите ценни книжа на „Арома” АД, регистрирани в „Централен депозитар” АД, за наложените обезпечителни мерки по отношение на същите емисии, както и за мерките, които са предприети за спиране на търговията с акциите на длъжника „Арома” АД.
По повод изложеното, КФН подчертава следното:
Съгласно действащото българско законодателство и по-конкретно визирания в запорното съобщение чл. 516, ал. 1 от ГПК, запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до „Централен депозитар” АД, който уведомява незабавно регулирания пазар на ценни книжа за наложения запор. Без да бъде коментиран фактът, че с обезпечителната заповед не е наложен запор върху ценните книжа на „Арома” АД, а е постановена забрана върху упражняване на правата върху акциите на „Арома” АД, отбелязваме, че КФН не е и не би могла да бъде адресат на запорното съобщение, предвид законоустановения в ГПК ред за изпълнение върху безналични ценни книжа. КФН не е лицето, което води регистър на държавните ценни книжа, до което следва да се изпрати запорното съобщение съгласно чл. 516, ал. 2 от ГПК, ако това е имал предвид частният съдебен изпълнител. КФН не е адресат и на нормата на чл. 516, ал. 4 от ГПК, където е посочено, че Централният депозитар и лицето, което води регистър на държавните ценни книжа, следва да уведомят съдебния изпълнител в срока по чл. 508 от ГПК за емисиите ценни книжа, които притежава длъжникът и за наложените други запори. Съгласно чл. 13 от своя устройствен закон – Закона за Комисията за финансов надзор, КФН не разполага с подобни правомощия.
В тази връзка запорното съобщение в посочената му част е изцяло неотносимо към правомощията и неизпълнимо от страна на Комисията.
По отношение на постановеното от частния съдебен изпълнител спиране на търговията с ценни книжа на „Арома” АД (каквото не фигурира в обезпечителната заповед на съда), КФН подчертава, че с подобни правомощия разполагат само изрично посочените в съответните специални закони органи и лица и то при реализиране на всички, предвидени в съответните разпоредби предпоставки. Чл. 91 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) визира възможност за пазарния оператор да спре търговията с финансови инструменти, които не отговарят на изискванията, установени в правилника за дейността на регулирания пазар, какъвто явно не е настоящият случай. Чл. 92, ал. 1 от ЗПФИ препраща към нормата на чл. 118 от ЗПФИ, където е посочена възможност за спиране от търговия с определени финансови инструменти като вид принудителна административна мярка по отношение на лица, които извършват нарушение на ЗПФИ, на актове по прилагането му, на правилника или на други одобрени от заместник – председателя на КФН вътрешния актове на регулирания пазар на ценни книжа, какъвто явно също не е настоящият случай. Подобни са правомощията и на Заместник – председателя на КФН по чл. 212 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Съгласно чл. 100ю, ал. 1, т. 5 от ЗППЦК, Заместник – председателят на КФН може да спре от търговия определени ценни книжа, когато има достатъчно основания да смята, че разпоредбите на глава „Шест А” от ЗППЦК и на актовете по прилагането й са били нарушени.
Настоящият казус не би могъл да бъде подведен под хипотезиса на нито една от посочените правни норми, от което следва, че не са налице правни предпоставки, които да обосноват предприемането на действия от страна на КФН или на Заместник – председателя й по спиране на търговията с ценни книжа на „Арома” АД. Напротив, именно предприемането на подобни действия би ги окачествило като изцяло незаконосъобразни и оттам и порочни, поради изложените по-горе мотиви.
Във връзка с горното е необходимо да се изтъкне, че именно на КФН със закон са възложени функции по осъществяване на държавния надзор върху дейността на субектите, опериращи на българския капиталов пазар, и то именно с цел защита интересите на инвеститорите и осигуряването на стабилност на капиталовия пазар. В тази връзка, е необходимо да се посочи, че както обезпечителната заповед, така и запорното съобщение са насочени и засягат правата на трети лица – акционерите на „Арома” АД, а не както би следвало – единствено на евентуалния ответник по бъдещия иск – „Арома” АД. Считаме, че подобни действия накърняват интересите на инвеститорите, нарушават стабилността на капиталовия пазар и общественото доверие в него.
Предвид факта, че случаят с „Арома” АД не е единичен и предвид действията, представляващи заплаха за стабилността на капиталовия пазар, КФН, съобразно своята компетентност, възнамерява да предприеме всички необходими мерки за осигуряване на неговото нормално и стабилно функциониране, като в това число сезира Висшия съдебен съвет на Република България, органите на прокуратурата и Министерството на Правосъдието на Република България. Също в тази връзка КФН ще изпрати сигнал до ДАНС, тъй като действия, които внасят съществен риск за нормалното функциониране на капиталовия пазар, на практика представляват заплаха за стабилността на финансовите пазари на страната.