Премиерът Марин Райков, управителят на БНБ Иван Искров и председателят на Сметната палата Валери Димитров произнесоха речи на десетата годишнина на КФН

Комисията за финансов надзор тържествено отбеляза десет години от основаването си в присъствието на министър-председателя Марин Райков, министъра на финансите Калин Христов, управителя на БНБ Иван Искров, председателя на Сметната палата Валери Димитров, посланици, представители на финансовия сектор у нас и партньори.

В речта за откриване на събитието, председателят на КФН Стоян Мавродиев подчерта, че със своята добра работа и отговорно поведение институцията е допринесла България да запази финансово стабилна, без сериозни сътресения и без необходимост да се получават държавни помощи. Като член на Съвета по финансова стабилност, КФН работи съвместно с всички институции в името на разумната политика, за да няма експерименти във финансовата област. „Независимо от всички трудности, които страната и нейните граждани изпитват, България стои относително добре на фона на световната криза, което в голяма степен се дължи на работещите във финансовия сектор”, допълни той. Стоян Мавродиев акцентира върху успешната международна дейност на Комисията, която активно участва в новата европейска надзорна архитектура.

Министър-председателят Марин Райков изтъкна в речта си, че създаването на силни, независими, ефективни и отговорни регулатори е условие за доброто функциониране на всяка икономика. Целта на реформата през 2003 г. бе да се създаде именно такъв регулатор, който да консолидира и осигури ефективен надзор върху небанковия финансов сектор. Според премиера ефектите от добрата регулация на банковия и небанковия сектор у нас са видими в различните сектори на икономиката. Той подчерта, че примерът на добре структурираните регулатори във финансовия сектор трябва да се приложи в процеса на реформа на всички регулаторни органи в страната. Министър-председателят Марин Райков отчете, че в резултат от дейността на КФН и БНБ финансовият сектор у нас е преминал без сътресения през глобалната финансова криза, което е ясен индикатор за качеството на регулаторите у нас. „От позицията на натрупаните през последното десетилетие надзорен опит и капацитет в рамките на КФН, може смело да се заяви, че създаването на обединен регулаторен орган през 2003 г. се оказа модерно и ефективно решение, допринасящо за изграждането на стабилен небанков финансов сектор.”, каза в заключение премиерът Марин Райков.

Управителят на БНБ Иван Искров, който е и вносител на Законопроекта за КФН, представи накратко историята и мотивите за създаване на Комисията. „От три зависими от изпълнителната власт агенции – Държавната комисия за ценни книжа, Агенция за застрахователен надзор и Държаната агенция за осигурителен надзор, се стремяхме да създадем силен, обединен, независим надзорен регулатор на финансовите пазари по подобие на банковия надзор”, изтъкна в словото си той. Според него ключово за добрата дейност е силната персонална и финансова независимост на КФН, която трябва да отговаря за своята работа само пред Народното събрание и обществеността. „През последните няколко години Комисията за финансов надзор премина през един изключително тежък период на силна проверка, вкл. опити за подчиняване на регулатора и други експерименти, намаляване на бюджета, поръчкови проверки от АДФИ и др., но КФН устоя, което означава, че механизмът й е бил правилно заложен”. Иван Искров припомни, че предишното ръководство на финансовото министерство се е опитвало да посегне на двата милиарда лева от Сребърния фонд, но е било спряно от БНБ и КФН с подкрепата на ЕЦБ и МВФ, което позволява днес фискалният резерв на страната да е близо 5 млрд. лева. В речта си управителят на БНБ каза още: „Днес Комисията за финансов надзор, като партньор, работи много тясно и в страната и с европейските партньори. Комисията има изключително висока оценка и добър имидж на европейско ниво, което е важно за нашата страна”. Бъдете все така упорити в отстояване на интересите на обществото, пожела в заключение Иван Искров.

Председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров, който също е сред архитектите на създаването на Комисията преди 10 години, посочи, че КФН е изключително устойчива институция, която се е оказала много трудоспособна.

За своето съществуване КФН се доказа като професионално работеща институция, която не може да бъде обвинена, че прокарва политически интереси. Заедно с БНБ, КФН се оказа много модерна институция, която следва добрите и предвидими практики на надзор. Двете институции могат да служат за пример за страни, които се смятат за много по-развити от България в областта на банковия и небанковия финансов сектор. Искам да пожелая на г-н Мавродиев да продължава успешната си мисия за ефективно регулиране и надзор на небанковия сектор, и добро взаимодействие с БНБ и МФ.