Консултация на Европейските органи EBA и ESMA относно пруденциалната регулаторна рамка на инвестиционните посредници

Член 60 от Регламент (ЕС) 2019/2033 относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници (IFR) и чл. 66 от Директива (ЕС) 2019/2034 относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници (IFD) упълномощават Европейската комисия (ЕК) да представи доклад до Съвета и Европейския Парламент относно прилагането на двата законодателни акта, като е възможно да бъдат включени и предложения за изменение на пруденциалната рамка, приложима за инвестиционните посредници.

В тази връзка ЕК търси съвет от EBA (Европейския банков орган) и ESMA (Европейския орган за ценни книжа и пазари) относно редица теми, сред които:

а) Категоризация на инвестиционните посредници, включително условията за определянето им като малки и невзаимосвързани инвестиционни посредници и условията за класифициране като кредитни институции;

б) Адекватността на пруденциалните изисквания на IFR/IFD (включително обхвата на K-факторите, изисквания за пруденциална консолидация и за ликвидност);

в) Съотносимост с нормативната уредба по CRR (Регламент (ЕС) 575/2013) и CRD (Директива 2013/36/ЕС), включително относно прилагането на рамката за пазарния риск, променливото възнаграждение и разкриване на информация за инвестиционната политика;

г) Взаимодействие между IFR/IFD и MiCA (Регламент (ЕС) 2023/1114 относно пазарите на криптоактиви егламента);

д) Взаимодействие между IFR/IFD и UCITSD (Директива 2009/65/ЕО относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа) / AIFMD (Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове) – по-специално в случаите, когато управляващи дружества/ лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове извършват допълнителни  услуги по MiFID, дали да въведат същите изисквания към капитала ми, каквито имат инвестиционните посредници, или да ограничат предоставяните допълнителни услуги.

Допълнително ще бъде необходимо да се съберат данни от инвестиционните посредници, управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които да допълнят становищата, получени по време на настоящата консултация. Окончателният доклад на EBA и ESMA в отговор на ЕК ще бъде публикуван до декември 2024 г.

Период за предоставяне на коментари: 3ти септември 2024 г.

Линк към консултацията на ESMA: https://www.esma.europa.eu/press-news/consultations/discussion-paper-call-advice-investment-firms-prudential-framework

Информация за всички текущи публични консултации на Европейските органи може да видите тук: https://www.fsc.bg/evropeyski-vaprosi/es-publichni-konsultatsii/

КФН взе решение за спазване на насоки за противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма

Комисията за финансов надзор спазва в надзорната си практика насоки в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, издадени от Европейския банков орган

На свое заседание, проведено на 31 октомври 2023 г. Комисията за финансов надзор взе решение, с което обяви, че спазва в надзорната си практика следните насоки:

  • Насоки относно политиките и процедурите, свързани с управление на нормативното съответствие, и ролята и отговорностите на служителя, отговорен за нормативното съответствие във връзка с БИП/БФТ, съгласно член 8 и глава VI от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/05), издадени от Европейския банков орган;
  • Насоки относно използването на решения за дистанционно установяване на делови взаимоотношения с клиенти съгласно член 13, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/15), издадени от Европейския банков орган;
  • Насоки относно политиките и механизмите за контрол за ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма (ИП/ФТ) при предоставянето на достъп до финансови услуги (EBA/GL/2023/04), издадени от Европейския банков орган.

В „Държавен вестник“, бр. 84 от 06.10.2023 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. С посочения закон  в националното законодателство се въвеждат разпоредби, касаещи прилагането на Насоките относно политиките и процедурите, свързани с управление на нормативното съответствие, и ролята и отговорностите на служителя, отговорен за нормативното съответствие във връзка с БИП/БФТ, съгласно член 8 и глава VI от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/05), издадени от Европейския банков орган. Член 9д от Закона за мерките срещу изпирането на пари установява задължение за лицата по чл. 4 от същия закон да спазват приложимите насоки в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приети от Европейския банков орган, когато са техен адресат и за които съответният орган за надзор е взел решение за тяхното прилагане. В обхвата на лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари попадат поднадзорните лица на Комисията за финансов надзор по чл. 4, т. 3, 5 и 8 – 11 от същия закон, с изключение на банките – инвестиционни посредници по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

Спазването на изискванията на посочените насоки в надзорната практика на Комисията за финансов надзор има за цел да надгради и гарантира общо, уеднаквено и последователно разбиране и прилагане на изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, така както са транспонирани в Закона за мерките срещу изпирането на пари, от страна на поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица, посочени в чл. 4, т. 5, 8 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.