Приета е Директива (ЕС) 2025/1 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2024 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия
1.Издава лиценз на „БРМ Баренц“ ЕАД, гр. София, за извършване на застрахователна дейност с право на достъп до единния пазар по реда на чл. 15, ал. 1 от КЗ по класове застраховки по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от Приложение № 1, Раздел II, буква „А“ от КЗ.
2. Одобрява Щилиян Ничев за нов член на съвета на директорите на „Премиум Пропърти Инвест“ АДСИЦ, гр. София.
3. Одобрява Гергей Сарка за член на надзорния съвет на управляващо дружество „ДСК Управление на активи“ АД.
4. Одобрява представените промени в устава на „ЕКСПАТ БЕТА“ АДСИЦ, гр. София, които ще бъдат предложени за гласуване на предстоящо общо събрание на акционерите.
6. Определя минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 30.06.2022 г. до 28.06.2024 г. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд. Пълният текст на решения № 472 – УПФ от 16.07.2024 г. и № 473 – ППФ от 16.07.2024 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Осигурителна дейност“, „Статистика”, ”Статистика и анализи”.
7. Изпраща писмо до ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС” АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с одобрение на независим член на съвета на директорите.
Като част от стратегическата инициатива на Комисията за финансов надзор да насърчи добре информирана, съвместна и устойчива среда за внедряване на принципите на ОИСР за корпоративно управление в България и на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите а криптоактиви (MiCA – Markets in Crypto-Assets), г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор, даде специално интервю за телевизия „Bulgaria ON AIR“.
В седмичното икономическо предаване „Monеy.bg“ и рубриката „Експертите говорят“, бе застъпена темата за състоянието и предизвикателствата пред небанковия финансов сектор в страната. Г-н Атанасов коментира трите пазара– капиталов, застрахователен и осигурителен.
Председателят на КФН посочи, че въпреки динамичната глобална среда, капиталовият пазар в България бележи развитие, като активите управлявани от небанкови инвестиционни посредници са нараснали с близо 21%, индексът SOFIX се е вдигнал с 10.8%, като това е трайна тенденция за последните 3 години. Инвестиционните фондове, на годишна база, имат увеличение от 23%, което показва че са „в много добро здраве“ и оперират в среда, в която те увеличават своите активи, т.е. те работят добре. Застрахователният сектор показва постоянна, възходяща тенденция, като през 2023 г. активите са се увеличили с 18%, а брутният премиен приход отбелязва ръст от 26%, а от 2020 г. до края на 2023 г. ръстът на брутния премиен приход е 52%. Тези показатели говорят за здрав и разширяващ се застрахователен пазар. Г-н Бойко Атанасов отбеляза, че застрахователните жалби намаляват със 70 % – като това се дължи на по-осъзнатата работа на застрахователите и на комисията като надзор. В отношенията между надзор и поднадзорни лица председателят посочи, че винаги е вярвал в тезата „Доверие за доверие, отношение – за отношение“, а именно, че когато даваш доверие, получаваш доверие.
Председателят на КФН акцентира върху това, че показателят „капиталово изискване за платежоспособност“ за общото застраховане е 150%, а при животозастраховането е 250%, при изискуеми 100% и че този факт е чудесна индикация за платежоспособност и стабилност на застрахователните дружества.
Реформите в пенсионното осигуряване също бяха застъпени в интервюто. Председателят на КФН подчерта, че към края на миналата година и към настоящия момент се възстанови доходността и нивата на активите в сектора. Осигурените лица могат да бъдат спокойни за своите спестявания.
Г-н Атанасов отбеляза, че в областта на инвестиционния надзор предизвикателствата ще бъдат предимно регламентите MICA и DORA, като DORA ще окаже влияние и в трите сектора.
По отношение на застрахователния надзор предизвикателствата ще са свързани с това как ще се справят застрахователите на база на новите технологии да предлагат своите продукти. Друго предизвикателство ще бъде да се направи анализ какви са били затрудненията за прилагане на европейския стандарт за отчитане МСФО 17, за да може регулаторът да им окаже съдействие за успешното им прилагане. Г-н Атанасов посочи също, че още от 2020 г. има готов проект на наредба за Бонус- Малус, но поради много турбулентности проектът не е успял да се реализира. Предизвикателствата в областта на осигурителния пазар ще са дали в България ще има мултифондова система или не, като за Комисията за финансов надзор „защитата на осигурените лица е изключителен приоритет“, заяви още г-н Атанасов.
Председателят на КФН обясни, че принципите на ОИСР нямат задължителен, а препоръчителен характер. Стандартите за корпоративно управление са само позитив и са в основата на всеки един успех. Хората все повече се интересуват не само от финансовата, но и от нефинансовата информация, от това каква е корпоративната култура на предприятията.
Европейските надзорни органи (EHO) публикуваха шаблони, технически документи и инструменти във връзка с подготвителния „dry run“ за съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2554 относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA).
Публикуваните материали включват:
Шаблони за регистрите на информация с примери (в Excel);
Проект на технически пакет за докладване, включващ модел на данни (Data Point Model – DPM), анотирани таблични оформления и правила за валидация;
Допълнителен инструмент (Visual Basic Application – VBA macro) за подпомагане конвертирането на Excel шаблони в .csv файлове и .zip файлове за подаване;
Често задавани въпроси относно упражнението.
Материалите са достъпни на уебстраницата за подготовка тук.
Финансовите субекти могат да използват тези материали и инструменти за подготовка и докладване на регистрите на информация за договорни отношения с трети страни доставчици на ИКТ услуги в контекста на упражнението и да добият представа за надзорните очакванията за докладване, приложими от 2025 г.
Приканват се финансовите субекти, участващи в упражнението, да подадат към КФН попълнената в шаблоните информация до 20 август 2024 г. наpress@fsc.bg
На 10 юли Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) организира и проведе изключително важната за небанковия финансов сектор конференция „Бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор“. В Интер Експо Център в София над 300 участника, представители на инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор участваха в дискусии, панели и презентации, посветени на принципите на ОИСР за корпоративно управление в България и на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите а криптоактиви (MiCA – Markets in Crypto-Assets).
Г-н Бойко Атанасов откри конференцията с отговори на въпросите защо бизнесът и регулаторът в лицето на КФН имат необходимост с висок приоритет от диалог по темата за новите регулации в небанковия финансов сектор. Той сподели пред участниците в събитието, че „Конференцията е стратегическа инициатива на Комисията за финансов надзор, за да насърчи добре информирана, съвместна и устойчива среда в момент на внедряване на двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Наша задача е да гарантираме, че заинтересованите страни са подготвени да се справят със сложността на съвременните регулации в небанковия финансов сектор и корпоративното управление“.
Бойко Атанасов – Председател на Комисия за финансов надзор
Аудиторията на проведената на живо конференция надхвърли 300 участника – професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – инвестиционни фондове и посредници, застрахователни дружества и пенсионно осигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, инвеститори консултанти и медии. Председателят на Комисията и модераторът на събитието насърчиха задълбочен диалог за идентифициране на решения по конкретни казуси, за споделяне на добри практики и за разработване на стратегии за ефективно справяне с нововъведенията, пред които е изправен небанковият финансов сектор в страната.
Бойко Атанасов коментира още: „Вярвам, че чрез проактивна работа и чрез споделяне на основни насоки, ще улесним внедряването на принципите и регламентите относно пазарите на криптоактиви, ще помогнем за създаването на прозрачна и надеждна финансова система, която е от полза за всички заинтересовани страни. Вероятно ще имаме предизвикателства, които ще преодоляваме заедно и ще търсим решения за защита на потребителите. В глобалния и силно взаимосвързан свят трябва да си имаме взаимно доверие. Доверие, което да преодолява бариери и да създава споделено разбиране за добро корпоративно управление, насърчаване на социалната отговорност и изграждане на стабилна, устойчива и конкурентноспособна икономика“.
Бойко Атанасов – Председател на Комисия за финансов надзор
Конференцията се проведе в две основни части, като първата акцентира на принципите на ОИСР за корпоративно управление и спазването на нормативните изисквания с фокус върху устойчивостта, отговорното инвестиране и ключовите ESG индикатори за оценка на етичното въздействие, а втората – на предизвикателствата и основните изисквания на DORA и MiCA.
Освен експертите на КФН, които представиха принципите на ОИСР за корпоративно управление и регулаторните изисквания на двата регламента, гост-лектори на събитието и панелисти бяха: Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление, доц. д-р Маню Моравенов – член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Българската фондова борса, Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД, Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ и Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“.
Конференцията засегна двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Експертите коментираха възможностите и предизвикателствата на DORA и MiCA, като се фокусираха върху справянето с нарастващите заплахи за киберсигурността и осигуряването на стабилност на финансовата система.
Принципите за корпоративно управление ще бъдат еталон за българските компании, които се стремят да се приравнят към най-добрите световни практики, като по този начин насърчават устойчива финансова среда. Тази теза бе и в основата на дискусиите за въвеждането на Кодекса за корпоративно управление, който ще определя стандарта за етичност, прозрачност и отчетност, като панелистите подчертаха и важността на стабилните рамки за корпоративно управление, ролята им за повишаване доверието на инвеститорите и осигуряването на устойчив растеж.
Доц. д-р Маню Моравенов посочи, че „корпоративното управление е в основата на новия бизнес морал и на начина, по който дружествата трябва да комуникират с обществеността“. Той отбеляза, че последните изменения на принципите на ОИСР са свързани с ESG политиките и стандарти, а самият ESG рейтинг, който Българска фондова борса предлага като услуга чрез своя партньор LSEG Analytics, се формира на база на методология, в която се използват над 700 ЕSG показатели, а 186 от тях са сравними. Той отправи призив към публичните дружества да получат своя ESG рейтинг, като подробна информация за процеса може да бъде открита на страницата на Борсата.
Доц. д-р Маню Моравенов препоръча листнатите на борсата дружества да използват платформата OXYGEN за докладване на нефинансова информация – екологични, социални и корпоративни аспекти от дейността на компаниите.
Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, КФН, обърна внимание на ролята на регулатора при прилагането на принципите за корпоративно управление, правната рамка и техните основни характеристики. Г-жа Хантова посочи, че корпоративното управление включва съвкупност от взаимоотношения между ръководството на дружеството, управителния съвет, акционерите и заинтересованите страни и че всяко дружество следва да прочете принципите и да ги имплементира по най-добрия за него начин. Г-жа Хантова акцентира и върху това, че съвместните усилия на регулатора и участниците на капиталовия пазар са в основата на осигуряване на неговата стабилност и прозрачност в изграждането на доверие в инвеститорите, което от своя страна е предпоставка за неговото развитие. Тя отбеляза също, че в световен мащаб, както и в България, се налага все повече тенденцията, при която, представяйки финансов отчет, инвеститорите се интересуват не толкова от цифрите вътре, а от това, което е зад тях – от декларацията за корпоративно управление до нефинансовата информация, която е част от процеса по отчитане.
Следващият панелист – Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, обърна внимание на това, че за развитие на корпоративното управление в едно дружество трябва да се правят стъпки за подобряване работата на ръководно ниво, както и да се повиши доверието на инвеститорите в организацията чрез открита комуникация с тях.
Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД посочи, че въпреки многобройните предизвикателства при спазване на Принципите на ОИСР, те осигуряват и много възможности за преки положителни резултати. Той илюстрира това с примери от „Сирма Груп Холдинг“ АД, където грижата за природата и устойчивостта, и инсталирането на фотоволтаична централа на компанията, носи също и пряк финансов резултат. Или също как грижата за служителите води до тяхната удовлетвореност от работата и намалено текучество. Подобни примери могат да бъдат дадени за всеки от Принципите.
Панел 1: Принципите на ОИСР за корпоративно управление в България
Г-жа Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“ в КФН обърна внимание на предизвикателствата при въвеждането на Регламента за оперативна и финансова устойчивост на цифровите технологии. Тя посочи, че целта на регламента е да се въведе всеобхватна рамка за дигитална оперативна устойчивост на финансовите субекти на ЕС. Г-жа Ушагелова подробно се спря на обхвата и значимостта на DORA.
Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ поясни, че регламентът за оперативна устойчивост на цифровите технологии „не е революция, а еволюция на вече създадени норми“, с които трябва да се въведат по-строги изисквания по отношение на киберсигурността. Панелистът посочи, че се появява стремеж за координиран подход в управлението на риска, породен от използването на цифрови технологии.
Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление направи обобщение за развитието през годините на Закона за киберсигурността и посочи, че към момента има изготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурността на базата на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2). Г-жа Радева посочи основните стълбове на МИС 2 – отговорност на държавите членки, управление на риска и сътрудничество и обмен на информация. Тя изброи и приликите и разликите между DORA и NIS2.
Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“ говори за регламента относно пазарите на криптоактиви . Тя посочи, че този регламент е по-скоро „революция, а не еволюция“ и че с него се регулира издаването, публичното предлагане и допускането до търговия на криптоактивите, които не са обхванати от съществуващото европейско законодателство, както и условията, при които могат да се предоставят услугите, свързани с криптоактиви. Г-жа Миткова посочи кои криптоактиви попадат в обхвата на регламента, а именно: токени, обезпечени с активи, токени за електронни пари и всички други потребителски токени. Г-жа Миткова отбеляза и кои са основните изисквания при публичното предлагане на токени. Тя заключи, че MICA ще осигури правна сигурност на пазара с криптоактиви.
Г-н Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“, дирекция „Правна“, КФН, говори за правната рамка относно проекта на Закон за пазарите на криптоактиви и мерките, които Република България ще трябва да прилага. Той изрично посочи, че Комисията за финансов надзор не е определена еднозначно за компетентен орган по прилагането на MiCA. Той посочи също кои лица попадат в обхвата на MiCA, а именно лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Панелистите бяха единодушни, че новите регулации и тяхното прилагане ще повишат доверието на инвеститорите и ще допринесат за повишаване сигурността по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Панел 2: Регулациите в дигиталната ера през призмата на DORA и MiCA
Комисията за финансов надзор ще продължи да подхожда проактивно при прилагането и надзора на европейските разпоредби, които са от решаващо значение за справяне със сложността на цифровата трансформация и поддържане целостта на капиталовия пазар. Небанковият финансов сектор и неговото развитие ще се позовава на придържането към принципите за корпоративно управление и спазването на регулациите – от първостепенно значение за стимулиране на иновациите, поддържане на стабилност, ефективно управление и внедряване на най-добре работещи регулаторни практики.
По-долу можете да изтеглите представените презентации по време на Конференцията.
На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви юли 2024 г. до 30-ти септември 2024 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Животозастраховане“.
Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодични отчети от застрахователните брокери към 30.06.2024 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.
Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 30.06.2024), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователна дейност”.
Задължението за подаване на информацията да се изпълнява само по електронен път чрез Единна информационна система (ЕИС) на КФН, на адрес https://eis.fsc.bg/.
ВАЖНО:
Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:
Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация с Версия 30.06.2024 г. (клетка AZ от Sheet Pril. 2.1.) трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
Реализираният брой договори чрез онлайн продажби, начислен премиен приход от онлайн продажби и начисленият приход от комисионни от онлайн продажби се отчитат данните отнасящи се до реализирани чрез интернет сайт и/ли мобилно приложение продажби;
Относно Приложение № 2.4, Приложение № 2.8, Приложение № 3.2 и Приложение 3.4 от базовия файл с основна информация, съдържащи се в пакета от справките, в раздел Забележка следва да се посочи държавата, в която е регистрирано седалището на застрахователя/презастрахователя, както и територията, на която е разположен риска по сключения застрахователен/ презастрахователен договор;
Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
Файловете със справки и отчети се качват в портала без да са подписани с електронен подпис, като при завършване на процеса по подаването системата изисква подписване през уеб страницата (последна стъпка при подаването).
1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадени от „Булфинанс Инвестмънт“ АД, гр. София.
Емисията е в размер на 10 000 000 евро, разпределени в 10 000 броя поименни, свободнопрехвърляеми, обикновени, безналични, лихвоносни, обезпечени облигации, с номинална стойност 1 000 евро всяка, с ISIN код BG2100007249, с плаващ годишен лихвен процент, равен на сума от 6-месечен EURIBOR + надбавка от 1,25%, но общо не по-малко от 2,75% и общо не повече от 5,50% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 20.03.2024 г. и дата на падеж 20.03.2033 г.
Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.
2. Одобрява „КМ Грийн Енерджи Фонд“ АД, гр. София, с представител Красимир Тодоров за член на Съвета на директорите на „Фонд за Енергетика и Енергийни Икономии – ФЕЕИ“ АДСИЦ, което ще бъде предложено за избиране на следващо общо събрание на акционерите на дружеството.
3. Издава одобрение на „Недвижими имоти София“ АДСИЦ, гр. София, на изменения и допълнения в договор за възлагане на дейности с трето лице, по смисъла на чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС.
4. Вписва емисия облигации, които ще бъдат издадени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.
Емисията е в размер на 200 броя лихвоносни, поименни, безналични, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободнопрехвърляеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения по смисъла на Глава XIII, Раздел II от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, с номинална стойност от 100 000 евро всяка, с ISIN код BG2100021240, с фиксиран лихвен процент за целия период на облигациите, платим на тримесечни периоди, считано от датата на издаване на емисията и определен на база пазарните условия в рамките на определения предлаган лихвен диапазон, с главница, платима еднократно на датата на падежа, със срок на облигациите от 30 месеца, считано от 24.06.2024 г. – датата на регистрацията на емисията в централния регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД, с възможност за допълнително издаване на облигации до 12 месеца от датата на одобрение на проспекта от КФН, ако първоначално предложеният размер е под максималния размер на емисията, с право на емитента да упражни кол опция една година преди падежа на облигациите, кол опция при дисквалификация на облигациите като приемливи задължения и данъчна кол опция.
5. Спазва в надзорната си практика Насоките относно определени аспекти на изискванията на MiFID II за възнагражденията (ESMA35-43-3565), издадени от Европейския орган за ценни книжа и пазари.
Консултацията има за цел да идентифицира уязвимостите и рисковете на небанковото финансово посредничество (НФП) и да картографира съществуващата макропруденциална рамка, стремейки се да събере информация относно текущите предизвикателства пред макропруденциалния надзор, обсъждайки области за по-нататъшно подобрение.
Въз основа на скорошния доклад на ЕК относно макропруденциалния преглед за банките и НФП, този консултативен документ идентифицира следните ключови уязвимости, произтичащи от НФП:
ликвидни несъответствия;
натрупването на прекомерен ливъридж;
взаимосвързаност между отделните сектори на НФП и между НФП и банките.
Освен това липсата на последователност и координация между макропруденциалните рамки в ЕС може да изостри отрицателното въздействие на такива уязвимости, което води до неразрешени системни рискове. Информацията, която ще бъде събрана по време на тази консултация, ще бъде използвана в процеса по планиране на бъдещите политики на новия състав на ЕК за периода 2024-2029.
Комисията за финансов надзор бе уведомена от Гаранционния фонд, че във връзка с планирана профилактика с цел подобряване на услугите, предлагани от системата на Гаранционния фонд, тя е била временно спряна от 08:00 ч. на 29.06.2024 г. (събота) до 08:00 ч. на 30.06.2024 г. (неделя). Застрахователните компании, предлагащи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са уведомени за временното спиране на системата на Гаранционния фонд. В периода на временното спиране на системата са постъпили значителен брой заявки за сключване на застраховки „Гражданска отговорност“, което може да доведе до забавяне на нейната работа.
Комисия за финансов надзор напомня, че наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица.
1. Одобрява Константин Велев за член на управителния съвет и Стефан Стоилков за член на управителния съвет и изпълнителен директор на Гаранционния фонд.
2. Одобрява независим член на съвета на директорите на „Пенсионноосигурителен институт“ АД.
4. Приема на първо гласуване проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 63 от 8.11.2018 г. за изискванията към съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете за представяне на отчетите за надзорни цели на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му, до 29.07.2024 г. включително.
6. Спира производство във връзка с намерението на ЗД „ИНСТИНКТ“ ЕАД да извършва дейност на територията на Кралство Испания при условията на свобода на предоставяне на услуги.
7. Прекратява производство във връзка с намерението на “ЕВРОПЕЙСКА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ“ АД да извършва дейност при условията на свобода на предоставяне на услуги на територията на Република Полша.
8. Изпраща уведомление до компетентния орган на Република Гърция във връзка с намерението на „САЙБЪР ЛЕВЕЛ ИНС“ ООД да извършва дейност по застрахователно посредничество при правото на установяване на територията на съответната държава.
9. Открива административно производство по издаване на индивидуален административен акт за заличаване на „КОРПОРЕКС БГ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР“ ЕООД, в ликвидация, от регистъра на застрахователните брокери.
10. Изпраща писмо до „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с прехвърляне на дейност на трето лице.
11. Изпраща писмо до управляващо дружество „ДСК Управление на активи“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на одобрение на член на надзорния съвет дружеството.
12. Изпраща писмо до управляващо дружество „Трейшън Инвест“ ЕАД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за организиране и управление на договорен фонд.
