Поставяме акцент върху дигитализацията в застраховането
На 23 юли 2020 г. Владимир Савов е избран от Народното събрание за заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с 6-годишен мандат.
Той притежава магистърски степени по „Международни икономически отношения“ от Университета за национално и световно стопанство и по бизнес-администрация от London Business School.
В периода 1993 – 1998 г. работи в „Уникредит Булбанк” като мениджър „Кореспондентски отношения с чужбина”. През 1999 г. провежда стажове в департаменти „Централна и Източна Европа” и „Глобални депозитарни разписки” в The Bank of New York, Лондон. От 2000 г. до 2003 г. e старши анализатор в подразделението на швейцарската банка UBS в Москва; от 2003 г. до 2006 г. е заместник-директор и впоследствие – директор в банка Уралсиб Капитал, където отговаря за анализите на банковия и потребителския сектор. В периода 2006 г. – 2009 г. е директор на департамента за анализи в инвестиционната банка Credit Suisse, а от 2009 г. до 2013 г. е управляващ директор, началник на департамента за инвестиционни анализи във финансова корпорация „Откритие”. През януари 2014 г. е избран от Народното събрание за член на КФН, подпомагащ политиката по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари и защитата на интересите на потребителите на небанкови финансови услуги. От февруари до юли 2020 г. г-н Владимир Савов заема позицията на директор на департамента за регулаторна политика и стратегия на Независимия финансов регулатор на Международния финансов център Астана, Казахстан.
В досегашната си професионална кариера e натрупал богат опит в сферата на регулациите и надзора, финансовия анализ, капиталовите пазари, банковото дело и международните финанси. Владее английски и руски език.
Г-н Савов, приключи общественото обсъждане на предлаганите промени в Кодекса на застраховането. Кои са основните изменения в закона?
– Основните промени в Кодекса за застраховането произтичат от транспонирането на изискванията на Моторната директива относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Променят се основни дефиниции, сред които и дефиницията на превозно средство, за да се отчетат промените в категориите превозни средства, задвижвани със собствен двигател, и да се отграничат някои от тях, които са с по-малък риск.
Важен момент е въвеждането на хармонизиран режим на издаването на удостоверенията за предходни застрахователни претенции, като се предлага тези удостоверения да се издават централизирано от Гаранционния фонд на базата на поддържания от него електронен регистър на предявените и изплатените застрахователни претенции.
Предвижда се увеличаване на размерите на минималните застрахователни суми по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт на левовата равностойност на 6 450 000 евро за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица, а за вреди на имущество – съответно на левовата равностойност на 1 300 000 евро.
Най-съществените промени са свързани с въвеждането на хармонизирания механизъм за гарантиране вземанията на увредени лица в случай на неплатежоспособност на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предвиждат се и различни промени, които не произтичат пряко от директивата, но са насочени към установени в надзорната практика недостатъци в нормативните текстове, или са необходими предвид променените условия за водене на бизнес, новите технологии, и други.
Важен приоритет на законопроекта е дигитализацията в застраховането. С цел стимулиране на онлайн сключването на застраховки, са направени предложения, които да облекчат правните условия за сключването на застраховки чрез интернет страници или онлайн платформи, в т.ч. и мобилни приложения.
Предвидени са мерки, които да облекчат дистанционното сключване на застрахователните договори посредством използване на способите за електронна идентификация на застраховащия и застрахователя.
Предлагат се и нормативни решения за облекчаване на обмена на информация между страните по застрахователния договор след неговото сключване. С цел стимулиране на дигитализацията при уреждането на застрахователни претенции, е предложено въвеждането на изискване застрахователите да създават условия за предявяване на застрахователни претенции по електронен път.
Прави се предложение да се предвиди общо правомощие на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да определя единен образец на сертификата „Зелена карта”, което да му позволи да приеме правила за електронен сертификат, когато бъдат взети съответните решения в рамките на Съвета на бюрата. За да се намалят разходите на застрахователите за издаване на сертификати „Зелена карта“, се прави и предложение за тяхното издаване при поискване от страна на застраховащия. Едновременно с това, не се допуска потребителите да бъдат натоварвани да заплащат допълнително за тези сертификати.
Друго предложение е облекчаването на изискванията за одитиране на надзорната отчетност на застрахователите, с цел намаляването на административната тежест върху тях.
Дълго време сключването на застраховки онлайн беше затруднено или невъзможно. Как промените в Кодекса ще улеснят дигитализацията?
– Както отбелязах, една от основните цели на законопроекта е да се облекчат условията за онлайн сключване на застраховките, като се допусне използването на позволените в правото на ЕС способи за електронна идентификация, освен квалифицирания електронен подпис.
Нашата стратегическа цел е да се постигне по-широко навлизане на онлайн разпространението на застрахователни продукти, за да се постигне съизмеримост на равнището на дигитализацията в застрахователния и в банковия сектор. По същество, когато един потребител ползва електронно банкиране, след като банката го идентифицира съгласно всички регулаторни изисквания, тя му предоставя профил и парола в своята система, със съответните гаранции срещу злоупотреба. След това потребителят има възможност да извършва сделки и трансакции въз основа на електронната си идентификация. Целта на измененията в Кодекса за застраховането е да се създадат подобни условия и при предоставянето на застрахователни услуги.
Считаме, че чрез дигитализация в застраховането ще се стимулира навлизането и достъпността на незадължителните застрахователните продукти и ще се стимулира пазарната конкуренция между разпространителите, което в крайна сметка ще породи ползи за потребителите на застрахователни услуги.
Прави впечатление, че въпреки заявените намерения за дигитализация, по най-масовата застраховка „Гражданска отговорност“ се предвижда върху полицата да се поставя допълнителен холограмен знак. Това означава ли, че тази застраховка все пак остава на хартия? Какво продиктува такова решение и ще има ли то постоянен или временен характер?
– Знакът на Гаранционния фонд – така нареченият „стикер“ – е въведен в нашата страна с цел осигуряване на сключването на задължителната застраховка от всички превозни средства, както и минимизирането на риска от застрахователни измами. В хода на изготвянето на законопроекта проведохме редица разговори с експерти в областта на застраховането, както и с представители на индустрията, в т.ч. застрахователите и застрахователните посредници, и достигнахме до заключението, че пазарните отношения в българския сектор на застраховането все още са на такъв етап на своето развитие, че запазването на допълнителна защита чрез знак, издаван от Гаранционния фонд, е необходимо, предвид масовия и задължителен характер на застраховката и големите застрахователни лимити, които тя покрива.
Едновременно с това, за да не се пречи необосновано на процеса на дигитализация в застраховането, в законопроекта е предвидена възможност знакът да се издава като холограма, която да се поставя върху полицата при нейното издаване – тоест отпада необходимостта потребителят да залепя стикер на предното стъкло на автомобила.
Също така отпада и допълнителната карта, удостоверяваща полицата.
В хода на общественото обсъждане се разгледаха и варианти за предвиждане на преходен период, след изтичането на който знакът за отпадне изцяло. Всички тези варианти са взети предвид и отразени в хода на общественото обсъждане на законопроекта, като са изтъкнати техните предимства и недостатъци. В крайна сметка решението е в ръцете на българския законодател.
Г-н Савов, в промените в Кодекса за застраховането се предвижда дългоочакваната система „бонус-малус“ да бъде децентрализирана на ниво отделен застраховател и базирана на причинените от автомобила щети. Това е радикално различен модел от заложения досега, който предвиждаше централизирана система, базирана основно върху поведението на водача. Защо се стигна до такова ново разбиране за системата „бонус-малус“, особено след като е известно, че за подготовката на предишните предложения бяха изхарчени значителни средства от Гаранционния фонд?
– Да, неколкократните опити за приемане на система „бонус-малус“, базирана на поведението на водача, срещнаха безпрецедентна съпротива от страна както на потребителите, така на застрахователите, професионалните организации на превозвачите и академичните среди.
Отделно от това, изискването за приемане на нормативна уредба – наредба „бонус-малус“ – от три институции – КФН, МВР и Министерството на транспорта – във времето също доказа своята неадекватност. Наред с това измененията в директивата за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с хармонизацията на удостоверенията за застрахователни претенции еднозначно стимулират децентрализиране на системата. Правните изследвания, извършени в процеса по разработване на проектите за наредба за единна система „бонус-малус“, също показват, че във все повече държави членки на ЕС системата „бонус-малус“ се децентрализира, и във всички случаи тя е базирана на причинените от превозното средство щети.
Ето защо предложението предвижда застрахователите да обявят собствени правила за третиране на повишения риск, произтичащ от влошена история на щетите, като според законопроекта ще се запази централизираният достъп посредством единната система за оценка, управление и контрол на риска до информацията за причинените претенции.
В този смисъл, когато едно лице се обърне към един застраховател за сключване на застраховка, застрахователят автоматично ще получава информация за цялата история на щетите на лицето през последните години. При това положение застрахователят ще извърши собствена оценка на риска и ще може да приложи предвижданите от него утежнения за влошен риск, респективно облекчения за по-благоприятна ситуация. Допуска се застрахователят да използва и допълнителни коригиращи фактори при формирането на премията – например информация за поведението на водача.
Предложението изхожда от разбирането, че застрахователите самостоятелно определят цената на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и основната конкуренция между тях на този пазар е именно ценовата конкуренция. Едновременно с това застрахователите са длъжни да правят собствена оценка на риска и сами да преценяват как да остойностяват риска във всеки конкретен случай. Затова КФН е задължена да създаде единни правила за обмен на информация между застрахователите и регистъра на Гаранционния фонд, така че да се предостави възможност на застрахователите за информирано, справедливо и прозрачно определяне на рисковия профил на всеки застраховащ. Тази система ще доведе до намаляване на премията на водачите с добра история на щетите и до справедливо диференцирана премия за водачите с лоша история на щетите.
Някои наблюдатели изразяват мнение, че тези промени обезсмислят самата система „бонус-малус“, а държавата „бяга от отговорност“ за въвеждането на централизирани правила за ценообразуването на застраховката. Как ще коментирате твърденията, че застрахователите ще могат да образуват премията по нелоялен начин?
– Това, разбира се, не е вярно. Напротив, задължение на държавата е да приеме работещи и обществено приети механизми на регулиране. Системата „бонус-малус“ не трябва да служи като инструмент за централизирано ценообразуване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това би противоречало на правилата на конкуренцията и би премахнало ползите за потребителите от ценовата конкуренция между застрахователите.
Единната система „бонус-малус“, наложена по административен ред, по своята природа стимулира практики по заобикаляне на уредбата и по запазване на лошите практики. Наличието на уж „единна система“, но при запазване на правото на всеки застраховател свободно да образува базовата си премия, на практика обезсмисля единната система. Ето защо следва да се даде предпочитание на система „бонус-малус“, при която застрахователите легитимно биха могли да укажат, че прилагат собствени ставки за корекция в зависимост от историята на щетимостта.
Какви са Вашите наблюдения във връзка с прилагането на новия стандарт за отчетност на застрахователните договори МСФО 17. Какви предизвикателства постави той пред застрахователите в България и как КФН съдейства за преодоляването им?
– Изискванията на МСФО 17 спрямо действащите застрахователни стандарти, регулации и практики са в редица отношения съществено различни. Новият стандарт внася много промени в много фундаментални области за всички застрахователи, изготвящи отчети по МСФО, в изискванията към системите, данните, процесите, актюерските модели и финансово-счетоводната отчетност на застрахователите и презастрахователите.
Преходът към новия стандарт е предизвикателство както за застрахователите, така и за нас като застрахователен надзор. В тази връзка беше важно сътрудничеството и ранното обсъждане на въпросите със заинтересованите страни. За целта КФН е в тясно сътрудничество с Асоциацията на българските застрахователи, както и с Института на дипломираните експерт счетоводители, с които заедно се изготвиха всички необходими изменения в Наредба № 53 за изискванията към отчетността, както и в съпътстващите заповеди относно отчетността.
Освен това КФН проведе редица обсъждания с други европейски органи и държавни институции с цел проучване на практиката и своевременното въвеждане на новия стандарт. По този начин заедно успяхме да преминем успешно през прехода към МСФО17, въпреки наличието на редица пречки от законодателно естество.
Вече две години КФН прилага своята наредба за изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Как според Вас застрахователите посрещнаха и как прилагат тези нови регулаторни изисквания?
– Да, наредбата за системата на управление на застрахователите беше една дългоочаквана регулация, чието приемане беше доста позакъсняло след въвеждането на директива Платежоспособност II, считано от 2016 година. Затова тази наредба беше един от първите приоритети след встъпването ми в длъжност като ръководител на управление „Застрахователен надзор“ и бе успешно въведена през 2021 година.
В рамките на преходния период след влизането й в сила всички застрахователи се съобразиха и изпълниха задължението си да преразгледат системите си на управление, управленските и организационните си структури, ключовите си функции, информационните си системи, вътрешните правила и политики, като те отчетоха пред КФН всички изменения в тях, които произтичат от наредбата.
Регулаторните изисквания относно системата на управление станаха част и от надзорните наръчници на КФН при извършване на проверки, така че вече всяка пълна проверка включва и нарочни установявания по отношение на тази част от регулациите в застраховането.
Нашето наблюдение е, че българските застрахователи приеха тази наредба с дълбокото осъзнаване за нейната необходимост и полезност за тяхната дейност. Макар и тежки, тези регулаторни изисквания помагат на застрахователите да се организират по такъв начин, че да гарантират в максимална степен постигането на целите, заложени в техните бизнес стратегии и планове.
Вижте публикациите в сайта https://banker.bg:
