Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.06.2024 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2024 г. е 5 035 459 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 34 514 души, или 0,69 на сто, а спрямо 30.06.2023 г. със 70 149, или 1,41 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,54 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,71 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 30.06.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 24 585 983 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 7,22 на сто, а в сравнение с 30.06.2023  г. с 16,63 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 17,60 на сто спрямо 30.06.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,97 на сто и 7,73 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 7,47 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2024 г. са общо 1 434 845 хил. лв. и се увеличават с 14,69 на сто в сравнение с първото полугодие на 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 15,37 на сто, а в ППФ 10,40 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми, съответно с 6,99 на сто и 19,38 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.06.2024 г. са 22 211, от които 3 453 пенсионери и 18 758 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 111 хил. лв. за пенсии, 49  240 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 173 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2024 г. е 231,56 лв., а средният размер на разсроченото плащане 457,10 лв. В сравнение с първото полугодие на 2024 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 6,44 лв., или с 2,86 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 58,01 лв., или с 14,54 на сто.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Диана Йорданова – зам.-председател КФН в интервю за bTV Новините по повод „мултифондовия модел“

На 6 август заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-жа Диана Йорданова, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, бе гост в bTV Новините по повод високата оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на допълнителното пенсионно осигуряване в България, както и неговото бъдещо усъвършенстване като въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска или т.нар. „мултифондов модел“.

На въпроса „По-високи пенсии от частните фондове ли е целта на обсъжданите промени?“, г-жа Йорданова сподели, че след извършения преглед на пенсионното осигуряване в България от страна на ОИСР е установено функционирането на изключително модерна пенсионна система. „Това, което трябва да направим след 25-годишен опит от страна на индустрията, е да надградим и то в посока споделяне на най-добрите практики, а именно развиването на т.нар. „мултифондова система“, тоест да се дава възможност на лицата да избират различен инвестиционен риск, в зависимост от своята възраст. Целта е това да доведе до по-високи натрупвания към техните индивидуални партиди и съответно към по-високи пенсии – нещо към което всички се стремим като общество.“, каза още тя в ефира на медията.

Запитана за функционирането на „мултифондовата система“ и дали българите са готови сами да управляват вноските си, заместник-председателят на КФН поясни, че практиката и направеното обследване на територията на страните от Централна и Източна Европа и Латинска Америка показва, че действително там, където са развити т.нар. „мултифондови системи“, натрупванията на хората са доста по-високи и техните пенсионери живеят доста по-спокойно. Според възрастта на лицата, те се разпределят в различни групи и инвестират средства с различен вид риск, „тоест колкото по-млад е човек, толкова по-високо рисково ще инвестира“. Г-жа Йорданова разясни, че „за целия 40-годишен период натрупванията, които са в партидата, и с наближаване възрастта за пенсиониране, където е по-консервативно самото инвестиране, ще доведат до целта, която се споделя от експертите в социалното осигуряване, а именно пенсиите от втори и трети стълб да осигуряват заместващ доход до 70 процента, заедно с пенсиите от първи стълб – пенсиите от НОИ, така че вторият стълб да осигурява около 20 процента покриване на дохода, който сме имали преди пенсиониране и още 10 процента от трети стълб, т. нар. „доброволно осигуряване“.

Дали българите притежават достатъчно добра инвестиционна култура, така че да взимат правилни решения къде да отидат парите им, бе също тема, застъпена в интервюто. Г-жа Йорданова коментира, че „трябва да поработим всички ние – като надзор, индустрията, която има най-пряка връзка с осигурените лица, медиите и съответно държавата“. От направено социологическо проучване от Комисията по труда и социалната политика се оказва, че все повече лицата започват да се интересуват от такъв тип инвестиции, даже най-младите проявяват интерес сами да управляват средствата си. За да се наблегне на по-добра инвестиционна  култура и на по-добра ориентация в протичащата пенсионна реформа, ще се разчита, както на пенсионните дружества, така и на медиите.

На въпроса „Кога реално се очаква да има видим ефект, ако тези промени станат факт и в какъв срок?“, г-жа Йорданова отговори, че „пенсионното инвестиране е дълъг период, трябва да има натрупвания повече от 40 години, а при условие, че ние сме по средата на този цикъл, в близко бъдеще се надявам, че ще има резултати, но на практика целият период ще може да се установи за съвсем младите наши съграждани, тепърва влизащи на пазара на труда“.

Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към промените в нормативната уредба за допълнителното пенсионно осигуряване. Паралелно с това КФН подчертава и своя ангажимент за цялостно подобряване на пенсионната система в страната, по пътя ѝ към присъединяване към ОИСР.

Цялото интервю можете да видите тук:

https://btvnovinite.bg/bulgaria/nuzhna-li-sa-promeni-v-dopalnitelnoto-pensionno-osigurjavane-u-nas.html

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г. Информацията е обобщена на база на годишните отчети за надзорни цели за 2023 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2023 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 1,58 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22 931 134 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто спрямо 31.12.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2023 г. са 20 656, от които 2 632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания.  Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 751 хил. лв. за пенсии, 69 768 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.