Временна недостъпност на Единната информационна система (ЕИС)

Информираме Ви, че на 28.02.2025 г. (петък), от 17:00 ч. до 19:00 ч., Комисията за финансов надзор (КФН) ще извърши техническа поддръжка на Единната информационна система (ЕИС). По време на този период функционалностите на системата ще бъдат ограничени и достъпът до нея няма да бъде възможен.

Препоръчваме на поднадзорните на КФН лица да изпратят своевременно своите отчети и документи, за да се осигури спазването на изискуемите срокове.

Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!

Временна недостъпност на Единната информационна система (ЕИС)

Информираме Ви, че на 12.12.2024 г. (четвъртък), от 16:00 ч. до 20:00 ч., Комисията за финансов надзор (КФН) ще извърши въвеждане на подобрения и актуализации в Единната информационна система (ЕИС). По време на този период функционалностите на системата ще бъдат ограничени и достъпът до нея няма да бъде възможен.

Препоръчваме на поднадзорните лица на КФН да изпратят своите отчети и документи своевременно, за да се осигури спазването на изискуемите срокове.

Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!

Финтех тенденции за 2024 – интервю на Бойко Атанасов, председател на КФН

Българската финтех асоциация стартира специална секция, в която експерти в различни области, обвързани с финтех индустрията очертават тенденциите за 2024.

Най-новото интервю е на Председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов. Той споделя визията си за развитието на финансовите технологии, адаптирането на регулациите, както и очакваните регулаторни предизвикателства в небанковия финансов сектор.

Във финтех революцията и високата сложност на все още непознатата материя, г-н Атанасов подчертава проактивната ангажираност на КФН за партньорство между българския регулатор и бизнеса, за поддържане на устойчива и благоприятна за иновациите среда.

Бойко Атанасов

Какви, според Вас, са всеобхватните тенденции, които можем да очакваме да видим във финтех индустрията през 2024 г.?

Бойко Атанасов: Финтех индустрията е в състояние на динамична еволюция, като непрекъснато разкрива пред нас спектър от иновации, поставящи под въпрос установените регулации. Именно тази индустрия ни провокира да анализираме необходимостта от въвеждането на прогресивни решения, достъпни за по-широка аудитория. Твърдо съм убеден, че в трансформиращата се финансова екосистема през 2024 г., ще резонират услугите с акцент върху персонализирани, сигурни и устойчиви финансови отношения, отразяващи безпрецедентно технологично усъвършенстване и ориентирани към потребителя иновации.

В отговор на глобалните тенденции за устойчивост и опазване на околната среда, през тази година ще станем свидетели на възхода на зелените (ESG) финтех тенденции, които ще приведат финансовите технологии в съответствие с екологичните съображения. Финтех решенията ще се развиват, а с наблягането на устойчиви инвестиции и екологични финансови дейности, ще се стремим към целта за намаляване на въглеродния отпечатък. Този подход има за цел да свърже технологията с устойчивостта, като засили ролята на финансовия сектор в насърчаването на практики, които допринасят положително за околната среда и подкрепят глобалните цели за устойчивост.

Свидетели сме на дигитализацията във всичките ѝ аспекти, включително на използването на блокчейн и на изкуствения интелект (AI). За нас, като регулатор на небанковия финансов сектор, е много важно да проследяваме иновативното финансиране, да оценяваме новите инструменти и практики, но едновременно с това да защитаваме потребителите и да сме гарант за стабилността на небанковия финансов сектор. Напредналата интеграция на изкуствения интелект (AI) и машинното обучение (ML) значително ще се отразят на клиентското преживяване, на по-прецизното откриване и смекчаване на измамните дейности и на оптимизирането на стратегиите за управление на риска. Развитието на тези алгоритми ще доведе до по-бързи и по-точни финансови решения, специално направени да отговарят на уникалните нужди и цели на отделните потребители, с очакването да подобрят тяхното удовлетворение и ангажираност.

Повишената нужда от висока киберсигурност ще е в основата за защитата на потребителските данни, строго интегрирани във финансовите платформи. Разширените функции, включително усъвършенствана биометрия, многофакторно удостоверяване и усъвършенствани протоколи за криптиране, ще станат повсеместни елементи на архитектурите за финтех сигурност. Тези подобрения ще укрепят защитните бариери, предпазвайки чувствителната потребителска информация срещу потенциални заплахи и пробиви, и поддържащи почтеността и доверието в цифровите финансови услуги.

Как Комисията за финансов надзор предвижда адаптиране на регулациите, за да се приспособят към развиващия се финтех пейзаж през 2024 г.?

Бойко Атанасов: Важно е да се отбележи, че регулаторните подходи могат да варират в различните юрисдикции. Специфичните адаптации ще зависят от регулациите и приоритетите на всяка страна или регион, съобразени както с технологичния напредък и иновациите, така и с европейската законодателна рамка.

КФН финализира проекта за „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС)“. От есента на 2023 г. ЕИС вече успешно функционира и с нейното въвеждане отчитаме значително подобрение на процеса за административно обслужване на гражданите, бизнеса и поднадзорните лица. Всички административни услуги са изцяло дигитално достъпни. Освен, че са част от системата на държавната администрация, в реално време те се интегрират с дейностите и процесите, и се осигурява обмен на информация с регулаторните органи на ЕС – Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (European Insurance and Occupational Pensions Authority – EIOPA) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (The European Securities and Markets Authority – ESMA).

От особено значение за 2024 г. ще бъдат и регулациите на криптоактиви, тъй като динамичният характер на финансовите пазари акцентира върху цифровите финансови услуги, които са все по-важна част от европейската икономическа среда. Макар и Комисията да не е определена еднозначно за национален компетентен орган в тази област, ежедневната ни работа с европейските регулатори, в лицето на ЕSMA, ни дава основание да сме пряко ангажирани в този процес и да проследяваме законодателните промени, все още в начално ниво, но с очакването същите да променят цялостно финансовия пейзаж на Европа. Съблюдаваме изпълнението на Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор  (DORA) и Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA). Влезлият в сила регламент от януари 2023 г. – DORA, има за цел да създаде регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии, чрез която всички дружества да гарантират, че могат да устоят на всички видове смущения и заплахи, свързани с информационни и комуникационни технологии (ИКТ), като целта е предотвратяване и смекчаване на киберзаплахите. От друга страна – целта на MiCA е да създаде регулаторна рамка за пазара на криптоактиви, която подкрепя иновациите и използва потенциала на криптоактивите по начин, който запазва финансовата стабилност и защитава инвеститорите. Държавите от ЕС трябва да приемат национални закони, приведени в съответствие с регламента, до юни 2024 г., като пълното му прилагане започва поетапно. DORA и MiCA ще подпомогнат иновациите и внедряването на нови финансови технологии, като същевременно ще осигурят подходящо равнище на защита на потребители и инвеститорите.

Има ли конкретни регулаторни предизвикателства или възможности, пред които може да се изправи българският финтех бизнес през тази и следващите години?

Бойко Атанасов: За българския финтех бизнес е важно да бъде в крак с развиващата се регулаторна среда, да се ангажира в постоянен диалог със съответните индустриални асоциации и да търси правни съвети, за да се ориентира в специфичните предизвикателства и възможности в страната. Някои общи предизвикателства и възможности пред финтех бизнеса в България са нормативната рамка, лицензирането и оторизацията, защитата на данните и поверителността, управлението на риска и киберсигурността.

Що се касае до възможностите, то те са дигитална трансформация, финансово включване,  сътрудничество с традиционни институции, държавна подкрепа и инициативи, трансгранично разширяване.

Как Комисията за финансов надзор насърчава сътрудничеството между традиционните финансови институции и финтех стартъпи, особено в небанковия сектор?

Бойко Атанасов: Комисията за финансов надзор винаги проактивно участва в програми и инициативи за сътрудничество, дава регулаторни насоки и оказва подкрепа. Проявяването на регулаторна гъвкавост и споделянето на информация, дават своите резултати. Вярвам, че и продължаващото ни партньорство с Българската финтех асоциация ще допринесе за насърчаване на създаването на иновационни центрове и бизнес инкубатори. Ролята на КФН е да провокира постигане на синхрон между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда, като крайната цел е намаляване на административната тежест. Част от конкретните резултати са функциониращият Иновативен хъб, осигуряващ единна контактна точка с финтех дружествата и променените регламенти за достъпност до капиталовите пазари на малки и средни предприятия, успешно функциониращата ЕИС и мобилното приложение – FSC Mobile, чиято цел е да е в помощ на потребителите и на поднадзорните лица, чрез използването на най-популярните операционни системи – Android  и iOS.

Комисията за финансов надзор ще продължи активно да работи и в диалог с участниците в небанковия финансов сектор, тъй като резултатът от партньорството между националния регулатор и бизнеса е поддържане на устойчива и благоприятна за иновации бизнес среда.

Спиране на старите системи на КФН на 29.12.2023 г. в 17:00 ч.

Уважаеми партньори,

Бихме искали да Ви уведомим, че във връзка със финална миграция на данни към Единната информационна система (ЕИС) на Комисията за финансов надзор, на 29.12.2023 г.(петък), от 17.00 ч., ще бъде прекратен достъпа до следните стари системи и услуги:

  • Електронен регистър и картотека;
  • Новини от е-регистър;
  • Е-Портал e-Register;
  • Е-Портал ЕЕЕФ (ESEF);
  • Е-Портал E-ЛУАИФ;
  • Е-Портал КФН – Застрахователен надзор;
  • Е-Портал КФН – Застрахователни Агенти и посредници ДД;
  • Е-Портал  КФН – Осигурителен надзор;
  • Е-Портал  eKFN – Осигурителен пазар;
  • Е-Портал Е-Регистър 1 Д;
  • Е-Портал  Чл. 26 MIFIR;
  • Е-Портал  Интернализиран сетълмент;
  • Е-Портал  Подаване на отчети за капиталова адекватност и ликвидност;
  • Подаването на онлайн форма, анкета и друга информация относно финансовите технологии (FinTech);
  • Подаването на онлайн форми за подаване на жалби срещу поднадзорни на КФН лица;
  • Подаването на  онлайн форма за приемане на съобщения за нарушения на Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти;
  • Подаването на онлайн форма за заявление за регистрация на застрахователен брокер;
  • Подаването на онлайн форма за подаване на заявление за регистрация на застрахователен агент, посредник предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, които посредничат за застрахователи в ЕС;
  • Справка Стойност на един пенсионен дял.

Мейл delovodstvo@fsc.bg ще продължи да бъде на Ваше разположение без прекъсване. Моля да имате предвид, че в първия работен ден на 2024 –та година, 02-ри януари, се очаква да има известно забавяне в получаването на обратна връзка (входящ номер), като датата на подаване на съответния документ към деловодството на КФН, ще бъде отчетена.

Единната информационна система на Комисията за финансов надзор ще стартира в пълната си функционалност в 14.00 ч., на 02.01.2024 г.

Комисията за финансов надзор представи проекта Единна Информационна Система

Комисията за финансов надзор (КФН) финализира изпълнението на Проект „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор“, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-1.011-0001-C01 /23.07.2020 г. От 1 януари 2024 г. КФН изцяло преминава към електронно администриране при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи, което бе оповестено по време на заключителна конференция.

Главният секретар на КФН – г-жа Деница Кирова сподели пред медиите и представителите на държавните институции, че „с внедряването на Единната информационна система внасяме коренна промяна в модела на административно обслужване, стандартизация, оперативна съвместимост и споделяне на ресурси от всички относими държавни системи. Тя е в съответствие с Националната стратегия за развитие на електронното управление и подчертава ангажимента на Комисията за финансов надзор за подобряване на ефективността, прозрачността и комуникацията в рамките на небанковия финансов сектор“.

Представяне на ЕИС

Рационализирането на процесите на Комисията и насърчаването на активното взаимодействие между регулатора и поднадзорните лица чрез трансформиращата платформа е сериозна отговорност към всички заинтересовани страни. Проектирана с ориентация към потребителя, системата предоставя ясен и интуитивен интерфейс, с внедрени надеждни протоколи за сигурност, за да се защити чувствителната информация и за да се поддържа целостта на регулаторния процес.

„Единната информационна система е ключова стъпка в пътя на цифровото развитие на Комисията за финансов надзор. Нейното успешно внедряване е доказателство за нашето обещание за модернизиране и иновации в полза на гражданите и бизнеса, като този дигитален скок повишава и конкурентоспособността на България като инвестиционна дестинация, гарантирайки прозрачен, бърз и сигурен дигитален надзор“, заяви председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов.

От 1 ноември 2023 г. системата е достъпна за пререгистрация от всички поднадзорни на КФН лица, като се очаква автоматизацията да се превърне в естествен процес – предвидим, ефективен и стабилен. Поднадзорните лица ще бъдат максимално улеснени, тъй като ЕИС реализира надежден, съвременен и сигурен начин на комуникация със заявителите на електронни административни услуги при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи. Автоматизират се бизнес процесите и процедурите по обработка, контрол и анализ на данни и документи. Подобрява се регулаторната и надзорна дейност на КФН като се консолидират информационните потоци и процеси и се създава ефективен механизъм за прилагане на риск базиран надзор.

Чрез ЕИС се надграждат всички предоставяни услуги, които могат да се заявяват електронно, както чрез портала e-government, така и през сайта на Комисията. Осемнадесетте регистри на КФН за достъп до информация са реорганизирани и вече има 1 регистър – лесен и удобен за работа. Административната тежест е намалена и интегрирана с ключовите хоризонтални компоненти на електронното управление, което е актуален отговор на започналата зелена трансформация.

Комисията за финансов надзор ще продължи да бъде част от развитието на технологиите, цифровизацията и дигитализацията, като активно работи за постигане на единодействие между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда. За изминалите години част от конкретните резултати са функциониращият Иновативен хъб, осигуряващ единна контактна точка с финтех дружествата; дигиталната кампания – #ИНВЕСТИРАЙ БЕЗОПАСНО, която чрез онлайн пространство дава основни насоки как потребителите да различават законните от недобросъвестните инвестиционни посредници; мобилната апликация FSC Mobile – в помощ на потребителите и на поднадзорните лица, използвайки най-популярните операционни системи – Android  и iOS, както и ЕИС, осигуряваща автоматизация на всички основни бизнес процеси в КФН.

Единната информационна система, изградена за нуждите на КФН, вече е достъпна

Единната информационна система (ЕИС), изградена за нуждите на Комисията за финансов надзор (КФН), вече е достъпна на https://eis.fsc.bg

Цел на проекта е дигитализация на услугите в полза на гражданите и бизнеса, рационализиране на процесите и  повишена ефективност, като от 01.01.2024 г. Комисията изцяло преминава към електронно администриране при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи.

Всички лица, които имат достъп до съществуващите регистри и портали на КФН лица следва да се пререгистрират в новата Единна информационна система.

Ако имате конкретни въпроси или се нуждаете от повече разяснения, може да изпратите запитване до Комисията на е-mail: eis_assistance@fsc.bg или да се обадите на Информационния център на КФН.

Комисията за финансов надзор представи проекта Единна Информационна Система 

Като част от изпълнението на Проект „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор“, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-1.011-0001-C01 /23.07.2020 г. с бенефициент Комисия за финансов надзор, изпълнителят на проекта „Скейл Фокус“ АД представи ЕИС и нейните функционалности пред повече от 170 представители на дружества и асоциации от небанковия финансов сектор.

Главният секретар на КФН – г-жа Деница Кирова сподели пред многобройната аудитория, че „с внедряване на ЕИС, българският регулатор подобрява процеса по обслужване на гражданите и бизнеса. Дигиталният достъп до административните ни услуги спестява време, интегрира дейностите и процесите на Комисията със системите на европейските регулатори. ЕИС е предназначена да рационализира регулаторните и надзорни процеси, създава устойчива и благоприятна среда за работа, която консолидира различни източници на данни, автоматизира отчитането и предоставя нов модел на комуникация в небанковия финансов сектор“.

DSC_0241-11

Дигитализацията на Комисията е част от електронното управление – постоянен приоритет във всички национални стратегии и програми в Република България през последното десетилетие. Цифровите решения в интерес на гражданите и бизнеса са коренна промяна в модела на административно обслужване, както и възможност за стандартизация, оперативна съвместимост и споделяне на ресурси от институциите. Именно автоматизираният обмен на данни между информационните системи на отделните администрации и националната схема за електронна идентификация са и  остават основни условия за ефективно е-управление в страната.

„Днес, в един бързо развиващ се дигитален свят, от ключово значение е да  предвидим и отговорим на промените, за да гарантираме ефективност, прозрачност, и най-вече комуникация на съвсем ново ниво между регулатора и всички участници от  небанковия финансов сектор. Вярвам, че дигиталната трансформация не е просто модерен израз, тя е положително предизвикателство и реална необходимост. Внедряването на цифровите технологии в дейността на Комисията за финансов надзор далеч не е само в модернизирането на нашите системи, но и в преосмисляне на начина, по който си взаимодействаме с гражданите и бизнеса. С днешното представяне за дигиталната КФН, ние не само заявяваме твърдата си позиция да работим за увеличаване на инвестиционния потенциал на страната ни, но изграждаме стандарт, с който Комисията пълноправно застава на картата на европейските регулатори“, заяви Бойко Атанасов, председател на КФН.

В изпълнение на Националната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г., ЕИС на КФН интегрира ключови хоризонтални компоненти на електронното управление. С въвеждането ѝ се дава възможност за преглед, проследяване, контрол, валидация и анализ на постъпващата и обработвана информация, внедрява се възможност за автоматизиран трансфер на данни, включително от и към външни системи на национално и международно ниво; надграждат се електронните административни услуги (ЕАУ), предоставяни от КФН, усъвършенстват се и регистрите на Комисията.

ЕИС реализира надежден, съвременен и сигурен начин на комуникация със заявителите на ЕАУ при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи. Автоматизират се бизнес процесите и процедурите по обработка, контрол и анализ на данни и документи. Подобрява се регулаторната и надзорна дейност на КФН като се консолидират информационните потоци и процеси и се създава ефективен механизъм за прилагане на риск базиран контрол.

ЕИС има за цел и да гарантира прозрачен, бърз и сигурен дигитален надзор, който да повиши конкурентоспособността на България като инвестиционна дестинация, както и да надгради постигнатото ниво на регулаторни и надзорни стандарти.

Комисията за финансов надзор ще продължи да бъде част от развитието на технологиите, цифровизацията и дигитализацията, като активно работи за постигане на единодействие между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда. За изминалите години, част от конкретните резултати са функциониращият Иновативен хъб, осигуряващ единна контактна точка с финтех дружествата; дигиталната кампания – #ИНВЕСТИРАЙ БЕЗОПАСНО, която чрез онлайн пространството дава основни насоки как потребителите да различават законните от недобросъвестните инвестиционни посредници; мобилната апликация FSC Mobile – в помощ на потребителите и на поднадзорните лица, използвайки най-популярните операционни системи – Android  и iOS, както и ЕИС, осигуряваща автоматизация на всички основни бизнес процеси в КФН.

Повече информация за проекта, можете да намерите тук.