За периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г. в КФН са получени 24 (двадесет и четири) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършват дейност на територията на Република България. През периода няма постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. юни 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги се запазва на 431 (четиристотин тридесет и едно) дружества.

За периода от 01.06.2024 г. – 30.06.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 12 (дванадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В периода са постъпили 3  (три) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. юни 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, e 2 224 (две хиляди двеста двадесет и четири).

В периода 01.06.2024-30.06.2024 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на български застрахователни дружества да извършват дейност  при условията на свобода на предоставяне на услуги на територията на други държави членки на ЕС. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

За периода 01.06.2024 г. – 30.06.2024 г. КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. в КФН са получени 22 (двадесет и две) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършват дейност на територията на Република България. През периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователно дружество със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. май 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, e 431 (четиристотин тридесет и едно) дружества.

За периода от 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 9 (девет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В периода са постъпили 6 (шест) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. май 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, e 2 215 (две хиляди двеста и петнадесет).

В периода 01.05.2024-31.05.2024 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на български застрахователни дружества да извършват дейност  при условията на свобода на предоставяне на услуги на територията на други държави членки на ЕС. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

За периода 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Актуалните статистически данни за четвъртото тримесечие на 2023 г. са публикувани на www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор и шеф на „Застрахователен надзор” Владимир Савов пред „БАНКЕРЪ”.

Г-н Савов, бихте ли ни запознали с подготовката за въвеждането на системата „бонус-малус” в рамките на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите?

– Първоначалният вариант за подготовка на системата „бонус-малус“ в България бе предвиден да се разработи чрез споделена компетентност от страна на три институции – КФН, МВР и Министерството на труда, информационните технологии и съобщенията. След публикуването му  в края на 2018 г. и след изразената общо взето негативна обществена реакция, през 2019 г. беше изработен втори проект. В началото на 2020 г. КФН прие на първо гласуване проектонаредба за системата „бонус-малус“, който обаче не достигна до финално одобрение от трите институции поради започналата пандемия, а скоро след това и поради честите политически промени.

По същество можем да констатираме, че опитите за приемане на система „бонус-малус“, базирана на поведението на водача, срещнаха безпрецедентна съпротива от страна както на потребителите, така и на застрахователите, професионалните организации на превозвачите и академичните среди. Аргументите бяха основателни и трудно можеха да бъдат преодолени предвид изискванията водещ критерий да е поведението на водачите на пътя и извършените от тях административни нарушения по смисъла на Закона за движението по пътищата или престъпления по транспорта по смисъла на Наказателния кодекс.

В промените в Кодекса за застраховането сега се предвижда системата „бонус-малус“ да бъде децентрализирана на ниво отделен застраховател и базирана на причинените от автомобила щети. Което е радикално различно от централизирана система, базирана основно върху поведението на водача. Защо „колата“ е на фокус, а не „шофьорът“?

– Наред със споменатите сложности, измененията в европейската директивата за застраховката „Гражданска отговорност“ еднозначно дават пазарно и потребителско предимство за това системите „бонус-малус“ да са децентрализирани и базирани на щетите, които са обективен и измерим фактор за покривания риск.

Европейската директива изисква държавите членки да създадат ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени от всеки водач, както и да задължат всички застрахователи да обявят своите правила, по които смятат да използват тези удостоверенията за целите на определянето на застрахователните премии. Ето защо в същността си предложеният нов модел на системата „бонус-малус“ предвижда застрахователите да обявят собствени правила за третиране на повишения риск, произтичащ от влошената история на щетите.

Едновременно с това промените в Кодекса за застраховането предвиждат удостоверенията за историята на щетите да се издават централизирано от Гаранционния фонд и да отразяват всички заведени срещу водача застрахователни претенции, независимо от застрахователя, при който той е бил застрахован през годините. По този начин ще се гарантира централизиран достъп на застрахователите до цялата им необходима информация посредством единната система за оценка, управление и контрол на риска до информацията за причинените щети през последните години. Така застрахователят ще може да извърши собствена оценка на риска и да приложи предвижданите от него утежнения за влошен риск, респективно облекчения – при по-нисък риск. Това предложение изхожда от разбирането, че застрахователите самостоятелно определят цената на застраховката „Гражданска отговорност“ и основната конкуренция между тях на този пазар е именно ценовата конкуренция. При действащата правна рамка застрахователите са длъжни да правят собствена оценка на риска и сами да преценяват как до го остойностят във всеки конкретен случай.

В този смисъл някои коментари са спекулативни – а именно, че при покупка на автомобил „втора ръка“ автоматично ще се отразява в премията цялата история на щетите – тоест, ще се „наследяват“ щетите, причинени от предишния собственик. Историята на щетите е информация, с която застрахователят ще разполага, но, разбира се, ще е въпрос на неговата политика кои от тях и как да се вземат предвид при формирането на премията.

След влизането в сила на промените в кодекса КФН ще издаде наредба, с която да създаде единни правила за обмен на информация между застрахователите и регистъра на Гаранционния фонд. 

Какво бихте отговорили на твърденията, че система, базирана само на щетите, а не на поведението на водачите, няма да има превантивен и дисциплиниращ ефект?

– Основната цел на системата „бонус-малус“ е справедливото разпределение на застрахователния риск, който застрахователите покриват при тази задължителна и масова застраховка, така че тези водачи, които са по-рискови от гледна точка на причиняваните щети да плащат по-високи застрахователни премии, в сравнение с водачите, които не причиняват или причиняват малко на брой или малки по размер щети. Убеден съм, че, предложената система “бонус – малус“, базирана на причинените щети, ще има дисциплиниращ ефект, още повече, че такава е и най-разпространената европейска практика. Когато водачът е наясно, че при причинени от неговия автомобил щети застраховката му „Гражданска отговорност“ ще поскъпне, това би го накарало да се отнася внимателно както към имуществото и здравето на другите участници в движението, така и към спазване на самите правила за движението по пътищата.

При предложения понастоящем проект на система „бонус-малус“, застрахователите ще регистрират всички заведени пред тях претенции в централизирания регистър на Гаранционния фонд, който ще издава централизирани удостоверения за историята на щетите, причинени от всеки водач, и застрахователите ще са задължени да обявят публично как ще използват тези удостоверения, когато формират и коригират застрахователната премия по отношение на различните рискови профили. 

Едновременно с това в предложените изменения на Кодекса за застраховането се допуска застрахователят да използва и информацията за поведението на водача на пътя като допълнителен коригиращ фактор при формирането на премията. В тези случаи обаче застрахователят би следвало сам да създаде свой процес за събиране на относимата информация за поведението на водачите, която е от значение за неговата политика „бонус-малус“ и, разбира се, също е задължен да обяви как ще използва тази информация при определянето на застрахователните премии.

Каква е европейската практика при въвеждането на системата „бонус-малус“?

– Последните изменения в европейската директива за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ поставят акцент върху задължението на застрахователите самостоятелно да определят цените по тази застраховка, като публикуват общ преглед на политиките си по използване на удостоверения за предходни застрахователни събития. В съответствие с директивата такъв подход е възприет и в България с предложените промени в Кодекса за застраховането.

В по-голямата част от държавите членки на ЕС системите „бонус-малус“ не са регламентирани с нормативен акт, а съществуват само като договорна практика. Само в пет държави – Франция, Италия, Люксембург, Румъния и Унгария – съществуват централизирани системи бонус-малус, но те също са базирани само на щетите. Австрия и Белгия са преминали от единна система към децентрализирана такава – отново базирана на щетите. В Чехия и Словакия законът предписва премиите по застраховка ГОА да се коригират с историята на щетите, но не урежда как именно да стане това, което на практика отново води до задължение на застрахователите да обявят свои политики за корекция на застрахователните премии.

Има коментари, че без единна система „бонус-малус“ държавата на практика се отказва от заявените цели за приемането ѝ?

– Това мнение не може да бъде споделено, защото не отговаря на действителното съдържание на предложената система „бонус-малус“, на практиката в другите държави членки на ЕС и не съответства на ангажиментите, които България има във връзка с транспонирането на Моторната директива.

Задължение на държавата е да приеме работещи и обществено приети механизми на регулиране, а когато историята е показала, че един подход не е обществено приемлив, да намери друг, който да бъде разбираем, приемлив и приложим. Затова настоящото предложение води до преодоляване на всички натрупани у нас недостатъци при предходните два проекта на системата „бонус-малус“, създава ясна рамка за ефективна оценка на риска, основана на обективния застрахователен критерий – причинени щети, и води до справедливо разпределение на застрахователния риск, който застрахователите ще поемат, в условията на ценова конкуренция помежду си.

Никъде в държавите членки на ЕС системата „бонус-малус“ не служи като инструмент за централизирано ценообразуване на застраховката „Гражданска отговорност“. Това би противоречало на европейските и национални правила за защита на конкуренцията и би премахнало ползите за потребителите от ценовата конкуренция между застрахователите.

Да очакваме ли дигитализирано решение за застраховката?

– В хода на изготвянето на законопроекта достигнахме до заключението, че пазарните отношения в българския сектор на застраховането все още са на такъв етап на своето развитие, че запазването на допълнителна защита чрез знак, издаван от Гаранционния фонд, е необходимо поради масовия и задължителен характер на застраховката и големите застрахователни лимити, които тя покрива.

Но заедно с това беше отчетена и необходимостта от премахване на пречките пред дигитализацията на процеса на сключване на тази най-масова задължителна застраховка. Предложено бе знакът да се изобразява върху застрахователната полица посредством QR-код, генериран от информационната система на Гаранционния фонд. По този начин ще престане да съществува знакът под формата на „стикер“, а защитната функция ще се осъществява посредством QR-кодът, който ще се изобразява върху самата полица на застраховката „Гражданска отговорност“.

Направено беше и предложение да има преходен период до 31.12. 2026 година. Целта е в рамките на този период знакът, който досега се поставяше на предното стъкло на автомобила, да се премахне оттам изцяло и да се премине към издаване на полиците с QR-код.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Владимир Савов, взе участие в сутрешния блок на bTV.

В интервюто той коментира промените в Кодекса за застраховането, в частта системата „бонус-малус“ за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Цялото интервю може да видите тук.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. в КФН са получени 38 (тридесет и осем) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През периода няма постъпили уведомления относно намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да  извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. януари 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, e 429 (четиристотин двадесет и девет) дружества.

За периода от 01.01.2024 г. – 31.01.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 8 (осем) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 8 (осем) уведомления относно преустановяване извършването на трансгранична дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България

В резултат на това, към края на м. януари 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, e 2 180 (две хиляди сто и осемдесет).

Към 31.01.2024 г. КФН е изпратила уведомление относно намерението 1 (един) местен застраховател да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, е 21 (двадесет и едно).

За периода 01.01.2024 г. – 31.01.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.