В законопроекта са „отчетени притесненията на всички по размер дружества“, каза Караиванова пред журналистите от Капитал. „В този смисъл не приемам критиката във връзка с предложените промени в ЗКФН за нови по-високи такси за поднадзорните  лица“, категорична е г-жа Караиванова.   Финансовата тежест няма да доведе до преразпределяне на пазари и няма да е за сметка на клиентите.
Финансовата  самостоятелност ще ни позволи да привличаме качествени професионалисти, като не възнамеряваме да увеличаваме  експертите като брой, обясни Караиванова. 
На въпрос относно новите законови изисквания, които ако бъдат одобрени от парламента ще засилят ограниченията на пенсионните фондове във връзка с инвестициите в свързани лица, Карина Караиванова коментира: „Аз мисля, че срокът който е даден, е разумен, нека да видим как окончателно ще бъде приет законът. Основната цел е да им се даде достатъчно време, за да могат да се приведат в съответствие и в същото време по никакъв начин да не създадем предпоставки и за сриване на капиталовия пазар в България“.
Основен проблем на капиталовия пазар у нас е липсата на доверие. Това коментира още Карина Караиванова . „Започнахме да говорим за стимулиране и развитие на капиталов пазар, но оставам с впечатлението, че все още не може да пречупим негативните модели на поведение  на различните участници на българския капиталов пазар. Много ми се иска това да се промени, за да се изгради това доверие“, посочва Караиванова.
Във връзка с евентуалното преместване на Комисията за финансов надзор в нова сграда, г-жа Караиванова напомня, че засега КФН остава на сегашното си място и припомни, че комисията има договор за наем със собствениците до месец март 2018 г., сключен от предишното ръководство на регулатора.