Комисията получи десетки поздравителни адреси по повод своята десет годишнина

По случай десетата си годишнина, Комисията за финансов надзор получи десетки поздравителни адреси от свои международни и българки партньори.

Председателя на Европейския орган за ценни книжа и пазари /ESMA/ Стивън Мейър поздрави КФН за добре свършената работа и активната позиция на България по европейските теми за финансов надзор. Габриел Бернардино, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване /EIOPA/, благодари на Комисията за активната й роля за поддържане на стабилността на застрахователната общност и тази на професионалното пенсионно осигуряване.

Главния прокурор на България, Сотир Цацаров, поздрави КФН, че е наложила в работата си принципите на коректност, отговорност и професионализъм и е утвърдила позицията си на специализиран държавен орган, защитаващ интересите на застрахованите и осигурените лица, и на инвеститорите в страната. Той пожелава на екипа й да работи все така мотивирано и компетентно за функционирането на стабилна, устойчива и прозрачна финансова система у нас. От НОИ подчертават в поздравлението си професионализма, отговорността и усилията, които служителите на КФН полагат при изпълнение на отговорните си функции. Според тях е неоспорим факт, че в условията на дълбока финансова и икономическа криза, регулаторът е успял да запази доверието на хората в стабилността на финансовите пазари и да осигури нормалното им функциониране. НОИ изтъква, че разчита на доброто си партньорство с Комисията по отношение на развитието и прилагането на българския пенсионен модел, чийто три стълба се допълват и са взаимно свързани. Президентът на КНСБ акцентира върху това, че КФН има важна роля на омбудсман, а чрез членството си в структурите на ESMA и EIOPA активно участва при вземането на решения за регулаторната и надзорна дейност на европейските пазари. Същевременно от КНСБ отчитат заслугите на Комисията за усъвършенстване на нормативната уредба за допълнителното пенсионно осигуряване, както и за усилията в сферата за защита на потребителите на финансови услуги. ДАНС поздравява КФН с факта, че е успяла да се утвърди във времето и да изпълнява своята основна мисия – да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на небанковата финансова система в България, както и да защитава интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.

От Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) отбелязват, че пенсионноосигурителните дружества винаги са считали, че Комисията е най-действеният гарант за ефективността и доверието към осъществяваната от тях дейност. Винаги сме разчитали на поддържането на активен, отговорен и конструктивен диалог с КФН, който е от полза на гражданите и на обществото ни като цяло. Ръководството на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) подчертава волята, твърдостта и професионализма на КФН в поддържането на стабилността и прозрачността на небанковата финансова система в България – мисия, която високо се цени от всички организации и институции на застрахователния пазар. От Държавната комисия по сигурността на информацията също поздравяват КФН за това, че спомага за поддържане на стабилността и прозрачността на финансовата система. Председателят на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) изтъква безспорната роля на КФН за поддържане на стабилността и финансовата система в България, а от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) посочват КФН като конструктивен и активен партньор в търсенето на възможности за създаване на най-благоприятни условия за развитие на инвестиционната среда в България и за утвърждаването на европейските и световни стандарти в търговията с ценни книжа.

EIOPA кани всички заинтересoвани страни да предоставят коментарите си относно посочените насоки. Те са логическо продължение на предходните „Насоки относно разглеждането на жалби от застрахователни предприятия” и целят да осигурят цялостна защита за потребителите.

Насоките покриват сходни теми, както тези при застрахователите: подходящи вътрешни системи за контрол на жалбите, предоставяне на информация на потребителите и утвърдени процедури за разглеждане на жалби. Насоките се отнасят и за националните компетентни органи (НКО), които следва да ги включат в своите надзорни практики по подходящ начин, като така ще се осигури минимум ниво на съгласуване на регулаторната и надзорна рамка в ЕС. При създаването на насоките EIOPA преди всичко се е стремил да спази принципа за пропорционалност, който цели да осигури, че ползите за потребителите ще бъдат повече, отколкото разходите за НКО и посредниците. Бил е отчетен и разнообразния по характер и размер пазар на застрахователни посреднически услуги в Европа. Насоките са придружени от Доклад, който доразвива принципите в тях чрез детайлни примери на надзорни практики, директно рефериращи към текстове от насоките.
 
Консултацията ще приключи на 28 юни 2013 г., в 13:00 ч.

Коментарите могат да се изпратят на следната електронна поща: CP-13-006@eiopa.europa.eu.

Изпратените след тази дата коментари или тези, които не са под формата на предоставения формуляр, няма да бъдат разгледани.

Необходимите документи и формуляри са достъпни на електронната страница на EIOPA: https://eiopa.europa.eu/consultations/consultation-papers/index.html

Премиерът Марин Райков, управителят на БНБ Иван Искров и председателят на Сметната палата Валери Димитров произнесоха речи на десетата годишнина на КФН

Комисията за финансов надзор тържествено отбеляза десет години от основаването си в присъствието на министър-председателя Марин Райков, министъра на финансите Калин Христов, управителя на БНБ Иван Искров, председателя на Сметната палата Валери Димитров, посланици, представители на финансовия сектор у нас и партньори.

В речта за откриване на събитието, председателят на КФН Стоян Мавродиев подчерта, че със своята добра работа и отговорно поведение институцията е допринесла България да запази финансово стабилна, без сериозни сътресения и без необходимост да се получават държавни помощи. Като член на Съвета по финансова стабилност, КФН работи съвместно с всички институции в името на разумната политика, за да няма експерименти във финансовата област. „Независимо от всички трудности, които страната и нейните граждани изпитват, България стои относително добре на фона на световната криза, което в голяма степен се дължи на работещите във финансовия сектор”, допълни той. Стоян Мавродиев акцентира върху успешната международна дейност на Комисията, която активно участва в новата европейска надзорна архитектура.

Министър-председателят Марин Райков изтъкна в речта си, че създаването на силни, независими, ефективни и отговорни регулатори е условие за доброто функциониране на всяка икономика. Целта на реформата през 2003 г. бе да се създаде именно такъв регулатор, който да консолидира и осигури ефективен надзор върху небанковия финансов сектор. Според премиера ефектите от добрата регулация на банковия и небанковия сектор у нас са видими в различните сектори на икономиката. Той подчерта, че примерът на добре структурираните регулатори във финансовия сектор трябва да се приложи в процеса на реформа на всички регулаторни органи в страната. Министър-председателят Марин Райков отчете, че в резултат от дейността на КФН и БНБ финансовият сектор у нас е преминал без сътресения през глобалната финансова криза, което е ясен индикатор за качеството на регулаторите у нас. „От позицията на натрупаните през последното десетилетие надзорен опит и капацитет в рамките на КФН, може смело да се заяви, че създаването на обединен регулаторен орган през 2003 г. се оказа модерно и ефективно решение, допринасящо за изграждането на стабилен небанков финансов сектор.”, каза в заключение премиерът Марин Райков.

Управителят на БНБ Иван Искров, който е и вносител на Законопроекта за КФН, представи накратко историята и мотивите за създаване на Комисията. „От три зависими от изпълнителната власт агенции – Държавната комисия за ценни книжа, Агенция за застрахователен надзор и Държаната агенция за осигурителен надзор, се стремяхме да създадем силен, обединен, независим надзорен регулатор на финансовите пазари по подобие на банковия надзор”, изтъкна в словото си той. Според него ключово за добрата дейност е силната персонална и финансова независимост на КФН, която трябва да отговаря за своята работа само пред Народното събрание и обществеността. „През последните няколко години Комисията за финансов надзор премина през един изключително тежък период на силна проверка, вкл. опити за подчиняване на регулатора и други експерименти, намаляване на бюджета, поръчкови проверки от АДФИ и др., но КФН устоя, което означава, че механизмът й е бил правилно заложен”. Иван Искров припомни, че предишното ръководство на финансовото министерство се е опитвало да посегне на двата милиарда лева от Сребърния фонд, но е било спряно от БНБ и КФН с подкрепата на ЕЦБ и МВФ, което позволява днес фискалният резерв на страната да е близо 5 млрд. лева. В речта си управителят на БНБ каза още: „Днес Комисията за финансов надзор, като партньор, работи много тясно и в страната и с европейските партньори. Комисията има изключително висока оценка и добър имидж на европейско ниво, което е важно за нашата страна”. Бъдете все така упорити в отстояване на интересите на обществото, пожела в заключение Иван Искров.

Председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров, който също е сред архитектите на създаването на Комисията преди 10 години, посочи, че КФН е изключително устойчива институция, която се е оказала много трудоспособна.

За своето съществуване КФН се доказа като професионално работеща институция, която не може да бъде обвинена, че прокарва политически интереси. Заедно с БНБ, КФН се оказа много модерна институция, която следва добрите и предвидими практики на надзор. Двете институции могат да служат за пример за страни, които се смятат за много по-развити от България в областта на банковия и небанковия финансов сектор. Искам да пожелая на г-н Мавродиев да продължава успешната си мисия за ефективно регулиране и надзор на небанковия сектор, и добро взаимодействие с БНБ и МФ.

След влизането в сила на Регламента за извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистри на транзакции (EMIR) през миналата година, Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) изготви формати на уведомления за нефинансовите контрагенти, които са страни по договори за сделки с деривати, сключени на извън регулиран пазар. Уведомленията следва да се подават до националния компетентен орган по прилагането на EMIR, както и до ESMA, когато позицията на даден нефинансов контрагент прехвърли определени клирингови прагове по някой от предварително зададените класове деривати, както и когато падне под тези прагове.
Стойностите на клиринговите прагове във връзка със задължението за клиринг са, както следва:

Стойностите на клиринговите прагове:
–   1 млрд. евро*  Договори за извънборсови деривати върху кредити
–   1 млрд. евро *  Договори за извънборсови деривати върху капиталови инструменти
–   3 млрд. евро *  Договори за извънборсови деривати върху лихвени проценти
–   3 млрд. евро *  Договори за извънборсови деривати върху чуждестранна валута
–   3 млрд. евро *  Договори за извънборсови деривати върху стоки и за други договори

* в брутна условна стойност

Форматите на уведомленията за нефинансовите контрагенти може да намерите на интернет страницата на КФН на следния адрес: http://www.fsc.bg/Blanki-za-uvedomleniya-bg-865

Допълнително информация за прилагането на Регламента за извънборсовите деривати може да намерите на специално подготвената интернет страница от ESMA:
http://www.esma.europa.eu/page/European-Market-Infrastructure-Regulation-EMIR

Уведомленията към ESMA следва да бъдат изпращани на следния електронен адрес:
EMIR-notifications@esma.europa.eu

Уведомленията към Комисията за финансов надзор следва:
– да се изпращат на следния електронен адрес: delovodstvo@fsc.bg, подписани с електронен подпис, или
– да се изпращат по пощата, придружени с електронен носител (съдържащ файл във формат .xls), или
– да бъдат предоставяни на място в Деловодството на КФН с приложен електронен носител.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри изменения и допълнения в правилниците за организацията и дейността на „УПФ ТОПЛИНА” и „ППФ ТОПЛИНА”. Пълният текст на решения № 231 -УПФ и  № 232 – ППФ може да намерите в раздал Административни документи / Решения

На основание чл. 163, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 16, ал. 1, т. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор, зам. председателят, ръководещ управление „Застрахователен надзор” заличи изброените по-долу застрахователни брокери, от регистъра, воден от Комисията за финансов надзор по чл. 30, ал. 1, т. 10 от Закона за Комисията за финансов надзор:

1. С Решение № 236 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „А 7” ООД;
2. С Решение № 237 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Е Левъл” ООД;
3. С Решение № 238 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Инвест Гарант БГ” ООД (предишно фирмено наименование „Сейф Инвест БГ” ООД);
4. С Решение № 239 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Иструм Груп” АД;

      5. С Решение № 240 – ЗБ ОТ 01.04.2013 г. е заличен „Скор” ООД.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри изменения и допълнения в правилниците за организацията и дейността на УПФ “ЦКБ – Сила” и ППФ “ЦКБ – Сила”. Пълният текст на решения №  229 – УПФ и  № 230 – ППФ може да намерите в раздeл Административни документи / Решения