Предвид продължаващото получаване на уведомления от лица, които изпълняват ръководни функции в емитенти и от лица, тясно свързани с тях във форма-образец, с която се е изпълнявало задължението по чл. 16 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, който е отменен от 30.09.2016 г. Ви напомняме следното:
 

Комисията за финансов надзор (КФН) взе решение за извършване на проверка на основание чл. 18, ал. 2 от ЗКФН от независими външни експерти на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група, към 31.12.2016 г. и на активите на пенсионни фондове към 31.12.2016 г. във връзка с отразяването на резултатите от прегледа към 30.06.2016 г., като се отчетат настъпилите промени след тази дата и се вземе предвид ефектът от всички настъпили последващи събития.

Решението на КФН се обосновава със следните обстоятелства:
Резултатите от прегледите на балансите на застрахователите и презастрахователите и на активите на пенсионните фондове бяха публикувани на 3 февруари 2017 г. Референтната дата на прегледите беше 30 юни 2016 г., към която дата беше извършен преглед на балансите на застрахователите и презастрахователите и на активите на пенсионните фондове и бяха преизчислени капиталовите изисквания на застрахователите и презастрахователите на българския застрахователен пазар.

С цел да се гарантира траен ефект от извършения преглед на застрахователите и презастрахователите от назначените висококвалифицирани независими външни експерти е необходимо да се извърши проверка от независими външни експерти към 31 декември 2016 г. За застрахователите с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз, проверката следва да обхване образците за количествено отчитане по Платежоспособност 2, а за застрахователите без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз – годишните справки по Наредба № 30 от 19.07.2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите.

Проверките на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група, както и на активите на пенсионните фондове към 31.12.2016 г. следва да се извършат като изпълнение на договорени процедури съгласно МОС 4400 в съответствие с методологии, приети от КФН, и базирани изцяло на методологиите, приети от КФН за целите на прегледите към 30.06.2016 г. За целите на проверките независимите външни експерти следва да използват за база резултатите от извършения към 30.06.2016 г. преглед на съответното поднадзорно лице, като вземат предвид резултатите от проверките за съпоставимост, оповестени в обобщения и окончателния доклад. Независимите външни експерти следва да отчетат настъпилите промени в периода между 30 юни и 31 декември 2016 г.

Аналогично, за целите на осъществявания надзор върху пенсионните фондове е необходимо независимите външни експерти да извършат проверка на активите им към 31 декември 2016 г. във връзка с отразяването на резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове към 30.06.2016 г., като се отчетат настъпилите промени след тази дата и се вземе предвид ефектът от всички настъпили последващи събития.

За застрахователите на индивидуална основа резултатите от проверката следва да бъдат представени в КФН в срок до 22 май 2017 г. За застрахователите на ниво група резултатите от проверката следва да бъдат представени в КФН в срок до 3 юли 2017 г. Те трябва да бъдат отразени от застрахователите и презастрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС в подаваните от тях годишни образци за количествено отчитане по Платежоспособност 2 съгласно чл. 126, ал. 1, т. 2 от КЗ. За застрахователите без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз резултатите от проверката трябва да бъдат отразени в годишните справки по Наредба № 30 от 19.07.2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите.

За пенсионните фондове резултатите от проверката следва да бъдат представени в срок до 31 март 2017 г.

Проверката на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група, ще се счита от КФН за изпълнение на изискването за заверка на годишните справки по чл. 126, ал. 1, т. 2 от КЗ, в случаите когато проверката е извършена от независим външен експерт, който е и одитор съгласно Закона за независимия финансов одит.
 
Проверката трябва да се извърши от независими външни експерти, които ще бъдат включени от КФН в списък на допуснатите да извършат проверките независими външни експерти въз основа на критериите, посочени в поканата. Крайният срок за подаване на заявления за допускане в списъка на независими външни експерти е 21.02.2017 г. Независимите външни експерти, които са участвали в завършилите прегледи на балансите на застрахователите и презастрахователите и на активите на пенсионните фондове, и които не са били изключвани от списъка на одобрените независими външни експерти, могат да участват в настоящата процедура само въз основа на уведомление за интерес от тяхна страна до КФН, без да е необходимо да представят документи.

Комисията за финансов надзор ще оповести окончателен списък на независимите външни експерти, които отговарят на изискванията за участие в проверките на 22.02.2017 г.

За извършване на проверка на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите и презастрахователите в това число на ниво застрахователна група
 
Комисията за финансов надзор (КФН) отправя покана за участие на независими външни експерти за проверка на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група към 31.12.2016 г. и на активите на пенсионни фондове към 31.12.2016 г. във връзка с отразяването на резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове към 30.06.2016 г., като се отчетат настъпилите промени след тази дата и се вземе предвид ефектът от всички настъпили последващи събития. Проверките на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група и на активите на пенсионни фондове към 31.12.2016 г. ще се извършат на основание чл. 18, ал. 2 от ЗКФН.
Независимите външни експерти ще бъдат включени от КФН в списък на допуснатите да извършат проверките независими външни експерти въз основа на критериите, посочени по-долу. Крайният срок за подаване на заявления за допускане в списъка на независими външни експерти е 21.02.2017 г. Независимите външни експерти, които са участвали в завършилите прегледи на балансите на застрахователите и презастрахователите и на активите на пенсионните фондове, и които не са били изключвани от списъка на одобрените независими външни експерти, могат да участват в настоящата процедура само въз основа на уведомление за интерес от тяхна страна до КФН, без да е необходимо да представят документи.  Комисията за финансов надзор ще оповести окончателен списък на независимите външни експерти, които отговарят на изискванията за участие в проверките на 22.02.2017 г.
Всяко застрахователно, презастрахователно и пенсионноосигурително дружество избира независим външен експерт от списъка на одобрените независими външни експерти.

1. Методология
 

Проверките на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група, както и на активите на пенсионните фондове към 31.12.2016 г. следва да се извършат като изпълнение на договорени процедури съгласно МОС 4400 в съответствие с методологии, приети от КФН, и базирани изцяло на методологиите, приети от КФН за целите на прегледите към 30.06.2016 г. За целите на проверките независимите външни експерти следва да използват за база резултатите от извършения към 30.06.2016 г. преглед на съответното поднадзорно лице, като вземат предвид резултатите от проверките за съпоставимост, оповестени в обобщения и окончателния доклад. Независимите външни експерти следва да отчетат настъпилите промени в периода между 30 юни и 31 декември 2016 г.
За застрахователите с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз, проверката следва да обхване образците за количествено отчитане по Платежоспособност 2, а за застрахователите без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз годишните справки по Наредба № 30 от 19.07.2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите.
Проверката на балансите на застрахователите и презастрахователите, в това число на ниво застрахователна група ще се счита от КФН за изпълнение на изискването за заверка на годишните справки по чл. 126, ал. 1, т. 2 от КЗ, в случаите когато проверката е извършена от независим външен експерт, който е и одитор съгласно Закона за независимия финансов одит.
Не представлява пречка независимият външен експерт да бъде и одитор на проверяваното лице за целите на заверка на годишния му финансов отчет.

2. Срокове за извършване на прегледите
 

За пенсионните фондове резултатите от проверките следва да бъдат представени в КФН от независимия външен експерт в срок до 31 март 2017 г.
За застрахователите и презастрахователите на индивидуална основа резултатите от проверките следва да бъдат представени в КФН от независимият външен експерт в срок до 22 май 2017 г.
За застрахователите на ниво група резултатите от проверките следва да бъдат представени в КФН от независимият външен експерт в срок до 3 юли 2017 г.

3. Процес на подбор на независими външни експерти и срокове
 

Всеки застраховател и презастраховател в това число на ниво застрахователна група, както и пенсионноосигурителните дружества, трябва да уведомят писмено КФН за своя избор на поне един независим външен експерт най-късно до 02 март 2017 г. Всички уведомителни писма с избора на независим външен експерт следва да се подават до КФН заедно с определените в т. 4.2. доказателства за съответствие с определените изисквания. 
В случай че застраховател, съответно презастраховател или пенсионноосигурително дружество не уведоми за своя избор, заедно с изискуемите документи, или екипите не отговарят на изискванията по т. 4.2., КФН ще назначи независим външен експерт на съответното лице по свой избор.
Проверката на участващите дружества (застрахователни групи, попадащи в обхвата на прегледа) трябва да бъде уредено в договор на застрахователно дружество, принадлежащо към застрахователната група. За целите на избора на независим външен експерт писменото уведомяване до КФН по отношение на избора на независим външен експерт, който да извърши проверката на ниво застрахователна група, следва да се извърши от застрахователно дружество, принадлежащо към застрахователната група.
Изборът на поднадзорното лице не обвързва КФН.
Комисията за финансов надзор ще назначи независим външен експерт на застраховател и презастраховател в това число на ниво застрахователна група или на пенсионен фонд не по-късно от 10 март 2017 г.
 
4. Изисквания към независимите външни експерти
4.1. Критерии за допустимост и доказателства, които да бъдат представени на КФН
            За да бъдат включени в списъка, независимите външни експерти трябва да отговарят на следните изисквания:
                  4.1.1 Фирмата трябва да има минимум 5 години опит в поне 3 държави членки на ЕС в сферата на:
– за осигурителния сектор – оценяването и/или одита на пенсионноосигурителни дружества/фондове и/или дружества за управление на активи и/или банки и /или застраховатлени/презастрахователни предприятия със съизмерими активи[1] и/или международен опит в провеждането на прегледи за качество на активите в банковия сектор или прегледи на баланси във финансовия сектор, възложени от правителства, или национални органи или централни банки съответно Европейска централна банка или органи на Европейския съюз;
– за застрахователния сектор –  оценяването на[2] активи и пасиви на големи застрахователи и/или одита на големи застрахователи и/или международен опит в провеждането на прегледи за качество на активите в банковия сектор или прегледи на баланси във финансовия сектор, възложени от правителства, или национални органи или централни банки съответно Европейска централна банка или органи на Европейския съюз;
        4.1.2. Екипът на независимият външен експерт не трябва да се състои от членове, които са извършили нарушения на Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за независимия финансов одит или Закона за счетоводството за последните 5 години.
        4.1.3. Независимият външен експерт следва да докаже, че разполага с поне един екип с теоретични познания и практически опит съгласно точка 4.2.1.
 
  Изборът се основава на оценката на спазването на критериите за допустимост. За да се гарантира спазването на установените в точка 4.1 критерии, кандидатите следва да представят в КФН следните доказателства:
– Подробно писмено описание, подписано от законните представители на фирмата, на опита на независимия външен експерт, което отговаря на изискванията на точка 4.1.1., съвместно с декларация, подписана от законните представители на фирмата, в потвърждение на точността на информацията.
– Декларация от законните представители на фирмата за съответствие с изискванията по точка 4.1.2.
– Автобиографии, подписани от съответното лице и от поне един законен представител на фирмата, където са представени подробности за квалификацията и опита на екипа, в съответствие с изискванията на 4.1.3, заедно с декларация от законните представители на независимият външен експерт за съответствие с изискванията по точка 4.1.3.
  Всички документи по т. 4.1. следва да се представят в КФН на хартиен носител в оригинал.
 
4.2 Назначаване на независими външни експерти за всеки конкретен застраховател и презастраховател, в това число на ниво застрахователна група и всеки конкретен пенсионен фонд
Изисквания
  4.2.1. За прегледа на всеки конкретен застраховател и презастраховател, в това число на ниво застрахователна група и на пенсионните фондове, управлявани от едно пенсионноосигурително дружество, независимият външен експерт представя отделен екип, като същевременно има правото да използва същия екип или определени членове от него за различните лица, обект на проверка, в случай че натовареността на членовете на екипа не е неразумно висока.
 
            Екипът, необходим за всеки участващ застраховател и презастраховател, в това число на ниво застрахователна група и на пенсионните фондове, управлявани от едно пенсионноосигурително дружество, ще се състои от:
– поне 1 ръководител (съдружник/директор/управител) с експертни познания в прегледа на активи и пасиви на предприятия по т. 4.1.1 с поне 5 години професионален опит като регистриран одитор в прегледа на активи и пасиви на предприятия по т. 4.1.1, който носи крайната отговорност за прегледа;
– 1 висококвалифициран актюер с поне 5 години професионален опит като актюер (за застрахователите и презастрахователите и за застрахователните групи);
– 1 експерт/анализатор с права на Сертифициран финансов анализатор или друга международно призната професионална квалификация от сферата на финансите и поне 3 години професионален опит и
– 3 експерта с поне 3 години практически опит в одита и оценката на предприятия по т. 4.1.1.
 
В хода на проверката независимият външен експерт ще използва поне 1 независим оценител (или служител на независим външен експерт, или нает отделно) с необходимата компетентност съгласно Закона за независимите оценители.
 
 Не представлява пречка независимият външен експерт да бъде одитор на проверявано лице.
          
Доказателства
– Независимият външен експерт предоставя на КФН автобиография на съдружника или друго(и) лице(а) във фирмата, което отговаря за прегледа и подписването на доклада, заедно с автобиографиите на всички членове на екипа. Автобиографиите включват точна информация и подходящи подробности за типа преглед, извършван от персонала, като в тях се посочват възможностите и способностите за извършване на проверката, както и подробности относно приложимия конкретен опит. Всяка автобиография следва да се подпише от съответното лице и поне от един законен представител на фирмата. Представя се и декларация от законните представители на независимият външен експерт за съответствие с изискванията.
– Писмено съгласие от законните представители на фирмата да извършат проверка на поднадзорното лице в съответствие с тази покана.
 
Всички документи по т. 4.2. следва да се представят в КФН на хартиен носител в оригинал.

---

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2016 г. Информацията е получена на база на предварителните финансови отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данни за разпределението на осигурените лица в пенсионните фондове по пол и възраст към 31.12.2016 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2016 г. е 4 472 676 души, като нараства спрямо 31.12.2015 г. с 1,96 на сто.

В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2016 г. са акумулирани нетни активи на стойност 10 757 277 хил. лв. В сравнение с края на 2015 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 15,20 на сто.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през 2016 г. възлизат на 183 622 хил. лв. Общият нетен финансов резултат на дружествата за 2016 г. е в размер на 61 643 хил. лв.

Подробна информация за предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2016 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 31.12.2016 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи.

Комисията за финансов надзор (КФН) прие окончателно изменения в Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Наредбата е съвместна на КФН и министъра на вътрешните работи и урежда материята по  документиране на пътно-транспортни произшествия.
 
По-съществените промени, които се въвеждат с новите текстове са следните:

Двустранен констативен протокол може да се подпише между участниците във всяко ПТП, в което не са пострадали хора. Досега действаше правилото, че не се подписват двустранни протоколи, когато някое от превозните средства не може да се придвижва на собствен ход. Отпада изискването пътнотранспортното произшествие или двустранните протоколи  да се регистрират в МВР. Формата и съдържанието на протоколите се запазват. Двустранен протокол обаче не се съставя, ако някой от участниците в ПТП-то има съмнение, че друг участник в произшествието е под въздействието на алкохол или наркотични вещества или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство. В такъв случай, както и ако няма съгласие между участниците в произшествието за подписване на двустранен протокол, задължително трябва да се извика МВР.

Припомняме, че не се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се съставят документи, когато повредите на моторното превозно средство са  възникнали в резултат на природни бедствия, на пожар на самото МПС, при повреди в паркирано състояние и когато не са причинени от друго превозно средство. Ако обаче повредите са причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход,  произшествието трябва да бъде посетено на място от органите на МВР.

С наредбата се урежда и електронен обмен на информация между МВР и Гаранционния фонд, съответно и застрахователите, за пътнотранспортните произшествия, посетени на място от МВР и за тези с двустранни протоколи, за които е предявена претенция пред застраховател. Ежедневно ще се обменят и цифрови снимки от произшествията, които са посетени на място от органите на МВР.

Премийният приход, реализиран чрез застрахователните брокери през 2016 г., възлиза на 1 071 233 461 лв., от които 983 503 593 лв. в полза на застрахователи със седалище в Р. България и 87 729 867 лв. в полза на застрахователи от други държави.

От реализирания чрез застрахователните брокери премиен приход в полза на застрахователи със седалище в Р. България, 873 405 хил. лв. са реализирани в общото застраховане и 106 933 хил. лв. в животозастраховането.

В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане към 31.12.2016 г., най-голям дял заемат автомобилните застраховки – „Гражданска отговорност”, свързана с притежаването и използването на МПС (402 152 103 лв.) и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” (314 241 917 лв.), следвани от „Пожар и природни бедствия” (65 087 129 лв.) и „Други щети на имущество” (25 627 067 лв.).

При животозастраховането, реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход към 31.12.2016 г. е основно по застраховка „Живот и рента” (76 293 153 лв.), следвана от застраховките „Заболяване” и „Злополука” (11 775 795 лв. и 7 500 681 лв.).

С оглед на всичко гореизложено ви информираме, че актуализираните индивидуални данни от справките и отчетите на застрахователните брокери, регистрирани в Република България и извършвали дейност през 2016 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, в раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Застрахователни брокери”.

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастрахователните дружества към края на месец октомври на 2016 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Карина Караиванова, председател на Комисията за финансов надзор (КФН):
 
Приключи един много сложен за изпълнение, управление и координиране процес. А именно проверката на активите на пенсионните фондове, на балансите на застрахователните дружества и съответно стрес тестовете. Трябва да кажа, че това беше предизвикателство за всички нас, които участвахме в този процес. И искам да благодаря на  всички участници, че положиха максимални усилия днес да имаме резултат, да успеем да приключим, след като се налагаше на два пъти да обявяваме отлагане.
 
С какво разполагаме към днешна дата?
 
Разполагаме с обективна, независима оценка, с цялостен преглед на два много важни в нашата икономика сектора. Получените резултати са обективни, тяхното качество не подлежи на никакво съмнение. Те са достоверни. И какво показват те? Показват, че двата сектора са стабилни, устойчиви и добре функциониращи. Разбира се, има някои проблеми.
 
По отношение на пенсионносигурителнните дружества е идентифициран системен проблем със законодателството особено по отношение на свързаните лица. Това налага промяна в дефиниции и по-добро корпоративно управление. Идентифицирани са проблеми при оценките на инвестиционни имоти. Комисията вече е предложила мерки за разрешаването на констатираните проблеми.
 
По отношение на застрахователите има две проблемни области. Едната е при оценката на финансови инструменти. Всъщност, тази област е приложима и за пенсионните дружества. Различните експерти ни предложиха много големи разлики в оценката на едни и същи финансови инструменти. И този проблем се дължи на липса на ясна дефиниция на това – що е активен пазар. Другата проблемна област е  при третирането на квотни презастрахователни договори. Един независим оценител е предложил корекция относно третирането на този тип застрахователен договор. Държа да ви уведомя, че на този етап няма да предлагаме корективни действия към съответния застраховател, към който е направена въпросната препоръка. Всъщност, като се има предвид, че това е стандартен презастрахователен договор, ние сме повдигнали темата на европейско ниво. Говорили сме с EIOPA. В момента тази тема е обект на дискусия в експертна група към EIOPA. След като работната група излезе с решение, ще се вземе решение и от борда на надзорниците в EIOPA. Този тип стандартен презастрахователен договор се използва не само в България, а в целия Европейски съюз и каквото и да бъде решението, то ще е приложимо за всички европейски държави и за всички застрахователи, които използват този договор.
 
Държа да ви уведомя, че повечето от компаниите вече са започнали да прилагат мерки, за да покрият дефицитите, които са идентифицирани. Ние излязохме с предписания и наблюдаваме начина, по който се изпълняват тези мерки. Ще очакваме да бъдат изпълнени в следващите от 3 до 6 месеца.

 
Патрик Ходжес, ръководител на отдел „Контрол и сближаване на надзорни практики” в Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA):

Добре дошли на прегледа на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и на представянето на данни с резултатите от проведените стрес тестове.
Първо, искам да кажа, че този преглед е от изключителна важност. Това е важно събитие за постигането на по-голяма прозрачност и повишаване доверието на потребителите. Изключително важно е потребителите да могат да вярват в застрахователния бизнес и в това, че обезщетенията им ще бъдат изплатени.
Устойчив и достатъчен капитал на дружеството е ключът към това, че компанията ще може да удържи на обещанието си да изплаща обезщетения.
Защитата на потребителите е в основата на това, с което се занимаваме като европейски надзор.
Бихме искали да благодарим на КФН и неговия Председател за сътрудничеството, което направи възможно публикуването на този преглед днес.
За нас тази мисия е само един старт, който ще позволи на КФН да продължи с имплементирането на Платежоспособност 2.
Необходими са последващи действия по някои належащи въпроси на национално и европейско ниво.
EIOPA се е посветила на това да следи изпълнението на препоръките и да продължи да засилва доверието в надзора.

Днес, 03.02.2017 г., Комисията за финансов надзор (КФН) публикува докладите с данни за резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове (ПФ) в България и прегледа на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и данни с резултатите от проведените стрес тестове на застрахователите и презастрахователите. Данните за резултатите от прегледите на застрахователи/презастрахователи и на пенсионните фондове са предоставени от независимите външни експерти и обобщени от международната консултантска компания „Регионален консорциум Ърнст & Янг”.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователните дружества се извършват на основание § 10 от ПЗР на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и в съответствие с одобрените от КФН и от Управляващия комитет (УК) методологии. В УК участват като членове с право на глас КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, а като наблюдатели представители от Министерство на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари – ESMA.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 г.
Всички решения на КФН във връзка с организирането, наблюдението и контролa на процеса по прегледите са взети в пълно съответствие с решенията на УК.
 
БЪЛГАРСКИЯТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН СЕКТОР ПОКРИВА ПОВЕЧЕ ОТ 100% ОТ КАПИТАЛОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ
Нормативната уредба на Платежоспособност 2, която е в сила от 1 януари 2016 г., въвежда по-високи капиталови изисквания за застрахователната индустрия, както и различна нормативна уредба за отчитане и оценяване на рисковете. Пълният обхват на прегледа на балансите на българските застрахователи в първата година от въвеждането на режима Платежоспособност 2 осигурява конкурентно предимство на българската индустрия. Прегледът повишава надеждността в  индустрията и позволява на дружествата и на КФН да насочат по-успешно усилията си към  слабите места.
С цел да се осигури последователност на резултатите по отношение на застрахователните дружества, ръководителят на проекта положи значителни усилия да сравни и анализира портфейлите им инструмент по инструмент. Режимът Платежоспособност 2 и МСФО са стандарти, базирани на принципи и включват използването на преценка. Поради тази причина на практика не би могло да се извърши пълно сравнение. От друга страна, преценката следва да е подкрепена от достатъчно доказателства и да бъде обоснована с оглед на обстоятелствата в момента, в който е направена. Предвид това Управляващият комитет изиска от ръководителя на проекта да оцени ситуациите, в които икономическата реалност на подобни трансакции и събития не е била разбрана по еднакъв начин. Тази оценка на съответствието ще бъде взета предвид при прилагането на последващите мерки.
Преди изпълнението на процедурите по съответствие прегледът на балансите на застрахователите показва обобщено капиталово изискване за платежоспособност (КИП) съотношение от 154% и на обобщено минимално капиталово изискване (МКИ) съотношение от 308% за дружествата на индивидуално ниво. След провеждането на проверките за съответствие, извършени от ръководителя на проекта, агрегираното Капиталово изискване за платежоспособност (КИП) е в размер на 157%, а агрегираното Минимално капиталово изискване (МКИ) е 313% за дружествата на индивидуално ниво, като КИП за общозастрахователния сектор е 147%, а МКИ – 333%, докато за животозастрахователния сектор КИП е 235%, а МКИ – 238%, КИП за групи/подгрупи е в размер на 107%, а МКИ – 187%, като всички тези стойности са над пруденциалните изисквания.
За 13 дружества  общата стойност на допустимите собствени средства, покриващи КИП и/или МКИ към 30 юни 2016 г. са били недостатъчни. За тези дружества в дефицит общата сума на дефицита на МКИ е била 25 млн. лв., а общата сума на дефицита на КИП – 50 млн. лв. Въпреки това следва да се отбележи, че тези дефицити са сравнително ниски по отношение на капиталовите изисквания и допустимите собствени средства в застрахователния сектор – агрегираното капиталово изискване е в размер на 1.2 млрд. лв., а агрегираните допустими собствени средства, които да покрият изискването – 1.9 млрд. лв.
От тринадесетте дружества, които са имали дефицит към 30.06.2016г., 7 застрахователя вече предприеха необходимите действия за увеличаване на собствените си средства до изискуемото ниво в съответствие с резултатите от прегледа на баланса. Друга част от останалите дружества също предприеха действия, които са довели до засилване на тяхната капиталова база, въпреки че това все още не е напълно достатъчно. Тези действия включват увеличаване на капитала, привличане на подчинен дълг, както и продажба на финансови инструменти. Предвид резултатите от последващите действия, дефицитът по КИП е стеснен до 17 милиона лева, а дефицитът по МКИ – до 22 милиона лева, към настоящия момент. В резултат на това ще бъдат наложени последващи действия от КФН за възстановяване на 5 застрахователя, които съвместно имат пазарен дял от 1,49% в премийния приход на пазара. Тези 5 предприятия ще имат 3 месеца, за да повишат собствените си средства за покриване на минималното капиталово изискване, както и още три месеца, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност. Два застрахователя ще трябва да представят доклади за напредъка на КФН, определящи предприетите мерки и постигнатия напредък за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност до края на 2017 г., като се възползват от преходния период, за да се съобразят с режима на Платежоспособност 2.
Заслужава да се отбележи, че прегледът на баланса разкри адекватност на нивата на техническите резерви на застрахователния сектор. В действителност прегледът доведе до предложения от страна на независимите външни експерти за намаляване на техническите резерви в общ размер на 209 милиона лева в сектора на общото застраховане и 22 милиона лева в сектора на животозастраховането.
Стрес тестът, който се проведе на застрахователния сектор е в своята финална фаза. Изследваните сценарии бяха: неблагоприятни пазарни условия (сценарии двоен стрес), стрес със земетресение, с наводнение и стрес с недостиг на резервите. Един от предварително дефинираните сценарии за живото (пре)застрахователните предприятия беше определен като стрес на риска от дълголетие. Обединение на всички стрес сценарии не беше необходимо, тъй като всички те се считат за независими един от друг. Предварителните резултати показват, че от всички сценарии за пазарен стрес тестването на неблагоприятните условия на глобално ниво има най-значително въздействие върху агрегираните собствени средства. Този сценарий имаше неблагоприятно въздействие върху общия баланс на участниците в стрес теста в рамките на 15.8 % (313 млн. лв.) от общото превишение на активите над пасивите. Стрес сценарият с недостиг на резервите показа резултат от 14 % обезценяване на собствените средства, който в комбинация със свързаните с Гражданска отговорност сценарии  води до най-големите загуби, като се има предвид доминацията на застраховката Гражданска отговорност в портфейлите на българските застрахователи. Стрес сценариите с недостиг на резерви, земетресения и наводнения доведоха до намаление в размер съответно на 5,8% и 8,9% в излишъка на активи спрямо пасиви. (Пре)застрахователните дружества показаха устойчивост на стрес сценария, свързан с дълголетие, с увеличение в размер на 0,7% в излишъка на активи спрямо пасиви на индивидуално ниво. КФН внимателно ще анализира резултатите на агрегирано и индивидуално ниво и ще предприеме необходимите мерки за увеличаване на устойчивостта на българската застрахователна индустрия.
 
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ Е УСТОЙЧИВО
Резултатите показват устойчивост на сектора по допълнително пенсионно осигуряване. Активите на пенсионните фондове са налични и се съхраняват от банките-попечители в съответствие с нормативните изисквания. Не са установени отклонения от приложимата регулаторна рамка по отношение на прегледа на инвестициите в свързани лица. Общото заключение на независимите външни експерти е, че пенсионноосигурителните дружества са спазили регулаторните изисквания (Наредба № 9 на КФН) при извършването на оценките на активите на пенсионните фондове.
Прегледът на активите на пенсионните фондове в България обхвана всички 18 фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални и професионални) и всички 9 фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Общата стойност на проверените активи възлиза на над 93 на сто от активите на фондовете.
Резултатите от прегледа на активите на ПФ отчитат необходимост от корекции, които общо за сектора възлизат на 33 млн. лв. или 0,3 на сто от активите на проверените 27 пенсионни фонда към 30 юни 2016 г. Предлаганите към референтната дата корекции се отнасят до две категории активи, притежавани от част от пенсионните фондове, които се дължат на различия в подхода при оценяване на инвестиционните имоти, извършено от различните лицензирани независими оценители, и при определяне размера на рисковата премия за някои емисии корпоративни облигации, което се дължи на прилагания индивидуален и по-консервативен подход от страна на външните експерти. КФН ще поиска от дружествата корекциите да бъдат отразени в изчисляване на нетната стойност на активите към референтната дата, като тези корекции следва да бъдат потвърдени от одиторска проверка в съответствие с принципите на международните стандарти за финансово отчитане и отразени във финансовите отчети на пенсионните фондове за 2016 г., отчитайки настъпилите последващи събития след 30 юни 2016 г., които оказват влияние върху последващата оценка на активите на пенсионните фондове.

Обобщеният доклад може да намерите на страницата на КФН на български език на адрес:
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19637_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19638_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19653_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19654_file.pdf
 
и на английски език на адрес:
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19639_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19640_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19656_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19657_file.pdf
 
Пълния доклад може да намерите на уеб сайта на EIOPA – https://eiopa.europa.eu/Publications/Other%20Documents/IBSR_Insurance%20Balance%20Sheet%20Review%20of%20the%20Bulgarian%20Insurance%20Sector.pdf.
 

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на -0,17 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.12.2014 г. до 30.12.2016 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 0,09 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 2,83 на сто, а за ППФ съответно е 3,09 на сто.

Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.

Пълният текст на решения № 114-УПФ и № 115-ППФ от 19.01.2017 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

Едновременно с обявяването на минималната доходност на задължителните пенсионни фондове КФН оповестява и данните за годишната доходност за 2016 г. на всички фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Средната претеглена доходност (немодифицирана) за 2016 г. на универсалните пенсионни фондове е 4,10 на сто, на професионалните фондове е 4,48 на сто и на доброволните фондове е 5,23 на сто. Данни за годишната доходност на пенсионните фондове за 2016 г. може да намерите тук.