С Решение № 809–ФБ от 24.09.2014 г. заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” наложи спрямо „Българска Фондова Борса-София” АД принудителна административна мярка, със следното съдържание: „Задължавам „Българска Фондова Борса-София” АД, гр. София, незабавно да предприеме необходимите действия, в резултат на които, считано от 26.09.2014 г. до 25.11.2014 г., включително, да бъде спряна търговията с емисия финансови инструменти ISIN BG1100129052, емитирана от „Корпоративна търговска банка” АД („КТБ” АД), ЕИК: 831184677, борсов код 6C9”.

Предвид изтичащият срок на 25.11.2014 г. на наложената мярка, възстановяването на търговията на регулиран пазар, организиран от „Българска Фондова Борса -София” АД, с емисията акции, издадена от „КТБ” АД-София (6C9), ISIN BG1100129052, ще се осъществи от 26.11.2014 г.

 В тази връзка, отчитайки важността на всички събития свързани с посочения емитент, което от своя страна предизвиква засилен медиен и обществен интерес към всяка информация, свързана с „КТБ” АД, КФН използва случая да напомни за особения статут на публичните дружества. Правото на инвеститорите да получават достоверна и проверена информация, въз основа на която да вземат своите инвестиционни решения се гарантира и с въведената с разпоредбата на чл. 11 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти забрана за манипулиране на пазара на финансови инструменти. Посочената разпоредба забранява разпространяване чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез Интернет, или по какъвто и да е друг начин на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини, когато лицето, което разпространява информацията, знае или е длъжно да знае, че информацията е невярна или подвеждаща.

Във връзка с посочените законови разпоредби следва да се има предвид, че когато се разпространява информация, която би могла да повлияе на инвеститорите при вземане на техните инвестиционни решения, същата следва да бъде вярна и представена по начин, който да не ги въвежда в заблуждение.

В Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти е предвидено и административно наказание за разпространяването на информация, с която се манипулира пазара на финансови инструменти, глобите за физически лица са от 20 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, а за юридически лица санкцията е от 50 000 до 100 000 лв.

На 21 ноември 2014 г., председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев участва в 24-тото издание на Европейския банков конгрес под наслов „Да променим Европа” във Франкфурт – най-престижният банков и финансов форум в Европа.  

Сред гостите и лекторите на форума бяха Марио Драги, президент на Европейската централна банка, Йенс Вайдман, гуверньор на Централната банка на Германия, Волфганг Шойбле, министър на финансите на Федерална република Германия,  Дейвид Лидингтън, британският министър за Европа, Даниел Нуи, председател на Надзорния съвет на Единния надзорен механизъм в Европейската централна банка (Единния банков надзор в ЕС). 

На форума бяха обсъдени належащите въпроси за необходимостта от насърчаване на кредитирането и икономическото развитие на Европа, незабавно достигане на равнище на годишната инфлация в еврозоната до два процента и необходимостта от оздравяване и прочистване на кредитните портфейли на банките. Фокус на срещата беше и създаването и работата на единния надзорен механизъм в Европейската централна банка.

Стоян Мавродиев беше единственият участник и представител на българска институция, официално присъствал на форума. На събитието председателят на КФН проведе множество срещи и обсъждания с представители на финансовия и банков сектор от цяла Европа по темите на конгреса.

Във връзка с медийна публикация под заглавие ”Нова идея – национализация на частните пенсионни фондове”, в която се твърди, че е проведена среща между председателя на КФН Стоян Мавродиев и финансовия министър Владислав Горанов, на която „е обсъждана частична национализация на частните пенсионни фондове”, КФН съобщава следното:

Не е провеждана среща с участието на представители на КФН нито в посочения, нито в друг формат, на която да е обсъждана идея за промяна в тристълбовия пенсионен модел в България.

Комисията за финансов надзор не е давала или подкрепяла идея за експроприация на активите на пенсионните фондове чрез национализация. В тази връзка е и Решение номер 7 от 31.05.2011 г. на Конституционния съд на РБ.

КФН и лично нейният председател винаги са имали категорична позиция в подкрепа на стабилността на втория стълб на пенсионната система и при правени опити за дестабилизация сме изразявали ясната си позиция против подобни намерения.

КФН държи още веднъж да подчертае, че пенсионната система у нас е законово регламентирана, стабилна и устойчива, въпреки опитите на определена медийна група да провокира напрежение в сектора.

Комисията за финансов надзор се ръководи в работата си от законите на Република България и стремежа за оптимална защита на правата и интересите на осигурените лица.

Студенти от специалност „Счетоводство и контрол” на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” участваха в специализирана образователна програма, създадена за тях и проведена в Комисията за финансов надзор (КФН).

Лекторите в нея, експерти от Комисията, съобразиха презентациите си с материала, който се преподава в магистърската програма и се постараха да допълнят и задълбочат академичните им знания. Фокус на програмата за студенти от СУ беше ролята на Комисията за финансов надзор за осигуряване на стабилност и ефективност на небанковия финансов сектор, видовете регулации и надзор, както и най-често срещаните нарушения, за които има сигнали от граждани в регулатора.

Ръководителят на вътрешния одит в КФН изнесе пред студентите презентация на тема „Системи за финансово управление и контрол в публичния сектор” като им представи основните изисквания към системите за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор и прилагането им в Комисията за финансов надзор.

Проведеното обучение е част от серията образователни инициативи на КФН, които се реализират в изпълнение на един от основните й приоритети – защита на потребителите на финансови услуги и повишаване на финансовата грамотност на гражданите. Стремежът на КФН, като отговорна обществена институция, е максимално да подпомага потребителите в опознаване на финансовите услуги и да повишава тяхната култура при използване на продукти и услуги от небанковата финансова сфера.

По предложение на председателя Стоян Мавродиев, Комисията за финансов надзор, на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за комисията за финансов надзор, на свое заседание днес, 12 ноември 2014 година, избра Владимир Савов за заместник, който да изпълнява правомощията на подалия оставка заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, Николай Попов.

Владимир Савов е член на комисията, подпомагащ политиката й по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. Избран е за член на КФН с решение на Народното събрание от 24 януари 2014г. с 6 годишен мандат.

Владимир Савов притежава магистърска степен по бизнесадминистрация от London Business School, магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и има дългогодишен професионален опит в сферата на банковото дело и капиталовите пазари, натрупан в различни международни финансови институции – „Уникредит Булбанк”, The Bank of New York, Brunswick UBS, банка Уралсиб Капитал, инвестиционната банка Credit Suisse и финансова корпорация „Откритие”.

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2014 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.09.2014 г.

В обявените резултати на пенсионно осигурителните дружества към 30.09.2014 г. са включени и данни за лицензираното през третото тримесечие на годината „Пенсионноосигурително дружество „УТРЕ” АД. Към края на деветмесечието това дружество все още не управлява пенсионни фондове.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2014 г. е 4 259 698 души, като нараства спрямо 30.09.2013 г. с 2,49 на сто.

В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.09.2014 г. са акумулирани нетни активи на стойност 7 872 431 хил.лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2013 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 22,46 на сто.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през деветмесечието на 2014 г. възлизат на 111 991 хил. лв. и нарастват с 18,46 на сто в сравнение с отчетените приходи през съответния период на предходната година. Общият нетен финансов резултат на дружествата за деветмесечието на 2014 г. е в размер на 44 044 хил. лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2014 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.09.2014 г. по пол и възраст може да намерите в раздел "Статистика", "Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

При работно посещение в Централната банка на Ирландия на 31.10.2014 г., председателят на КФН Стоян Мавродиев и членът на КФН Владимир Савов проведоха серия от срещи с гуверньора на ЦБИ Патрик Хонахън, заместник-гуверньорите Сирил Ру с Штефан Герлах, и директора по надзора на финансовите пазари Гарет Мърфи.

На срещите бяха обсъдени широк кръг от въпроси, засягащи макропруденциалния надзор, защитата на правата на потребителите на финансови услуги, управлението на последствията от системна банкова криза при практически пълна национализация на банковия сектор, мерките, предприети от ирландския финансов регулатор за запазването на ликвидността и прозрачността на пазарите на ценни книжа в тези условия. Бяха разгледани и ползите и предизвикателствата от присъединяването към единния банков надзор, важността от приемане на  законодателството в областта на реструктурирането на кредитни институции, както и значението на навременната и ефективна комуникационна стратегия от страна на финансовите  институции и регулаторите за минимизиране на последствията върху доверието във финансовата система. 

Гуверньорът Хонахън подчерта важността от  незабавния достъп до механизма на Спешна помощ за осигуряване на ликвидност (ELA) на Европейската Централна Банка, от който Ирландия, като страна от Еврозоната, е имала при избухването на кризата през 2008г. Привличането на независими външни – чуждестранни – консултанти за оценка на банковата система пък е способствало за повишаването на доверието към регулатора и прилаганите от него мерки от страна на ЕЦБ, институционалните инвеститори и обществеността. 

Председателят Мавродиев изтъкна, че банковата криза в България е заострила вниманието на обществеността и политиците върху важността от добре функциониращи защитни механизми за вложителите, инвеститорите, а и за самите финансови институции. Необходими са не просто допълнения във финансовото законодателство, а и преосмисляне на цялостната стратегия по тези проблемни въпроси, подчерта той. 

Според Мавродиев, включването на България към механизма за единен банков надзор, както и възможно най-бързото присъединяване към Еврозоната трябва да бъдат възприети като национални приоритети със стратегическо значение. Реализирането им ще спомогне за повишаване на доверието в банковия надзор и регулация над банките в страната, запазването на финансовата стабилност у нас и по-добра защита на икономиката ни от сътресения, заяви той.

На работно посещение във Франкфурт на 30.10.2014 г. председателят на КФН Стоян Мавродиев проведе среща с вицепрезидента на Европейската централна банка Витор Констанцио. Срещата бе в контекста на усилията на КФН, като член на Консултативния съвет за финансова стабилност (КСФС) и Европейския съвет за системен риск, да съдейства за запазване на финансовата стабилност в България и за намиране на оптимално решение за излизане от кризата с КТБ АД.

Г-н Констанцио подчерта, че с оглед съхраняване на доверието във финансовата и в частност в банковата система, и минимизирането на дългосрочните отрицателни ефекти върху икономиката, в случаи, подобни на кризата с КТБ АД е целесъобразно да се търсят бързи и ефективни решения насочени към осигуряване на достъп на вложителите до техните гарантирани средства, които са блокирани. Той изрази готовност, при поискване от страна на България, ЕЦБ да предостави експертна помощ за подготвяне на възможни промени в банковото законодателство – след политически консенсус за необходимостта от такива.

Стоян Мавродиев изрази мнение, че включването на България към механизма за единен банков надзор, както и възможно най-бързото присъединяване към Еврозоната трябва да са национални приоритети със стратегическо значение. Реализирането им ще спомогне за запазването на финансовата стабилност в страната и по-добра защита на икономиката й от сътресения, заяви той.

На срещата участва и Владимир Савов, член на КФН с ресор „Защита на потребителите на финансови услуги”.

Във връзка с изказване на народния представител Георги Кадиев, че Комисията за финансов надзор (КФН) носи отговорност за „КТБ” АД в качеството й на инвестиционен посредник, направено днес, 31.10.2014г., от трибуната на Народното събрание, КФН заявява следното:

КФН осъществява надзор и носи отговорност за дейността на всички инвестиционни посредници, в това число и за „КТБ” АД. Финансовите инструменти на клиенти, които са били поверени на „КТБ” АД, в качеството й на инвестиционен посредник, са изцяло налични и клиентите могат да се разпореждат с тях. Те са защитени по закон и във всеки един момент на специалния надзор, клиентите на инвестиционния посредник „КТБ” АД са могли и могат да прехвърлят финансовите си инструменти при друг инвестиционен посредник или по лична сметка в Централния депозитар.

В КФН няма сигнали от ощетени клиенти на инвестиционния посредник „КТБ” АД. Инвестиционните посредници изпълняват клиентски нареждания за покупка на ценни книжа и управление на портфейли по възлагане на клиента. Съгласно чл. 34 от Закона за пазарите на финансови инструменти инвестиционният посредник не отговаря пред кредиторите си с финансовите инструменти и паричните средства на своите клиенти.

В изказването на г-н Кадиев, отново превес взема манипулативното политическо говорене, което цели да внесе объркване, паника и недоверие към финансовите институции, в това число и инвестиционните посредници. Подобни изказвания, издават некомпетентност, непознаване на законите и правомощията на институциите, което е недопустимо за народен представител.

Председателят на КФН Стоян Мавродиев проведе срещи с ръководствата на Централната банка на Кипър и на кипърската Комисия по ценни книжа и фондови борси днес, 29.10.2014 г. Споделяне на опита, натрупан в управлението на банковата криза в Кипър от 2012 – 2013 г. и търсенето на най-добрите възможни експертни решения за преодоляване на проблемите с КТБ са акцентите в програмата на работното посещение на председателя на КФН Стоян Мавродиев в Никозия. На срещите бяха обсъждани и въпроси, касаещи финансовата стабилност на двете държави, стабилността на финансовия сектор, както и надзорни практики и мерки за преодоляване на финансови сътресения.

„Въпреки, че КФН няма законови правомощия за регулиране на банките и осъществяване на банков надзор, като регулатор на небанковия финансов сектор ние работим активно за запазване на финансовата стабилност на страната. Заедно с Министерство на финансите и Българската народна банка, ние сме членове на Консултативния съвет по финансова стабилност и в това си качество търсим най-доброто законосъобразно и работещо решение за справяне с кризата с четвъртата по големина българска банка – КТБ АД”, подчерта Стоян Мавродиев по време на срещата.

На срещата с управителя на Централната банка на Кипър, г-жа Кристала Георгхаджи, беше обсъден и сериозният кипърският опит, натрупан в управлението на банкови кризи, в светлината на ликвидирането на Cyprus Popular Bank и спасяването на Bank of Cyrpus през 2012 г. Гуверньорът Георгхаджи сподели мнение, че от първостепенно значение за икономиката на държавата при решаване на кризата е запазването на доверието в банковата и финансовата система, като всички възможни механизми за преодоляването й е необходимо да бъдат разглеждани именно през тази призма.

Привличането на инвестиции и развиването на активен капиталов пазар беше обсъдено на среща с г-жа Димитра Калугеру, председател на кипърската Комисия по ценни книжа и фондови борси. На срещата бе споделен опита на двата регулатора в прилагането на конкретни надзорни мерки за запазване на стабилността на небанковите финансови институции и капиталовия пазар в условията на банкова криза. Представителите на кипърския регулатор обърнаха специално внимание на факта, че капиталовият пазар не се е възстановил и досега, въпреки относителното оздравяване на банковата система. Капитализацията на кипърския фондов пазар се е понижила с около 80% вследствие на ликвидирането на втората по големина банка (Cyprus Popular Bank) и делистването на най-голямата (Bank of Cyprus), като загуби са понесли и застрахователните и пенсионните дружества, инвестирали в акции на тези банки.

В работната визита в Кипър участва и Владимир Савов, член на КФН с ресор „Защита на потребителите на финансови услуги”.

Представителите на кипърските институции подчертаха ефективността и доброто си сътрудничеството с КФН и изразиха готовността си партньорството да бъде разширявано.