Капиталовите пазари и новите перспективи пред компаниите на Българската фондова борса

На 7-ми ноември се проведе 12-тото издание на годишната среща на финансовата и инвестиционна общност в региона – Investor Finance Forum 2023 г. (IFF). Тя се организира за 12-та поредна година от икономическия сайт „Investor.bg“ (Инвестор.бг).

В обсега на обсъжданите теми бяха „Капиталовите пазари и новите перспективи пред компаниите на Българската фондова борса (БФБ)“. В панела, модериран от доц. д-р Маню Моравенов – член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Българска фондова борса, участие взе г-жа Мария Филипова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. По отношение на добрите практики за емитиране и търговия на държавни облигации за индивидуални инвеститори, тя заяви, че „Пазарите за растеж на малки и средни предприятия не следва да се възприемат като последен етап в растежа на емитентите и следва да дават възможност на успешно развиващите се дружества да растат и впоследствие да се прехвърлят на регулирания пазар, за да се възползват от по-висока ликвидност и по-голям брой инвеститори“.

„Пътят на растежа“ пред компаниите на БФБ, като основна линия на целия панел, предизвика оживена дискусия, в която г-жа Филипова сподели, че “Активният диалог с всички заинтересовани лица е в основата на постигането на баланс между ползите от развитието на алтернативните форми на финансиране като пазарите за растеж и платформите за колективно финансиране и осигуряването на стабилност и доверие на финансовите пазари и защита на правата на инвеститорите“.

Maria Filipova
Зам-председателят на КФН, г-жа Мария Филипова

Подготовка за прилагането на Регламента относно пазарите на криптоактиви (MiCA)

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) насърчава пазарните участници да започнат подготовката по прилагането на Регламента относно пазарите на криптоактиви (MiCA), което ще подобри финансовата стабилност и интегритета на тези пазари, гаранциите за притежателите на криптоактиви и клиенти на доставчици на услуги за криптоактиви, които понастоящем не са регулирани от съществуващото законодателство на Европейски съюз (ЕС).

Влизането в сила на MiCA е фундаментално развитие в създаването на единна регулаторна рамка за регулиране и надзор на емитирането, търговията и обслужването на криптоактиви, макар и  MiCA да не адресира всички различни рискове, свързани с тези продукти.

Инвеститорите на дребно трябва да са наясно, че няма да има такова нещо като „безопасен“ криптоактив дори и след стартиране на прилагането на MiCA. Пълните права, предпазни мерки и механизми за защита, които MiCA предоставя (включително възможността за официално подаване на жалби до НКО срещу доставчици на услуги за криптоактиви), няма да се прилагат по време на преходния период до дата на  пълното прилагане на регламента през декември 2024 г.

След като от декември 2024 г. MiCA стане приложим за доставчици на услуги за криптоактиви, държавите членки имат възможност да дадат на субекти, които вече предоставят такива услуги  в техните юрисдикции, допълнителен 18-месечен „преходен период“, през който те могат да продължат да работят без лиценз съгласно MiCA (наричан още „клауза за заварено положение“). Това означава, че притежателите на криптоактиви и клиентите на доставчиците на услуги за криптоактиви не могат да се възползват от пълни права и защита съгласно MiCA до 1 юли 2026 г.

В допълнение, всички настоящи и бъдещи притежатели на криптоактиви и свързани услуги и продукти е добре да си отговорят на следните въпроси:

  • Можете ли да си позволите да изгубите всичките пари, които сте планирали да инвестирате?
  • Готови ли сте да поемете големи рискове, за да спечелите афишираната възвръщаемост?
  • Разбирате ли напълно характеристиките на криптоактивите и свързаните услуги и продукти?
  • С добра репутация ли са фирмите/лицата, с които търгувате?
  • В черния списък на НКО ли са фирмите/лицата, с които търгувате?
  • Можете ли ефективно да защитите устройствата, които използвате за покупка, съхранение или обмен на криптоактиви, включително и средствата за достъп като частните криптографски ключове?

Допълнително, ESMA обръща внимание на инвеститорите към предишните изявления и предупреждения във връзка с предоставянето на нерегулирани продукти и/или услуги с криптоактиви в ЕС:

  • Съвместно предупреждение на ЕНО за потребителите относно рисковете от инвестиране в криптоактиви (тук)
  • Изявление на ESMA относно инвестиционни посредници, предлагащи нерегулирани продукти или услуги, което включва информация за това как да се намалят рисковете (тук)
  • Декларация на ESMA относно пасивната свобода за предоставянето на услуги, т.е. по изрична инициатива на клиента съгласно чл. 42 на MiFID II (тук)

Подробна информация относно преходния период и прилагането на Регламента за MiCA можете да намерите тук.

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/1114 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937

КФН взе решение за спазване на насоки за противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма

Комисията за финансов надзор спазва в надзорната си практика насоки в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, издадени от Европейския банков орган

На свое заседание, проведено на 31 октомври 2023 г. Комисията за финансов надзор взе решение, с което обяви, че спазва в надзорната си практика следните насоки:

  • Насоки относно политиките и процедурите, свързани с управление на нормативното съответствие, и ролята и отговорностите на служителя, отговорен за нормативното съответствие във връзка с БИП/БФТ, съгласно член 8 и глава VI от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/05), издадени от Европейския банков орган;
  • Насоки относно използването на решения за дистанционно установяване на делови взаимоотношения с клиенти съгласно член 13, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/15), издадени от Европейския банков орган;
  • Насоки относно политиките и механизмите за контрол за ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма (ИП/ФТ) при предоставянето на достъп до финансови услуги (EBA/GL/2023/04), издадени от Европейския банков орган.

В „Държавен вестник“, бр. 84 от 06.10.2023 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. С посочения закон  в националното законодателство се въвеждат разпоредби, касаещи прилагането на Насоките относно политиките и процедурите, свързани с управление на нормативното съответствие, и ролята и отговорностите на служителя, отговорен за нормативното съответствие във връзка с БИП/БФТ, съгласно член 8 и глава VI от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/05), издадени от Европейския банков орган. Член 9д от Закона за мерките срещу изпирането на пари установява задължение за лицата по чл. 4 от същия закон да спазват приложимите насоки в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приети от Европейския банков орган, когато са техен адресат и за които съответният орган за надзор е взел решение за тяхното прилагане. В обхвата на лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари попадат поднадзорните лица на Комисията за финансов надзор по чл. 4, т. 3, 5 и 8 – 11 от същия закон, с изключение на банките – инвестиционни посредници по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

Спазването на изискванията на посочените насоки в надзорната практика на Комисията за финансов надзор има за цел да надгради и гарантира общо, уеднаквено и последователно разбиране и прилагане на изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, така както са транспонирани в Закона за мерките срещу изпирането на пари, от страна на поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица, посочени в чл. 4, т. 5, 8 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Единната информационна система, изградена за нуждите на КФН, вече е достъпна

Единната информационна система (ЕИС), изградена за нуждите на Комисията за финансов надзор (КФН), вече е достъпна на https://eis.fsc.bg

Цел на проекта е дигитализация на услугите в полза на гражданите и бизнеса, рационализиране на процесите и  повишена ефективност, като от 01.01.2024 г. Комисията изцяло преминава към електронно администриране при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи.

Всички лица, които имат достъп до съществуващите регистри и портали на КФН лица следва да се пререгистрират в новата Единна информационна система.

Ако имате конкретни въпроси или се нуждаете от повече разяснения, може да изпратите запитване до Комисията на е-mail: eis_assistance@fsc.bg или да се обадите на Информационния център на КФН.

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви октомври 2023 г. до 31-ти декември 2023 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“, „2023“.

Комисията за финансов надзор проведе XXI-то издание на програмата „Небанковият финансов сектор в България“

От 16 до 20 октомври, Комисията за финансов надзор (КФН), в партньорство с фондация „Атанас Буров“ и Министерство на образованието и науката (МОН), реализира XXI-то издание на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България“.

В инициативата, посветена на повишаването на финансовата грамотност на младите хора, участие взеха 12 ученици от горните класове на ПГЛПИ „Атанас Буров” – Горна Оряховица, Национална търговска гимназия – Пловдив, НФСГ – София, НТБГ – София, ФСГ “Атанас Буров“- Хасково, ТГ “Княз Симеон Търновски“ – Стара Загора, НПГ „Димитър Талев“ – Гоце Делчев, ПГИ „Карл Маркс” – Смолян, ПГСУАУ „Атанас Буров“ – Силистра, ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе, ВТГ „ Г.С. Раковски“ – Варна и ДФСГ „Интелект“ – Плевен.

От името на председателя на КФН – г-н Бойко Атанасов, приветствие по повод откриване на XXI-то издание на програмата отправи г-жа Деница Кирова – Главен секретар на Комисията: „За мен е чест да открия XXI-то издание на образователната програма, посветена на небанковия финансов сектор. Вярвам, че ще получите ценни знания, ще се научите да се ориентирате във финансовите пазари, ще придобиете представа за нюансите на финансовите технологии, а същевременно и за етичните и устойчиви аспекти на финансовия сектор. Докато се впускате в това образователно пътуване, ви насърчавам да останете любопитни, отворени и проактивни. Небанковият финансов сектор е място на постоянна промяна и иновации, а вашата жажда за знания и желанието ви да ги усвоите, ще бъдат най-големите ви активи. Възползвайте се от ресурсите и възможностите, предоставени в тези дни, за да подобрите уменията си и да разширите хоризонтите си, както за управлението на личните ви финанси, така и за спецификата на дейността на Комисията за финансов надзор. Опитът и знанията, които ще натрупате, ще ви помогнат да бъдете отговорни и да сте двигатели на промяната в повишаването на финансовата грамотност на вашите съученици, приятели и семейства“.

Изключително интересни презентации от трите направления на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и пенсионноосигурителен пазар, бяха представени от експерти на КФН, както и от външни лектори в лицето на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и Българската фондова борса (БФБ). В рамките на обучението бяха застъпени темите за тристълбовия модел на пенсионното осигуряване, финтех бизнес моделите, видовете застраховки, крипто-активите, въвеждането на новите европейски регламенти – MICA и DORA, сигурността на инвестициите в онлайн пространството, финансовите инструменти на капиталовия пазар и търговията на БФБ.

В интерактивната част на програмата, учениците посетиха и се запознаха отблизо с дейността на пенсионно-осигурително дружество, застрахователно дружество, инвестиционен посредник и Българската фондова борса. Имаха възможност да бъдат част от работния процес, да участват в дискусии, финансови симулации, да вземат хипотетични финансови решения, да задават въпроси и да решават реални казуси, под ръководството на опитни ментори от посетените компании и институции.

На специална церемония, която отбеляза края на програмата, всеки ученик получи сертификат за участието си, като те бяха връчени от г-жа Виолина Маринова – председател на Управителния съвет на фондация „Атанас Буров“ и от г-жа Деница Кирова, главен секретар на КФН с думите: „Знанията, които получихте ще бъдат полезни за вас не само в утрешния ден, но и в избора, който след време ще направите за вашето професионално развитие. Убедена съм, че с ентусиазма, с който участвахте, ще бъдете посланици на идеята, че финансовата грамотност е важна част от нашата култура, от трансформирането ни в отговорно общество с ярко изразено гражданско самосъзнание“.

С навлизането на иновациите, развитието на технологиите и дигитализацията, финансовата грамотност е наложителна част от общата култура на обществото, а добрата информираност и усвоените базови понятия – ключови за подрастващите. Изчерпателната партньорска програма е катализатор за тази подготовка, като е и солидна основа в разбирането на небанковите финансови услуги и тяхното значение в днешния свят.

Повишаване нивото на финансова компетентност на обществото остава една от водещите и стратегически цели на Комисията за финансов надзор. За нейното постигане се използват и специално създадените комуникационни инструменти: интернет страницата – www.fsc.bg, сайтът с потребителска и образователна насоченост – www.tvoitefinansi.bg, дигиталната кампаниия #Invest safely и мобилната апликация FSC mobile – налична за изтегляне в App store и Google play.

Комисията ще продължи да реализира образователната инициатива, в сътрудничество с фондация „Атанас Буров“ и МОН, да насърчава младите хора да бъдат финансово отговорни и информирани, както и да вдъхновява следващото поколение експерти в небанковия финансов сектор.

Галерия на участниците в събитието, заедно с всички лектори можете да видите по-долу.

Зам.-председателят на КФН – Владимир Савов, със специално интервю за Nova News

Заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – г-н Владимир Савов взе участие в предаването „Твоят ден“ по Nova News.

В интервюто той обърна внимание на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, във връзка с измененията във формирането  на застрахователната премия на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предложен за обществено обсъждане.

Savov-novanews

Г-н Савов обясни замисъла и положителните аспекти на новия проект, а именно „Вместо да се стъпи на нарушенията и поведението на водачите, както беше в предходния проект, да се стъпи на щетите, причинени от автомобила и съответното лице в исторически план и тази информация да се използва в ценовата политика на застрахователите. Пазарът ще стане още по-гъвкав, ще има повече възможност за договаряне, ще има повече възможности за избор на застраховател“.

Относно защитата на потребителите, г-н Савов увери, че „Комисията за финансов надзор ще следи за пазарното поведение на застрахователите и ще санкционира нелоялните практики“.

Цялото интервю може да видите тук.

Съобщение за откриване на производство по издаване на общ административен акт

На днешното си заседание от 17.10.2023 г., КФН взе решение за откриване на производство по издаване на общ административен акт – Решение за определяне размера на вноските за Гаранционния фонд по чл. 554, т. 1 от КЗ във „Фонда за незастраховани МПС“ и вноската по чл. 563, ал. 2, т. 3 от КЗ в „Обезпечителния фонд“, както и сроковете за тяхното извършване.

Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.

По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 12.50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.

Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 3.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Общо вноската към ГФ на всяка едно застраховано по МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 16.00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”.

На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 17.11.2023 г. включително.

Студенти от водещи университети в страната и чужбина участваха в стажантската програма на Комисията за финансов надзор

Комисията за финансов надзор (КФН) и тази година проведе традиционната си стажантска програма за студенти, чиято цел е придобиването на практически опит, нови професионални умения и запознаване с мисията и целите на регулатора в работата му за поддържане на стабилност и прозрачност на небанковата финансова система в България.

КФН посрещна 7 студента, възпитаници, както на български, така и на чуждестранни висши учебни заведения, измежду които Университета за национално и световно стопанство, Юридическият факултет на Софийския университет, „Bocconi University“ – Милано, „University of Manchester“ – Англия. В рамките на повече от месец студентите бяха част от екипа на Комисията и натрупаха практически знания в дейността на „Международно сътрудничество“, „Надзор на инвестиционната дейност“, „Регулаторни режими на застрахователния надзор“ и дирекция „Правна“.

„За поредна година Комисията за финансов надзор подава ръка на младите хора, в откриване на тяхното професионално призвание. Стажът е мост между учебния процес и работното място, който предоставя практическа основа за знанията и уменията, придобити в университета. Независимо дали става въпрос за изучаване на небанковия финансов сектор, за разбиране на офис културата или усъвършенстване на технически умения, стажовете предлагат на младите хора насоките, от които се нуждаят, за да стартират кариерата си. Те имат възможност да работят заедно с опитни експерти, от които да черпят знания, а те, като техни ментори да им предложат трансформиращо преживяване, което да им позволи да развият умения за критично мислене, способности за решаване на проблеми и по-задълбочена представа за избраната от тях област. В нашето разбиране, участието в стажантската програма е преминаване на интензивен курс за прилагане на полученото образование в реалния свят. Когато младите хора станат преки свидетели на въздействието от тяхната работа, когато им се даде възможност да допринесат за смислени проекти и да видят осезаемите резултати от своите усилия, това е невероятна мотивация. А ние, докато продължаваме да ги подкрепяме и насърчаваме в стремежа им към развитие, не само инвестираме в тяхното бъдеще, но и допринасяме за по-квалифицирана и вдъхновена работна сила“, заяви председателят на КФН – г-н  Бойко Атанасов.

Стажантска програма КФН 2023 година
Стажантска програма на КФН, 2023 година

Получените знания за това как функционира небанковият сектор в България по време на стажантската програма, дават допълнителни възможности за представяне и разгръщат потенциала на младите хора, като същевременно подобряват тяхната автобиография. Наличието на придобит професионален опит в CV-то ги отличава, повишава шансовете за намиране на работа и е предимство пред останалите кандидати.

Стажовете позволяват на младежите да влизат в нови роли, да изпълняват различни функции, да дефинират по-ясно кариерните си цели и да направят информиран избор относно конкретните области на финансите, които искат да специализират. Те участват ежедневно в конкретни бизнес казуси, които им позволяват да придобият умения за решаване на проблеми, да опознаят света на регулациите и технологиите, да следят икономическите тенденции и дигитализацията на небанковия финансов сектор, за да бъдат адаптивни към пазара на труда.

Комисията за финансов надзор реализира и няколко програми за повишаване на финансовата грамотност – #ИНВЕСТИРАЙ БЕЗОПАСНО, „Супер силата на младия инвеститор“, „Небанковият финансов сектор в България“. Инициативите отличават институцията като силно ангажирана към каузата новото поколение студенти да усвоява базови финансови понятия, споделен експертен опит и шанс за изграждане на успешна и пълноценна кариера.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ – Диана Йорданова, сред специалните гости на PensionsEurope CEEC Forum 2023

На 10 октомври г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор (КФН), участва в международната конференция – PensionsEurope CEEC Forum 2023 – „Перспективи и възможности за пенсионните пазари в Централна и Източна Европа“.

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), г-жа Евелина Милтенова, домакин на събитието, откри конференцията, по време на която бяха обсъдени ключови въпроси и решения, относно новите тенденции в пенсионното осигуряване, пенсионните системи в региона, добрите практики с въвеждане на еврото, допълнителните пенсионни стълбове, както и развитието на пенсионните фондове в съответствие с ESG изискванията в страните от ЦИЕ.

От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов, приветствие към професионалната аудитория поднесе г-жа Йорданова, която даде старт и на първия панел на конференцията. Тя сподели, че: „Комисията за финансов надзор наложи стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна политика, резултат от която е и забележителното развитие на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване през последните пет години. Най-стриктно регулираната дейност, предвид високото обществено значение, и безспорно необходим механизъм за гарантиране адекватност и стабилност на публичните финанси в социално-осигурителната сфера на страната“.

Диана_Йорданова_снимка_1
Диана Йорданова

Зам.- председателят на КФН подчерта още, че „развиващите се в световен мащаб демографски кризи предизвикаха преразглеждане на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гл. т. гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания“

В синхрон с европейските политики, КФН продължава да поддържа високи регулаторни стандарти, а институционалната и професионална социална ангажираност на сектора гарантират стабилното и успешно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване. Конструктивният диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения, допринася за развитието и преодоляването на предизвикателствата пред пенсионната система, а активното сътрудничество между надзорния орган, органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори, допринася за стабилността и доверието в сектора, както и подпомага повишаването на финансовата култура сред обществото.   

Засегнатите по време на събитието ESG акценти реферираха към дългосрочните екологични, социални и корпоративни ползи,  които водят до адаптивност и иновативност. Г-жа Йорданова заяви: „Вярвам, че по-устойчивите и предвидими регулации и дигиталната трансформация са средствата за постигане на по-конкурентна икономика, равнопоставеност на икономическите субекти и преодоляване на обществените неравенства. Социалното и отговорно управление също така налага инвестиционните решения да отразяват предпочитанията за устойчивост на членовете и бенефициерите, където компаниите могат да преценят тези предпочитания, както и интегрирането на рисковете в корпоративната структура и култура“.

Диана_Йорданова_снимка_2
Диана Йорданова

Комисията за финансов надзор силно подкрепя прехода към нисковъглеродна, ефективна и устойчива икономика и насърчава усилията за изграждане на финансова система с устойчив растеж. Въвеждането на общ регулаторен подход за повишаване на почтеността, прозрачността, отговорността, доброто управление и независимостта на дейностите по оценка на екологичното, социалното и корпоративното управление са основна цел за постигане на ефективно, устойчиво и конкурентно представяне на компаниите във финансовия сектор.

На фона на дигитализацията, технологичните иновации, Изкуствения интелект и Зеления преход, Комисията за финансов надзор залага на дългосрочно планиране, силен експертен екип и решителност за внедряването им, като стимул за развитие на пенсионноосигурителния пазар. В тази насока са и наскоро представеният проект за „Изграждане на единна информационна система“ на КФН, а няколко месеца преди нейното внедряване и мобилната апликация на Комисията – FSC Mobile.

Целта ни е активна и ефективна комуникация с бизнеса, партниращите органи и институции в посока развитие на концепции и устойчиви стратегии, да бъдем предвидими в действията си и да проявяваме обективност при взимането на решения, от които зависи развитието на пазара. Защитата на ценностите и правата на обществото е наша обща мисия“, отправи послание към присъстващите г-жа Йорданова.

Комисията за финансов надзор ще продължи активно да поддържа стабилността на небанковия финансов сектор, да насърчава развитието му и в частност капиталопокривните пенсионни схеми, както и да защитава потребителите на финансови услуги.

Форумът е едно от най-престижните събития в пенсионноосигурителната сфера и тази година събра на едно място представители на 25 страни, членуващи в PensionsEuropе, на изпълнителната власт, на регулаторните органи, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – OECD, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, Европейската комисия и редица български и чуждестранни експерти. Събитието традиционно се организира от Европейската конфедерация PensionsEurope, в партньорство с IPE (Investment and Pensions Europe) – месечно издание за управляващите пенсионни фондове в Европа.