Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) публикува документ за обсъждане, във връзка с изготянето на регулаторни технически стандарти, с които ще започне да се прилага на практика разпоредбите на Регламента за извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (EMIR), по отношение на задължението за централизиран клиринг на извънборсовите деривати.

Целта на обсъждането е да подпомогне ESMA при разработването на подход за определяне кои класове извънборсовите деривати трябва да преминат през централизиран клиринг, както и да се определят преходните периоди за съответните контрагенти.

Регламентът EMIR засяга повечето видове деривати и се прилага по отношение на всички финансови и нефинансови контрагенти. Задължението за клиринг от своя страна се прилага за всички финансови контрагенти, както и за тези нефинансови контрагенти, които преминават определените клирингови прагове.

Важно е да се обърне внимание, че процедурата на ESMA за определяне на класовете деривати ще започне едва, след като някои централен контрагент получи разрешение за извършване на дейност според EMIR или когато ESMA признае централен контрагент, базиран извън ЕС. Към момента няма централен контрагент, който е получил разрешение за извършване на дейност според EMIR, като заявленията им са в процес на разглеждане.

Крайният срок за подаване на отговори по въпросите от Документа за обсъждане е 12 септември 2013 г.

Текстът на прес съобщението и документът за дискусия (на английски език) може да намерите на интернет страницата на ESMA на следните адреси:

http://www.esma.europa.eu/system/files/2013-936_esma_begins_detailing_central_clearing_of_otc_derivatives_0.pdf
http://www.esma.europa.eu/system/files/2013-925_discussion_paper_-_the_clearing_obligation_under_emir_0.pdf

Изготвен е формат за предоставяне на отговорите, който може да се намери тук: http://www.esma.europa.eu/content/Template-Responses-Discussion-Paper-Clearing-Obligation-under-EMIR

 

Комисията за финансов надзор (КФН) успя в срок до 7 август 2013 г. да прелицензира здравноосигурителните дружества, които подадоха своевременно документи, като застрахователни. Процесът започна преди близо година с промените в Закона за здравното осигуряване, приети от Народното събрание, които задължиха здравноосигурителните дружества да приведат дейността си в съответствие с Кодекса за застраховането и да подадат заявление до регулатора за издаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност по общо застраховане. За улеснение на бизнеса процедурата по прелицензиране бе освободена от такса.

На 7 август 2013 г. КФН издаде още два лиценза за извършване на застраховане по застраховките „Злополука” и „Заболяване” на дружествата „Общинска здравноосигурителна каса” АД и „Евроинс – здравно осигуряване” ЕАД.

С тези две дружества прелицензираните здравноосигурителните дружества като застрахователни стават общо 10. Така Комисията за финансов надзор успя в законоустановения срок да прелицензира всички, които подадоха документи.

Към момента здравноосигурителните дружествата, получили лиценз от КФН, са:

• „ЗОК България Здраве” АД
• „Здравноосигурителна каса Фи Хелт” АД
• ЗОК “Надежда” АД
• “ЗОФ Даллбогг:живот и здраве” ЕАД
• ЗОФ “Медико – 21” АД
• „Обединен здравноосигурителен фонд ДОВЕРИЕ” АД
• „Токуда здравноосигурителен фонд”
• „Здравноосигурителен фонд Съгласие” АД
• „Общинска здравноосигурителна каса” АД
• „Евроинс – здравно осигуряване” ЕАД

КФН издаде две решения по заявления за разрешаване на преобразуване чрез вливане на здравноосигурително дружество в друго действащо здравноосигурително дружество, а именно: разреши преобразуването чрез вливане на „Юнайтед здравно осигуряване” ЕАД в „Евроинс – Здравно осигуряване” ЕАД и здравноосигурителна компания „Съгласие здраве” АД, в Здравноосигурителен фонд „Хипократ” АД (с настоящо наименование „Здравноосигурителен фонд Съгласие” АД). Приемащите дружества „Евроинс – Здравно осигуряване” ЕАД и „Здравноосигурителен фонд Съгласие” АД кандидатстваха и получиха лиценз като застрахователи.

КФН издаде и едно решение по заявление с искане за преобразуване чрез вливане на здравноосигурително дружество в действащо застрахователно дружество, а именно на “Дженерали Закрила Здравно осигуряване” АД в “Дженерали Застраховане” АД. 

Едно здравноосигурително дружество – „ДОМ – Здраве” АД получи разрешение по подадено заявление за доброволно прекратяване.

„Здравноосигурителен институт” АД е сезирало КФН с искане за издаване на лиценз, като в отговор на установени нередовности, дружеството все още не е представило коригирани документи.

На 1 август 2013 г. „Европейска здравноосигурителна каса” АД подаде в КФН документи за прелицензиране, а на 7 август 2013 г. „Здравноосигурително дружество – Планета” ЕАД, които предстоят да бъдат разгледани.

Към настоящия момент има 2 здравноосигурителни дружества, които не са подали документи в КФН. Това са:

• Здравноосигурително дружество „Булстрад Здраве” АД
• „ДЗИ – Здравно осигуряване” АД

Според изискванията на закона те трябва в едномесечен срок след изтичането на срока, т.е. до 07.09.2013 г., да подават в Комисията за финансов надзор заявление за:

– преобразуване чрез сливане със или вливане в застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане по раздел ІІ от приложение № 1 към Кодекса за застраховането, включително за прехвърляне изцяло или частично на своя портфейл от здравноосигурителни договори в процедурата по преобразуването, или

– прехвърляне изцяло на своя портфейл от здравноосигурителни договори или на част от него на застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение № 1 към Кодекса за застраховането, извън процедурата по т. 1, и за откриване на процедура по прекратяване, или

– прекратяване на дейността си по реда на Кодекса за застраховането, независимо от това, дали завареното здравноосигурително дружество е прехвърлило, или не портфейла от здравноосигурителни договори.

Процедурата по прелицензирането на здравноосигурителните дружества в застрахователи се наложи, защото България трябваше да приложи по отношение на дружествата по доброволно здравно осигуряване застрахователните директиви, както и разпоредбите за свободното движение на капитали, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз. Промяната бе задължителна, тъй като според европейските институции доброволното здравно осигуряване по същество не се различава от застрахователната дейност за покриване на здравни рискове. В случай на неизпълнение на европейското законодателство в областта, България беше заплашена от сериозна глоба – риск, който с усилията и на КФН, страната успя да избегне.

Очакванията на комисията са големият печеливш от прелицензирането да бъдат потребителите на здравни услуги, които са над 197 хиляди, по последни данни, представени в КФН за второто тримесечие на 2013 г. Те ще могат да ползват пълния пакет от предлаганите досега възможности, но ще бъдат много по-защитени. Качеството на услугите също ще се повиши, тъй като са заложени по-високи критерии към застрахователните компаниите, съгласно разпоредбите на КЗ, като например: по-висок собствен капитал, завишени изисквания към органите на управление, както и обезпечаване на дейността с адекватни информационни системи. Всички изисквания на закона гарантират на потребителите на тези услуги, че допуснатите на пазара компании са финансово стабилни, отговорни и прилагат добри бизнес практики. В резултат на прелицензирането се очаква засилване на конкуренцията в сектора, също така и по-големи възможности за избор от страна на потребителите на застрахователни продукти.

Комисията за финансов надзор (КФН), въпреки принципната си позиция да не коментира медийни публикации, от уважение към българските граждани и поднадзорните си лица, и в интерес на стабилността на финансовата система, е задължена да разпространи настоящото отворено писмо, в което да изясни аспекти от зачестилите публични спекулации, свързани с дейността й.

КФН е регулатор, който при упражняване на правомощията си се ръководи изцяло от интересите на потребителите и законите. Той е независим орган, равно отдалечен както от бизнеса, така и от изпълнителната власт, който се отчита единствено пред Народното събрание. Водещ принцип в ежедневната работа на КФН, като стълб на финансовата стабилност в България, е да работи експертно и професионално за защитата на интересите на потребителите на небанкови финансови услуги и да създава прозрачност и равнопоставеност за всички играчи на пазара. КФН осъществява представителството на България в структурите на Европейския съюз в областта на небанковия финансов сектор, включително в Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), и активно участва във вземането на решения за регулаторната и надзорна дейност над европейските финансови пазари. Работата на българския регулатор е оценена високо от европейските му партньори. В доклада по партньорската проверка, от работната група за контрол към EIOPA, обявен в началото на 2013г., е констатирано, че Комисията има високо развит надзор над дейността на институциите за професионално пенсионно осигуряване и използва надзорните си правомощия по подходящ начин.

През последните седмици в публичното пространство зачестиха изявленията на журналисти и поднадзорни лица по теми, свързани с допълнителното пенсионно осигуряване, които директно или индиректно визират регулатора, включително като „изискват” от него специфична информация, атакуват го с неверни хипотези и правят манипулативни внушения. Комисията за финансов надзор е длъжна по този повод да заяви категорично, че работи единствено при спазване на закона, взема решенията си на базата на задълбочени правно-икономически анализи и не би коментирала нито хипотетични сделки, обект на регулация, нито конкретни поднадзорни компании и техните пазарни взаимоотношения.

По повод нападките към КФН в откритото писмо на „Алфа Финанс холдинг” АД, от 06.08.2013г.,искаме да уточним, че единственото, което регулаторът е направил, е да изпълни ангажиментите си по Закона за достъп до обществена информация като предостави в отговор на конкретно запитване на агенция БГНЕС, определени свои решения, без да им прави коментар и да ги поставя в определен контекст – това е правомощие на журналистите в съответната медия, които носят отговорност за анализа на тези решения. Още повече, че въпросните решения на КФН вече са били публични и могат да бъдат намерени на уеб страницата на Върховния административен съд.

Впечатление също така прави и фактът, че един от създателите на етичните органи на Съюза на издателите и на Съюза на електронните медии, г-н Иво Прокопиев, като издател, системно сам не спазва заложените високи стандарти за етика и обективност при отразяването на теми, свързани с КФН. Ярък пример за това наблюдение е фактът, че той си е позволявал многократно да отправя лични нападки и недоказани обвинения към председателя на институцията, без да е потърсил неговата гледна точка. Те се явяват неразривна част от целенасочена кампания на конкретната бизнес и медийна група, която се чувства засегната от принципните и последователни действия на КФН по прилагането на законите на страната и цели да уязви регулатора при изпълнение на задълженията му. Тези материали няма да разколебаят регулатора да продължи да прилага закона, без да изпитва и най-малко притеснение от евентуални прокурорски или други проверки за дейността си. Всички персонални клевети в медийните публикации ще бъдат обект на граждански и наказателни дела срещу групата „Икономедия” и издателите й, конкретно г-н Прокопиев. Председателят на КФН ще заведе множество дела за уронване на доброто име и репутация на институцията, както и за системните клевети по негов адрес, включително тези от последните дни, тъй като това е квалифицирано престъпление по НК.

КФН държи също да подчертае, че в исторически план, през последните три години, няма решение на регулатора, което да е било оспорено от компании, свързани с Иво Прокопиев и да не е било потвърдено от съда. Това е показател за висок професионализъм и спазване на правилата от наша страна и категорично доказва, че те са юридически обосновани и са взети при спазване на закона. Този факт прави обвиненията към регулатора за незаконност на действията му, отправени от посочените поднадзорни лица, напълно безпочвени, неверни и тенденциозни.

Комисията за финансов надзор не води „кампании” срещу нито една компания на пазара. Когато се констатира нарушение, регулаторът го санкционира, а политиката му на санкции е еднаква спрямо абсолютно всички поднадзорни лица. В изпълнение на задълженията си КФН, чрез Управление „Осигурителен надзор”, осъществява проверки на място и ежедневен дистанционен контрол за законосъобразност върху дейността на пенсионноосигурителните дружества, фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и банките – попечители по Кодекса за социално осигуряване (КСО). През 2012 г. КФН е извършила пълни проверки на място на дейността на всичките 9 лицензирани пенсионноосигурителни дружества. В резултат от тях са дадени общо 129 препоръки за подобряване дейността им. Във връзка с осъществявания надзор върху дейността на пенсионноосигурителните дружества през 2012 г. са съставени общо 44 акта, с които са установени 62 административни нарушения.

По повод публикациите за потенциална сделка за продажба на ПОК “Доверие”, КФН държи още веднъж да подчертае, че тя не може да се случи без одобрението на регулатора, който е представител на държавата и защитава интересите на осигурените лица. Документи за продажбата все още не са входирани в КФН, но когато и ако се входират, регулаторът, съвместно с ДАНС и другите специализирани институции, ще направи отговорен и сериозен правно-икономически анализ, който ще стане база за вземане на решение. КФН няма да допусне компромис с качествата на инвеститора или съмнения за неговата репутация, както и минимален риск за средствата на осигурените.

Представените факти са красноречиво доказателство за принципната и последователна политика на КФН за защита на интересите на потребителите на небанкови финансови услуги и в частност на осигурените във втори и трети стълб лица. Считаме, че всякакви спекулации в публичното пространство по тази тема, както и опити за въвличане на регулатора като страна в бизнес съревнования или медийни войни, са напълно недопустими и вредят на пазара.. Регулаторът няма да се подаде на натиск и да позволи да стане заложник на каквито и да е публикации при вземане на обективни и обосновани решения, в изпълнение на задълженията си. Държим да уверим също осигурените лица, както и всички потребители на финансови услуги, че КФН прави всичко възможно, за да защити интересите им и работи за устойчивостта и стабилността на целия финансов сектор.

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

К О М И С И Я   ЗА   Ф И Н А Н С О В   Н А Д З О Р

 

 

РЕШЕНИЕ № 606 – ОИ

 

oт  31 юли 2013 г.

 

 

 

В Комисията за финансов надзор е постъпило заявление вх. № 16-00-32 от 23.07.2013 г. от г-жа Зелма Алмалех – главен редактор на Информационна агенция БГНЕС за достъп до обществена информация относно препоръки и насоки, които Комисията за финансов надзор е дала през м. октомври 2012 г. и месец април 2013 г. на ПОК „Доверие” АД и ПОД „Алианц” АД.

 

На основание чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация

 

     РЕШИХ:

 

Предоставям достъп на г-жа Зелма Алмалех до информация,  свързана с налагани от страна на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, принудителни административни мерки на ПОК „Доверие” АД и ПОД „Алианц” АД, а именно:

1. Със заповед № 217 – ПОД от 28.03.2013 г., издадена от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на ПОК „Доверие” АД е наложена принудителна административна мярка под формата на следното задължително предписание:

„ПОК „Доверие” АД да не сключва, в срок от шест месеца от получаване на настоящата Заповед, от името и за сметка на управляваните от компанията УПФ „Доверие”, ППФ „Доверие” и ДПФ „Доверие”, нови договори за обратно репо с акции на „Каолин” АД, както и да не продължава срока на действие на сключените договори.”

2. Със заповед № 279 – ПОД от 15.04.2013 г., издадена от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на ПОД „Алианц България” АД е наложена принудителна административна мярка под формата на следното задължително предписание:

„ПОД „Алианц България” АД да не сключва, от името и за сметка на управляваните от дружеството ЗУПФ „Алианц България”, ЗППФ „Алианц България” и ДПФ „Алианц България”, нови договори за обратни репо сделки с акции на „Каолин” АД, както и да не продължава срока на действие на сключените договори през периода от датата на получаване на заповедта до 31.10.2013 г.”

3. Със заповед № 331 – ПOД от 30.04.2013 г., издадена от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на ПОК „Доверие” АД е наложена принудителна административна мярка под формата на следното задължително предписание:

 

 

„ПОК „Доверие” АД в тримесечен срок от получаване на настоящата заповед да продаде притежаваните от УПФ „Доверие”, ППФ „Доверие” и ДПФ „Доверие” обезпечени корпоративни облигации с ISIN код на емисията BG2100021091, с първоначален емитент „Алфа Енерджи Холдинг” ЕАД, заместено в дълг от „Алфа Енерджи” ЕАД, като положи изискуемата от закона грижа на добър търговец и защити в максимална степен интересите на осигурените лица.’’

4. Със заповед № 332 – ПOД от 30.04.2013 г., издадена от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на ПОД „Алианц България” АД е наложена принудителна административна мярка под формата на следното задължително предписание:

„ПОД „Алианц България” АД в тримесечен срок от получаване на настоящата заповед да продаде притежаваните от ЗУПФ „Алианц България” обезпечени корпоративни облигации с ISIN код на емисията BG2100021091, с първоначален емитент „Алфа Енерджи Холдинг” ЕАД, заместено в дълг от „Алфа Енерджи” ЕАД, като положи изискуемата от закона грижа на добър търговец и защити в максимална степен интересите на осигурените лица.’’

 

Решението може да бъде оспорвано по съдебен ред по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МАВРОДИЕВ

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2013 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.06.2013 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2013 г. е 4 133 882 души, като нараства спрямо 30.06.2012 г. с 2,30 на сто. Относителният дял на мъжете от осигуряващите се лица в универсалните пенсионни фондове е 51,48 на сто, в професионалните – 85,88 на сто, в доброволните – 57,82 на сто, а в доброволните по професионални схеми – 33,51 на сто. Средната възраст на осигурените в универсалните фондове е 36,9 г., в професионалните – 43,2 г., в доброволните – 48,3 г. и в доброволните по професионални схеми – 40,8 г.

В системата на допълнителното пенсионно към 30.06.2013 г. са акумулирани нетни активи на стойност 6 164 966 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2012 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 21,64 на сто.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първото полугодие на 2013 г. възлизат на 62 370 хил. лв. и нарастват с 15,89 на сто в сравнение с отчетените приходи през съответния период на предходната година. Общият нетен финансов резултат на дружествата за първото полугодие на 2013 г. е в размер на 22 265 хил.лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2013 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.06.2013 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица  / Статистика  / Осигурителен пазар  / Статистика и анализи.

На своя заседание на 2 август 2013 г. КФН издаде два лиценза за извършване на застрахователна дейност. Издаде на „Застрахователно дружество Съгласие” АД (заявлението е постъпило от „Здравноосигурителен фонд Съгласие” АД) лиценз за извършване на застраховане по застраховка „Злополука” (включително производствени злополуки и професионални заболявания) и застраховка «Заболяване». Лиценз за застраховане получи и „Токуда Здравно Застраховане” ЕАД, бившият „Токуда Здравноосигурителен фонд” ЕАД, за застраховките „Злополука” и „Заболяване”.

Пълния текст на решенията 608 и 609 може да намерите в раздел „Нормативна уредба” – „Решения”.

Комисията за финансов надзор представи пред асоциациите от бранша основните аспекти от прилагането на Регламент (ЕС) № 648/2012 относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции, известен като EMIR. Събитието е в изпълнение на основния приоритет на КФН – поддържане на конструктивен диалог с бизнеса и информирането му за приложимите европейски норми. На събитието присъстваха представители на Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциация на българските застрахователи, Българската асоциация на управляващите дружества и Асоциацията на банките.

На свое заседание от 31 юли 2013 г. КФН взе следното решение:

Разреши на застрахователния брокер „Интеркарт Иншурънс Брокер” АД да извършва дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги на територията на всички държави членки на ЕС.

Комисията за финансов надзор уведомява всички заинтересовани лица, че на 22.07.2013 г. е получена информация от компетентния орган на Република Гърция (Bank of Greece) относно отнемането на лицензa и откриване на производство по несъстоятелност за застрахователното дружество “BINTERNATIONAL UNION INSURANCES S.A.”.

В КФН не е получавана нотификация относно намерението на горепосоченoто застрахователно дружество да извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

На заседание на Комисията за финансов надзор на 22.07.2013 г. бе приет на второ четене проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗИДЗДКИС) и в последствие бе изпратен на Министерство на финансите. Основните моменти в законопроекта са следните:

– въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове;

– създаване на национални инвестиционни фондове;

– създаване на колективни инвестиционни схеми (КИС) тип „чадър” с инвестиционни подфондове;

– възможност за по-голяма концентрация в обезпечени облигации, издадени от емитенти – кредитни институции, за които съществуват завишени изисквания относно обезпечението;

– въвеждане на някои разпоредби относно борсово търгуваните фондове и фондовете на паричния пазар;

– съкращаване на срока за разглеждане на допълнителни документи в лицензионните производства;

– възможност за санкциониране чрез отнемане на издадения лиценз при случаи на непредставяне на информация или представяне на некоректна такава от поднадзорни лица.