На свое заседание от 20 октомври 2011 г. Комисията за финансов надзор прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 38 за изискванията към дейността на инвестиционните посредници (ИП).
Целта на промените е облекчаване на дейността на ИП, като с промените се правят съществени стъпки в посока на ограничаване на бюрократичните процедури.
Редът за сключване на договори за предоставяне на инвестиционни услуги се облекчава чрез дистанционен способ като се използва електронен подпис и нотариална заверка на документите или идентифициране на клиента от кредитната институция. Така значително се улесняват отношенията с клиенти, които нямат възможност да присъстват физически в офиса на ИП и се дава възможност за равнопоставеност на българските посредници при конкурентни отношения с други посредници от държави-членки на ЕС. Освен това дистанционният способ ще стимулира активността на чуждестранните инвеститори.
Усъвършенства се работата на звеното за вътрешен контрол в ИП. Отпада ежедневната заверка от служител от вътрешния контрол на договорите за инвестиционни услуги, седмичните проверки, както и задължителните 3-месечни инструктажи на служители. Въвеждат се само месечни проверки. Облекчава се и режимът за одобряване на рекламни материали.
Част от промените също така е улесняване на работата на звената за управление на риска и вътрешен одит. Увеличава се периодът, в който вътрешният одит трябва да представи доклади за дейността на звеното на управителния орган на посредника. Отпада и задължението за ежедневно разпечатване на хартиен носител на дневниците, водени от посредника.
В Наредба № 38 е регламентирана възможността ИП да приема по телефон или чрез друг дистанционен способ нареждания от клиента за сделки с финансови инструменти. Предвид облекчаване и ускоряване на процеса на подаване на нареждания чрез дистанционен способ се предвижда телефонните разговори да бъдат записвани.  Тази практика е удачна, както от надзорна гледна точка, така и с оглед извършвания вътрешен контрол и одит в ИП.
Друга промяна в наредбата е забраната клиентите да плащат за представените им инвестиционни услуги в брой суми над 15 000 лева с цел по-голяма сигурност при разплащанията, като текстът е в пълно съответствие и с влезлия в сила през февруари 2011 г. Закон за ограничаване на плащанията в брой.
Наредбата ще бъде обнародвана в Държавен вестник.

На свое заседание от 20 октомври 2011 г. Комисията за финансов надзор прие на второ четене Наредбата за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, инвестиционните дружества от затворен тип  и управляващите дружества.
След като Законът за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране влезе в сила (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.), с тази наредба на подзаконово равнище се доразвиват изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми.
Наредбата урежда съдържанието на договорите на  колективните инвестиционни схеми с обслужващите ги дружества, изискванията към ликвидността, активите, в които могат да инвестират, дейността по емитиране, продажба и обратно изкупуване;  съдържанието на проспектите, отчетите, рекламните съобщения.
Целта на наредбата е да се постигне по-подробна регламентация на дейността по колективно управление на активи, чрез въвеждане на изисквания към организацията и процедурите, които следва да се спазват. С наредбата се постига по-високо ниво на информираност на притежателите на дялове във връзка с характеристиките на колективната схема, в която са инвестирали.
Наредбата ще бъде обнародвана в Държавен вестник.

КФН проведе семинар във връзка с развитието на туининг проектите, финансирани от ЕС, които комисията изпълнява като институция от страна членка на ЕС.
Председателят на КФН Стоян Мавродиев откри семинара като акцентира върху факта, че комисията е една от най-успешните институции в България, която изнася опит и подпомага институции от други държави в осъществяването на надзорната им дейност.  КФН е единствената институция в България, която самостоятелно или в партньорство изпълнява проекти в чужбина не като бенефициент, а в качеството си на партньор от страната членка.
КФН участва в реализирането на Туининг проекта BA 07 IB FI 01 „Подкрепа от ЕС за устойчиво изграждане на капацитета на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина, Агенцията за застрахователен надзор на Федерация Босна и Херцеговина и Застрахователната агенция на Република Сръбска”, който е логично продължение на успешно приключилият през 2008 г.  Туининг лайт проект „Подпомагане на Застрахователната агенция на Босна и Херцеговина”. Той е на обща стойност 800 000 евро и с продължителност 27 месеца, като стартирането му бе на 21 април 2010 г. Проектът е насочен основно към укрепване на административния капацитет на застрахователните агенции, развитие на обмяната на информация и статистически услуги, развитие на регулаторните и надзорните практики, застраховка „Гражданска отговорност” и взаимодействие с бюро „Зелена карта”.
В скоро време ще бъде финализиран Туининг проектът MN 08 IB FI 01 „Укрепване на надзорния и регулаторния капацитет на финансовите регулаторни органи”. Бенефициенти по проекта са Централната банка, Комисията за ценни книжа и фондови борси и Агенцията за застрахователен надзор на Черна гора. Проектът е на стойност 1.2 млн. евро и е с продължителност 18 месеца (впоследствие беше удължен с още 6 месеца) и се реализира от консорциум от трима партньори, който включва Българска народна банка, Холандската централна банка и Комисията за финансов надзор.
„Ние всички трябва да се гордеем с тези постижения, като аз лично ще стимулирам подобни бъдещи инициативи”, каза г-н Мавродиев. „Това носи международно признание не само на КФН, но и на цялата българска администрация, тъй като вече сме се утвърдили като компетентен партньор от ЕС в региона на Югоизточна Европа, допълни още той.

На заседание на КФН на 12 октомври  2011 г. бяха определени лицата, допуснати до изпит за извършване на дейност като брокер и инвестиционен консултант. От 16 подадени заявления са допуснати  14 лица до провеждането на изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер, насрочен за 10 декември 2011 г. На недопуснатите до изпит са изпратени писма да представят допълнителни документи.
От подадени 12 заявления за допускане до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като инвестиционен консултант, насрочен за 11 декември 2011 г., са допуснати 11 лица, които са приложили всички необходими документи.

Списъците са публикувани в  раздел „Изпити за правоспособност”, „Изпити за брокер и инвестиционен консултант”.

Среща във връзка с функционирането на единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска (ЕИСОУКР), която генерира полици по «Гражданска отговорност», се проведе на 6 октомври 2011 г.  по инициатива на Комисията за финансов надзор (КФН). На срещата присъстваха представители на Гаранционния фонд, Асоциация на българските застрахователи, Асоциация на застрахователните брокери в българия, Българска асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ), Българска асоциация на застраховани и пострадали при ПТП, Съюзът на застрахователни агенти, Асоциация за застрахователна сигурност, Национално бюро на българските автомобилни застрахователи и фирмата, разработила системата.
Като важна информация за потребителите, участниците изтъкнаха, че проверките за сключените застраховки «Гражданска отговорност» вече се извършват на страницата на Гаранционния фонд на адрес  http://eisoukr.guaranteefund.org/, а не на страницата на КФН.  За улеснение на застрахованите лица чрез линк от интернет страницата на КФН може да се влезе в информационната система базирана в Гаранционния фонд и да се провери наличието на полицата.
Констатира се, че системата вече успешно функционира и от 26 юли 2011 г., когато стартира до сега приблизително 600 хил. полици са издадените чрез нея и 2 268 319 са обработените заявки от застрахователните компании. Средното време за отговор на системата по една полица е 0,24 сек. – обясниха на срещата от софтуерната фирма. Те гарантираха, че няма да има проблеми и системата ще „издържи” на натоварването, което традиционно се получава през декември и януари когато по-масово се подновяват застраховки по „Гражданска отговорност”. Това потвърждава и заключенията от извършения независим одит на ЕИСОУКР, че системата притежава достатъчно високо ниво на надеждност.
Представителите на ИТ отделите на застрахователните компании посочиха, че средното време за издаване на полица при тях е не повече от 2 мин. и че проблемите на част от посредниците се дължат на некачествена свързаност, а не са в резултат на проблеми в ЕИСОУКР.
От Гаранционния фонд заявиха, че получават средно между 30 и 40 запитвания на ден затова, дали е валидна полицата им, на които те отговарят като прилагат извадка от системата.  Причина за тези запитвания е все още недоверието на част от клиентите към новия начин на издаване на полиците.
Една от целите на системата е максимално да се предотвратят манипулациите на пазара. Случаите на нелегитимни „агенти” и „брокери”, които събират парите и изчезват, са вече невъзможни, тъй като  самата електронна система може да идентифицира, точно кой и кога е сключил въпросната полица, е мнението на г-н Богоев, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”.
Застрахователните компании акцентираха върху ползата от подобна система, както за бранша, така и за потребителите. Според тях въпросните несъществени затруднения с времето ще се изчистят и в бъдеще ЕИСОУКР ще може да се използва и за издаване на други застраховки, както и за въвеждане на „бонус-малус”.

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователните брокери, регистрирани в Република България към 30.06.2011 г. са обобщени и публикувани на страницата на КФН – www.fsc.bg, в раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Застрахователни брокери”.

Приходите от комисиони на застрахователните брокери възлизат на 73 240 хил.  лв., в т. ч. 67 470 хил. лв. – при посредничеството за застрахователи със седалище в Р. България, 4 835 хил. лв. – при посредничеството за застрахователи от други държави и 935 хил. лв. – при посредничество за дружества по доброволно здравно осигуряване.

Приходите от комисиони на брокерите при посредничеството за  застрахователи със седалище в Р. България намаляват с 21,4 % спрямо същия период на миналата година. На годишна база приходите от комисиони в общото застраховане намаляват с 22,0 %, а в животозастраховането – с 12,4 %. Приходите от комисиони при посредничеството за застрахователи със седалище в Р. България представляват 19,8 % от реализирания чрез тях премиен приход, а приходите от комисиони при посредничеството за застрахователи със седалище в други държави – 12,5 %.

Премийният приход, реализиран чрез застрахователните брокери през първото шестмесечие на 2011 г. е в размер на 385 449 хил. лв., от които 341 193 хил. лв. в полза на на застрахователи със седалище в Р. България, 38 740 хил. лв. в полза на застрахователи от други държави и 5 516 хил. лв. в полза на дружества по доброволно здравно осигуряване.

От реализирания от застрахователните брокери премиен приход в полза на застрахователи със седалище в Р. България, 317 956 хил. лв. са реализирани в общото застраховане и 23 237 хил. лв. в животозастраховането. В сравнение със същия период на 2010 г. се отчита намаление на премийния приход, реализиран чрез застрахователните брокери с 1,0 %, като в общото застраховане е отчетен спад от 2,1 %, съответно в животозастраховането ръст от 16,0 %.

В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане най-голям дял запазват автомобилните застраховки – „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” (41,4 %) и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” (39,5 %), следвани от „Пожар и природни бедствия” (8,5 %) и „Други щети на имущество” (3,5 %). При животозастраховането, реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход, е основно по застраховка „Живот” и рента (86,1 %).

През първото шестмесечие на 2011 г., от реализирания премиен приход чрез застрахователни брокери в полза на застрахователи от други държави, 45,5 % е за застрахователи от Франция, 17,9 % за застрахователи от Румъния и 17,8 % за застрахователи от Великобритания.

Най-голям дял в структурата на премийния приход, реализиран чрез застрахователните брокери в полза на застрахователи от други държави, заемат застраховките „Разни финансови загуби” (19,9 %), „Злополука” (18,6 %) и „Пожар и природни бедствия” (16,8 %).

Към 30 септември 2011 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България са 376, като за септември 6 нови застрахователи от държави членки са изявили желание да извършват застрахователна дейност у нас.

Към 30 септември 2011 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България са 1 561, като новите за месеца заявили желание са 13 застрахователни посредници.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри  измененията и допълненията в Правилниците за организацията и дейността на универсалния и професионален пенсионен фонд, управлявани от  ПОК „Доверие” АД.

Решения № 606 и 607 са  публикувани  в раздел „Административни документи” – „Решения”.

Данните от отчетите на застрахователите към края на месец юли 2011 г. са обобщени и публикувани на страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар” и съответно „Пазар по доброволно здравно осигуряване”.

За периода януари-юли 2011 г. записаните премии в общото застраховане (включително и премиите по активно презастраховане на застрахователите, които извършват такава дейност) са в размер на 790 377 хил. лв., а в животозастраховането – в размер на 147 231 хил. лв. Спрямо същия период на предходната година се отчита спад от 0,5 % в общото застраховане и ръст от 3,7 % в животозастраховането, или общо за застрахователния сектор се отчита ръст от 0,2 %.

Най-голям дял в агрегирания портфейл на дружествата, извършващи дейност по общо застраховане, заемат автомобилните застраховки „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” (38,8 %) и „Автокаско” (33,0 %) или общо 71,8 % от премийния приход, реализиран в сектора. На следващо място по обем се нареждат имуществените застраховки „Пожар и природни бедствия” и „Други щети на имущество”, които заемат дял 17,9 % от общия премиен приход.

Увеличение на премийния приход в сравнение със същия период на 2010 г. се отчита при половината от видовете застраховки, като най-голямо е то по: „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС”, „Злополука” и „Товари по време на превоз”.

Най-голям относителен дял в премийния приход, реализиран от животозастрахователите към края на месец юли 2011 г., продължава да заема застраховка „Живот” и рента. Реализираните приходи по този вид застраховка възлизат на 109 429 хил. лв. и формират 74,3 % от премийния приход, генериран в сектора. Застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд, заема дял от 7,8 % в агрегирания портфейл на животозастрахователите, като премийният приход по този вид застраховка възлиза на 11 495 хил. лв.

Ръст на премийния приход на годишна база се наблюдава по повечето видове застраховки, като най-голям е той по застраховка „Живот”, свързана с инвестиционен фонд.

Брутният премиен приход към края на месец юли 2011 г., реализиран от дружествата по доброволно здравно осигуряване, възлиза на 26 677 хил. лв., с което се наблюдава спад от  4,9 % на годишна база.

Най-голям относителен дял в премийния приход по доброволно здравно осигуряване заемат пакетите  „Други здравноосигурителни пакети” от 31,8 % и  „Извънболнична медицинска помощ” от 23,8 %. 

Ръст на премийния приход на годишна база се наблюдава по пакетите „Стоматологични услуги” (26,7 %) и „Извънболнична медицинска помощ” (1,4 %). По останалите здравноосигурителни пакети се отчита спад, като той е най-значителен по пакета „Услуги, свързани с битови и други допълнителни условия при предоставяне на медицинска помощ” (-19,5 %).

Броят на здравноосигурените лица по действащи договори към 31.07.2011 г. на дружествата по доброволно здравно осигуряване възлиза на 198 866 при 201 064 към края на юли 2010 г.

Днес, 21 септември 2011 г. , се проведе дискусия във връзка с подготвяните изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване. На срещата присъстваха представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване /БАДДПО/, експерти от КФН, както и членове на работната група от Министерство на финансите и Министерство на труда и социалната политика, участвали в подготовката на законопроекта.  Заместник-председателят на КФН г-н Ангел Джалъзов беше модератор на събитието. Той запозна присъстващите с основните моменти от предложенията за промени.

Представителите на пенсионноосигурителните дружества приветстваха повечето от измененията в КСО, както и стремежа да се подобри качеството на дейността по допълнителното пенсионнно осигурява. Същевременно те направиха своите коментари по някои от предстоящите промени, свързани с инвестиционните регулации, размерът на таксите и удръжките, събирани от пенсионните фондове и текстовете за «свързани лица” и «контрол».

До 26 септември т.г БАДДПО писмено ще представи в КФН своите бележки и предложения по законопроекта.