EIOPA започва обществена консултация по проекта на Насоки за интегриране на предпочитанията за устойчивост на клиента при оценката за пригодност


Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО, EIOPA) започва обществена консултация по проекта на Насоки за интегриране на предпочитанията за устойчивост на клиента при оценката за пригодност съгласно Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и Съвета относно разпространението на застрахователни продукти (Директивата за разпространение на застрахователни продукти)

На електронната страница на ЕОЗППО е публикувано съобщение във връзка със започнала обществена консултация по проекта на Насоки за интегриране на предпочитанията за устойчивост на клиента при оценката за пригодност съгласно Директивата за разпространение на застрахователни продукти.
Насоките произтичат от Делегиран регламент (ЕС) 2021/1257 на Комисията по отношение на включването на факторите на устойчивост, рисковете за устойчивостта и предпочитанията във връзка с устойчивостта в изискванията към застрахователните дружества и разпространителите на застрахователни продукти във връзка с контрола и управлението на продуктите, и в правилата за етичност и за инвестиционни съвети за основаващите се на застраховане инвестиционни продукти (Делегиран регламент (ЕС) 2021/1257), чиито разпоредби ще се прилагат от 2 август 2022 г., и същите целят:
•    Насърчаване на съгласувано и последователно прилагане на разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2021/1257 от застрахователите и застрахователните посредници в държавите-членки и от националните компетентни органи (НКО);
•    Ограничаване на възможностите за злоупотреба при продажба на застрахователни продукти във връзка с предпочитанията за устойчивост на потребителите;
•    Насърчаване на сходен подход от НКО при осъществяване на надзора на застрахователи и застрахователни посредници.

Проектът на Насоки на ЕОЗППО предоставя насоки относно:
•    Как да помогнем на клиентите да разберат по-добре концепцията за „предпочитания за устойчивост“ и техния избор за инвестиции;
•    Събиране на информация за предпочитанията на клиентите да инвестират в продукти, представляващи устойчива инвестиция;
•    Как да се съчетаят предпочитанията на клиентите с продуктите въз основа на информацията в оповестяванията за продуктите съгласно Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги;
•    Кога да се оценяват предпочитанията за устойчивост (т.е. само след като пригодността на продукта е оценена според знанията и опита на клиента, финансовото състояние и други инвестиционни цели); и
•    Компетенциите, свързани с устойчивите финанси, които се очаква да притежават застрахователните посредници и застрахователите, които предоставят съвети във връзка с основаващ се на застраховане инвестиционен продукт.

Заинтересованите страни се приканват да предоставят обратна връзка по документа за консултация, като отговорят на въпросите чрез попълване на онлайн анкета до 13 май 2022 г.
Анкетата е на електронната страница на ЕОЗППО на адрес:
https://eiopa.europa.eu/media/news/eiopa-consults-draft-guidelines-integrating-customer-sustainability-preferences

В допълнение към тази консултация, ЕОЗППО ще проведе и публично изслушване със заинтересованите страни на 6 май 2022 г., което е отворено за регистрация до 30 април 2022 г.

Катедра „Финанси и кредит“ към Стопанска академия „Д. А. Ценов“ гр. Свищов с признание към г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор

По случай 70 години от основаването на най-старата българска финансова катедра, катедра “Финанси и кредит” към Стопанска академия “Димитър А. Ценов”, гр. Свищов, ръководителят на катедрата, проф. д-р Стоян Проданов връчи специални плакети на г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор, и на г-н Владимир Савов заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

Г-н Атанасов поздрави ръководството на катедрата по повод 70-годишния юбилей, като отправи силни послания за бъдещи успехи и просперитет. 
Бойко Атанасов
Бойко Атанасов

Бойко Атанасов Владимир Савов

„Бих искал да пожелая на Вас и целия академичен състав да продължите да създавате традиции в образованието. Това е една от най-висшите мисии, благодарение на която за учащите се отваря врата както към тях самите, така и към другите в интелектуален и в духовен аспект в процеса на изграждането им като пълноценни хора и личности.  Образованието не е само обучение, образованието е нагласата, отношението към света. То се придобива чрез усвояване на знание и ценности, с чиято помощ интерпретираме света.“
По повод годишнината, Комисията за финансов надзор, съвместно със Стопанска академия “Димитър А. Ценов”, проведе онлайн лекция, посветена на темата за безопасни инвестиции под надслов „Сигурност на инвестициите в дигиталния свят“.

Зам.-председателят на КФН с участие в „Accelerate Green” – Политики и практики за стимулиране на зелени инвестиции в икономиката и бизнеса

Мария Филипова – зам. – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) взе участие в „Accelerate Green” – Политики и практики за стимулиране на зелени инвестиции в икономиката и бизнеса. Събитието откри Асен Василев – вицепремиер и министър на финансите. Борислав Сандов – вицепремиер и министър на околната среда и водите и Лиляна Павлова – вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, световни анализатори и водещи европейски финансисти,  запознаха участниците с най-важните теми от сферата на устойчивите финанси, както и бе споделен опита на държавата, бизнеса и неправителствения сектор за зеленото финансиране.Мария Филипова 1
Г-жа Филипова, като панелист в темата „Държавни политики за стимулиране на зелени инвестиции“, благодари за възможността да вземе участие във форума и изрази подкрепата на КФН за Зелената сделка и за постигането на целите й за модерна, ефективна, конкурентноспособна и устойчива икономика. „Съществуващите предизвикателства в областта на климата и околната среда могат и трябва да бъдат превърнати в нови възможности за развитие. Всеки един участник на капиталовия пазар, независимо от неговата роля, може да съдейства за постигане на развитие, целящо опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси. Комисията за финансов надзор ще подпомогне този процес като осъществява надзор, осигуряващ прозрачност и гаранции за екологична, социална и устойчива стойност на инвестиционните проекти“, заяви тя и подчерта, че Комисията полага целенасочени усилия, за да се гарантира, че инвеститорите разполагат с възможност за коректна оценка на устойчивостта на инвестициите.
Комисията за финансов надзор отрежда ключово значение на Стратегията за устойчиво финансиране за генериране на частно финансиране, за справяне с климатичните цели и екологичните предизвикателства и насърчава инвестиционната общност към отговорно и активно участие в този дългосрочен процес, чието начало вече е поставено.
„Необходимо е да бъдат създадени и предложени инвестиционни продукти, които са насочени към постигане на целите за устойчиво развитие. На инвеститорите следва да бъде предоставена възможност да инвестират в емитенти, прилагащи устойчиви бизнес стратегии“, коментира още Мария Филипова.Мария Филипова 4
КФН ще продължи и през 2022 г. да осъществява активна двупосочна комуникация и подкрепа на участниците на финансовите пазари в този процес, Комисията се ангажира да оповестява новите моменти в регулаторната рамка, да провежда информационни кампании и да разяснява прилагането на действащите регламенти за таксономията, както и да популяризира зелените инвестиции, които са бъдещето на развитието на зелената икономика в България.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. в КФН са получени 72 (седемдесет и две) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
През периода са постъпили 3 (три) уведомления за оттегляне на намерението на застрахователни дружества да извършват трансгранична дейност на територията на България. През периода не са постъпвали уведомления за намерение на застрахователи  със седалище в ЕС да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване.
Към края на март 2022 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, намалява до 417 (четиристотин и седемнадесет) дружества.
През март 2022 г. в КФН са получени 40 (четиридесет) уведомления относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През същия период са получени 24 (двадесет и четири) уведомления относно преустановяване извършването на дейност по застрахователно посредничество в България при условията на свободата на предоставяне на услуги.  Поради това, към края на март 2022 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, нараства на 2 086 (две хиляди осемдесет и шест).През март 2022 г. КФН е изпратила уведомления до националните компетентни органи на Кипър и Ирландия относно оттеглянето на намерението на един местен застраховател да извършва дейност на тяхна територия при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на март 2022 г. общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 17 (седемнадесет).
За периода КФН е изпратила уведомления до националните компетентни органи на държавите членки на ЕС, както и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, относно намерението на един застрахователен брокер да извършва дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги на тяхна територия. В допълнение, КФН е изпратила уведомление до националния компетентен орган на Полша относно намерението на един застрахователен брокер да разшири обхвата на извършваната от него дейност чрез установяването на клон на територията на Полша. В края на периода общият брой на застрахователни посредници със седалище в България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги или при правото на установяване, нараства на 56 (петдесет и шест) посредника. 
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Изказване на г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор, в тримесечния бюлетин на Асоциация на банките в България

Комисията за финансов надзор – с ангажимент за устойчивост на резултатите във време на дигитализация, зелени инвестиции и регулаторни промени
Бойко Атанасов
В контекста на пост-ковид пандемия, глобалната дигитализация, европейската зелена сделка, започналите военни действия в Украйна и на прага на Еврозоната, Комисията за финансов надзор продължава да работи за устойчива стабилност на застрахователния пазар в България, за въвеждане на иновации в регулацията на капиталовия пазар, както и за абсолютна стриктност и пълна прозрачност на действията и процесите на пенсионноосигурителния пазар.
Тенденцията за развитие на капиталовия пазар е в посока дигитализация и създаване на условия за повече участници и намалена административна тежест. Положителната взаимосвързаност между иновациите и финансовите технологии вече промени облика на стандартното потребителско поведение и мислене, като този процес доведе до нови възможности за реализиране на оптимизирани бизнес модели. Същевременно, ние, участниците във финансовия сектор, имаме за задача да анализираме и прогнозираме потенциалните рискове. Именно в тази насока, КФН съсредоточава дейността си върху баланса между насърчаване на иновациите от страна на дружествата с инвестиционна цел и защитата на потребителите от негативните аспекти, които новото онлайн пространството предполага.
С оглед на постигане на резултати спрямо заложената стратегия за развитие, Комисията за финансов надзор премина през конкретни стъпки като развитие на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги и инвеститорите, подобряване на комуникационния процес чрез провеждане на регулярни срещи с ФинТех компаниите за обсъждане на минимални рискове и максимални ползи от технологиите, насърчаване развитието на стартиращите компании чрез активиране на възможностите на създадения Иновативен Хъб, както и адаптиране на новата регулаторна рамка за колективно финансиране. Заедно с участниците в небанковия финансов сектор създаваме устойчива и благоприятна за иновации бизнес среда, с акцент върху необходимостта от партньорство между националния регулатор и бизнеса.
Динамиката в развитието на технологиите, цифровизацията и дигитализацията имат ключова роля за промяната на нагласите на потребителите и на очакванията им за растеж. Ролята на КФН е да провокира постигане на синхрон между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда, като крайната цел е намаляване на административната тежест. Част от конкретните резултати са функциониращия Иновативен Хъб, осигуряващ единна контактна точка с ФинТех дружествата и променените регламенти за достъпност до капиталовите пазари на малки и средни предприятия. В процес на създаване са мобилното приложение на КФН, изграждането на единна информационна система за подаване и получаване на информация от подназорните лица в електронен стандартизиран формат.
Интересен момент в актуалната ситуация е, че в рамките на интегриране на иновации за намаляване на административната тежест, Европейската комисия представи Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска единна точка за достъп (European single access point – ESAP). Нейната цел е да осигури централизиран достъп на обществеността до цялата необходима информация от значение за финансовите услуги. Единната европейска точка за достъп ще даде на инвеститорите възможност за лесен, бърз и съпоставим достъп до данни за европейските дружества, като по този начин се улеснява и достъпа до финансиране на европейските дружества. ESAP се очаква да допринесе за по-нататъшното интегриране на финансовите услуги и капиталовите пазари в единния пазар на ЕС и за насърчаване на развитието на по-малки национални капиталови пазари и икономики, като предоставя по-голяма видимост за тях.  Комисията за финансов надзор, в синхрон с Европейската комисия, въвежда мерки по прилагането на новите регламенти и създава условия за осъществяването на визията за Единна европейска точка за достъп.
Със сигурност една от изключително смислените и в посока кауза теми е тази за  „Зелената сделка“. Екологията, социалната отговорност и прозрачното управление са вече част от мирогледа и начина на мислене на институциите и регулаторите в Европа. В съответствие с целите на Европейския съюз, Комисията за финансов надзор в България подкрепя чрез конкретни действия насочването на национални и европейски източници за финансиране на устойчива икономика, планирането на инструменти  за възстановяване на бизнеса след кризи, както и балансираното регионално развитие на държавата. Вярвам, а и виждам конкретните резултати, че българският регулатор в небанковия сектор стратегически подрежда действията си в подкрепа на постигане на целите на „Зелената сделка“. В този ред на мисли, всички ние, като общество имаме за задача да насочваме вниманието си към възобновяема енергия, енергийна ефективност, зелени сгради, чист транспорт, продукти, създадени от кръговата икономика. След приемане на Европейската зелена сделка, фокусът на КФН ще е насочен към финансовите рискове за институциите и финансовата система, както и върху риска за устойчивостта (ESG risks).
Когато говорим за постигане на устойчиви цели, примерите винаги са важни. Зелените облигации са подходящ финансов инструмент за мащабни проекти за устойчивост, чрез даване на достъп до стабилен инструмент за финансиране на зелени проекти, съобразени с таксономията на ЕС. От друга страна, инвеститорите в подобни облигации ще могат по-лесно да оценят и сравнят устойчивостта на инвестициите си, което ще намали рисковете и засили доверието им в пазара. Новият доброволен стандарт EUGBS ще бъде отворен за всички емитенти от ЕС и извън ЕС, включително корпорации, финансови институции и емитенти на обезпечени облигации и обезпечени с активи ценни книжа, както и правителства и други публични органи.
В тази връзка, от съществено значение са предизвикателствата пред КФН да осъществява своите надзорни правомощия спрямо участниците на капиталовия пазар в съблюдаване спазването на изискванията, заложени в законодателния пакет за Устойчиви финанси, а именно регламента за оповестяванията, регламента за бенчмарковете, свързани с климата и устойчивите финанси, и регламента за таксономията.
КФН е и основен участник в процеса на създаване на Националния план за въвеждане на еврото в България. Визията на КФН за този ключов за българската икономика процес включва систематизиране на необходимите мерки и действия във връзка с превалутиране на финансовите инструменти. Възнамеряваме да осъществим необходимия мониторинг на очакваните етапи за адаптирането на системите за клиринг и сетълмент за работа с евро.
В контекста на усложнената международна обстановка, породена от войната в Украйна, и наложените от страна на ЕС, САЩ, Канада, Великобритания санкции и ограничения спрямо Руската федерация, Руската централна банка, кредитни институции и компании, както и физически лица, Комисията взе навременни мерки като отправи препоръки и насоки към инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор за повишено внимание и провеждането на засилена политика по управление на риска, преди да се пристъпи към извършване на инвестиции във финансови инструменти, издадени от емитенти, свързани с Руската федерация.
Предизвикателствата, пред които сме изправени, ни провокират да сме бдителни, концентрирани в постигане на заложените цели за повишаване на защитата на потребителите, както и за насърчаване на инвеститорите, на един стабилен, регулиран и прозрачен небанков сектор.
На фона на тази световна трансформация, КФН започва нов стратегически период за 2022 г. – 2024 г. Промяната за регулатора включва дългосрочно планиране, силен експертен екип и решителност за внедряване на иновация в сферата на дигитализацията и регламентите за стимулиране на капиталовия пазар. Всичко това ще бъде съпътствано от конструктивен диалог с всички заинтересовани участници в регулираните от КФН процеси. Важна част за развитието на българския капиталов, застрахователен и осигурителен пазар е активната и ефективна комуникация с бизнеса  в посока развитие на концепции и устойчиви стратегии. Целта ни е да сме предвидими в действията си и да проявяваме обективност при взимането на решения, от които зависи развитието на България.

Утвърдени са нови образци на документи за признаване на правоспособност на отговорен актюер

Във връзка с извършените изменения в Наредба № 31 от 02.08.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит и за признаване на правоспособност на отговорен актюер, за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, за формата на актюерската заверка, формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките по Кодекса за застраховането, които отговорният актюер заверява, както и за формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по Кодекса за социално осигуряване, обнародвани в ДВ, бр. 23 от 22.03.2022 г., Комисията за финансов прие решение № 272 от 12.04.2022 г., с което утвърди нови образци на документи, свързани с признаването на правоспособност на отговорен актюер. Образците на:
  1. заявление за допускане до изпит за признаване на правоспособност на отговорен актюер;
  2. заявление за признаване на правоспособност на отговорен актюер след успешно полагане на изпит, организиран от КФН;
  3. заявление за признаване на правоспособност на отговорен актюер, положил успешно изпит пред професионална организация на актюерите; и
  4. заявление за признаване на правоспособност на отговорен актюер, придобита извън Република България
са публикувани в раздел „Административни документи“, рубрика „Форми и образци“

Данни за максималния размер на техническата лихва


На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви април 2022 г. до 30-ти юни 2022 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователен пазар”, „Статистика”, „Животозастраховане“.

Председателят на КФН, Бойко Атанасов, представи Стратегията за развитие на регулатора за 2022 г. – 2024 г. по време на участие в кръгла маса „Стратегически мениджмънт и регулиране на бизнес процесите в държавата“

Г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор, представи част от постигнатите резултати от КФН за периода 2019 г. – 2022 г., както и важни акценти от приетата Стратегия за развитие на КФН за периода 2022 г. – 2024 г. Представянето днес беше в рамките на кръгла маса на тема „Стратегически мениджмънт и регулиране на бизнес процесите в държавата“, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него.

Периодът 2019 г. – 2022 г. от една страна е времевата рамка на Стратегията на КФН за посочения период, а от друга, именно този период съвпада и с избора на Бойко Атанасов за поста председател на Комисията.
„За тригодишния период успяхме да осигурим устойчива стабилност на застрахователния пазар, въведохме иновации в регламентите на капиталовия пазар и засилихме до степен на изключителна стриктност и пълна прозрачност пенсионноосигурителния пазар. Всичко това се случи в синхрон с развитието на организацията – дигитализация, оптимизирани процеси и същевременно усъвършенстване на екипа от специалисти на високо ниво на КФН. Работихме с видимост към обществото за всяка една иновация или санкция, която сме извършили.“
Бойко Атанасов Кръгла маса ВУЗФ 2
Г-н Атанасов представи накратко и приетата нова Стратегия за развитие на КФН за периода 2022 г. – 2024 г. като основен и важен инструмент за постигане на поставените цели и очакваните резултати. „Фактите за постигнатите до момента резултати, изложени в отчета за предходния период, представен на официалната страница на КФН показват, че Стратегията на КФН е добре формулирана и се изпълняват основните приоритети и заложените подцели. Стратегията на КФН за предстоящия период е в посока на няколко основни приоритета, като поставените крайни цели са намаляване на административната тежест, гъвкавост и адаптивност към бизнес средата и оптимизиране на процесите чрез дигитализация.“

По време на обсъжданията на кръглата маса г-н Атанасов обяви и предстоящото представяне на новия институционален сайт на КФН и на мобилното приложение на Комисията, чиято цел е улесняване на потребителите в процеса на получаване на информация за регулациите в небанковия финансов сектор. Бойко Атанасов описа и функциите на Иновативния център, осигуряващ единна контактна точка с ФинТех дружествата. Ясно беше подчертано, че в процес е и работата по създаването на единна информационна система за подаване и получаване на информация от поднадзорните лица в електронен стандартизиран формат.

„Ние сме в ролята на рефер, а не на играч. В детайл – имаме за цел да създадем условия за равнопоставеност в критериите за достъп до капиталовите пазари и възможности за лоялна конкуренция между участниците. Когато даваме доверие и отношение, получаваме доверие и отношение. Това трябва да е основният принцип на функциониране не само на Комисията, а и на всяка друга държавна организация. Основният стил на управление трябва да е авторитетен, а не авторитарен“, заяви още г-н Бойко Атанасов.
Бойко Атанасов Кръгла маса ВУЗФ 3
Представянето завърши с акцент върху регулаторните функции на КФН и произтичащите от тези процеси ползи за потребителите на финансови услуги, чрез осигуряване на стабилни и сигурни финансови пазари.
По време на събитието, панелистите – водещи представители на държавните институции и регулаторни органи, експерти, представители на академичните и научните среди, в лицето на Фискалния съвет, Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, Българската банка за развитие, Уникредит Булбанк, Българския форум на бизнес лидерите, ВУЗФ, Българската Народна Банка, Българската Фондова Борса и КФН, дискутираха взаимодействието между бизнеса и държавата, стратегическите ѝ направления и приоритети, държавния бюджет като инструменти при провеждането на тази политика, както и докъде следва да се разпростира регулаторната функция на държавата.
Кръгла маса ВУЗФ - Бойко Атанасов

Комисията за финансов надзор информира инвестиционните посредници, че на интернет сайта на КФН могат да бъдат намерени отчетни форми на български език и приетите до момента регламенти във връзка с новия пруденциален надзор


В раздел „Отчетни форми“ относно „Пруденциални изисквания за инвестиционните посредници различни от тези по чл. 1, параграф 2 и 5 от Регламент (ЕС) 2019/2033“ са публикувани преведените на български език образци на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284 на Комисията от 10 декември 2021 година за определяне на технически стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за докладване за целите на надзора и оповестяването на информация от страна на инвестиционните посредници (Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284). За улеснение на инвестиционните посредници в Приложение I от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284 са добавени образци от C 18.00 до C 24.00, C 34.02 и С 25.00 от приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 на Комисията от 17 декември 2020 година за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014, които следва да се попълват в съответствие с указанията в част 2 от Приложение II към посочения регламент за изпълнение.
Приложение VI обхваща единствено оповестяванията по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/2033, всички останали оповестявани съгласно Регламент (ЕС) 2019/2033 следва да се извършват в свободен текст при спазване на шеста част от Регламент (ЕС) 2019/2033.
 
В раздел „Регламенти“ относно „Пруденциални изисквания за инвестиционните посредници различни от тези по чл. 1, параграф 2 и 5 от Регламент (ЕС) 2019/2033“са публикувани следните регламенти:

► Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284 на Комисията от 10 декември 2021 година за определяне на технически стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за докладване за целите на надзора и оповестяването на информация от страна на инвестиционните посредници;
► Делегиран регламент (ЕС) 2021/2155 на Комисията от 13 август 2021 година за допълнение на Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на класовете инструменти, които отразяват адекватно кредитното качество на инвестиционния посредник като действащо предприятие, и възможните алтернативни мерки, които са подходящи, за да бъдат използвани за целите на променливите възнаграждения;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/26 на Комисията от 24 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се уточнява понятието „обособени сметки“, за да се гарантира защитата на паричните средства на клиентите в случай на несъстоятелност на инвестиционен посредник;
► Делегиран регламент (ЕС) 2021/2153 на Комисията от 6 август 2021 година за допълнение на директива (ЕС) 2019/2034 на европейския парламент и на съвета чрез регулаторни технически стандарти за доуточняване на критериите, въз основа на които изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 да се прилагат спрямо някои инвестиционни посредници;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/76 на Комисията от 22 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се определя коригирането на коефициента на фактора К „дневен поток на трансакциите“ (K-DTF);
► Делегиран регламент (ЕС) 2021/2154 на Комисията от 13 август 2021 година за допълване на Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за установяване на подходящи критерии за определяне на категориите служители, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на инвестиционния посредник или на управляваните от него активи;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/25 на Комисията от 22 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се уточняват методите за измерване на К-факторите, посочени в член 15 от същия регламент;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/244 на Комисията  от 24 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти, с които се определя размерът на общия маржин за изчислението на К-фактора „предоставен клирингов маржин“ (K-CMG).
 
Вашите въпроси по прилагането на новия пруденциален надзор може да изпращате на delovodstvo@fsc.bg.

Владимир Савов – заместник-председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ участва в международната конференция Fintech Summit 2022


Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Владимир Савов взе участие в тазгодишното издание на конференцията FinTech Summit 2022. 
В откриващото му изказване на панела „Дигитални иновации във финансовия сектор“,     г-н Савов обърна внимание на ползите и рисковете свързани с финансовата дигитализация, както и предизвикателствата пред регулаторите в променящата се бизнес среда. Той наблегна на това, че „КФН като регулатор и надзорен орган на финансовите пазари следи развитието на пазара и взема необходимите мерки за насърчаване на иновациите, но и за гарантиране на правна сигурност и защита на потребителите, както и за въвеждане в българската регулаторна среда на европейските правила и практики, свързани с финансовите иновации.“
Г-н Савов представи посоките на въздействие, свързани с цифровите технологии,  а именно  „европейските регулатори предстои да разработят правила, които да балансират системата, но не и да ограничават цифровата трансформация като в същото време създават условия за устойчив растеж на бизнеса и по-добра защита на потребителите“.
Владимир Савов Fintech Summit
Владимир Савов каза още, че „КФН ще продължи да работи активно по изготвянето на конкретни предложения на европейско ниво по отношение на приложимо законодателство, насочени към установяване на единна методология и политика за наблюдение и насърчаване на финансовите иновации в бъдеще“, както и че „Комисията ще се придържа към своите водещи приоритети за наблюдение и развитие на финансови иновации, които имат за цел да задоволят възникващите нужди на потребителите от нови финансови инструменти, нови и по-модерни начини за закупуване и продажба на финансови услуги и продукти.
За пета поредна година "Капитал" събра общността на финансовите технологии на традиционната си конференция FinTech Summit, където водещи предприемачи, експерти и представители на компании от страната и чужбина дискутираха бъдещето на финансовите услуги и възможностите на всички заинтересовани страни на този пазар.