Актуалните статистически данни за четвъртото тримесечие на 2023 г. са публикувани на www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”.
Промяна в ръководния екип на Комисията за финансов надзор
На основание чл. 10, ал. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор, г-н Петър Джелепов – член на комисията, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, е определен за заместник, който да изпълнява правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2024 г.
Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели към 31.03.2024 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.03.2024 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2024 г. е 5 024 480 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 0,47 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,49 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,77 на сто и 6,54 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 31.03.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 23 964 743 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 4,51 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 4,72 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 3,66 на сто и 2,50 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 2,11 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.03.2024 г. са 21 178, от които 3 013 пенсионери и 18 165 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 916 хил. лв. за пенсии, 24 084 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 103 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към 31.03.2024 г. е 231 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 448 лв.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.
Покана от ЕОЦКП за предоставяне на коментари
Във връзка с преразглеждането на Директивата за допустимите активи (UCITS EAD) Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) отправя покана до всички заинтересовани лица за предоставяне на коментари по конкретни въпроси. Процесът по събиране на коментари ще продължи до 7 август 2024 г. Повече подробности за въпросите могат да се открият на следния адрес: https://www.esma.europa.eu/press-news/consultations/call-evidence-review-ucits-eligible-assets-directive
Комисията за финансов надзор с участие в Кариерния форум на Юридическия факултет на СУ
На 20 май, по покана на Кариерния център на Юридическия факултет (ЮФ) на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и на Факултетния студентски съвет, Комисията за финансов надзор (КФН) взе участие в специално организирания кариерен форум за студентите от факултета. Събитието дава възможност за най-активните млади хора, избрали юридическата професия, да се свържат с експерти, да проучат пътищата си за кариерно развитие и да получат видимост към атрактивни работни места.
Форумът, на който присъстваха студенти предимно от горните курсове, бе официално открит от проф. д-р Даниел Вълчев – декан на ЮФ и от проф. д-р Мартин Белов – заместник-декан по международни отношения, дигитализация и виртуална среда, като им пожелаха събитието да бъде основа за тяхната мотивация и успешна реализация на пазара на труда.
Председателят на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов, представи визията за участието на КФН в Кариерния форум на СУ, като сподели че: „Вярвам, че дипломата магистър по право, именно от Юридически факултет на Софийския университет дава изключителни възможности за развитие. Комисията за финансов надзор е една от възможните пътеки за професионално развитие в сферата на правото като най-важният фактор за дипломираните юристи е интерес към сектора на финансите, желание за работа в среда на регулации и кауза за подобряване на нормативната база в България. Бих искал да подчертая, че реализацията на днешния ден е благодарение на партньорството ни със СУ „Св. Климент Охридски“ и ние като институция високо оценяваме стандартите, които образованието в този формат, поставя пред бъдещите юристи, адвокати, съдии, нотариуси.“
По време на събитието, бяха представени летни стажантски програми, позиции за трудова заетост, събития, обучения и семинари. КФН презентира на аудиторията ежегодната си стажантска програма за студенти, чиято цел е придобиване на практически опит, нови професионални умения и запознаване с мисията и целите на регулатора в работата му за поддържане на стабилност и прозрачност на небанковата система в България.
* На снимките: г-жа Лидия Вълчовска, директор на дирекция “Правна” и г-н Милен Милев, начланик на отдел “Нормативна дейност и методология”, дирекция “Правна”
30 май 2024 г. е краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за първо тримесечие на 2024 г.
Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за първо тримесечие на 2024 г. и доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за първо тримесечие на 2024 г.
Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100о1, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива на КФН и обществеността публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о1, ал. 7 от ЗППЦК изискванията на чл. 100 о1, ал. 1 – 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.
Крайният срок за разкриване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за първо тримесечие на 2024 г. чрез предоставянето ѝ на КФН и на обществеността изтича на 30.05.2024 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез ѝ предоставянето на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез Единната информационна система (ЕИС) и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.
Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигации е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100ж., ал. 3 от ЗППЦК довереникът на облигационерите е длъжен в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период.
Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за първо тримесечие на 2023 г. изтича на 30.05.2024 г.
ESG рейтинг за българските публични компании
Г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на Комисията за финансов надзор (КФН), участва във втората за годината среща, част от инициативата GreenTalks, организирана от Центъра за устойчиви финанси и енергетика (Green Finance & Energy Center). На събитието присъстваха представители на големите публични компании, които се търгуват на Българската фондова борса, като основен акцент бяха ESG възможностите и предизвикателствата пред бизнеса.
Доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на Българската фондова борса и председател на Центъра за устойчиви финанси и енергетика, откри срещата, на която се обяви новината за създаването на ESG рейтинг за публичните компании в България, който ще бъде основа за стартирането на ESG индекс. Посочена бе възможността публичните дружества да получат ESG рейтинг от LSEG Data & Analytics (LSEG D&A), част от Групата на Лондонската фондова борса (London Stock Exchange Group). LSEG D&A управлява и предоставя данни за устойчивото представяне на българските публични компании. Данните са във вид на рейтинги и служат за подборa на компаниите, които могат да попаднат в бъдещия индекс на дружествата на БФБ с най-устойчиво представяне – ESG BG.
Присъждането на рейтинг от LSEG Data & Analytics е напълно безплатно за българските публични дружества.
С оглед максимална лекота и автоматизация на разкриването на ESG данни и получаване на ESG рейтинг, българските публични дружества имат възможност сами да предоставят нужната информация, като я попълнят директно в платформата на LSEG Data & Analytics. Важно условие за получаване на нужната оценка е дружествата да разкриват структурирана ESG информация на английски език (в това число годишен финансов отчет, доклад за дейността, нефинансова декларация, устав на дружеството, ключови политики и др.).
Изрично бе отбелязано, че дружествата с най-висок ESG рейтинг ще бъдат част от новия индекс.
Г-жа Мария Филипова представи нормативната база, международните практики, насоки и стандарти по отношение на екологичните, социални и управленски въпроси, рискове и възможности по пътя за устойчиво развитие и установяването на добри корпоративни практики от борсово търгуваните компании на капиталовия пазар. Г-жа Филипова обърна внимание на разликата между ESG стандартите и понятието за устойчивост, като подчерта, че компаниите трябва да се стремят да управляват по най-добрия начин ESG рисковете и възможностите, но и да бъдат устойчиви организации, които оказват положително влияние върху обществото и намаляват своя отпечатък върху околната среда.
На следващо място, тя постави акцент върху двигателите за установяване на добри корпоративни практики и управление в Република България. Сред тях са Министерството на финансите, Българската фондова борса, Националната комисия по корпоративно управление, Центърът за устойчиви финанси и енергетика, като очерта както техните инициативи в посока на намаляването на екологичния и социален отпечатък на публичните компании, така и ползотворното сътрудничество с Комисията за финансов надзор за постигането на тази цел.
Като основен международен критерий за добро корпоративно управление и един от ключовите стандарти за стабилни финансови системи, г-жа Мария Филипова посочи Принципите за корпоративно управление на Г-20/ОИСР, като представи и измененията от 2023 г. на този международен стандарт. Г-жа Филипова отбеляза, че прегледът на Принципите е имал две основни цели: да подкрепи националните усилия за подобряване на условията за достъп на дружествата до финансиране от капиталовите пазари и да насърчи политиките за корпоративно управление, които подпомагат устойчивостта на дружествата, а това от своя страна допринася за устойчивостта на икономиката като цяло. Основна промяна в Принципите е новата глава „Устойчивост и жизнеспособност“, която отразява нарастващите предизвикателства, пред които са изправени компаниите при управлението на свързаните с климата и други рискове и възможности за устойчивост. Инвеститорите все повече разширяват фокуса си върху финансовите резултати на дружествата, за да включат финансовите рискове и възможности, породени от по-широки икономически, екологични и обществени предизвикателства, както и устойчивостта на дружествата към тези рискове и тяхното управление. Създаването на една стабилна рамка за корпоративно управление по отношение на въпросите на устойчивото развитие може да помогне на дружествата да разпознаят и да отговорят на интересите на акционерите и различните заинтересовани страни, както и да допринесат за собствения си дългосрочен успех. Добре разработените политики за корпоративно управление подкрепят устойчивостта на компаниите и могат да помогнат на компаниите да разпознаят и да отговорят на интересите на акционерите и всички различни заинтересовани страни, както и да допринесат за собствения си дългосрочен успех. Това довежда до най-голямата промяна на Принципите, и по-специално на включването на нова глава за устойчивостта.
Г-жа Мария Филипова изрази убедеността си, че с общи усилия и в сътрудничество между институциите ще продължат да бъдат постигани най-добрите резултати в посока реализирането на общата цел по присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като това включва прилагане на Принципите на Г-20/ОИСР и поддържане на добро корпоративно управление, целящо и устойчиво развитие.
Информация относно сключване на задължителна медицинска застраховка на чужденците
Информационен документ относно сключването на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната, считано от 31 март 2024 г., във връзка с присъединяването на страната към Шенгенското пространство и премахването на проверките на вътрешните въздушни и морски граници на Република България
Съгласно Решение (EС) 2024/210 на Съвета от 30 декември 2023 г. относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния, считано от 31 март 2024 г., Република България е част от Шенгенското пространство, като първоначално се премахват проверките на лица на вътрешните въздушни и морски граници.
В контекста на присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, следват промени в режима на сключването на задължителни застраховки за чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през нея.
Съгласно чл. 83, ал. 5 от Закона за здравето (ЗЗ) чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са задължени да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно ал. 6 на чл. 83 от ЗЗ в случаите, при които задължителната застраховка по ал. 5 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет – Наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната (Наредбата).
В чл. 2, ал. 1 от Наредбата е уредено, че при влизане или транзитно преминаване през територията на Република България чужденците по чл. 1 са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или медицинска застраховка, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в нормативен акт или правен акт на Европейския съюз.
По силата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, в случай че при влизане в страната чужденците нямат сключена здравна осигуровка или медицинска застраховка, те са длъжни да сключат валидна за територията на страната и за времето на пребиваването им медицинска застраховка, която отговаря на изискванията на наредбата, а именно – застраховка с териториален обхват на територията на Република България.
В Приложения „А“ и „Б“ към Решение (EС) 2024/210 на Съвета от 30 декември 2023 г. (Решението) се съдържа списък на разпоредбите в достиженията на правото от Шенген по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г., които са приложими за България и Румъния помежду им и в отношенията им с държавите членки, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, както и с асоциираните към Шенгенското пространство държави – Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария. Един от изброените актове, който считано от 31 март 2024 г. е директно приложим в цялост от България, е Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс).
Съгласно чл. 15 от Визовия кодекс кандидатът, когато кандидатства за единна (Шенгенска) еднократна или двукратна виза, при подаване на заявлението представя доказателство за застраховка, която покрива планираното(ите) посещение(я).
В случай че се кандидатства за многократна виза, кандидатът представя доказателство за медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която покрива периода на първия планиран престой. Съответното консулство, което приема заявлението за виза и приложените документи, е отговорно да провери дали представената застраховка е в съответствие с разпоредбите на Визовия кодекс.
Застраховката трябва да бъде сключена със застрахователна компания, извършваща дейност в държавата на пребиваване на кандидата или в държава членка, но ако това не е възможно, тя може да бъде сключена и на друго място.
На основание чл. 15, пар. 3 от Визовия кодекс застраховката трябва да бъде валидна за цялата територия на държавите членки, които са част от Шенгенското пространство, и да покрива целия период на планиран престой на кандидата в рамките на срока на валидност на визата. Следователно, застраховката следва да покрива само действителния период на престой, а не срока на валидност на визата. Минималният размер на покритие на застраховката е 30 000 EUR.
Преди да бъде взето окончателното решение по заявлението, консулството трябва да провери дали медицинската застраховка за пътуване в чужбина, представена от кандидата, е подходяща. Медицинската застраховка за пътуване в чужбина е подходяща, ако покрива неговия планиран престой в случай на заявление за издаване на еднократна или многократна виза или покрива първия му планиран престой – в случай на заявление за издаване на многократна виза. Ако представената застраховка не е подходяща, това не следва да води автоматично до отказ по заявлението за издаване на виза, а на кандидата следва да бъде позволено да представи доказателство за такава, преди да бъде взето окончателно решение по заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, какъвто е Визовият кодекс, се прилага регламентът.
Във връзка с гореизложеното, всички консулски служби на Република България са длъжни да спазват изискванията на Визовия кодекс на ЕС, като не следва да приемат застраховка, ако в нея не фигурира териториалният обхват на държавите членки – тези от Шенгенското пространство. По повод на това обстоятелство, ако застрахователната компания и застрахованото лице решат да договарят нещо различно, което не е в съответствие с изискванията на Визовия кодекс и шенгенските правила, това впоследствие може да окаже негативно въздействие както за заявителя за виза, така и за съответното застрахователно дружество.
Единственото изключение е предвидено в чл. 15, пар. 3 от Визовия кодекс за случаите, в които се издава виза с ограничена териториална валидност, обхващаща територията на повече от една държава членка, застраховката трябва да е валидна най- малко на територията на съответните държави членки. В чл. 2, т. 4 от Визовия кодекс е дадена дефиниция на понятието „виза с ограничена териториална валидност“, която представлява „виза, валидна за територията на една или няколко държави-членки, но не за всички държави-членки“.
Настоящият информационен документ има за цел да повиши осведомеността на всички заинтересовани лица относно сключването на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната. Информационният документ е оповестен от Комисията за финансов надзор, отразява състоянието на приложимото законодателството към 31.03.2024 г. и официална информация, предоставена от Министерството на външните работи на Република България.
Европейските надзорни органи с подготвителен „dry run“ за съответствие с Регламента за цифрова оперативна устойчивост (DORA)
Европейските надзорни органи (ЕНО) – Европейския банков орган (EBA), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), обявиха цялостен набор от тестови упражнения – „dry run“, които са предвидени за втората половина на 2024 г. Тази инициатива има за цел да подготви финансовите субекти за пълното прилагане на Регламента за цифрова оперативна устойчивост (Digital Operational Resilience Act – DORA), който ще влезе в сила от 17 януари 2025 г.
Съгласно новия Регламент всички участници на финансовия сектор в ЕС ще бъдат задължени да поддържат подробен регистър на своите доставчици на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) – услуги от трети страни. Този регистър трябва да бъде изчерпателен и да обхваща всички договорни споразумения на юридическо, подконсолидирано и консолидирано ниво, както е посочено в член 28, параграф 3 от Регламента.
Предстоящото тестване ще се проведе доброволно и има за цел да подпомогне институциите за тяхната подготовка, като предоставя възможност за прецизиране на техните регистри с информация. Според EНО тази подготвителна фаза ще служи за множество цели:
- Мониторинг и управление на ИКТ рисковете: финансовите субекти ще използват регистрите, за да наблюдават по-ефективно своите ИКТ рискове от трети страни;
- Надзорна дейност: компетентните органи на ЕС ще използват информацията, за да подобрят своя надзор върху ИКТ и управлението на риска от трети страни във финансовите институции;
- Надзор на критични трети страни доставчици: ЕНО ще използват данните, за да идентифицират и определят доставчици на критични ИКТ услуги от трети страни (CTPP), като ги подлагат на по-високо ниво на надзор от ЕС.
До 31 май 2024 г., ЕНО ще разпространят необходимите материали, спецификации и инструменти, което ще позволи на финансовите субекти да подготвят и подават своята информация чрез определените канали.
ЕНО планират да публикуват обобщени доклади за качеството на събраните данни с ценна информация за цялостното тестване и нивата на готовност на финансовите субекти. Те се насърчават да участват активно в това тестово упражнение, за да се съобразят не само с предстоящите регулаторни изисквания, но и да се възползват от подкрепата на ЕНО при изграждането и усъвършенстването на своите информационни регистри. Очаква се това тестово упражнение да подпомогне значително институциите и да им осигури плавния преход и съответствие по Регламента за цифрова оперативна устойчивост от 2025 г. нататък.
В случай на необходимост от допълнителни разяснения, моля да изпратите запитване до press@fsc.bg.
Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г.
Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г. Информацията е обобщена на база на годишните отчети за надзорни цели за 2023 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2023 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 1,58 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22 931 134 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто спрямо 31.12.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2023 г. са 20 656, от които 2 632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 751 хил. лв. за пенсии, 69 768 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.