Карина Караиванова, председател на КФН, участва в дискусията по повод представянето на специфичните за България препоръки в рамките на Европейския семестър 2017 г, организирана от Представителството на Европейската комисия на 2 юни 2017 г. Участници в дискусията бяха заместник-председателят на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, Ищван Пал Секели, директор, генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на ЕК, Стефан Улсон, директор, генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на ЕК, Владислав Горанов, министър на финансите, Димитър Радев, управител на БНБ и Зорница Русинова, заместник-министър на труда и социалната политика.

Представяме стенограма на изказването на г-жа Караиванова:
 
Факт е, че по отношение на финансовата стабилност значение има не само банковият сектор, но и други два много големи сектора – застрахователният и пенсионният. Тези препоръки, които виждаме в доклада на Европейската комисия, не са изненада за нас. Това са препоръките, които ние направихме на 3 февруари 2017 г., когато обявихме резултатите от прегледа на балансите и активите на застрахователните и пенсионоосигурителните компании в България и направихме детайлна оценка на тези два сектора. Препоръките на ЕК едно към едно преповтарят идентифицираните проблемни области, констатирани тогава. Така че, в този смисъл ние вече сме стартирали изпълнението им, изискахме от компаниите да изпълнят планове за отстраняване на идентифицираните проблеми било в тяхната дейност или по отношение на капиталови дефицити.
 
Единствено имам коментар по темата с презастрахователните договори. Категоричният извод направен от ЕК за проблем в тази област изпреварва решението на компетентния орган, а именно Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА). При оценката, която оповестихме, беше споменато, че един от независимите проверяващи оценители е направил констатация по отношение на едно застрахователно дружество във връзка с тези презастрахователни договори. Тогава всички участници в управляващия комитет се обединихме и решихме, че това е тема, която касае стандартизирани договори и ще бъде отнесена на вниманието на ЕИОПА, която да се произнесе и да вземе окончателно решение по отношение на тези презастрахователни договори, което да касае всички национални надзорни органи. Към настоящия момент няма такова решение и затова категоричното становище на ЕК за идентифициране на хоризонтален или системен проблем по отношение на договорите за презастраховане според мен е малко преждевременно. Предстои дискусия в рамките на ЕИОПА.
 
 А що се отнася до препоръката за създаване на някакъв вид работна група на европейско ниво, която да създаде и разработи план за подобряване на дейността на Комисията за финансов надзор, бих искала да поясня, че такава необходимост за подобряване на работата на комисията беше идентифицирана в рамките на Националната програма за реформи  2016 г. Ние сами, на национално ниво, заложихме тази необходимост и мярката беше изпълнена в началото на 2017 г. Тя беше изпълнена в рамките на извършената проверка на състоянието на КФН от Международния валутен фонд и Световната банка по време на оценката на финансовата система (в рамките на financial system stability assessment). Правомощията, дейността на КФН беше детайлно оценена от двете институции и за тази оценка беше информиран компетентният орган на европейско ниво – ЕИОПА.
Докладът на Световната банка предстои съвсем скоро да бъде оповестен.
Там детайлно са начертани стъпките, които следва комисията да предприеме, за да засили и подобри дейността си. Има разработен и план и ние твърдо сме решени да предприемем действия, за да изпълним идентифицираните пропуски.
В духа на направените добри препоръки от страна на ЕК за засилване и подобряване на координацията на КФН с европейските структури, смея да кажа, че в рамките на извършената оценка на активите и балансите на застрахователните дружества и на пенсионните такива, ние успяхме да създадем много добра координация и с двата европейски регулатора и имаме твърдото намерение да продължим и оттук нататък да работим съвместно, така че да подобрим дейността си.
 

Изказване на председателя на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова при официалното откриване на Осмото издание на икономическия форум „Шумът на парите”

Уважаеми дами и господа,

За мен е чест да открия този толкова представителен форум. Имаме представители от всички важни отрасли в банковата сфера и небанковия финансов сектор, имаме гости от чужбина и е интересно да чуем и да разберем  каква е ситуацията при тях.
В началото искам да ви запозная с една интересна статистика, тъй като темата днес е „шумът на парите”, и е интересно да погледнем какво е състоянието на богатите европейски страни. Доверието във финансовата система се възвърна и това проличава от данните на Евростат за богатствата и задълженията на Европейския съюз за 2015. През 2015 г. активите са достигнали 33.5 трилиона евро, за нас е интересно как са инвестирани тези трилиони. Най-голям дял имат инвестициите в застрахователни и осигурителни продукти. На второ място са инвестициите в депозити и валута, а на трето място са вложенията в акции и инвестиционни фондове. Общият размер на богатството на европейците е 2 пъти над брутния вътрешен продукт, който се произвежда. Интересно е сравнението със САЩ, където приоритетно хората инвестират парите си отново в застрахователни продукти, пенсионни фондове, взаимни фондове, които от своя страна инвестират в акции на капиталовия пазар. И това със времето дава по-висока доходност. Ако се върнем отново в Европа, най-богатите държави като Холандия и Великобритания отчитат инвестиции приоритетно на населението съответно в пенсионни фондове, застрахователни, осигурителни и гаранционни фондове – почти 60% от всички инвестиции. От тези данни може да се направи извода, че богатите са по-малко консервативни, имат добра финансова култура и се съобразяват с развитието на пазара и търсят нови възможности за инвестиции.

А в България огромна част от богатството на населението е в депозити, които през последните 2 години, вие знаете, дават много ниска доходност. Тук може да помислим за това какви условия може да предложим, за да увеличим финансовата култура на нашето население. А на тези, които считаме, че имат висока финансова култура трябва да помислим как да възстановим тяхното доверие по отношение на капиталовия пазар.

Съвсем накратко, няколко думички за развитието на българския капиталов пазар. Знаете, че положихме огромни усилия през миналата година да насърчим българския капиталов пазар. Виждате, че има позитивни сигнали, има съживяване. Изключително обаче се надявам това съживяване да не е краткосрочно, защото и предходни години, преди десетина години сме виждали, се създадоха силно положителни нагласи с ръст само на един инструмент, които обаче се оказват неустойчиви и целият ентусиазъм се превръща в разочарование. Затова много искам сегашната ситуация да не я пропилеем и добрите очаквания да бъдат реализирани в нещо, което дългосрочно да доведе до развитието на българския капиталов пазар.

След няколко месеца усилен труд за подобряване на състоянието на капиталовия пазар виждаме един проблем, който е много сериозен и който, ако успеем да решим, ще решим всички останали проблеми или поне ще спомогнем за решаването им.

Този проблем на проблемите е ДОВЕРИЕТО. Ако успеем да наложим доверието като определящо емоционалната и мисловната обстановка около българския капиталов пазар, всички останали проблеми ще отпаднат. Или най-малкото ще успеем да открием лесни решения за тяхното отстраняване. Абсолютно съм убедена в това. Това доверие се постига както с големи крачки, така и с малки ежедневни жестове – от всички хора, компании и институции, ангажирани с капиталовия пазар. Доверието на малкия, на средния, на големия акционер, доверието на инвеститорите.  За да възстановим това доверие,  е необходимо всички участници на капиталовия пазар да работят за него. Няма да бъде лесно, това трябва да се случва ежедневно, с малките стъпки, с малките жестове, с малките решения, но трябва да бъде постоянно. Без да се възстанови доверието в българския капиталов пазар една огромна възможност за подобряване на благосъстоянието на българското население, за съжаление няма да бъде използвана.
Аз мога да поема ангажимента, че КФН ще положи максимални усилия за създаването на климат на доверие на небанковия финансов сектор.

С тези думи искам да завърша приветствието си. Сигурна съм, че ще направите една много полезна дискусия по отношение на възможностите за инвестиции в целия банков и небанков финансов сектор.

Желая успех!

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2017 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 31.03.2017 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2017 г. е 4 501 232 души, като нараства спрямо 31.03.2016 г. с 2,12 на сто.

В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.03.2017 г. са акумулирани нетни активи на стойност 11 263 034 хил.лв. В сравнение с края на първото тримесечие на 2016 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 18,12 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първото тримесечие  на 2017 г. възлизат на  41 925 хил.лв. Нетният финансов резултат на дружествата към 31.03.2017 г. е в размер на 14 711 хил.лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2017 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 31.03.2017 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи.

Като основно постижение в работата на комисията се отчита съкратения срок за произнасяне въпреки нарасналия брой преписки. Основният проблем, посочен в годишния отчет, е финансовият недостиг, който не позволява на КФН да поддържа адекватна ИТ инфраструктура и да привлича високоподготвени специалисти.
През 2016 г. националната законодателна рамка е усъвършенствана в посока повишаване доверието и конкурентоспособността на финансовите пазари. Със Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти се установява нова регулаторна рамка за злоупотребата с вътрешна информация. Комисията предложи съществени изменения и допълнения към Кодекса за социално осигуряване, които обаче не бяха приети от Народното събрание в предишния му състав. Все пак бяха одобрени разпоредбите, с които се намалява годишния размер на удръжките от всяка осигурителна вноска, както и се намаляват таксите за управление. КФН прие и редица наредби, подобрявайки нормативната рамка за извършване на дейност в небанковия финансов сектор у нас. Одобрени са правилата, по които застрахователите ще имат достъп до масивите на МВР, с което започна да се оформя реално въвеждането на системата бонус-малус.
Развитието на капиталовия пазар беше основен ангажимент, който Председателят на КФН пое пред Парламента при избирането си през юли 2016 г. В тази насока са отбелязани първите успешни стъпки със създаването на Съвет за развитие на капиталовия пазар, който обединява всички участници на капиталовия пазар и одобри Стратегия за развитие на капиталовия пазар.
През миналата година беше засилен и превантивният контрол, за да може да се гарантира, че участниците на небанковия финансов сегмент отговарят на действащата нормативна уредба за извършване на дейност на пазара. В резултат на тази надзорна дейност значителен ръст отбелязва броят на договорните фондове, които нарастват със 7 фонда и в края на годината те вече са 117.
Освен за развитие на капиталовия пазар, усилията на КФН са насочени и към развитието на другите два финансови сектора – застрахователния и осигурителния.  Най-значимото предизвикателство в областта на регулирането и надзора на тези сектори през 2016 г. беше организирането и провеждането на преглед на балансите на застрахователите, преглед на активите на пенсионните фондове и стрес-тест на застрахователния сектор. Те се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 г. и въпреки че резултатите бяха оповестени в началото на 2017 г., основната дейност се извърши през 2016 г. С действията по провеждането на прегледите и стрес-теста КФН осигури пълна прозрачност и гарантира доверие в резултатите.
Засили се и надзорната дейност през 2016 г. В резултат на това се отчита значителен спад в броя на съставените актове за установяване на административни нарушения по отношение на инвестиционната общност и пенсионно осигурителния пазар.
В пазарния анализ, включен в отчета, се отбелязва и сериозния ръст в активите (12%), които управляват поднадзорните лица, като техният размер достигна близо 22.8 милиарда лева или 26% от БВП. Въпреки разрастването на бизнеса, разходите за надзор, които може да си позволи комисията, намаляват, което е сериозен проблем пред по-широките отговорности на КФН, които изискват привличането на висококвалифицирани експерти и по-квалифицирана експертиза. Отчита се, че в условията на тези финансови ограничения комисията е положила сериозни усилия за подобряване на работата и за повишаване на доверието на потребителите, поднадзорните лица и обществото. През втората половина на годината КФН отчетливо се отвори към обществото, медиите и бизнеса.
Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2016 г., както и резюме, може да намерите на страницата на КФН, в раздел „За Комисията” – „Отчети на КФН”.

Председателят на КФН връчи наградата "Застраховател на годината – Животозастрахованe" и наградата за "Най-динамично развиващо се пенсионноосигурително дружество" през 2016 г.

 

Карина Караиванова, председател на КФН, връчи наградата "Застраховател на годината – Животозастрахованe" и наградата за "Най-динамично развиващо се пенсионноосигурително дружество" в категория "Пенсионноосигурително дружество на годината” на тържествената церемония на 18 май 2017 г., на която се раздадоха „оскарите” в застраховането и осигуряването за 2016 г.

Президентът на ВУЗФ доц.д-р. Григорий Вазов изтъкна, че Карина Караиванова е първият председател на регулатора, който присъства на връчването на престижните награди. Застрахователи, брокери и пенсионноосигурителни дружества бяха отличени в категориите "Застраховател на годината” – по общо и животозастраховане, „Пенсионноосигурително дружество на годината” и „Застрахователен брокер на годината" за 2016-та. Отделни награди се раздадоха и за най-динамично развиващ се застраховател, брокер и пенсионноосигурително дружество.

Специално беше отличена Ралица Агайн, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за цялостен принос към застраховането. Проф. Нено Павлов, председател на Фондация  "Проф. д-р Велеслав Гаврийски" и неин бивш колега като заместник-председател в КФН, връчи наградата на г-жа Агайн за големите й заслуги за развитието на застрахователния сектор в България.

„ Г-жа Агайн има най-голям опит в регулирането на застрахователния пазар в България, защото още през 2005 г. бе избрана за заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, и ръководи управлението 4 години, а от 2014 г. отново Народното събрание й гласува доверие и тя зае същия пост с 6 годишен мандат. Освен това тя има сериозен опит в законодателната дейност в областта на застраховането като народен представител в 39-то НС (2001 г. – 2005 г.), където бе председател на подкомисия по капиталови пазари към Комисията по икономическа политика, заместник-председател на групата за приятелство България – САЩ и член на постоянната делегация в Парламентарната асамблея на НАТО. В момента освен ръководител на застрахователния надзор тя е и преподавател във ВУЗФ и е съавтор на книгите „Корпоративно управление в развитие: България 2002 – 2004” и „Българският Уолстрийт”, каза Нено Павлов, връчвайки наградата.

Ралица Агайн-Гури благодари за високото отличие и специално се обърна с благодарност към асоциациите на застрахователите и брокерите за усилията и помощта, които са оказали през 2016 г. във връзка с прегледа на балансите на застрахователите, както и за съвместната работа по нормативната уредба.

На събитието присъства целия финансов и застрахователен елит на България, представители на научните среди, както и на държавни институции и регулаторни органи.

На заседанието си на 16.05.2017 г. КФН реши:
1. Не издава окончателна забрана за публикуване на коригирано търгово предложение от „Софарма” АД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Елана Трейдинг” АД на акции на „Унифарм” АД от останалите акционери на дружеството.
Обект на настоящото търгово предложение са 1 327 250 броя акции от капитала на „Унифарм” АД, представляващи 22,12 % от капитала на дружеството.
Цена за една акция, предложена от търговия предложител е 4,350 лв.
Същата не е коригирана спрямо предложената в първоначално внесеното предложение в размер от 4,350 лв./акция.
                                                                                                              
2. Не издава окончателна забрана за публикуване на коригирано търгово предложение от „Форт” ООД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Елана трейдинг” АД на акции на „Унипак” АД, гр. Павликени, от останалите акционери на дружеството.
Обекта на търговото предложение са 122 227 бр. акции от капитала на „Унипак” АД, представляващи 5,38% от капитала на дружеството.
Цена за една акция, предложена от търговия предложител е 9,84 лв. (в първоначално представеното търгово предложение е 9,71 лв.).
Средната претеглена пазарна цена на акциите за предходните три месеца (17.12.2016 г. – 16.03.2016 г.) на „БФБ – София” АД е 9,388 лв.
Най-високата цена, заплатена от търговия предложител за последните 6 месеца преди регистрацията на търговото предложение (17.09.2016 г. – 16.03.2017 г.), е 8,35 лв.

3. Вписва последваща емисия акции акции, издадена от „Български фонд за дялово инвестиране” АД, гр. София. Емисията е в размер на 1 275 006 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност един лев всяка, в резултат на увеличаване на капитала на дружеството.
 
4. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение от „Евроинс Иншурънс Груп” АД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Евро-Финанс” АД на акции на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, гр.София, от останалите акционери на дружеството.
 
5. Потвърждава проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия корпоративни облигации, издадени от „Грийнхаус Пропъртис”АД, гр. София. Емисията облигации е в размер на 6 300 000 лева, разпределени в 6 300 броя обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми, свободнопрехвърляеми облигации, с номинална стойност 1 000 лева всяка, с фиксиран годишен лихвен процент в размерна 4,75%, с лихвени плащания на всеки 6 месеца и главница, платима еднократно на датата на падежа. Емисията е със срочност 60 месеца, с дата на емитиране на облигациите – 16.11.2016 г. и дата на падеж – 16.11.2021 г.,
Вписва посочената емисия облигации в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, воден от КФН,  с цел търговия на регулиран пазар.
Вписва „Грийнхаус Пропъртис” АД, гр. София като емитент в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, воден от КФН.
 
6. Отказва да издаде лиценз на ИП „Трейдинг Хъб” ЕООД за извършване на дейност като инвестиционен посредник.

7. Издава одобрение на промените в устава на „Ризърв Кепитал” АДСИЦ, гр. София.

8. Издава одобрение на промяна в устава на „Премиер Фонд” АДСИЦ, гр. Варна.

9. Отнема правото на Надежда Благоева да упражнява дейност като брокер на ценни книжа във връзка със заявление за доброволен отказ.

            За месец април едно застрахователно дружество от държава членка е нотифицирало Комисията за финансов надзор (КФН) за намерението си да извършва застрахователна дейност на територията на България. Към 30 април 2017 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 571.
            През месец април 16 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България и към 30 април 2017 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2256.
            През април едно застрахователно дружество със седалище на територията на Република България е заявило намерение да извършва застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 30 април 2017 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 15. 
През месец април няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС, а 1 е преустановило извършването на дейност. Към 30 април 2017 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 46.                 
Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.