Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2014 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.09.2014 г.

В обявените резултати на пенсионно осигурителните дружества към 30.09.2014 г. са включени и данни за лицензираното през третото тримесечие на годината „Пенсионноосигурително дружество „УТРЕ” АД. Към края на деветмесечието това дружество все още не управлява пенсионни фондове.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2014 г. е 4 259 698 души, като нараства спрямо 30.09.2013 г. с 2,49 на сто.

В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.09.2014 г. са акумулирани нетни активи на стойност 7 872 431 хил.лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2013 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 22,46 на сто.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през деветмесечието на 2014 г. възлизат на 111 991 хил. лв. и нарастват с 18,46 на сто в сравнение с отчетените приходи през съответния период на предходната година. Общият нетен финансов резултат на дружествата за деветмесечието на 2014 г. е в размер на 44 044 хил. лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2014 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.09.2014 г. по пол и възраст може да намерите в раздел "Статистика", "Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

При работно посещение в Централната банка на Ирландия на 31.10.2014 г., председателят на КФН Стоян Мавродиев и членът на КФН Владимир Савов проведоха серия от срещи с гуверньора на ЦБИ Патрик Хонахън, заместник-гуверньорите Сирил Ру с Штефан Герлах, и директора по надзора на финансовите пазари Гарет Мърфи.

На срещите бяха обсъдени широк кръг от въпроси, засягащи макропруденциалния надзор, защитата на правата на потребителите на финансови услуги, управлението на последствията от системна банкова криза при практически пълна национализация на банковия сектор, мерките, предприети от ирландския финансов регулатор за запазването на ликвидността и прозрачността на пазарите на ценни книжа в тези условия. Бяха разгледани и ползите и предизвикателствата от присъединяването към единния банков надзор, важността от приемане на  законодателството в областта на реструктурирането на кредитни институции, както и значението на навременната и ефективна комуникационна стратегия от страна на финансовите  институции и регулаторите за минимизиране на последствията върху доверието във финансовата система. 

Гуверньорът Хонахън подчерта важността от  незабавния достъп до механизма на Спешна помощ за осигуряване на ликвидност (ELA) на Европейската Централна Банка, от който Ирландия, като страна от Еврозоната, е имала при избухването на кризата през 2008г. Привличането на независими външни – чуждестранни – консултанти за оценка на банковата система пък е способствало за повишаването на доверието към регулатора и прилаганите от него мерки от страна на ЕЦБ, институционалните инвеститори и обществеността. 

Председателят Мавродиев изтъкна, че банковата криза в България е заострила вниманието на обществеността и политиците върху важността от добре функциониращи защитни механизми за вложителите, инвеститорите, а и за самите финансови институции. Необходими са не просто допълнения във финансовото законодателство, а и преосмисляне на цялостната стратегия по тези проблемни въпроси, подчерта той. 

Според Мавродиев, включването на България към механизма за единен банков надзор, както и възможно най-бързото присъединяване към Еврозоната трябва да бъдат възприети като национални приоритети със стратегическо значение. Реализирането им ще спомогне за повишаване на доверието в банковия надзор и регулация над банките в страната, запазването на финансовата стабилност у нас и по-добра защита на икономиката ни от сътресения, заяви той.

На работно посещение във Франкфурт на 30.10.2014 г. председателят на КФН Стоян Мавродиев проведе среща с вицепрезидента на Европейската централна банка Витор Констанцио. Срещата бе в контекста на усилията на КФН, като член на Консултативния съвет за финансова стабилност (КСФС) и Европейския съвет за системен риск, да съдейства за запазване на финансовата стабилност в България и за намиране на оптимално решение за излизане от кризата с КТБ АД.

Г-н Констанцио подчерта, че с оглед съхраняване на доверието във финансовата и в частност в банковата система, и минимизирането на дългосрочните отрицателни ефекти върху икономиката, в случаи, подобни на кризата с КТБ АД е целесъобразно да се търсят бързи и ефективни решения насочени към осигуряване на достъп на вложителите до техните гарантирани средства, които са блокирани. Той изрази готовност, при поискване от страна на България, ЕЦБ да предостави експертна помощ за подготвяне на възможни промени в банковото законодателство – след политически консенсус за необходимостта от такива.

Стоян Мавродиев изрази мнение, че включването на България към механизма за единен банков надзор, както и възможно най-бързото присъединяване към Еврозоната трябва да са национални приоритети със стратегическо значение. Реализирането им ще спомогне за запазването на финансовата стабилност в страната и по-добра защита на икономиката й от сътресения, заяви той.

На срещата участва и Владимир Савов, член на КФН с ресор „Защита на потребителите на финансови услуги”.

Във връзка с изказване на народния представител Георги Кадиев, че Комисията за финансов надзор (КФН) носи отговорност за „КТБ” АД в качеството й на инвестиционен посредник, направено днес, 31.10.2014г., от трибуната на Народното събрание, КФН заявява следното:

КФН осъществява надзор и носи отговорност за дейността на всички инвестиционни посредници, в това число и за „КТБ” АД. Финансовите инструменти на клиенти, които са били поверени на „КТБ” АД, в качеството й на инвестиционен посредник, са изцяло налични и клиентите могат да се разпореждат с тях. Те са защитени по закон и във всеки един момент на специалния надзор, клиентите на инвестиционния посредник „КТБ” АД са могли и могат да прехвърлят финансовите си инструменти при друг инвестиционен посредник или по лична сметка в Централния депозитар.

В КФН няма сигнали от ощетени клиенти на инвестиционния посредник „КТБ” АД. Инвестиционните посредници изпълняват клиентски нареждания за покупка на ценни книжа и управление на портфейли по възлагане на клиента. Съгласно чл. 34 от Закона за пазарите на финансови инструменти инвестиционният посредник не отговаря пред кредиторите си с финансовите инструменти и паричните средства на своите клиенти.

В изказването на г-н Кадиев, отново превес взема манипулативното политическо говорене, което цели да внесе объркване, паника и недоверие към финансовите институции, в това число и инвестиционните посредници. Подобни изказвания, издават некомпетентност, непознаване на законите и правомощията на институциите, което е недопустимо за народен представител.

Председателят на КФН Стоян Мавродиев проведе срещи с ръководствата на Централната банка на Кипър и на кипърската Комисия по ценни книжа и фондови борси днес, 29.10.2014 г. Споделяне на опита, натрупан в управлението на банковата криза в Кипър от 2012 – 2013 г. и търсенето на най-добрите възможни експертни решения за преодоляване на проблемите с КТБ са акцентите в програмата на работното посещение на председателя на КФН Стоян Мавродиев в Никозия. На срещите бяха обсъждани и въпроси, касаещи финансовата стабилност на двете държави, стабилността на финансовия сектор, както и надзорни практики и мерки за преодоляване на финансови сътресения.

„Въпреки, че КФН няма законови правомощия за регулиране на банките и осъществяване на банков надзор, като регулатор на небанковия финансов сектор ние работим активно за запазване на финансовата стабилност на страната. Заедно с Министерство на финансите и Българската народна банка, ние сме членове на Консултативния съвет по финансова стабилност и в това си качество търсим най-доброто законосъобразно и работещо решение за справяне с кризата с четвъртата по големина българска банка – КТБ АД”, подчерта Стоян Мавродиев по време на срещата.

На срещата с управителя на Централната банка на Кипър, г-жа Кристала Георгхаджи, беше обсъден и сериозният кипърският опит, натрупан в управлението на банкови кризи, в светлината на ликвидирането на Cyprus Popular Bank и спасяването на Bank of Cyrpus през 2012 г. Гуверньорът Георгхаджи сподели мнение, че от първостепенно значение за икономиката на държавата при решаване на кризата е запазването на доверието в банковата и финансовата система, като всички възможни механизми за преодоляването й е необходимо да бъдат разглеждани именно през тази призма.

Привличането на инвестиции и развиването на активен капиталов пазар беше обсъдено на среща с г-жа Димитра Калугеру, председател на кипърската Комисия по ценни книжа и фондови борси. На срещата бе споделен опита на двата регулатора в прилагането на конкретни надзорни мерки за запазване на стабилността на небанковите финансови институции и капиталовия пазар в условията на банкова криза. Представителите на кипърския регулатор обърнаха специално внимание на факта, че капиталовият пазар не се е възстановил и досега, въпреки относителното оздравяване на банковата система. Капитализацията на кипърския фондов пазар се е понижила с около 80% вследствие на ликвидирането на втората по големина банка (Cyprus Popular Bank) и делистването на най-голямата (Bank of Cyprus), като загуби са понесли и застрахователните и пенсионните дружества, инвестирали в акции на тези банки.

В работната визита в Кипър участва и Владимир Савов, член на КФН с ресор „Защита на потребителите на финансови услуги”.

Представителите на кипърските институции подчертаха ефективността и доброто си сътрудничеството с КФН и изразиха готовността си партньорството да бъде разширявано.

КФН е домакин на едноседмична работна визита на експерти от македонската Комисия за ценни книжа и пазари (КЦКП). Целта на посещението им у нас е обмяна на опит и повишаване на капацитета им в областта на регулациите на капиталовите пазари с акцент върху добрите практики на българския регулатор при транспонирането на европейското законодателство. Представителите на КЦКП са избрали да се запознаят с натрупаната експертиза на КФН в областта, основно заради активното й участие в работата на европейските институции като IOSCO и ESMA, както и успешната реализация на европейски проекти от страна на комисията.

В рамките на визитата в КФН се обсъждат различни въпроси от областта на капиталовите пазари и по-специално изпълнението на Директивата относно пазарните злоупотреби, Директивата за пазарите на финансови инструменти, Регламента за извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (EMIR) и др.

Презентации от работната визита може да намерите на следния адрес:http://www.fsc.bg/Eksperti-ot-Komisiyata-za-cenni-knija-i-pazari-na-Makedoniya-na-rabotna-vizita-v-KFN-event-103-bg

Във връзка с постъпил в Комисията за финансов надзор (КФН) сигнал за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности, включително чрез електронни платформи за търговия с финансови инструменти, от дружество, което не е  лицензирано от КФН за извършване на дейност като инвестиционен посредник или от държава членка на ЕС, КФН уведомява инвеститорите за следното:

TraderXP (TraderXP LTD) не e лицензиран от КФН инвестиционен посредник или управляващо дружество и няма право да предоставя инвестиционни услуги и дейности, по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране на територията на Република България, включително и чрез електронни платформи за търговия с финансови инструменти.

Уведомяваме потенциалните инвеститори, че инвестиционни услуги и дейности могат да бъдат предоставяни единствено от дружества, получили лиценз от КФН за извършване на дейност като инвестиционен посредник или управляващо дружество, както и банки, получили лиценз от Българска народна банка и вписани в регистъра на КФН като инвестиционни посредници. Инвестиционен посредник или управляващо дружество, чието седалище е в държава членка и който е получил лиценз за извършване на инвестиционни услуги и дейности в съответствие с правото на Европейската общност от съответния компетентен орган на тази държава членка, може да извършва дейността, за която му е издаден лиценз, на територията на Република България чрез клон или при условията на свободното предоставяне на услуги. Допълнителни услуги могат да се предоставят само заедно с инвестиционна услуга и/или дейност.

Списък на инвестиционните посредници и управляващите дружества, получили лиценз от КФН, може да намерите на интернет страницата на КФН на следния адрес:

http://www3.fsc.bg/ERiK/runner?lang=BG

Списък на инвестиционните посредници и управляващите дружества от държави членки, имащи право да предоставят инвестиционни услуги и дейности на територията на Република България, може да намерите на интернет страницата на КФН на следния адрес:

http://www.fsc.bg/Notifikacii-polucheni-v-KFN-bg-111

Инвеститорите следва да имат предвид, че при сключване на договори и подаване на нареждания, включително предоставяне на парични средства, за сключване на сделки с финансови инструменти, с дружества, които не са лицензирани от КФН или от компетентния орган на друга държава членка, потенциалните инвеститори могат да бъдат измамени и да понесат значителни финансови загуби.

Предоставените финансови активи и парични средства от инвеститорите на дружества, които не са лицензирани и съответно контролирани от КФН, не са гарантирани от Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа.

Комисията за финансов надзор обявява списък на допуснатите кандидати, които да се явяват  на изпита, насрочен за 25.10.2014 г., за придобиване на право за извършване на дейност като застрахователен брокер:  

Изпитът за придобиване на право за извършване на дейност като застрахователен брокер ще се проведе на 25 октомври 2014 г. от 9:00 часа до 13 часа в сградата на Комисията за финансов надзор, ул. „Будапеща” № 16, гр. София.

Регистрацията на кандидатите ще започне от 8:00 часа. Нерегистриралите се до 8:30 часа, няма да бъдат допуснати до изпит.   

При явяването  на изпита е необходимо да се носи:

• документ за самоличност;

• химикал/ки;

На изпита може да се използват калкулатори.

Не се допуска използването на други електронно-изчислителни средства.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 2,96 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 29.09.2012 г. до 30.09.2014 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 3,25 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 5,96 на сто, а за ППФ съответно е 6,25 на сто.

Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.

Пълния текст на решения № 891-УПФ и № 892-ППФ от 14.10.2014 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

Комисията за финансов надзор, с цел преустановяване на нарушенията и защита правата и интересите на инвеститорите, наложи принудителна административна мярка спрямо „Глобал Маркетс” ООД, с която го задължи да предприеме следните действия:

1. да прехвърли всички активи на свои клиенти, които не са избрали изрично начин за уреждане на взаимоотношенията им, към инвестиционен посредник, получил лиценз за извършване на дейност от Комисията за финансов надзор (КФН) или от Българска народна банка, който е дал съгласие за това, а в случай че такъв посредник не е налице – в депозитарна институция, включително чрез откриване на нови сметки на клиентите;

2. да представи в КФН сключения договор с инвестиционния посредник по т. 1 или депозитарната институция, доказателства, удостоверяващи извършеното прехвърляне на клиентските активи в инвестиционен посредник или депозитарна институция, както и справка, включваща следните данни: индивидуализиращи данни на клиентите (трите имена на клиент и ЕГН, съответно наименование и ЕИК), парични средства (с посочване на сума, вид на валутата, равностойност в български лева, обменен курс), финансови инструменти (с посочване на емитент, емисия-ISIN, вид на финансовите инструменти, брой финансови инструменти), дата на прехвърлянето, наименование на инвестиционния посредник, при който активите на клиента са прехвърлени, съответно наименование на депозитарната институция.

Решението може да бъде обжалвано по административен ред пред КФН и/или по съдебен ред пред ВАС.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, независимо от неговото обжалване.

Решението за налагане на принудителната административна мярка, можете да намерите на следния адрес: http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/883_0.pdf