Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване EIOPA кани всички участници на пазара, както и всички други заинтересовани страни да подадат обратна информация от тяхна страна относно проекта за Насоки при използването на Идентификатора на юридически лица (LEI).

Установено бе, че липсата на Идентификатор за обща употреба има негативен ефект върху качеството на събраната информация, съхранението и разпространението й, правейки процесите по-скъпи и по-малко ефективни за националните надзорни органи и EIOPA. Целта на настоящия работен вариант за Насоките е да спомогне за ползването на Идентификаторите на юридически лица като уникални идентификационни кодове при застрахователните (презастрахователните) компании, както и за институциите, свързани с професионалните пенсионните схеми.

С Насоките, EIOPA подпомага прилагането на системата LEI, предложена от Борда за финансова стабилност и одобрен от групата Г 20. Системата има за цел да установи единна глобална идентификационна система за участниците при финансовите транзакции.

Консултацията ще завърши на 29.08.2014 година. Моля да имате предвид, че коментари, изпратени след крайния срок, или не изпратени по приложения формат, няма да бъдат разглеждани.

Документа за консултациите, както и одобрения формат могат да бъдат разгледани тук:

https://eiopa.europa.eu/consultations/consultation-papers/index.html#c6551

Днес, 03.07. 2014 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-жа Ралица Агайн – Гури и министърът на вътрешните работи – г-н Цветлин Йовчев, подписаха споразумение за сътрудничество в областта на застраховането с  ръководителите на Гаранционния фонд (ГФ), Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) и Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).

Споразумението цели да повиши ефективността при взаимодействието между КФН, МВР и организациите в сферата на застрахованетo, изцяло в полза на гражданите, съобразно европейските стандарти и тенденции. Конкретни приоритети по него са борбата и противодействието срещу извършване на застрахователни измами и други престъпления и се предвиждат съвместни усилия за усъвършенстването на нормативната уредба, както и облекчен режим на обмен на информация между страните.

Споразумението е безсрочно и влиза в сила от днес.

Комисията за финансов надзор (КФН) откри спрямо ИП “Глобал Маркетс” ООД производство за отнемане на издадения на дружеството лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник (ИП). Основанията са констатираните системни нарушения на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Целта на КФН при процедурата е да осигури цялостна защита на интересите на клиентите на посредника при прекратяването на дейността му и надлежното уреждане на отношенията с всички клиенти на ИП, както и осигуряване на стабилност на финансовите пазари.

От 2010 г. досега Комисията за финансов надзор (КФН) е извършила различни проверки на дейността на ИП „Глобал Маркетс” ООД, вследствие на които са съставени близо 120 акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Констатираните нарушения са за извършване на неправомерни действия с активи на клиенти, включително използване на парични средства на клиенти при сключването на сделки за собствена сметка на ИП; неспазване на основополагащи принципи, регламентиращи дейността на инвестиционните посредници, заложени в ЗПФИ и актовете по прилагането му – да действа честно, справедливо и като професионалист в съответствие с най-добрите интереси на своите клиенти; неспазване на издадения от КФН лиценз, а именно ИП „Глобал Маркетс” ООД е сключвал сделки за собствена сметка, без да има право да извършва такава инвестиционна дейност. С цел съобразяване дейността на „Глобал Маркетс” ООД със законодателните изискванията (на ЗППЦК, ЗПФИ и нормативните актове по прилагането им) на инвестиционния посредник са отправени 42 препоръки.

По случая с “Глобал Маркетс” OOД КФН си сътрудничи с компетентните институции в България, вкл. прокуратурата, ДАНС, Национална агенция за приходите и др. През последната година и половина КФН активно обменя надзорна информация за инвестиционния посредник и с отговорните органи на страни от ЕС като Дания, Полша и Словакия.

Европейската централна банка (ЕЦБ) приветства в свое становище законопроекта за небанковите финансови институции, изготвен от междуведомствена работна група с представители на Българска народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН).

Законопроектът за небанковите финансови институции беше изпратен за предварително консултиране в ЕЦБ в съответствие с чл. 127 от Договора за функциониране на ЕС и Решение на Съвета 98/415/ЕО. След проведено писмено съгласуване на 24.06.2014г. Управителния съвет на ЕЦБ прие Становище (CON/2014/45), с което подкрепи изцяло текста на разработения законопроект, който цели регулиране и контрол на небанковите финансови институции, представящи кредити на потребители.

Законопроектът за небанковите финансови институции беше подкрепен на 26 юни т.г. от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание.

Пълния текст на становището на Европейската централна банка можете да намерите в рубриката „Коментари” на сайта на КФН, както и на интернет страницата на ЕЦБ:

http://www.ecb.europa.eu/ecb/legal/pdf/bg_con_2014_45_f_sign.pdf

http://www.ecb.europa.eu/ecb/legal/pdf/en_con_2014_45_f_sign.pdf

Комисията за финансов надзор (КФН) извършва проверки относно административни нарушения на разпоредбите на чл. 11, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, изразяващи се в разпространяване чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез Интернет на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини.

Проверките се извършват срещу множество лица и медии, които са правили изявления и коментари по отношение на публичните дружества –„Първа инвестиционна банка” АД, „Корпоративна търговска банка” АД и „Булгартабак холдинг” АД през последните няколко седмици пред различни медии. В момента се установява кръгът на всички лица, чиито изказвания могат да бъдат квалифицирани като подвеждащи и създаващи невярна или подвеждаща представа за финансовото състояние на дружества, търгувани на „Българска фондова борса – София” АД.

Съгласно Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, глобите за манипулация на пазара, разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини са от 20 000 до 50 000 лв. за физически лица, ако деянието не съставлява престъпление, а за юридически лица санкцията е от 50 000 до 100 000 лв.

КФН призовава всички медии да проявят отговорно поведение и да спрат разпространението на мнения, както и потребителски коментари под материали, отнасящи се до публични дружества, които биха могли да създадат невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини.

КФН ще бъде безкомпромисна спрямо лица и медии, чиито изказвания и публикации са неверни и почиват на слухове и дестабилизират финансовата система. В случай на установяване на данни за извършени престъпления срещу финансовата система, ще бъде сезирана Прокуратурата на Република България. След приключване на проверките и съответните административно-процесуални действия, КФН ще уведоми обществеността.

Във връзка с редица спекулации в различни медии, КФН би искала да подчертае следното, като своя официална позиция:

Комисията за финансов надзор (КФН) и Главна прокуратура винаги са имали отлично институционално сътрудничество. Израз на това е и подписаното наскоро от главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на КФН Стоян Мавродиев Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между Прокуратурата на РБ и КФН.

Като отговорна институция КФН стриктно спазва закона и не би могла да коментира по никакъв повод действията на Прокуратурата. Принципна позиция на регулатора е, че всеки български гражданин следва да изпълнява задължението си по НПК като уведомява органите на прокуратурата при наличие на данни за извършено престъпление. С още по-голяма сила това е валидно за органите на държавната власт, които в това си качество са били надлежно уведомени за данни за извършено престъпление.

КФН изразява убедеността си, че органите на Прокуратурата, действайки по всеки сигнал и преписка, с които са надлежно сезирани в рамките на тяхната компетентност и преценка, предприемат законосъобразни действия, които имат за цел единствено спазването на закона, проверка и установяване на обективната истина и, съответно, повдигане или не на обвинения спрямо установените лица, за които са счели, че имат достатъчно данни за извършено престъпление.

КФН припомня, че разпространяването чрез средствата за масово осведомяване, или по какъвто и да е начин на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа, включително изразяването на манипулативно мнение, разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини относно публичните дружества, представлява пазарна манипулация съгласно Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Такива действия могат да се окачествят и като опит за създаване на изкуствено напрежение между институциите в България, което е вредно, безотговорно и не помага на работата им в защита на националния интерес и стабилността на държавата.

КФН е независим от политически и бизнес интереси регулатор и като такъв категорично не участва в провокации или сценарии за дестабилизация на институциите, както и във всякакви действия, които биха могли да изложат на риск финансовата стабилност и държавността.

Комисията за финансов надзор стриктно изпълнява законовите си задължения, следи и санкционира всяко незаконосъобразно поведение, което може да повлияе негативно на капиталовия пазар и вреди на финансовата стабилност на страната.

Пълният текст на Указанията относно прилагането и тълкуването на чл. 86, чл. 201 и чл. 214 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране може да бъде намерен на страницата на КФН на следния адрес: http://www.fsc.bg/Kapitalov-pazar-bg-258

На основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с чл. 118, ал. 1, т. и 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), както и на основание чл. 121 ЗПФИ във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс, е издадено решение № 596–ФБ от 25.06.2014 г., с което „БФБ – София” АД, гр. София, е задължена незабавно да предприеме необходимите действия, в резултат на които, считано от 26.06.2014 г. до 21.07.2014 г. включително, да бъде спряна търговията с емисия финансови инструменти ISIN BG1100129052, емитирана от „Корпоративна Търговска Банка” АД, борсов код 6C9. На основание чл. 120 ЗПФИ решението за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано.

        Към края на 2013 г. общият брой на лицензираните (пре)застрахователи със седалище в Република България е 46. От тях 29 са общозастрахователни дружества, 14 – животозастрахователни дружества, 2 – животозастрахователни кооперации и един презастраховател, извършващ дейност по общо застраховане.

    Освен „Джи Пи Презастраховане” ЕАД, презастрахователна дейност през 2013 г. са извършвали пет общозастрахователни и три животозастрахователни дружества.

    Брутният премиен приход за 2013 г., реализиран от лицензираните в Република България застрахователи, възлиза на 1 724 080 хил. лв. На годишна база се отчита ръст на премиите от 7,7 % при спад от 1,9 %, изчислен в края на 2012 г. Посоченият ръст е следствие от прелицензирането на съществуващите здравноосигурителни дружества като застрахователи, съответно от вливанията на такива дружества в действащи застрахователи. Без ефекта от записаните от прелицензираните здравноосигурителни дружества премии, ръстът на брутния премиен приход се изчислява на 5,8 % на годишна база.

    Брутният премиен приход, реализиран в края на 2013 г. от дружествата по общо застраховане, възлиза на 1 425 830 хил. лв., в т.ч. 30 930 хил. лв., записан от прелицензираните през 2013 г. здравноосигурителни дружества. Спрямо края на 2012 г. се отчита ръст от 6,5 % на годишна база. Ако не се вземат предвид записаните от прелицензираните здравноосигурителни дружества премии, ръстът на брутния премиен приход в общозастрахователния сектор се изчислява на 4,2 % на годишна база.

     На пазара по общо застраховане най-голям дял от брутния премиен приход в сектора заемат автомобилните застраховки („ГО, свързана с притежаването и използването на МПС” и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства”) – 69,6 %, следвани от имуществените застраховки  („Пожар и природни бедствия” и „Други щети на имущество”) – 18,4 %. Спрямо края на 2012 г., премиите по застраховка „ГО, свързана с притежаването и използването на МПС” отчитат ръст от 10,8% на годишна база. Тази промяна е резултат от нарастване на средния брой на застрахованите през 2013 г. моторни превозни средства с 2,1 % спрямо края на 2012 г.

     Записаният по застраховка „Заболяване” премиен приход нараства от 344 хил. лв. към 31.12.2012 г. на 36 561 хил. лв. в края на 2013 г. Посоченият ръст е следствие от прелицензирането на дванадесет от здравноосигурителните дружества, както и от прехвърлянето на здравноосигурителния портфейл на „Дженерали Закрила Здравно Осигуряване” АД на „Дженерали Застраховане” АД.

     Брутният премиен приход, реализиран от животозастрахователите в края на 2013 г., възлиза на 298 250 хил. лв., като се отчита ръст от 14 % на годишна база (при спад от 6,9 % в края на 2012 г.). Спрямо края на 2012 г. ръст на премийния приход се отчита при тринадесет от животозастрахователите. Най-сериозно увеличение се наблюдава в дейността на животозастрахователните кооперации.

      Най-голям дял в премийния приход по животозастраховане заема застраховка „Живот” и рента – 74,3 %, следвана от застраховка „Злополука” с дял от 8,1 % и застраховка „Живот”, свързана с инвестиционен фонд (7,3 %).

      Размерът на получените премии по активно презастраховане се изчислява на 1 476 046 хил. лв., като 65 221 хил. лв. са записани от застрахователите, извършващи дейност по общо застраховане, 6 486 хил. лв. от животозастрахователите и 1 404 339 хил. лв. от „Джи Пи Презастраховане” ЕАД. В сравнение с края на 2012 г., в края на отчетния период се изчислява спад от 0,8% в общия размер на получения от активно презастраховане премиен приход. Премиите, получени от „Джи Пи Презастраховане” ЕАД в края на 2013 г., отчитат спад от 4% на годишна база.

  Най-голям дял на пазара по активно презастраховане заемат автомобилните застраховките („Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” и „Сухопътни превозни средства”, без релсови превозни средства) – 43 %, следвани от имуществените застраховки („Пожар и природни бедствия” и „Други щети на имущество) с дял от 34,4 %.

     Възникналите претенции по общо застраховане са в размер на 619 589 хил. лв., с което се отчита увеличение от 3 % на годишна база. Изплатените от животозастрахователите претенции са в размер на 117 256 хил. лв. и отчитат увеличение от  10,8 % на годишна база. Дванадесет от животозастрахователите отчитат увеличение в размера на изплатените от тях суми за обезщетения в сравнение с края на 2012 г.

     Сумата на активите на застрахователите в края на 2013 г. нараства с 6 % на годишна база и възлиза на 3 286 285 хил. лв., от която 63,7 % на застрахователите по общо застраховане и 36,3 % на застрахователите по животозастраховане. Активите в общозастрахователния сектор отчитат увеличение от 5,8% на годишна база и достигат до 2 093 952 хил. лв. Активите на животозастрахователите нарастват с 6,3% на годишна база и възлизат на 1 192 333 хил. лв.

   В края на 2013 г. общата стойност на инвестираните от общозастрахователните дружества средства, възлиза на 1 303 036 хил. лв., с което се отчита ръст от 5,8 % на годишна база. Стойността на инвестициите на животозастрахователите възлиза на 1 042 774 хил. лв. и нараства с 6,7 % на годишна база.

     Сумата на активите на презастрахователя „Джи Пи Презастраховане” ЕАД възлиза на 1 767 420 хил. лв. в края на 2013 г. при 1 994 272 хил. лв. в края на 2012 г.

     Стойността на инвестициите на презастрахователя в края на 2013 г. е 1 573 170 хил. лв., при 1 830 622 хил. лв. година по-рано.

     Общият размер на собствения капитал на застрахователите нараства с 5,2 % на годишна база и достига 976 931 хил. лв., в т.ч. 637 408 хил. лв. на застрахователите, извършващи дейност по общо застраховане, и 339 524 хил. лв. на животозастрахователите.

  Размерът на брутните технически резерви, заделени от дружествата по общо застраховане нараства с 0,6 % на годишна база и достига 1 553 458 хил. лв.      Размерът на брутните технически резерви, заделени от животозастрахователите нараства с 13,1 % на годишна база и достига 808 686 хил. лв.

    В края на 2013 г. дружествата в сектора по общо застраховане отчитат положителен технически резултат от 82 005 хил. лв., при 37 672 хил. лв. в края на 2012 г. Финансовият резултат към 31.12.2013 г. възлиза на 66 596 хил. лв. Отчетеният от животозастрахователите технически резултат към края на 2013 г. възлиза на 19 464 хил. лв., при 9 664 хил. лв. в края на 2012 г., а финансовият резултат е 10 589 хил. лв., при 28 328 хил. лв.  в края на 2012 г.

  Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите и презастрахователя за 2013 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

По повод решението на Управителния съвет на Българска народна банка от 20.06.2014 г., с което „Корпоративна търговска банка” АД бе поставена под специален надзор съгласно закона за кредитните институции, Комисията за финансов надзор съобщава, че е издадена принудителна административна мярка спрямо „Българска фондова борса София” АД за спиране от търговия на акциите на „Корпоративна търговска банка” АД за срок от 23.06.2014 г. до 25.06.2014 г. включително.

Мярката се налага с цел защита на инвеститорите, успокояване и стабилизиране на пазара.

Използваме случая да заявим, че няма финансови и икономически причини за негативни очаквания за развитието на българския капиталов пазар.