Близо 30 студенти в четвърти курс на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) се включиха в обучението на тема: „КФН като надзорна институция и функциониране на българския капиталов пазар”, организирано от комисията.

Антония Гинева, член на КФН, който отговаря за защита на потребителите, откри официално семинара. Тя представи пред студентите новата интернет страница, инициирана от комисията, създадена за повишаване на финансовата грамотност на хората, ползващи небанкови финансови услуги. Антония Гинева подчерта, че практическото финансово обучение на младите е приоритетно за КФН, тъй като на тях им предстои да вземат важни решения за своите финанси и бъдеще.

Водещи експерти от комисията запознаха студентите с различни аспекти от работата на надзорната институция, с нейните основни функции, структура и нормативна база. Те представиха участниците и финансовите инструменти на капиталовия пазар, най-честите нарушения, извършвани от тях, и санкциите, които им се налагат. Голям интерес сред студентите предизвика темата за разследването на пазарни злоупотреби, търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара на финансови инструменти.

Експертите от КФН отговориха на многобройните въпросите на студентите, които се интересуваха от доброволното пенсионно осигуряване, различните видове застраховки и операции на борсата.

Програмата и презентациите от проведеното обучение са публикувани в раздел „Събития” на сайта на КФН.

Комисията за финансов надзор (КФН) поиска полагащото й се право на отговор от вестник “Сега”, тъй като счита, че материалът от 14.02.2013 г., озаглавен „В КФН си раздали неправомерно бонуси за над 430 хил. лв.”, не дава обективна и пълна информация по разглежданата тема. Никой от КФН не е бил потърсен за коментар, преди излизането на публикацията, въпреки твърдението на вестника, че: „До редакционното приключване на броя председателят на комисията Стоян Мавродиев не бе открит за коментар”.

 

Тъй като до момента вестникът не е публикувал нашата позиция по този въпрос, а и нямаме потвърждение, че това ще се случи, въпреки претенциите му за спазване на Етичния кодекс на българските медии, считаме за необходимо да я разпространим до всички медии, с цел пълна прозрачност и с мисъл за обективното информиране на масовия читател за всички гледни точки по темата. Мнението ни е, че статията на в.”Сега” представя изводите на доклада на АДФИ едностранчиво, което е подвеждащо и манипулативно действие, създаващо погрешно впечатление сред аудиторията на тази медия.

 

Действително проверка на АДФИ в КФН излезе с доклад, цитиран и от в. “Сега”, който съдържа констатации за нарушения в реда за раздаване на ДМС и за провеждане на обществени поръчки. В отговор на този доклад обаче КФН е предоставила изчерпателни възражения, които задават правната рамка за извършените действия.

 

Основният аргумент на комисията за основанието за раздаване на т.нар. бонуси през 2011 г. е, че то е направено от реализирана икономия по утвърдените средства за работна заплата, на базата на § 66, ал. 4 от ПЗР на ЗДБРБ за 2011 г. както и на чл. 244 от Кодекса на труда, във връзка с чл.13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. и чл.6, 7 и 14 от Вътрешните правила за работна заплата на КФН. Освен това, този разход за ДМС е отделно и изрично посочено перо от бюджета на КФН, гласуван от Парламента и в този смисъл е разход, одобрен от него. На същото основание са изплащани допълнителни възнаграждения на служителите, всяка календарна година без изключение, още от основаването на КФН през 2003 г.

 

Законосъобразността на тези направени разходи се потвърждава и от експертно становище на представители на Сметната палата, както и от независими външни експерти. Именно затова според нас тълкуването на АДФИ е едностранчиво и неподкрепено от логиката на закона.

 

Категорични сме, че никъде в закона няма обща забрана за разходване на средствата от излишъка, за да се приеме, че в чл. 5 ЗДБРБ за 2011 г. е необходимо да има изрично разрешение, което евентуално да я дерогира. Ако може да се говори за някакво общо правило по отношение разходването на тези средства в ЗДБРБ за 2011 г., то касае начините за разпореждане с тези средства (единствено за изплащането на парични и/или предметни награди и допълнителни възнаграждения за постигнати резултати), а не правото за тяхното разходване.

 

По другото „обвинение” на в.”Сега”, посочено на базата на доклада на АДФИ, – че КФН изкуствено е разделяла публични търгове, също сме предоставили на проверяващите детайлна мотивировка за причините, наложили привличането на съответни външни експерти, както и обосновка на направените разходи.

Според публикацията на вестника аргументите на КФН са окончателно отхвърлени, което обаче трябва да уточним, че е станало по формални съображения.

 

В КФН не са получени каквито и да е наказателни постановления по случаите, цитирани в материала. Ако АДФИ реши да постанови такива, въпреки категоричните констатации на Сметната палата, че няма нарушения, те подлежат на обжалване по съдебен ред.

 

От доклада на АДФИ също така не става категорично ясно, че прокуратурата е сезирана по случая. Именно затова смятаме, че твърдението на вестник „Сега”, че заключенията от проверката са изпратени в прокуратурата, е подвеждащо и внушава на читателите презумпция за доказана от АДФИ виновност. Важно е също да се уточни, че констатациите в доклада не са окончателни, поради което представянето му по подобен едностранчив начин, с налагане на изводи, не е в услуга на обществото, което следва да получи всички гледни точки по даден казус.

 

В допълнение, за проверявания период, дейността на КФН е одитирана от Сметна палата, която е заверила без резерви отчета на Комисията. Подписът под становището е на председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров и е в интерес на аудиторията да знае този съществен факт, тъй като именно Сметната палата е органът, който контролира изпълнението на бюджета и на други публични средства и дейности, при спазване на международно признатите одитни стандарти.

 

В заключение искаме да подчертаем, че в своята работа КФН ще продължава да спазва закона и ще съдейства на всички компетентни, оторизирани държавни органи, за да гарантира максимална отчетност и прозрачност при изпълнението на функциите си. Водени от убеждението си, че разполагаме с правни аргументи в подкрепа на действията си, нямаме никакви притеснения от евентуално сезиране на прокуратурата за изводите от доклада.

 

 

*Забележка: В. „Сега” е сред медиите, подписали Етичния кодекс на българските медии. Считаме, че в случая журналистите от медията не спазиха поетия в него ангажимент да „предоставят право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации”. С публикуването на този материал от вестника нарушиха още няколко съществени ангажимента, които са поели, а именно че:„ще предоставят на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.”, че „ ясно ще разграничават фактите от коментарите и предположенията.”, че „ при отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция”, както и че „ще публикуват ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация”.

 

Опасяваме се, че нарушаването на толкова много журналистически стандарти прави основателно поставянето на въпроса за професионализма на журналистите от в. „Сега”, както и за обективността, непреднамереността и защитата на обществения интерес от медията.

Експерти от КФН проведоха обучение  на студенти от IV курс от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) на тема: "КФН като надзорна институция и функциониране на българския капиталов пазар”.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри изменения и допълнения в правилниците за организацията и дейността на УПФ “Съгласие” и ППФ “Съгласие”. Пълният текст на решения № 77-УПФ и  № 78-ППФ може да намерите в раздал Административни документи / Решения

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, одобри изменения и допълнения в правилниците за организацията и дейността на УПФ “Доверие”, ППФ “Доверие” и ДПФ „Доверие”. Пълният текст на решения № 74-УПФ, № 75-ППФ и № 76-ДПФ може да намерите в раздал Административни документи / Решения

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2012 г. Информацията е получена на база на предварителните финансови отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данни за разпределението на осигурените лица в пенсионните фондове по пол и възраст към 31.12.2012 г.

Към 31.12.2012 г. броят на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове – универсални, професионални, доброволни и доброволни по професионални схеми –  достига 4 092 502 лица, което представлява нарастване с 99 996 лица или с 2,50 на сто спрямо осигурените към края на 2011 г. Относителният дял на мъжете от осигуряващите се лица в универсалните пенсионни фондове е 51,43 на сто, в професионалните – 85,78 на сто, в доброволните – 57,87 на сто, а в доброволните по професионални схеми – 33,77 на сто. Средната възраст на осигурените в универсалните фондове е 36,6 г., в професионалните – 43,1 г., в доброволните – 48,1 г. и в доброволните по професионални схеми – 41,1 г.

Акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2012 г. се равняват на 5 681 870 хил. лв. и регистрират ръст от 1109 127 хил.лв. или 24,26 на сто в сравнение с нетните активи към 31.12.2011 г.

Пенсионноосигурителните дружества приключват отчетната 2012 г. с общи приходи в размер на 113 593 хил. лв., което представлява увеличение с 14,80 на сто в сравнение с отчетените приходи през 2011 г. Дружествата реализират положителен общ нетен финансов резултат за 2012 г. в размер на 33 365 хил.лв., което представлява увеличение на този показател с 45,80 на сто в сравнение с 2011 г.

Подробна информация за предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2012 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 31.12.2012 г. по пол и възраст може да намерите в рубрика “Статистика”, “Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (EОЦКП/ESMA) издаде Публично изявление относно счетоводното третиране на практиките по forbearance. В него се дава дефиниция на понятието, влиянието на практиките по forbearance върху обезценката на финансовите активи и специфичните оповестявания относно практиките, които листваните финансови институции трябва да включат в своите финансови отчети по Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) за изтеклата 2012 г.
Изявлението е в отговор на опасенията на EОЦКП, че липсата на единство между издателите в тази област повдига въпроси относно прозрачността и точността на финансовите им отчети. Счита се, че последователното прилагане на принципите на МСФО ще доведе до по-голяма съпоставимост на финансовите отчети на листваните финансови институции.
Изявлението е част от по-обхватно изследване върху практиките по forbearance на регулаторните органи, в т.ч. Европейския банков орган и Европейския съвет за системен риск, изследващи въпроса съответно в контекста на пруденциалното докладване и макро-икономическите рискове.

Forbearance и обективно доказателство за обезценка
Forbearance се прилага в случаи, когато даден длъжник се счита за неспособен да спази условията на договора поради финансови затруднения. Поради тази причина емитентът решава да измени условията на договора, за да даде на длъжника възможност да обслужи дълга си или да рефинансира договора. В този случай мерките по forbearance представляват обективно доказателство за обезценка по МСФО.

Forbearance и обезценка на активи
EОЦКП счита, че емитентите, при оценяване на обезценката на тези кредити, са направили оценка дали тази загуба е имала ефект върху очакваните бъдещи парични потоци от финансовия актив, и са базирали изчисленията на обезценката върху очакваните бъдещи парични потоци на заемите, а не върху договорните парични потоци, както и че са били значително по-скептични при оценката на бъдещите парични потоци и другите използвани параметри.

Задължителни оповестявания в годишните финансови отчети по МСФО
EОЦКП очаква финансовите институции да предоставят в рамките на своите финансови отчети по МСФО конкретни оповестявания, отнасящи се за дейности по forbearance и тяхното въздействие върху финансовото състояние и резултатите от дейността.
EОЦКП очаква такива количествени оповестявания да бъдат включени във финансовите отчети за 2012 г. в максимално възможна степен и пълно изпълнение на тези препоръки в годишните финансови отчети за 2013 г.

Следващи стъпки
EОЦКП, заедно с националните компетентни органи, ще продължи да наблюдава нивото на прозрачност, което емитентите предоставят във финансовите си отчети относно мерките, свързани с forbearance и тяхното въздействие върху обезценката, и ще вземат решение дали са необходими по-нататъшни действия. Изявлението е в допълнение на общите приоритети на ЕОЦКП за финансовите отчети по МСФО за 2012 г., които бяха публикувани през месец ноември 2012 г.

Изявлението на ЕОЦКП е качено в английската версия на страницата на КФН в раздел EU Information, а официалният превод на български език – в раздел ЕС новини/уведомления.

*Понятието forbearance, в зависимост от контекста, би могло да се преведе като: въздържане от предприемане на действие; умишлено неупражняване на законно право; даване на отстъпки на длъжници с финансови затруднения; модифицирани заеми

5 февруари 2013, София

 

На 5 февруари се проведе съвместна работна среща на Управителния комитет за дейности по защита на потребителите на финансови услуги и финансова грамотност и представители на Световната банка. Участие в срещата взеха г-н Ангел Джалъзов –  заместник-председател на КФН, г-жа Антония Гинева – член на КФН, както и представители на БНБ, МФ, КЗП. От страна на Световната банка  присъстваха г-н Евгени Евгениев – специалист по развитие на частния сектор, г-жа Йохана Йегер – специалист финансов сектор, занимаващ се с програма за защита на потребителите и финансова грамотност в световен мащаб и г-н Дейвид Томас – Водещ омбудсман в службата за финансов омбудсман във Великобритания и председател на международната организация на финансовите омбудсмани (INFO Network).

Основен инициатор за създаване на Комитета за междуинституционално сътрудничество е Комисията за финансов надзор. Акцент в дейността на Комитета e подобряването на ефективността на съществуващите и създаване на нови механизми за извънсъдебно решаване на потребителски спорове в сферата на финансовите услуги. Друг важен елемент в работата на Комитета е набелязването на ефективни мерки за повишаване на финансовата грамотност.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че повишаването на защитата на потребителите на финансови услуги намалява финансовите рискове, пред които те са изложени и повишава доверието им във финансовата система. Това благоприятства развитието на финансовия сектор  и гарантирането на  финансовата стабилност. Според участниците в срещата съществуват възможности да се подобрят механизмите за взаимодействие между клиенти и доставчици на финансови услуги в България, което би било от полза за всички страни.

По време на посещението си в България специалистите от Световната банка проведоха редица срещи с представители на финансовите регулатори, бизнеса и бизнес – асоциациите с цел да проучат съществуващите практики и механизми за решаване на възникнали потребителски спорове по повод финансови услуги.  До края на м. април се очаква Световната банка да представи доклад със заключения от проучванията си. В доклада ще бъдат дадени препоръки и възможни варианти за подобряване на ефективността както на вече съществуващите, така и за създаване на нови механизми за извънсъдебно решаване на потребителски спорове в сферата на финансовите услуги.

Госпожа Антония Гинева  подчерта, че разискваните теми са приоритетни за Комисията. „Целта ни е да осигурим на потребителите на небанкови финансови услуги ефективна защита и ще сме щастливи да работим за прилагането на всяко работещо решение в тази област, което експертите на Световната банка биха могли да ни предложат”, подчерта тя по време на срещата.

Председателят на КФН с корица и интервю в новия брой на сп. „Икономика”

3 февруари 2013 г., София

Обширно интервю със Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор, е поместено в новия брой на сп. „Икономика”. Той е на корицата на изданието, в която е изведен акцентът „Мултифондовете са нова перспектива”.

Интервюто прави пълен обзор на дейността на КФН за изминалата година и очертава тенденциите за 2013 г. в трите основни финансови сектора, наблюдавани от регулатора -капиталов пазар, осигуряване, и застраховане.

Новият брой на списание „Икономика” излиза в началото на февруари.

            Във връзка със задължението на публичното дружество (ПД), вменено изрично съгласно чл. 110, ал. 6, изречение второ от ЗППЦК, бе извършена проверка дали съответните дружества са вписали надлежно обстоятелството, че са публични в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията към Министерството на Правосъдието.

Проверката обхваща партидите на всички поднадзорни на Комисията за финансов надзор публични дружества.

От извършената проверка се установява, че към настоящия момент над 200 дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, не са предприели необходимите действия по изпълнение на задължението си по чл. 110, ал. 6 от ЗППЦК и не са вписали обстоятелството, че са публични дружества в Търговския регистър.

Съгласно изискването на чл. 110, ал. 6 от ЗППЦК, в седемдневен срок от възникването си, публичното дружество е длъжно да заяви за вписване в Търговския регистър обстоятелството, че е публично. Това изискване е въведено както с цел защита на интересите на третите лица, извършващи справки по партидата на дружеството в Търговския регистър, така и с цел своевременно извършване на проверка за изпълнението на особените изисквания на специалния закон – ЗППЦК – от страна на длъжностните лица в Търговския регистър при вписване на обстоятелства относно публичните дружества.

          Спрямо всички публични дружества неизпълнили задължението си по чл. 110, ал. 6 от ЗППЦК ще бъдат открити производства по прилагане на принудителна административна мярка по чл. 221, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК.