Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.07.2023 г. до 31.07.2023 г. в КФН са получени 18 (осемнадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

През периода са постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на 2 (две) застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да  извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. За периода е постъпило 1 (едно) уведомление за  намерение на застраховател със седалище в държава членка да извършва дейност на територията на Република България. Към края на м. юли 2023 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства на 422 (четиристотин двадесет и две) дружества.

За периода от 01.07.2023 г. – 31.07.2023 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 8 (осем) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.

Уведомление от компетентни органи на държави членки на ЕС относно преустановяване извършването на дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги за същия период, са получени по отношение на 1 (един) застрахователен посредник.  В резултат на това, към края на м. юли 2023 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 144 (две хиляди сто четиридесет и четири).

През м. юли 2023 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението или оттегляне на намерението на местни застрахователи да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. юни 2023 г. общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 19 (деветнадесет).

За периода 01.07.2023 г. – 31.07.2023 г. КФН е изпратила 1 (едно) уведомление относно намерението на застрахователен посредник със седалище в Република България да извършва дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги. В края на периода общият брой на застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват застрахователно посредничество при условията на свободата на предоставяне на услуги или при правото на установяване, се променя на 65 (шестдесет и пет).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Комисията за финансов надзор определи 11 инвестиционни посредници да прилагат опростени изисквания съгласно ЗВПКИИП

На свое заседание на 03.08.2023 г., КФН определи да бъдат приложени опростени изисквания спрямо инвестиционни посредници и институции по чл. 1, ал. 1, т. 3–9 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗВПКИИП) при изготвяне на плановете за възстановяване, съответно за преструктуриране, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1 от същия Закон спрямо следните инвестиционните посредници:

  1. „Де Ново“ ЕАД
  2. „Аларик Секюритис“ ООД
  3. „Загора Финакорп“ АД
  4. „Фактори“ АД
  5. „Варчев Финанс“ ЕООД
  6. „Юропиън Брокеридж Хаус“ ООД
  7. „АБВ Инвестиции“ ЕООД
  8. „Кепитъл Инвест“ АД
  9. „ЮГ Маркет“ ЕАД
  10. „Ъп Тренд“ ЕООД
  11. „Евър Файненшъл“ АД

Прегледът и актуализацията на плановете за възстановяване, изготвяни от горецитираните ИП, може да бъде извършван на по-дълъг период, отколкото е предвидено в закона, но най-малко веднъж на две години.

Въпреки определения двугодишен период, плановете за възстановяване трябва да бъдат преразгледани и актуализирани непосредствено след настъпване на някое от следните събития: промяна в правната форма, в структурата на управление или организационната структура, в стопанската дейност на инвестиционния посредник или финансовото състояние, която може да окаже съществено влияние върху плана за възстановяване/ преструктуриране или да наложи промяна в него.

Краен срок за оповестяване на индивидуални шестмесечни финансови отчети за първата половина на 2023 г. от страна на емитентите на ценни книжа

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на 6-месечен финансов отчет за дейността за 2023 г. пред КФН и обществеността изтича на 31.07.2023 г.  Съгласно чл. 100о, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът е длъжен да разкрива публично 6-месечен финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 30 дни от края на шестмесечието.

Шестмесечният финансов отчет за дейността на дружеството за 2023 г. се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register. Шестмесечният финансов отчет за дейността на дружеството за 2023 г. се разкрива и на обществеността в законоустановения срок, а именно до 31.07.2023 г. включително, по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

КФН обръща внимание, че отчетите на емитенти на облигации по чл.100е, ал. 2 или по чл.100б, ал. 8 от ЗППЦК за второ тримесечие на 2023 г., които се изготвят на индивидуална база,  следва да бъдат представени в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 31.07.2023 г.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б, ал.8  от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие.

Коригирани периодични справки и отчети на застрахователните брокери

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодични справки и отчети от застрахователните брокери към 30.06.2023 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, качен на 27.06.2023 г. е коригиран.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да бъде изтеглен отново от страницата, като се използва актуализираният формат (версия 30.06.2023), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователна дейност”.

За застрахователните брокери подали информацията до момента на публикуването на настоящата новина, не следва да подават информацията отново.

ЕОЦКП стартира общо надзорно действие съвместно с националните компетентни органи относно рисковете за устойчивостта и разкриването на информация

Европейският орган за ценни книжа и пазари стартира общо надзорно действие съвместно с националните компетентни органи относно рисковете за устойчивостта и разкриването на информация

Общото надзорно действие ще се проведе през 2023 г. и 2024 г. Целта на същото е да се установи спазват ли се изискванията, свързани с рисковете за устойчивост и оповестяванията. Цялото съобщение на ESMA може да намерите на интернет адрес: https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esma-and-ncas-assess-disclosures-and-sustainability-risks-investment-fund

Комисията за финансов надзор взе участие в международната конференция „Корпоративно управление и декарбонизация“

На 7 юли Националната комисия по корпоративно управление (НККУ), съвместно с Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ) и Асоциацията на индустриалния капитал в България, проведе международната конференция „Корпоративно управление и декарбонизация“. Събитието, посветено на устойчивите инвестиции, регулациите в сферата, новите ангажименти и предизвикателства пред корпоративните бордове, ESG оценката на компаниите и капиталовите пазари, бе официално открито от министъра на енергетиката на Република България – г-н Румен Радев и от г-жа Даниела Пеева – председател на НККУ.

Лектори и панелисти в конференцията бяха 17 представители на различни международни организации и компании, на регулаторните органи в България и Европа, сред които и Комисията за финансов надзор (КФН). Основните насоки бяха поставени от г-жа Фианна Джордан – водещ експерт в „Организация за икономическо сътрудничество и развитие“ (ОИСР), която представи актуализираните принципи на ОИСР за корпоративно управление.

В панелната дискусия „Спазвай правилата и се конкурирай успешно“, с акцент върху ролята на регулаторната рамка за устойчивост, участие взеха д-р Неда Мужо – Началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ в КФН, Флорънс Биндел – генерален секретар на EuropeanIssuers и Евгения Кючукова-Троанска – представител на Европейската консултативна група за финансово отчитане (EFRAG).

Лектори
Лилия Горанова, Неда Мужо, Флорънс Биндел и Евгения Кючукова – Троанска (от ляво на дясно)

Д-р Мужо коментира регулациите на европейско и национално ниво, как компаниите могат да подобрят своите корпоративни структури и бордове, за да могат едновременно да отговарят на изискванията за устойчивост, но и да използват тези изисквания като конкурентно предимство: „От около 5 години, в Европейския съюз (ЕС) се налагат политиките на устойчивият начин на правене на бизнес. Тези политики се въвеждат посредством въвеждането на регулации и всяка голяма компания, която не адаптира бизнес моделите си, съгласно новите стандарти за екологично и социално въздействие и добро корпоративно управление, ще бъде подложена на санкции. Постепенно се въвеждат т.нар. ESG стандарти, като от началото на 2024 г. приблизително 50 000 компании в ЕС ще трябва да докладват доколко покриват определени ESG изисквания. Всяка страна, включително България ще определи национални компетентни органи, които ще следят за навременното подаване на изискуемите доклади за точността на данните, които са оповестени в тях“.

До настоящия момент в България се прилага Директивата за оповестяването на нефинансова информация (NFRD – Non Financial Reporting Directive), като изискванията й са транспонирани в българския „Закон за счетоводството“. Големите предприятия от обществен интерес и които към края на всяка отчетна година надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, задължително трябва да включват в доклада за дейността си, или като отделен документ нефинансова декларация, в която се оповестява информацията, изисквана от NFRD. Това се отнася и за всеки емитент на ценни книжа, а КФН е компетентният орган, който следи за спазването на тези оповестявания, по отношение на всички листнати на борсата компании в България.

По време на панела стана ясно, че ESG докладите ще бъдат част от годишните финансови отчети на компаниите, които ще бъдат проверявани, одитирани и заверявани от лицензирани одитори.

Бе обсъдено още, че до края на 2023 г. се очаква ЕС да уточни кои ще са институциите, които ще следят за подаването на ESG доклади и за коректността на данните в тях, като е много вероятно по отношение на листнатите компании, това да бъдат националните компетентни органи, включително Комисията за финансов надзор.

Конференцията допринесе за обмен на знания и мнения на специалисти от различни държави и сектори на икономиката. По безспорен начин бе доказана ролята и възможността, чрез ориентирано към устойчивост корпоративно управление, да бъдат решавани въпросите с прехода към въглеродно неутрална икономика на отделните компании. Комисията за финансов надзор ще очаква всички те да следват европейските ESG регламенти и да изготвят отчетите си в съответствие с изискванията и най-добрата европейска практика.

Запис на събитието може да гледате на линк:  https://www.youtube.com/watch?v=-t61Ad-odBM

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви юли 2023 г. до 30-ти септември 2023 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Проведено съвместно обучение от КФН и САД – ФР на ДАНС относно актуализацията на НОР

На 22.06.2023 г. Комисията за финансов надзор и САД „Финансово разузнаване“ – ДАНС проведоха обучение на теми, свързани с прилагането на мерките за противодействия на изпирането на пари и финансирането на тероризма, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, организирано от Асоциацията на застрахователните брокери в България, което бе насочено към членовете й. На събитието присъстваха 30 представители на членове на Асоциацията на застрахователните брокери в България.

По време на срещата се разгледаха следните теми:

  • актуализация на Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма на Република България, приета през 2023 г.;
  • мерки за комплексна проверка.

Проведеното обучение има за цел да задълбочи разбирането от страна представителите на застрахователни посредници които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането (КЗ), когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към КЗ на значението, което има спазването на изискванията на превантивното законодателство, и основната им роля за запазването на стабилността на финансовия сектор и в подпомагането на компетентните държавни органи при предотвратяването и разкриването на действия по изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност към края на м. май 2023 г.

В периода от 01.04.2023 до 31.05.2023 г. в Комисия за финансов надзор (КФН) са получени 31 (тридесет и едно) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват трансгранична дейност на територията на Република България, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

През отчетния период в КФН е получено 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователно дружество със седалище на територията на държави членки на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги и 3 (три) уведомления относно намерението на застрахователни дружества със седалище на територията на държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В края на м. май 2023 г. броят на застрахователните дружества със седалища в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, се променя на 421 (четиристотин двадесет и едно) дружества.

За същия период в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 13 (тринадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да започнат да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 4 (четири) уведомления относно преустановяване извършването на трансгранична дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България.  В резултат на това, към края на м. май 2023 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България нараства до 2 132 (две хиляди сто тридесет и две).

В същия период КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местни застрахователи да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, е 19 (деветнадесет).

В този период КФН е изпратила 3 (три) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на  64  (шестдесет и четири).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.