На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви юли 2024 г. до 30-ти септември 2024 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Животозастраховане“.
Периодични справки и отчети на застрахователните брокери
Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодични отчети от застрахователните брокери към 30.06.2024 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.
Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 30.06.2024), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователна дейност”.
Задължението за подаване на информацията да се изпълнява само по електронен път чрез Единна информационна система (ЕИС) на КФН, на адрес https://eis.fsc.bg/.
ВАЖНО:
Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:
- Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация с Версия 30.06.2024 г. (клетка AZ от Sheet Pril. 2.1.) трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
- Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
- Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
- Реализираният брой договори чрез онлайн продажби, начислен премиен приход от онлайн продажби и начисленият приход от комисионни от онлайн продажби се отчитат данните отнасящи се до реализирани чрез интернет сайт и/ли мобилно приложение продажби;
- Относно Приложение № 2.4, Приложение № 2.8, Приложение № 3.2 и Приложение 3.4 от базовия файл с основна информация, съдържащи се в пакета от справките, в раздел Забележка следва да се посочи държавата, в която е регистрирано седалището на застрахователя/презастрахователя, както и територията, на която е разположен риска по сключения застрахователен/ презастрахователен договор;
- Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
- Файловете със справки и отчети се качват в портала без да са подписани с електронен подпис, като при завършване на процеса по подаването системата изисква подписване през уеб страницата (последна стъпка при подаването).
Консултация на ЕК по отношение на потенциални макропруденциални политики за небанково финансово посредничество
Консултацията има за цел да идентифицира уязвимостите и рисковете на небанковото финансово посредничество (НФП) и да картографира съществуващата макропруденциална рамка, стремейки се да събере информация относно текущите предизвикателства пред макропруденциалния надзор, обсъждайки области за по-нататъшно подобрение.
Въз основа на скорошния доклад на ЕК относно макропруденциалния преглед за банките и НФП, този консултативен документ идентифицира следните ключови уязвимости, произтичащи от НФП:
- ликвидни несъответствия;
- натрупването на прекомерен ливъридж;
- взаимосвързаност между отделните сектори на НФП и между НФП и банките.
Освен това липсата на последователност и координация между макропруденциалните рамки в ЕС може да изостри отрицателното въздействие на такива уязвимости, което води до неразрешени системни рискове. Информацията, която ще бъде събрана по време на тази консултация, ще бъде използвана в процеса по планиране на бъдещите политики на новия състав на ЕК за периода 2024-2029.
Срок за участие 22 ноември 2024 г.
Допълнителна информация можете да намерите на следния линк: https://finance.ec.europa.eu/regulation-and-supervision/consultations-0/targeted-consultation-assessing-adequacy-macroprudential-policies-non-bank-financial-intermediation_en
Подробна информация за публикувани консултации от европейските надзорни органи може да намерите на следната интернет страница:
https://www.fsc.bg/evropeyski-vaprosi/es-publichni-konsultatsii/
Профилактика на системата на Гаранционен фонд
Комисията за финансов надзор бе уведомена от Гаранционния фонд, че във връзка с планирана профилактика с цел подобряване на услугите, предлагани от системата на Гаранционния фонд, тя е била временно спряна от 08:00 ч. на 29.06.2024 г. (събота) до 08:00 ч. на 30.06.2024 г. (неделя). Застрахователните компании, предлагащи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са уведомени за временното спиране на системата на Гаранционния фонд. В периода на временното спиране на системата са постъпили значителен брой заявки за сключване на застраховки „Гражданска отговорност“, което може да доведе до забавяне на нейната работа.
Комисия за финансов надзор напомня, че наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица.
Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, сред официалните гости на церемонията по награждаването от националния конкурс „Млад одитор“ 2024 г.
Заместник-председателят на КФН – г-жа Диана Йорданова, ръководещ управление “Осигурителен надзор” бе сред официалните гости на 13-ото издание на националния конкурс „Млад одитор“ 2024 г., заедно с г-н Стефан Белчев – заместник–министър на финансите, г-жа Горица Грънчарова-Кожарева – заместник-председател на Сметната палата, изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата, г-н Тошко Тодоров, заместник-председател на Сметната палата, г-жа Милена Рангелова, заместник – председател на УС на Института на дипломираните експерт – счетоводители в България, Негово Преосвещенство Браницки Епископ Пахомий – ректор на Софийската духовна семинария и г-жа Стефка Стоева – бивш конституционен съдия.
От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов, приветствие към организационния комитет на събитието поднесе г-жа Йорданова: „Трайният успех на престижното и уважавано в академичния календар събитие, от една страна е доказателство за непоколебимата Ви ангажираност да отличавате най-добрите, а от друга – е акцент на ролята, която одитът има в нашето общество – да осигурява прозрачност, отчетност и почтеност във финансовото отчитане и корпоративното управление. Пожелавам Ви в динамичния и непрекъснато развиващ се технологичен свят, да устоявате на предизвикателства и да сте все така високо мотивирани да насърчавате високи постижения сред младите одитори. Вярвам, че този конкурс утвърждава най-добре работещите практики в нашите икономически системи, както и определя посоката на развитие на одиторската професия в България“.
Приветствия отправиха още проф. д.и.н. Евгени Евгениев, заместник-ректор на ВУЗФ, Стойчо Милев, управител на “Ейч Ел Би България”, и Негово Преосвещенство Браницки епископ Пахомий – ректор на Софийската духовна семинария.
Тази година в престижното национално състезание, се включиха над 50 студента от 10 университета в страната, сред които Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Софийски Университет „Климент Охридски“, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, Икономически университет – Варна, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Бургаски Свободен университет, Университет “Проф. д-р Асен Златаров” гр. Бургас, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, Международно висше бизнес училище гр. Ботевград. До втория етап, – решаването на тест, бяха допуснати 40 участници, а до третия етап – решаването на казус, бяха допуснати издържалите теста с над 50% верни отговора.
Заместник–министъра на финансите – г-н Стефан Белчев връчи наградата на големия победител – Николай Йовчев, магистър от Университета за национално и световно стопанство, специалност “Одитинг”, класиран на 1-во място. Той получи финансиране на образователна степен в размер на 2 000 лева, във висше учебно заведение в Република България, учредена от одиторски дружества „HLB България“ и „Захаринова Нексиа“, както и право на едномесечен стаж в някое от двете одиторски дружества.
Второто място в конкурса бе присъдено на Йорданка Кехайова – студент в Университета за национално и световно стопанство. Тя получи стипендия в размер на 1000 лв., учредена от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, както и възможност за едномесечен стаж в “Ейч Ел Би България” или “Захаринова Нексиа”.
Третото място зае Антоанета Петрова от Висшето училище по застраховане и финанси, която получи стипендия в размер на 500 лв., учредена от Института на дипломираните експерт-счетоводители, и право на едномесечен стаж в някоя от двете одиторски компании.
На церемонията бяха връчени и две специални награди за най-оригинални идеи при решаването на казусите. Вероника Петрунова от Стопанска академия “Димитър А. Ценов” – Свищов получи първата награда, а втората специална награда – годишна стипендия в размер на 30% от таксата за обучение в магистърските програми на ВУЗФ, бе връчена на Мирям Ахмед от Икономическия университет – Варна.
Конкурсът „Млад одитор“ се наложи като значимо за младите хора събитие и за пореден път утвърди сътрудничеството между университетите и бизнеса. Домакин на официалната церемония отново бе и един от неговите организатори – ВУЗФ, с основни партньори Сметната палата на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители в България.
Преглед и насоки за европейските регламенти – DORA и MiCAR
Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) публикува кратко описание и основните изисквания на Европейския регламент за дигитална оперативна устойчивост (DORA) и на Европейския регламент за пазарите на криптоактиви (MiCAR).
Документите са достъпни на официалния уебсайт на Комисията и съдържат важна информация за поднадзорните на КФН лица, инвеститорите и всички заинтересовани страни – Европейски регламент за дигитална оперативна устойчивост (DORA) и Европейски регламент за пазарите на криптоактиви (MiCAR) – Комисия за финансов надзор (fsc.bg).
КФН има за цел да подобри разбирането и да улесни спазването на двата регламента, като подпомага адаптирането на небанковия финансов сектор към регулаторните промени, с насърчаване интегритета на пазара, стабилността и защитата на потребителите.
Трите eвропейски надзорни органа (ESMA, EIOPA и EBA) публикуваха окончателните си доклади на тема “greenwashing”
Докладите са в отговор на искането на Европейската комисия за информация относно рисковете от „greenwashing“ и надзорa на устойчиви финансови политики. ESMA, EIOPA и EBA публикуваха своите финални доклади по темата, като въвеждат общо разяснение на понятието „greenwashing“ и включват перспективен поглед върху това как надзорът може постепенно да бъде подобрен в бъдеще чрез идентифициране на поредица от действия, които националните компетентни органи (НКО), ESMA, EIOPA, EBA и ЕК да обмислят с цел смекчаване на рисковете.
„Greenwashing” се определя като практика, при която изявления, декларации, действия или съобщения, свързани с устойчивостта, не отразяват ясно и честно основния профил на устойчивост на предприятие, финансов продукт или финансови услуги. Тази практика може да бъде подвеждаща за потребителите, инвеститорите или другите участници на пазара.
Окончателните доклади правят равносметка на текущия надзорен отговор въз основа на проучване на дейността на националните компетентни органи и предоставят перспектива за бъдещо подобрение и сближаване на надзорните практики. В докладите се съдържат и препоръки към ЕК, НКО и към участниците на пазара.
С оглед насърчаване на сближаването на надзора в ЕС и подкрепа на усилията на НКО, ESMA апелира и към предприемане на общи надзорни действия (CSA) в рамките на изпълнението на един от Стратегическите надзорни приоритети на Съюза относно докладването на ESG рисковете.
линк към доклада на ESMA: ESMA36-287652198-2699 Final Report on Greenwashing (europa.eu)
линк към доклада на EIOPA: https://www.eiopa.europa.eu/document/download/c5d52866-1c3f-4913-9e20-5a5f40135efa_en?filename=Final%20Report%20-%20EIOPA%20advice%20to%20the%20European%20Commission%20on%20greenwashing.pdf
линк към доклада на EBA: Report on greenwashing monitoring and supervision.pdf (europa.eu)
Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователни посредници
Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
За периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. в КФН са получени 22 (двадесет и две) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършват дейност на територията на Република България. През периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователно дружество със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. май 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, e 431 (четиристотин тридесет и едно) дружества.
За периода от 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 9 (девет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В периода са постъпили 6 (шест) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. май 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, e 2 215 (две хиляди двеста и петнадесет).
В периода 01.05.2024-31.05.2024 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на български застрахователни дружества да извършват дейност при условията на свобода на предоставяне на услуги на територията на други държави членки на ЕС. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).
За периода 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
Комисията за финансов надзор с призив към обществото да упражни застрахователните си права
Изминалите седмици отбелязаха ръст на застрахователни събития, настъпили вследствие на природни катаклизми – опустошителни градушки и наводнения в редица населени места. Щетите, засегнали хиляди хора, са предимно имуществени и изискват бърза намеса, както от местната власт, така и от застрахователните компании в страната. С цел навременни и ефективни действия в подкрепа на пострадалите, Комисията за финансов надзор (КФН) напомня на всички застраховани лица с претърпени загуби, че за да се пристъпи към застрахователно покритие на щетите, е необходимо предявяването на претенции към съответния застраховател.
Процесът изисква всяко лице с валидна застраховка на движимо и/или недвижимо имущество, засегнато от природните бедствия в България, да уведоми в писмен вид застрахователя си, за да бъде извършен оглед и дадена оценка на настъпилите щети.
Председателят на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов апелира, както към гражданите да търсят проактивно застрахователните си права, така и към застрахователната общност за приоритетни действия в засегнатите от природните бедствия региони. В официално писмо, той отправи призив към застрахователните компании за максимално ускоряване на процесите по извършване на огледи на увреденото имущество и оценка на настъпилите щети, както и за стриктно спазване на нормативните изисквания и регламентираните срокове при уреждане на застрахователни претенции. Бойко Атанасов категорично отбеляза и, че приоритет на КФН е защитата на потребителите и запазване на тяхното доверие в българския застраховател сектор с думите: „Убеден съм, че общите усилия на регулатора и бизнеса за справяне с последиците от неблагоприятните метеорологични явления, ще имат като резултат по-бързото възстановяване на щетите. Комисията за финансов надзор ще съблюдава коректното изпълнение на процесите и ако има случаи, за които гражданите считат, че се изисква намесата на Комисията, те могат да разчитат на бърза и ефективна реакция от страна на регулатора.“
Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2024 г.
Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2024 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През първото тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 115 764 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 89 774 осигурени лица от подалите заявления през първото тримесечие на 2024 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през първото тримесечие на годината, е 425 625 900 лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2024 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2024.