На основание чл. 15, ал. 1 т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, във връзка с § 3 от предходните и заключителни разпоредби на Наредба № 2 от 09.11.2021 г. за първоначално и последващо разкриване на информация при публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар (обн. ДВ, бр. 97 от 19.11.2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) заместник – председателят на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“, утвърди образците на справки към финансови отчети и уведомления, предвидени в тази наредба.
Подготвена е и справка за притежаваните търговски недвижими имоти от дружествата със специална инвестиционна цел, секюритизиращи  недвижими имоти, на тримесечна и годишна база на индивидуална основа във връзка с изпълнение на Препоръки В и Г от Препоръка на Европейския съвет за системен риск от 21 март 2019 г. (ЕССР/2019/3) (https://www.esrb.europa.eu/pub/pdf/recommendations/esrb.recommendation190819_ESRB_2019-3~6690e1fbd3.bg.pdf), които КФН следва да прилага.
Утвърдените справки може да изтеглите от ТУК:

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и деветмесечието на 2021 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През третото тримесечие на 2021 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 88 381 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 74 187 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2021 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 301 297 085 лв.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2021 г. са общо 221 534. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 881 173 537 лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и деветмесечието на 2021 г. може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи / 2021.

Днес, на специално организирано онлайн събитие, бе представена дигиталната кампания на Комисията за финансов надзор (КФН) – #инвестирай безопасно. С нея Комисията надгражда вече предприетите до сега мерки от предупреждения за измамни инвестиционни схеми от нелицензирани посредници, като прави стъпка напред и чрез онлайн пространството да даде основни насоки как потребителите да различават законните от недобросъвестните посредници.
 
Участниците в събитието ексклузивно се запознаха с индивидуално разработения сайт на кампанията – https://investsafely.fsc.bg/, представен от екипа на КФН в лицето на г-жа Деница Кирова – главен секретар на Комисия за финансов надзор, г-жа Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ и г-жа Анка Костова – директор „Връзки с обществеността и протокол“.
#инвестирай безопасно стартира със самостоятелен сайт, в който са комбинирани видео и текст, новини и предупреждения към потребителите, налице е директен достъп до списъка на лицензираните посредници, предоставя възможност на потребителите сами да разпознаят легитимните инвестиционни схеми, но и да научат признаците, чрез които да идентифицират нередностите.
 
#инвестирай безопасно се разгръща и в дигиталните канали YouTube и LinkedIn, като атрактивното визуално съдържание, създадено от екипа на Комисията, ще достигне до голям брой онлайн потребители и ще привлече вниманието им към въпросите, които трябва да си зададат или към ситуациите, в които биха могли да попаднат, предприемайки стъпката да станат инвеститори.
 
Главният секретар на КФН, г-жа Деница Кирова, сподели, че кампанията се реализира не само, за да образова потребителите, но и за да даде отговор на очакванията както на участниците на капиталовите пазари, така и на крайните потребители. „Считаме, че дигиталните финанси ще продължат да се развиват и ще се наложат като стандартно потребителско поведение. На фона на непрекъснато предлаганите иновативни възможности, не бива да пренебрегваме и рисковете, които носят те. Именно затова, Комисията за финансов надзор в качеството си на регулатор, трябва да намери баланс между гарантиране правата на потребителите на небанкови продукти и услуги и подсигуряване на добра и стабилна среда за развитие на бизнеса“, допълни още тя.
 
Г-жа Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ разказа как идват идеите за създаване на видеосъдържанието, като всяка една ситуация в тях е резултат от директни казуси и разкрития на екипа на Комисията.
 
Кампанията #инвестирай безопасно, посочи г-жа Мужо, <>„ни отвежда на нова територия, тази, на която измамниците реално присъстват, именно затова разгръщаме арсенала си от мерки и действия на дигиталното поле, защото искаме да предоставим възможността на потребителите своевременно да се защитят, но и да запазят доверието си в инвестиционния пазар и да предложим ново устойчиво бъдеще за спестяванията на нашите граждани“.
 
Последната година, белязана от пандемията от Covid-19 даде силен тласък на дигиталната трансформация в небанковия финансов сектор.  В отговор, КФН използва напълно нови похвати чрез допълнителни канали за комуникация, за да посрещне новите предизвикателства пред целта ѝ за финансово ограмотяване на потребителите на финансови услуги. Главният секретар на Комисията, г-жа Деница Кирова сподели, че “с дигиталната кампания #инвестирай безопасно, Комисията за финансов надзор показва, че активно и последователно работи за постоянното надграждане на комуникационната си политика, в опазването на интересите и доверието на потребителите в небанковите, финансови услуги, а от там и в по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. 
 
Кампанията #инвестирай безопасно е вече на живо в:
 
https://investsafely.fsc.bg/
https://investsafely.fsc.bg/invest-safely/ (английска версия)
https://www.youtube.com/channel/UCtU52IKTtgEWJU-fRP8Aw5w
https://www.linkedin.com/company/комисия-за-финансов-надзор

На днешното си заседание, 07.12.2021 г., КФН, по предложение на Съвета на Гаранционния фонд, взе решение за определяне на размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд на 10.50 лв. за всяко застраховано МПС.  Със същото решение КФН определи и размера и на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ, на 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.
 
Досега вноската към Фонда за незастраховани МПС беше 10.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0.15 лв. за всяко място в превозно средство за обществен превоз за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Вноската към Обезпечителния фонд беше 2.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
 
По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 10.50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0.15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 2.50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
 
Общо вноската към ГФ на всяко едно застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 13.00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.
 
Предстоящото издаване на решението КФН бе оповестено на 02.11.2021 г. чрез публикуване на  проекта на решението на интернет страницата на КФН, като отделни съобщения бяха изпратени до представителните асоциации на застрахователите, застрахователи, които не членуват в представителните организации, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На всички заинтересовани лица бе даден срок от един месец, изтекъл на 02.12.2021 г., за представяне на писмени предложения и възражения по проекта на решение. В този срок в КФН не са постъпили предложения и възражения и не са предоставени други доказателства.
Взетото днес решение подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му.

На 27.11.2021 г. се проведе изпит за придобиване на професионална квалификация на застрахователни брокери и за признаване на квалификация, придобита в държава членка по реда на Наредба № 28 от 10.05.2006 г. на Комисията за финансов надзор за условията и реда за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователните брокери и за признаване на квалификация, придобита в държава членка, и за регистрация на материалите за професионално обучение (Наредба № 28 от 10.05.2006 г.).
На изпита се явиха допуснатите 7 (седем) кандидата, като 3 (трима) от тях успешно издържаха изпита.
На основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 28 от 10.05.2006 г., Комисията за финансов надзор оповестява резултатите от изпита за професионална квалификация на застрахователните брокери, проведен на 27.11.2021 г., както следва:

Списък на кандидатите, издържали изпита:

Списък на кандидатите, неиздържали изпита:

На лицата, преминали успешно изпита за професионална квалификация, ще бъде издаден сертификат, подписан от председателя на Комисията за финансов надзор.

На 23 ноември 2021 г. се проведе конференция на тема “България на европейската финтех карта” за представяне на Годишния доклад на Българската финтех асоциация за 2021. Събитието бе посветено на инвестициите в сектора и мястото на страната ни в Европа и света.
Финтех регулациите в небанковия финансов сектор бяха представени от  г-жа Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“, която взе участие в конференцията.
Тя отбеляза, че последната година, белязана от пандемията Covid-19, не само промени нашето разбиране за реалността, но наложи нови правила и даде силен импулс на дигиталната трансформация в небанковия финансов сектор.
Г-жа Мужо очерта ключовите теми във финтех сектора за периода 2021-2025 година, а именно: създаване на „стратегическа автономия“,  гарантиране на равни условия, засилване на надзора от страна на ЕС, конкуренция и сблъсък на цифровите политики.
Тя обърна внимание и на стратегическите цели, заложени пред новия бизнес модел:

Г-жа Мужо завърши участието си с думите: „Ние сме тук заедно на тази конференция с отговорност, защото изграждаме нов стълб, който е много важен и необходим за устойчивото развитие и това е може би най-важната роля на Комисията за финансов надзор, предлагаща финансова стабилност в дългосрочен план.“
Видео от участието на госпожа Неда Мужо:

Видео от панела, посветен на регулациите във ФинТех сектора можете да видите тук.
Целият доклад за 2021 г. на Българската ФинТех асоциация е публикуван тук.

В “Годишния доклад на Българската Финтех Асоциация“ за 2021 г., посветен на инвестициите в сектора и мястото на страната ни в Европа и света,  г-н Петър Джелепов – член на Комисията за финансов надзор (КФН) взе участие с изказване за финтех регулациите в небанковия финансов сектор в България и стратегията на регулатора за наблюдение на финансовите иновации.
В доклада, г-н Джелепов прави анализ и очертава успешното развитие на финтех сектора в България, високия технологичен прогрес в небанковия финансов сектор, регулациите на тези така важни иновации и дигитализации, Стратегията за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г., въвеждането на Innovation hub и последващото му развитие, както и цялостното бъдеще на финтех регулациите прилагани от страна на Комисията за финансов надзор.
Една от основните цели на Комисията е навлизането на повече иновации в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор в България, а заедно с това, интересите на потребителите да продължават да бъдат максимално защитени.
„За да бъдем в крак с новата дигитална среда и очаквания както на участниците, така и на крайните потребители, ние непрестанно трябва да оценяваме и, когато е необходимо, да коригираме регулаторната рамка, за да се справим адекватно с променените рискове и бизнес модели. С цел гарантиране и адекватна оценка на новите продуктови и бизнес модели, провеждаме регулярни проучвания как работят и как се прилагат и приемат иновациите сред подназдорните на Комисията компании. Допълнително, основна цел, поставена и от председателя на КФН, Бойко Атанасов е организирането и провеждането на образователни програми, целящи повишаването на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги.“ – отбеляза господин Джелепов.
Комисията за финансов надзор провежда последователната политика по отношение на иновациите и в отговор на пакета за цифрово финансиране, приет от Европейската комисия, КФН прие Стратегия за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г. Тя се основава на предишната стратегия и очертава в дългосрочен план посоката, в която КФН ще се ангажира да развива своите надзорни дейности и да прилага хармонизирането на националната регулаторна рамка и практики в областта на финансовите иновации на ниво ЕС.

Изказването на г-н Джелепов относно ФинТех регулациите в небанковия финансов сектор може да прочетете тук.
 
Целият доклад за 2021 г. на Българската ФинТех асоциация е публикуван тук.

В “Годишния доклад на Българската Финтех Асоциация“ за 2021 г., посветен на инвестициите в сектора и мястото на страната ни в Европа и света,  г-н Петър Джелепов – член на Комисията за финансов надзор (КФН) взе участие с изказване за финтех регулациите в небанковия финансов сектор в България и стратегията на регулатора за наблюдение на финансовите иновации.
В доклада, г-н Джелепов прави анализ и очертава успешното развитие на финтех сектора в България, високия технологичен прогрес в небанковия финансов сектор, регулациите на тези така важни иновации и дигитализации, Стратегията за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г., въвеждането на Innovation hub и последващото му развитие, както и цялостното бъдеще на финтех регулациите прилагани от страна на Комисията за финансов надзор. 
Една от основните цели на Комисията е навлизането на повече иновации в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор в България, а заедно с това, интересите на потребителите да продължават да бъдат максимално защитени.
 „За да бъдем в крак с новата дигитална среда и очаквания както на участниците, така и на крайните потребители, ние непрестанно трябва да оценяваме и, когато е необходимо, да коригираме регулаторната рамка, за да се справим адекватно с променените рискове и бизнес модели. С цел гарантиране и адекватна оценка на новите продуктови и бизнес модели, провеждаме регулярни проучвания как работят и как се прилагат и приемат иновациите сред подназдорните на Комисията компании. Допълнително, КФН организира и провежда образователни програми, целящи повишаването на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги.“ – отбеляза господин Джелепов.
Комисията за финансов надзор провежда последователната политика по отношение на иновациите и в отговор на пакета за цифрово финансиране, приет от Европейската комисия, КФН прие Стратегия за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г. Тя се основава на предишната стратегия и очертава в дългосрочен план посоката, в която КФН ще се ангажира да развива своите надзорни дейности и да прилага хармонизирането на националната регулаторна рамка и практики в областта на финансовите иновации на ниво ЕС.

Изказването на г-н Джелепов относно ФинТех регулациите в небанковия финансов сектор може да прочетете тук.
 
Целият доклад за 2021 г. на Българската ФинТех асоциация е публикуван тук.

Комисията за финансов надзор обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние за трето тримесечие на 2021 г. пред КФН и обществеността изтича на 29.11.2021 г.
Съгласно чл. 100 о¹, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), емитентът е длъжен да представи на КФН публично уведомление/отчет на консолидирана основа за финансовото си състояние за трето тримесечие на 2021 г. в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Публичното уведомление/отчет за финансовото състояние на дружеството се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register. Публичното уведомление/отчет за финансовото състояние на дружеството се разкрива и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК, чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия, в законоустановения срок, за третото тримесечие на 2021 г., а именно до 29.11.2021 г. включително.