Представени бяха изслушванията на кандидатите за зам. председатели на Комисията за финансов надзор пред Комисията за бюджет и финанси

Председателят на КФН Бойко Атанасов представи мотивите си за избор на зам. председатели на управления „Надзор на инвестиционната дейност“ и на „Застрахователен надзор

В Комисията по бюджет и финанси днес преминаха изслушванията на кандидатите за зам. председатели на Комисията за финансов надзор (КФН). Председателят на КФН Бойко Атанасов представи мотивите си за избор на съответните кандидатури. За зам. председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ беше предложена Мария Филипова. За зам. председател на управление „Застрахователен надзор“ беше предложена кандидатурата на Илиана Христова.
 
В мотивите си той изтъкна, че Мария Филипова е с над 10 г. опит в законовата, правната и нормотворната дейност в сферата на финансите и държавната администрация. Според него кандидатурата ѝ е най-подходящият избор за заместник-председател „Надзор на инвестиционната дейност“. Притежаваната от г-жа Филипова експертиза, придобита по време на работата ѝ в държавната администрация показва широки познания и опит в анализирането, проучването и предприемането на дейности относно новоприети регулации, оптимизиране на съществуващи закони и подобряване на административните процедури. „Базирайки се на резултатите от работата на г-жа Филипова в държавната администрация в сферата на финансите, вярвам че тя ще допринесе за успешното международно сътрудничество и обмена на добри практики в контекста на подготовката на България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II). Сигурен съм, че ще успеем да направим България атрактивна и предсказуема дестинация по отношение на небанковия сектор.“, подкрепи изборът си г-н Атанасов пред Комисията за бюджет и финанси.
 
След представяне на мотивите на Председателя на КФН, г-жа Филипова изложи  визията си за развитие на капиталовия пазар в направление „Надзор на инвестиционната дейност“. Концепцията ѝ е насочена към повишаване на ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор, и стремежът към по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. Г-жа Филипова акцентира върху следните предизвикателства: намаляване на инвестициите в България и оттегляне на инвеститори спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа, наличие на инвестиционен ресурс вътре в държавата, основно в пенсионни и застрахователни дружества, който поради ниска ликвидност и нормативни ограничения се инвестира извън държавата ни, както и липсата на достатъчна финансова грамотност.
 
Фокусът в концепцията на г-жа Мария Филипова бе поставен в 3 основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България и устойчивост на очакваните резултати.
 
1.Подобряване на регулаторна дейност и контрол: подобряване на съществуващите и внедряване на нови мерки за осигуряване на активен контрол от страна на Комисията, и за активиране на осъзнатост за самоконтрол в поднадзорните лица в сектора на капиталовия пазар. Осигуряването на финансовата стабилност на сектора е основната цел, която Комисията трябва да постигне в сферата на управление на капиталовия пазар. Фокусът ще бъде върху риск базиран надзор, както и върху осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Предвижда се продължаване със стрес-тестовете при поднадзорните лица с цел превенция на възможни проблеми, фокус върху контрола към инвестиционните посредници и към дружествата, предоставящи инвестиционни услуги.
 
2.Намаляване на административната тежест на капиталовите пазари и мерки за оптимизация на процесите и дигитализация чрез новоприети регулации в синхрон с европейското законодателство. Активни действия в подкрепа на иновациите в небанковия финансов сектор, а именно чрез провеждане на консултации с пазарните участници за проучване на иновативни решения за подобряване на ефективността на пазарите и търсенето на технологични решения, насочени към намаляване на разходите и разширяване на достъпа към финансови продукти и услуги.  Основен елемент ще бъде и изграждането на единен портал за подаване на информация от публичните дружества. Проектът се нарича „Единна входна точка“ и е свързан с това, че всички участници на капиталовия пазар в България имат нормативни задължения да разкриват информация пред Комисия за финансов надзор, Централен депозитар, Българска фондова борса и медии.
 
3.Международно сътрудничество и обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в ЕС.
 
Председателят на КФН г-н Бойко Атанасов представи мотивите си относно предложението на г-жа Илиана Христова за заместник-председател, водещ управление „Застрахователен надзор“. Според него Илиана Христова е ръководител с неоспорими качества и умения, изявен професионалист, чиято дейност винаги е била насочена към контролиране на лица в данъчната приходната администрация на Република България. „В резултат на мерките и дейностите, предприемани от г-жа Христова като ръководител на функция „Контрол“, а в последствие и в качеството ѝ на директор на най-голямата териториална дирекция на НАП, тези лица се трансформират в хора с нагласа на мислене към доброволно изпълнение на задълженията и формиране на гражданско самосъзнание. Смятам, че в актуалната ситуация, в която сме поставени за справяне с последствията от фалита на застрахователна компания „Олимпик“ и със заявката, която дадохме за ограничаване и превенция на подобни случай в бъдеще, опитът и идеите на Илиана Христова са от ключово значение.“    
Атанасов коментира, че г-жа Христова има опит в ръководенето на над 2500 човека, както и непрекъсната комуникация с клиентите на най-голямата държавна администрация в България.
 
„Смятам че,  за да се справим със сериозното предизвикателство и липсата на комуникация с казуса бонус-малус, на Комисията за финансов надзор е необходим твърдо отстояващ позицията си лидер, с ефективни комуникационни умения, опитът при управлението на процеси и стиковане на много заинтересовани лица с разнопосочни цели по един казус. Убеден съм в способностите на Илиана Христова, тъй като неведнъж е показвала качества при справяне с кризисни ситуации и навременна комуникация към всички заинтересовани лица.
 
Осигуряване на финансовата стабилност на сектора на застраховането е един от ключовите елементи, по които ще работим. За осъществяване на контрол е необходимо и да видим голямата картина и да мислим в мащаб. Илиана Христова е човекът, отговарял години наред за събираемостта на задълженията в НАП.  Постигнатите резултатите са впечатляващи. Вярвам, че цифрите говорят сами по себе си.“ каза Председателят на КФН в представянето си.
 
В концепцията си г-жа Христова, представи формула за осигуряване на стабилен и устойчив застрахователен сектор, а именно:  Контрол, Комуникация, Кризисна превенция и Дигитализация. В детайл тя разгърна  всеки един елемент:
 
1.Контрол, включващ активиране на мерките за дистанционен контрол, проверки на място и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност, както и начертаване на още по-сериозни мерки за контрол в областта на застраховането. Най-сериозният акцент е върху преодоляване на последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и мониторинга над Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), и заздравяване на компенсационните механизми в българската застрахователна система.
 
2.Комуникация чрез изграждането на структурирана комуникационна стратегия, активен дискусионен режим с обществото и между институциите, диалог с всички заинтересовани страни в процесите на застраховането преди излизане с финални за изпълнение решения. Като конкретни примери активиране на комуникация за предприемане на мерки/действия за намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства, както и разбира се, дискусии с браншовите организации и гражданите за системата бонус-малус.
 
3.Кризисна превенция в сектора на застраховането с цел анализ на рисковете и стратегическо планиране на превантивни мерки от отношение на застрахователите и по отношение на застрахованите лица. Основната цел е превенция и защита на всички участници в процесите по застраховане и стабилизиране на сектора чрез преодоляване на проблемните зони.
 
4.Дигитализацията, като крайната ѝ цел е  КФН да има бърза и навременна обратна връзка от крайните потребители.
Г-жа Христова каза още, че „Като организация ние сме длъжни да се вслушаме в гласа на крайния потребител, така че да сме в негова подкрепа в процеса на обслужване на клиенти, а не да създаваме идеи, които да затрудняват потребителите.“

 

Бойко Атанасов

Илиана Христова

Данни за застрахователния пазар към 31.01.2019 г.

    Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към края месец януари 2019 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Указание на Министъра на финансите на Република България относно съставяне на годишни финансови отчети за 2018 г. на поднадзорни на КФН лица

СЪОБЩЕНИЕ
Във връзка с прилагането на чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Закона за счетоводството (ЗСч), в сила от 01.01.2019 г., и § 56 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, на основание чл. 15, т. 2 от ЗСч), на 22.03.2019 г, на интернет страницата на Министерството на финансите е публикувано УКАЗАНИЕ на Министъра на финансите на Република България относно:
Съставяне на годишни финансови отчети за 2018 г. на застрахователни и презастрахователни предприятия, на управляващи дружества и управляваните от тях колективни инвестиционни схеми, както и на предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар, във връзка с прилагане на чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Закона за счетоводството, в сила от 01.01.2019 г., и § 56 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.

 
Указанието може да бъде изтеглено и от ТУК.

Съобщение за издаден общ административен акт

    Издаден е общ административен акт – Решение № 497 от 25.03.2019 г. за определяне размера на минимални проценти, съгласно чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), както и периода за тяхното прилагане.
    Решението може да намерите на интернет страницата на КФН в раздел „Административни документи”. https://www.fsc.bg/?page_id=13827
 

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2018 г.

    Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2018 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
    През четвъртото тримесечие на 2018 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 52 706 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг.
    Общо 45 330 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2018 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 137 219 857 лв.
    Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през 2018 г. са общо 181 137. Общият размер на прехвърлените средства през годината е 536 904 038 лв.
    Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2018 г. може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи / 2018.

Новият председател на Комисията за финансов надзор е Бойко Атанасов


Днес, 15 март 2019 г., 44-тото Народно събрание избра Бойко Атанасов за председател на Комисията за финансов надзор (КФН)
 
BA_parliament


Изборът беше направен единодушно от общо 134 присъствали народни представители.


По време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси на 13 март т.г. Бойко Атанасов, представи Концепцията си за развитието на КФН. Основните цели, които постави пред регулаторния орган са създаване на стабилен екип от професионалисти, прозрачна и навременна комуникация с обществото и най-важното осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от Комисията – капиталовите пазари, сферата на застраховането и пазара на допълнителното пенсионно осигуряване.


По време на представянето си, г-н Атанасов акцентира върху създаване на репутация на Комисията за финансов надзор като стабилен, обективен и независим регулаторен орган чрез комуникационни кампании и обективен диалог с обществото.  Комисията ще търси диалогичност на всички нива, активна комуникацията с бизнеса чрез провеждане на регулярни срещи в дискусионен формат.
 
Като изключително важен елемент в развитието на надзорната институция, г-н Атанасов визира процеса по идентифициране на потенциално недобри или лоши бизнес практики още в самото начало. Фокус ще бъде поставен върху риск-базиран надзор и осъществяване на координиран надзор в ситуации, в които са включени и други институции.
 
По отношение на застрахователния бранш Бойко Атанасов посочи, че стремежът ще бъде българските застрахователи да поддържат адекватно ниво на резервите, като изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в законодателството. Ще бъдат предприети необходимите действия за заздравяване на компенсационните механизми в българската застрахователна система. Една от целите е преодоляване на последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и последиците от мониторинга над Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
 
Приоритет за г-н Атанасов е намаляване на административната тежест чрез още по-голямо дигитализиране на услугите, които предлага КФН. Целта е институцията да предоставя бързи и качествени услуги в регулаторната, както и прозрачност в надзорната дейности. Акцентира се върху оптимизацията на съществуващите услуги и предоставянето на нови електронни услуги. Освен дигитализиране на услугите, защитата на потребителите ще се осъществява и посредством финансово ограмотяване, обучения за различни професионални групи и поднадзорни лица и провеждане на разяснителни кампании сред обществото.
 
„Визията ми е да осъществяваме превенция чрез активна регулация, а не реакция в кризисни ситуации! Вярвам, че чрез правилна комуникация КФН може да има имидж на орган, работещ по стратегически план за развитие на база на ключови критерии за успех. Един от най-важните резултати, които целя е добрата ни репутация да е гарант за доверието на бизнеса и поднадзорните лица в нас! Заявявам намерението си Комисията за финансов надзор да продължи да предприема последователни действия и да усъвършенства своите практики във връзка с осъществяването на ефективен риск-базиран надзор върху небанковия финансов сектор, което е свързано с ранна идентификация на рисковете и е основна предпоставка за стабилни финансови пазари“, каза г-н Атанасов в заключение.
 
След проведеното гласуване г-н Бойко Атанасов положи клетва пред депутатите и благодари от трибуната за гласуваното му доверие.

Предварителни данни за застрахователния пазар към 31.12.2018 г.

    Представените справки и отчетите на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. към края месец декември на 2018 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Застрахователен пазар” „Статистика” – 2018.
    Представените тримесечни образци S.02.01.02 и S.23.01.01 от застрахователите по общо застраховане, животозастраховане и презастрахователите съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 с тримесечни количествени данни по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на четвъртото тримесечие на 2018 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, Застрахователен пазар”, „Статистика” – 2018.

Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България, са актуализирани

    За месец февруари 2019 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 6 застрахователни дружества от държави членки да извършват застрахователна дейност на територията на България, както и за 4 застрахователни дружества, които са преустановили извършването на дейност. Към 28 февруари 2019 г. застрахователите от държави членки, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 636.
    През месец февруари в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 13 нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в България, както и за 2 застрахователни посредници, които са преустановили извършването на дейност. Към 28 февруари 2019 г. застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2504.
    През месец февруари КФН е изпратила уведомление до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 1 застрахователно дружество със седалище в Република България да разшири дейността си на тяхна територия. Към 28 февруари 2019 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16.  
    През месец февруари КФН е изпратила уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 3 застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 28 февруари 2019 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 44.        
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
 

Данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2018 г.

    Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор публикува данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2018 г. Информацията е получена от протоколите за проведените през 2018 г. четири служебни разпределения на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
    Служебно се разпределят лицата, за които е възникнало задължението да се осигуряват в универсален или професионален пенсионен фонд и които не са подали заявление за участие в предвидените за това срокове или са подали заявления за участие в повече от един фонд от съответния вид. През 2018 г. във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване служебно са разпределени общо 93 606 лица, от които 81 445 лица в универсалните фондове и 12 161 лица в професионалните фондове. Служебно разпределените лица през 2018 г. съставляват 82,89 на сто от общия брой постъпили лица (от новоприети заявления и служебно разпределени) в универсалните фондове и 85,81 на сто в професионалните.
    Информация за служебно разпределените лица през 2018 г. може да намерите в раздел “Статистика”, “Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

Съобщение за откриване на производство по издаване на общ административен акт

Комисията за финансов надзор открива производство по издаване на общ административен акт – Решение за определяне размера на минимални проценти, съгласно чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), както и периода за тяхното прилагане. Проектът на акта може да намерите на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. (Писмени предложения и възражения могат да бъдат предоставяни в 30-дневен срок, до 20.03.2019 г. включително).