На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви юли 2018 г. до 30-ти септември 2018 г.
 
Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел „Статистика”, ”Застрахователен пазар”, „Животозастраховане“.

Двайсет ученици от цялата страна и петима техни преподаватели успешно завършиха образователната програма „Небанковият финансов сектор в България” и получиха удостоверения на официална церемония в сградата на Комисията за финансов надзор (КФН). Това е ХVI-то издание на образователната програма за ученици и учители, организирана от КФН, фондация „Атанас Буров” и Министерството на образованието и науката (МОН). Виолина Маринова, председател на Управителния съвет на фондация "Атанас Буров", и Милена Истаткова, главен секретар на КФН, раздадоха удостоверенията и поздравиха участниците за тяхната ангажираност при усвояването на нови знания. В приветствието си към младите хора Виолина Маринова  подчерта, че най-важното от всичко е да изберат професия, която ще им носи удовлетворение. Г-жа Милена Истаткова подчерта, че повишаването на финансовата грамотност е стратегически приоритет на КФН и спомага освен за кариерното им развитие и за повишаването на културата им като потребители на финансови услуги. Образователните програми, които комисията инициира, са част от дейностите, които институцията провежда с цел защита на потребителите на небанкови финансови услуги.
Едноседмичната програма за ученици „Небанковият финансов сектор в България” е единствената по рода си в страната и се организира от създаването на КФН, като осигурява отлични преки впечатления от работата на небанковия финансов сектор. Обучението е организирано съвместно с бизнеса и академичната общност и осъществява тясна връзка между държавните институции, неправителствените организации и академичната общност в името на повишаване на финансовото образование на младите хора. Всеки ден до обяд учениците слушаха лекции за един от небанковите пазари – капиталовия, застрахователния и пенсионноосигурителния, които се изнасяха от експерти на КФН и от опитни специалисти от бизнеса, а след обяд имаха възможност „да видят как се случват нещата на място” като посетиха пенсионноосигурително и застрахователно дружество, финансова група, Българска фондова борса, Централен депозитар и висше финансово училище.
Учениците бяха силно впечатлени от направените посещения, където ги посрещаха изпълнителните директори на дружествата и представиха сложната материя през личния си професионален опит. Експерти от комисията и от бизнеса им обясняваха спецификата на застрахователния, пенсионноосигурителния и капиталовия сектор.

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодичните отчети от застрахователните брокери към 30.06.2018 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителния актуализиран формат (версия 30.06.2018,), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес:

www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователен пазар”.
 

ВАЖНО:

Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:

● Базовият файл с основна информация трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);

● Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила не са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);

● Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;

● Файловете трябва да бъдат подписани с универсален електронен подпис във формат p7m или p7s (PKCS#7), като при подписването НЕ трябва да бъде използвано криптиране;

● Подписът на файловете трябва да принадлежи на същия служител, който е влязъл в системата.

През последните месеци се наблюдава тенденция за заблуда на инвеститорите и потенциалните инвеститори във финансови инструменти, като се регистрират дружества с наименования, наподобяващи тези на лицензирани от Комисията за финансов надзор инвестиционни посредници. Наименованията често съдържат името на лицензирания инвестиционен посредник като се добавят означения „-ФРОНТ ОФИС“ или други думи, които могат да създадат заблуда в инвеститорите, че това дружество е надлежно лицензирания от Комисията за финансов надзор инвестиционен посредник.
 
Във връзка с горното, Комисия за финансов надзор предупреждава инвеститорите, че:
– получател на всяко плащане, което е възникнало от договорните отношения между клиента и инвестиционния посредник, следва да бъде именно инвестиционния посредник;
–  банковата сметка, по която се превеждат пари следва да е посочената в договора банкова сметка с титуляр инвестиционния посредник.
 
Парични средства, преведени по сметка на лице, различно от инвестиционния посредник, няма да могат да бъдат обект на защита от Фонда за компенсиране на инвеститорите до предвидените в закона размери и да бъдат възстановени в случай на несъстоятелност на дружеството.

За месец май 2018 г. 3 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН) за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България, а 1 е преустановило извършването на дейност. Към 31 май 2018 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 605.

През месец май 8 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 5 са преустановили извършването на дейност. Към 31 май 2018 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2356.

През месец май няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 31 май 2018 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 15. 

През месец май няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 31 май 2018 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 43.      
             
Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.03.2018 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, "Застрахователен пазар", „Общо Застраховане“ „2018“. Данните се отнасят единствено за застрахователните договори, които не са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Консултантът по въвеждането на системата бонус-малус по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на МПС” Ърнст енд Янг представи окончателния си доклад. В доклада консултантът е разработил 11 възможни сценария за система бонус-малус в България, както и е предложил голям брой фактори, които да бъдат взети предвид при нейното изграждане. Всички сценарии са изготвени въз основа на изчисления на данни за българския пазар и отразяват неговата специфика. Въпрос на преценка по целесъобразност е кой от предложените сценарии за система бонус-малус да бъде избран.
Поради изключително големия брой предложени варианти Комисията за финансов надзор (КФН) смята, че в момента не е възможно да се пристъпи към обществено обсъждане на проект на нормативен акт, а докладът на Ърнст енд Янг е изпратен за мнение до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на вътрешните работи. Предварителните очаквания са, че на всяко от двете ведомства ще бъде необходим поне един месец, за да проведат своите консултации и да посочат най-подходящия според тях вариант. След като двете министерства заедно с КФН изразят своите предпочитания, ще се пристъпи към разработване на проект на наредба и нейното обществено обсъждане. Наредбата, която ще въведе системата бонус-малус в България, ще бъде приета съвместно от КФН, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на вътрешните работи, като общественото ѝ обсъждане ще бъде инициирано през месец септември тази година.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2018 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През първото тримесечие на 2018 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 56 278 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг.

Общо 47 568 осигурени лица от подалите заявления през първото тримесечие на 2018 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 140 174 974 лева.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2018 г. може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи / 2018.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) официално прие новите мерки във връзка с предоставянето на договори за разлики и бинарни опции на инвеститорите на дребно.

Днес мерките бяха публикувани в Официалния вестник на Европейския съюз. Те ще започнат да се прилагат от 2 юли 2018 г. по отношение на бинарните опции и от 1 август 2018 г. спрямо договорите за разлики, както следва:

1. Бинарни опции (от 2 юли 2018) – забрана за пускане на пазара, разпространение или продажба на бинарни опции на инвеститори на дребно, и

2. Договори за разлики (от 1 август 2018) – ограничение по отношение пускането им на пазара, разпространението или продажбата на инвеститори на дребно. Това ограничение се състои в: определяне на граници на левъриджа при отварянето на позиции; правилото за закриване на маржин позиции по сметката; защита при отрицателен баланс по сметката; предотвратяване на използването на стимули от доставчик по договори за разлики и предоставяне по стандартизиран начин на предупреждение относно настъпването на специфични рискове.

Европейският орган за ценни книжа и пазари прие настоящите мерки на официалните езици в ЕС, като същите ще останат в сила за период от три месеца от датата на тяхното прилагане.

Председателят Стивън Майор каза:
„Мерките, които Европейският орган за ценни книжа и пазари прие днес представляват значителна крачка към по-засилена защита на инвеститорите в ЕС. Новите мерки спрямо договорите за разлики за първи път ще гарантират, че инвеститорите не могат да изгубят повече пари, отколкото са вложили, същевременно ще ограничи използването на ливъридж и стимули, както и че предупрежденията за рисковете ще се отправят по разбираем начин до инвеститорите.
Забраната на Европейския орган за ценни книжа и пазари за пускането на пазара, разпространението или продажбата на бинарни опции на инвеститори на дребно е свързана със значителното безпокойство за защитата на инвеститорите, причинено от естеството на този продукт.
Настоящият общоевропейски подход е най-подходящият начин за решаване на този значим въпрос относно защитата на инвеститорите. Националните компетентни органи ще наблюдават въздействието на тези мерки през времето на тяхното прилагане и ще определят съвместно с Европейския орган за ценни книжа и пазари какви са следващите необходими стъпки.“

Мерките относно договорите за разлики – от 1 август 2018
Мерките на Европейския орган за ценни книжа и пазари за намеса в търговията с продукти са приети на основание чл. 40 от Регламента за пазарите на финансови инструменти и включват:

1. Установяване на ограничения на левъриджа при отварянето на позиция от инвеститор на дребно от 30:1 на 2:1, които ще се променят съобразно волатилността на базовия продукт:
30:1 за основните валутни двойки;
20:1 за останалите валутни двойки, злато и основни индекси;
10:1 за стоки различни от злато и останалите индекси;
5:1 за конкретни капиталови инструменти и други референтни стойности;
2:1 за криптовалути;
 
2. Правило за закриване на маржин позиция по сметка. Това ще стандартизира процента на маржин  (на минимум 50% изискван маржин), при която от доставчиците ще се изисква да приключват един или повече договори за разлики, сключени с инвеститори на дребно;
 
3. Защита при отрицателен баланс по сметка. Това ще определи цялостен гарантиран лимит на загубите на клиентите на дребно;
 
4. Ограничение при предлагането на стимули за търговия с договори за разлики, и
 
5. Единен способ за предупреждение за съществуващ риск, включително и определяне на процента на загубите по сметките на инвеститори на дребно при доставчика на договори за разлики.
 
Следващи стъпки
 
Регламентът за пазарите на финансови инструменти предоставя на Европейския орган за ценни книжа и пазари правомощието временно да въведе мерки за намеса на тримесечна основа. Преди изтичането на тримесечния срок, Европейският орган за ценни книжа и пазари ще прегледа мерките за намеса в търговията с продукти и ще прецени необходимостта от продължаването им с още три месеца.