КФН разработи въпросник, който да послужи за изготвяне на дискусионен  документ за проучване използването на изкуствения интелект (ИИ) при поднадзорните на Комисията лица. Целта е да се изяснят приоритетите и да се определят действия, които могат да бъдат необходими за безопасното приемане на изкуствения интелект във финансовите услуги.
Това е още едно от поредица проучвания, които Комисията за финансов надзор провежда за втора година, свързано с тенденциите при използване на финансовите иновации от поднадзорните лица.
Онлайн анкетата  е изпратена до  представители на  трите сектора на небанковата финансова сфера – застрахователен, инвестиционен и пенсионноосигурителен пазар. Фокус в проучването е поставен и върху ефекта от пандемията от Covid-19, която предизвика ускоряване темповете на автоматизация и приемане на ИИ във финансовите услуги. В резултат на това, подходящият контрол и устойчивостта на системи за ИИ, в краткосрочен план, са от ключово значение. В бъдеще може да се предполага необходимост от по-нататъшна работа по одит на алгоритмите за изкуствен интелект, което вече беше ключова област от интерес преди Covid-19. В дългосрочен план, компаниите ще трябва да мислят за ИИ и управлението на данни по по-цялостен начин, и в контекста на по-широките си технологични инфраструктури, както и да коригират съответно процесите за управление на риска. След попълването на въпросника, КФН ще състави дискусионен документ, който ще предостави  информация за статистическите резултати в количествен и качествен план, както и представяне на нагласите на поднадзорните лица, спрямо отговорите им.
Проучването ще се проведе онлайн до 29 април 2021 г.

    За периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. в КФН e получено 1 (едно) уведомление от компетентния национален орган на държава членка на ЕС относно намерението на застраховател със седалище на нейна територия да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
    За същия период в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на ЕС относно намерението на 26 (двадесет и шест) застрахователни посредника със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 1 (едно) уведомление за преустановяване извършването на дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
    Към 31.03.2021 г. броят на застрахователите със седалище в други държави членки на ЕС, за които са постъпили уведомления в КФН за намерението им да извършват дейност на територията на Република България, възлиза на 428 (четиристотин двадесет и осем). Към същата дата застрахователните посредници, които имат намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2 251 (две хиляди двеста петдесет и един).
    За периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на местни застрахователни дружества да извършват дейност на тяхна територия. Към 31.03.2021 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище в Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС и ЕИП при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 18.   
    За периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. КФН не е изпращала уведомления до компетентните надзорни органи на държавите членки на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват дейност по застрахователно посредничество на тяхна територия при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване. Към 31.03.2021 г. общият брой на застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, се запазва на 52.  
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

На заседанието си на 06.04.2021 г. КФН реши:

1. Одобрява Иван Балтов, Иво Захариев и Иванка Лазарова за членове на Съвета на директорите и Елеонора Стоева за прокурист на управляващо дружество „Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД.
 
2. Одобрява Николай Стойков за член на Съвета на директорите на управляващо дружество „Аларик Кепитъл“ АД. Изпраща писмо до дружеството с искане за допълнителна информация и документи във връзка с одобрение на друг член на Съвета на директорите.
 
3. Одобрява представените промени в устава на „Супер Боровец Пропърти Фонд“ АДСИЦ.
 
4. Отписва „Веи Проджект“ АД, с. Цапарево, община Струмяни, като емитент на ценни книжа и емисия облигации на дружеството, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН.
Емисията ценни книжа е в размер на 1 000 000 броя обикновени, безналични, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, поименни, неконвертируеми корпоративни облигации, с номинална стойност 50 000 евро всяка една, с ISIN код BG2100021117.
 
5. Отписва емисия облигации, издадена от „Евролийз Груп” АД, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН.
Емисията ценни книжа е в размер на 6 000 броя обикновени, поименни, безналични, обезпечени, лихвоносни, неконвертируеми, свободнопрехвърляеми облигации, с номинална стойност 1 000 лева всяка, с ISIN код BG2100001150.

На заседанието си на 06.04.2021 г. КФН реши:

1. Одобрява Иван Балтов, Иво Захариев и Иванка Лазарова за членове на Съвета на директорите и Елеонора Стоева за прокурист на управляващо дружество „Ди Ви Асет Мениджмънт” ЕАД.
 
2. Одобрява Николай Стойков за член на Съвета на директорите на управляващо дружество „Аларик Кепитъл“ АД. Изпраща писмо до дружеството с искане за допълнителна информация и документи във връзка с одобрение на друг член на Съвета на директорите.
 
3. Одобрява представените промени в устава на „Супер Боровец Пропърти Фонд“ АДСИЦ.
 
4. Отписва „Веи Проджект“ АД, с. Цапарево, община Струмяни, като емитент на ценни книжа и емисия облигации на дружеството, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН.
Емисията ценни книжа е в размер на 20 броя обикновени, безналични, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, поименни, неконвертируеми корпоративни облигации, с номинална стойност 50 000 евро всяка една, с ISIN код BG2100021117.
 
5. Отписва емисия облигации, издадена от „Евролийз Груп” АД, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН.
Емисията ценни книжа е в размер на 6 000 броя обикновени, поименни, безналични, обезпечени, лихвоносни, неконвертируеми, свободнопрехвърляеми облигации, с номинална стойност 1 000 лева всяка, с ISIN код BG2100001150.

Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) в партньорство с Комисията за финансов надзор (КФН), Българска фондова борса (БФБ), Централен депозитар (ЦД) и Фонда за компенсиране на инвеститорите (ФКИ) отново напомнят, че само лицензирани инвестиционни посредници могат да предлагат инвестиционни услуги.
Предвид действията на Специализираната прокуратура и ГДБОП от последните дни по разкриване на схеми за финансови измами от нелицензирани брокери, институциите от инвестиционния сектор напомнят на гражданите, че винаги трябва да проверяват дали компанията, която им предлага финансови услуги, е лицензирана.
Проверката за лиценз се осъществява на сайта на Комисията за финансов надзор. 
В помощ на гражданите, инвестиционният сектор провежда информационна кампания „Разпознай лицензирания инвестиционен посредник“, като посочва 10 признака, по които всеки може да разбере дали дадена компания, предлагаща инвестиционни услуги, е лицензирана или не. 
 
10-те признака за разпознаване на лицензирания инвестиционен посредник са публикувани на сайтовете на КФН и на  БАЛИП .

    На свое заседание от 23.03.2021 г. г. КФН взе решение да изпрати искане до Председателя на Софийски районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до интернет страници, надлежно описани в Решение на КФН № 128-ИП/11.03.2021 г. Според цитираното решение сайтовете трябваше в срок до 15.03.2021 г. да са преустановили предлагането на инвестиционни услуги, защото са на лица, които нямат право да извършват инвестиционна дейност.
    Председателят на Софийски районен съд разпореди на всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на интернет страницата на КФН (05.04.2021 г.) да спрат достъпа от територията на Република България до 8-те изрично посочени в искането на КФН интернет страници.
    Преустановяването на достъпа до описаните интернет страници се налага от факта, че чрез тях се предоставят инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят такива услуги на територията на Република България.
    Разпореждането на Председателя на Софийски районен съд, в което са изброени интернет страниците, до които достъпът следва да бъде преустановен, може да намерите в прикачения файл.

    Представените справки и отчети на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане, съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. и тримесечни количествени справки, съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на четвъртото тримесечие на 2020 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, Застрахователен пазар”, „Статистика”.

Тази седмица беше даден официален старт на първия и единствен по рода си в България тинк-танк за устойчиви финанси и енергетика – Green Finance & Energy Centre. Зеленият център се създава по инициатива на Българска фондова борса (БФБ) и Българска независима енергийна борса (БНЕБ) и се реализира с подкрепата на Министерството на финансите, Министерството на енергетиката, Комисията за финансов надзор и Фонда на фондовете.
Символичен старт на дейността на Зеления център беше даден чрез дигитално подписване на Харта за устойчиво икономическо развитие на България.
 
Г-жа Мария Филипова, заместник-председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, приветства партньорите и участниците в проекта с думите, че “всички ние сме ангажирани с каузата да работим активно за развитието на  капиталовия пазар, да полагаме усилия за постигане на устойчив растеж и да изграждаме неутрална икономика по отношение на климата в дългосрочен план.”
 
В представянето си г-жа Филипова подчерта, че “в основата на балансираното и ползотворно взаимодействие между регулатора, корпоративните ръководства, акционерите и останалите заинтересовани лица, е зачитането на правата и задълженията на всички участници на пазара.“ Тя призова към отговорност при взимане на решения и акцент върху работата за осигуряване на благоприятни условия за постигане на устойчив растеж и реализиране на общите дългосрочни цели, както и за установяване на прозрачни и честни взаимоотношения между всички участници на капиталовия пазар.
 
Зеленият център е неправителствена организация – think-tank за устойчиви финанси и енергетика. Центърът създава политики в областите на устойчивите финанси и енергетика, води обществения дебат и формулира конкретни решения по тези теми в страната.
Въпреки, че 83,9% от компаниите оценяват нивото на разработените от тях политики над средното, над 41% от тях изпитват недостиг на информация и 37, 5% от фирмите отчитат като важен проблем липсата на кодекси и методологични документи с практическа насоченост. Това стана ясно от проучването на средата от аспектите на екологията, социалната отговорност и доброто корпоративно управление (т.нар. ESG практики – Ecology, Social, Governance) – направено от ВУЗФ Лаб по поръчка на БФБ сред 56 компании от 7 икономически сектора. Проучването беше представено от проф. Виржиния Желязкова – заместник-ректор по учебната дейност и качеството във Висшето училище по застраховане и финанси.
 
Г-н Маню Моравенов и г-н Константин Константинов, изпълнителни директори на БФБ и БНЕБ представиха мисията, целите и първите инициативи, които ще предприеме Зеленият център. Сред тях са повишаване на информираността сред бизнеса, надграждане на кодекса за добро корпоративно управление с аспектите на екологичното развитие и социалната отговорност, създаване на борсов Зелен индекс, който да насърчава компаниите да въвеждат ESG практиките, както и да отличава тези, които го правят по най-добрия начин.
 
Специални гости на събитието бяха Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, и Александър Георгиев – изпълнителен директор на Фонд на фондовете.
Гледните точки на Европа и света по темите за устойчивите финанси и енергетика дадоха Ева Майдел – член на Европейския парламент и Антъни Милър – главен координатор на Инициативата на ООН за устойчиви борси.
 
Повече информация за Green Finance & Energy Centre – www.gfecentre.org

За поредна година "Капитал" събра общността на финансовите технологии на традиционната конференция FinTech Summit.
Финтех предприемачи и иноватори, визионери, банкери, финансови експерти, представители на компании от страната и чужбина, както и на централната власт и регулаторите дискутираха бъдещето на финтех сектора, както и какъв стимул за развитието на финансовите технологии се оказа световната икономическа криза, предизвикана от коронавируса през 2020 г.

“Технологичният напредък предлага на застрахователната индустрия огромни възможности да отговори на нарастващите нужди на клиентите и регулаторните изисквания. Все повече и повече, поддържането на конкурентоспособност ще означава за застрахователите да бъдат в крак с най-новите развития в insurtech, така че фирмите да гарантират, че се възползват от най-добрите възможни технологични решения.”, каза  Владимир Савов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ в откриващото му изказване на панела „Иновации в застрахователния сектор“. Той допълни още, че “вярва, че ние, като регулаторен и надзорен орган на застраховането, трябва да се справим със следните предизвикателства в близко бъдеще:
• Трябва да разберем как иновациите работят и се прилагат, за да гарантираме адекватна оценка на новите продуктови и бизнес модели.
• Ще трябва също да балансираме рисковете от новите иновации спрямо ползите за притежателите на полици и застрахователния сектор като цяло, и да обмислим как да създадем подходяща среда за насърчаване на иновациите. С други думи, трябва да намерим равновесието между насърчаването на иновациите и защитата срещу негативни аспекти от потенциалните клиентските и бизнес смущения.
• Ще трябва да оценим и, когато е подходящо, да коригираме регулаторната рамка, особено от страна на пазарното поведение, за да се справим адекватно с променените рискове и бизнес модели.
• Ще трябва да организираме подходящ капацитет – технически ресурси, знания и умения – за да можем да се реагираме и надзираваме FinTech решенията в бъдеще.

 В заключение, г-н Владимир Савов увери участниците в конференцията, че “Комисията за финансов надзор е изцяло посветена на стратегическите си цели, а именно да защитава потребителите на финансови услуги, да поддържа стабилността на небанковия финансов сектор и да насърчава развитието на бизнеса. Ще се стремим да прилагаме същите принципи при изграждането и поддържането на адекватно разбиране на финансовите иновации. По този начин възнамеряваме да засилим сътрудничеството със заинтересованите страни, на първо място със застрахователния сектор”.

1. Одобрява изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на Професионален пенсионен фонд „Топлина”.
 
2. Одобрява сключването на Меморандум за сътрудничество между Регулаторния орган за финансови услуги на Нур-Султан (Астана), Казахстан, и Комисията за финансов надзор.
 
3. Приема на първо гласуване проект на Наредба за техническите лихвени проценти по чл. 169, ал. 1, т. 3 и ал. 8, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и формулите за изчисляване на допълнителните пожизнени пенсии за старост.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му до 05.05.2021 г. включително.
 
4. Възобновява спряното с Решение № 795-ОЗ от 05.11.2020 г. на КФН производство и изпраща уведомление до компетентния надзорен орган на Република Гърция относно намерението на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да извършва дейност по определени класове застраховки на нейна територия при условията на свобода на предоставяне на услуги.
 
5. Отнема по искане на заявителя, издадения на „Агро Финанс“ АДСИЦ, гр. Пловдив, лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти.
 
6. Изпраща писмо до „Топлофикация – Бургас” АД, гр. Бургас, с искане за допълнителна информация и документи във връзка с одобрение на проспект за първично публично предлагане на акции, които ще бъдат издадени от дружеството.
 
7. Изпраща писмо до „235 Холдингс“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с одобрение на проспект за първично публично предлагане на акции, които ще бъдат издадени от дружеството.
 
8. Изпраща писмо до „ЛИБЕРТИ БРОКЕР“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с вписване на дружеството в регистъра на застрахователните брокери, воден от КФН.