Съобщение относно провеждането на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант

На свое заседание, проведено на 23.07.2024 г., Комисията за финансов надзор взе решение по Протокол № 50 от 23.07.2024 г. за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант и определи дати за тези изпити съответно на 09.11.2024 г. (събота) и 10.11.2024 г. (неделя), утвърди Ред за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант. Конспектите и редът за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, са оповестени на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Инвестиционна дейност“, „Изпити за правоспособност“, „Изпити за брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант“.

Като приложения към Наредба № 7 са подготвени образци на заявления за допускане до изпит и на изискуемите декларации. Лицата, които искат да придобият право да упражняват дейност като брокер на финансови инструменти и/или като инвестиционен консултант, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 подават заявления за допускане до изпит по образец със съдържанието по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 7 в деловодството на Комисията за финансов надзор (КФН), по електронен път на delovodstvo@fsc.bg или чрез Единната информационна система (ЕИС) на КФН. Към заявлението се прилагат документите съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 7, които са изрично посочени в образеца на заявление.

За достъп и използване на е-услугите, предоставяни от КФН чрез ЕИС, кандидатите следва първоначално да подадат Заявление за ползване на Е-услуги, което е публикувано на интернет страницата на КФН – Начало/ЕИС/Ръководство за Е-услуги.

Образци на заявленията за допускане до изпити и на изискуемите декларации са налични на интернет страницата на КФН.

Документите за изпитите, които ще бъдат проведени на 09 ноември 2024 г. (събота) и 10 ноември 2024 г. (неделя), се подават в периода от 29 юли 2024 г. (понеделник) до 30 септември 2024 г. (понеделник) включително.

В заявлението задължително се посочва адрес на електронна поща, на който да бъдат изпращани съобщения по откритото производство за допускане до изпит.

Заявленията за допускане до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, подадени след обявения краен срок за подаване на документи (30.09.2024 г.), няма да бъдат разгледани.

Решения от заседание на 23.07.2024 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадени от „Финанс Секюрити Груп“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 11 000 000 евро, разпределени в 11 000 броя обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми и свободнопрехвърляеми облигации с ISIN код BG2100010243, с номинална стойност на една облигация 1 000 евро, с плаващ годишен лихвен процент, равен на сумата от 6-месечен EURIBOR + надбавка от 1,00%, но общо не по-малко от 2,50% и общо не повече от 5,50%, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 26.03.2024 г. и дата на падеж 26.03.2032 г.

Вписва „Финанс Секюрити Груп“ АД като емитент и издадената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

2. Одобрява Катрин Гранже-Поншон за член на съвета на директорите на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД и съответно на „ГРУПАМА Животозастраховане” ЕАД.

3. Одобрява Михаела Станимирова за изпълнителен директор на „Джи Пи Презастраховане“ ЕАД и съответно на „Дженерали застраховане“ АД.

4. Издава разрешение на управляващо дружество „ДСК Управление на активи“ АД за организиране и управление на национален инвестиционен фонд, а именно национален договорен фонд от отворен тип „ДСК Стабилност – Еврооблигации 2“.

Вписва „ДСК Стабилност – Еврооблигации 2“ като национален договорен фонд от отворен тип в регистъра на националните инвестиционни фондове.

5. Насрочва изпити за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти (09 ноември 2024 г.) и като инвестиционен консултант (10 ноември 2024 г.). Приема ред за провеждане на изпитите, тематични конспекти и правила за оценяване, които са публикувани на страницата на КФН в раздел „Инвестиционна дейност”, „Изпити за правоспособност”, „Изпити за брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант”.

6. Вписва последваща емисия акции, издадена от „Българска Фондова Борса” АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

Емисията е в размер на 6 582 860 лв., разпределени в 6 582 860 броя обикновени, безналични акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка.

7. Изпраща писмо до „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на одобрение на независим член на съвета на директорите и изпълнителен директор на дружеството.

Актуализация на въпроси и отговори от ESMA

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) актуализира въпроси и отговори във връзка с:

  • Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ)
  • Регламент (ЕС) 2023/1114 относно пазарите на криптоактиви (MiCA)
  • Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти II (MiFID II)
  • Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)

Допълнителна информация може да намерите на следния линк: New Q&As available (europa.eu)

Всички въпроси и отговори на Европейските органи може да намерите на следния линк: https://www.fsc.bg/evropeyski-vaprosi/es-zakonodatelstvo/vaprosi-i-otgovori/

Интервю на Председателя на КФН – г-н Бойко Атанасов, за Bloomberg TV Bulgaria

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) – г-н Бойко Атанасов даде специално интервю за предаването “Бизнес старт” на Bloomberg TV Bulgaria. В основата на разговора бяха бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор, свързани с принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративно управление в България; на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите на криптоактиви  (MiCA – Markets in Crypto-Assets). Темите бяха водещи в конференцията, която Комисията проведе миналата седмица.

Относно принципите на ОИСР, г-н Атанасов подчерта, че те са в основата на всяка една стабилна икономика – от една страна – важни за България, тъй като страната ни кандидатства за присъединяване в международната организация, а от друга – ключови за икономическия просперитет,  за подобряване на корпоративното управление, за насърчаване на социалната отговорност и гарантиране спазването на законите.

Вярването ми е, че корпоративното управление е в основата на всеки успешен и устойчив бизнес. То ни дава рамката, в която ние функционираме, същевременно ни дава и принципите на етика, отчетност, прозрачност, които са ключово важни за доверието и за устойчивост и дългосрочност в бизнеса. От друга страна – живеем в свят, където и регулатори, и компании, и инвеститори, и заинтересованите лица, изключително се нуждаят от доверие и от споделено разбиране за корпоративното управление. Във времена, в които промените са постоянни, а предизвикателствата многобройни – това може да е ключов инструмент, с който можем да регулираме кризите и да гарантираме устойчивостта на бизнеса“, заяви в ефира на „Bloomberg“ председателят на КФН.

Г-н Атанасов коментира пред аудиторията на медията и двата общоевропейски регламента – DORA и MiCA. Относно DORA – регламентът се счита за ключов, тъй като дава цялостна правна рамка на оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор, събирателен образ е на всички до този момент директиви и регулации, с пряко действие и ще влезе в сила от 17 януари 2025 г. От неговите думи стана ясно, че рисковете пред финансовия сектор по отношение на киберсигурността се увеличават и че има два съществени момента – сериозна подготовка за прилагането на регламента и съществени инвестиции, за да бъде изпълнен той. Необходимо е изграждането на стратегии за управление на рисковете във връзка с кибератаките, създаването на регистър и тяхното докладване. Трябва да се направи така, че в случай на кибератаки, а ако има и поражения, да може максимално бързо съответната компания във финансовата сфера да се възстанови така, че да работи безпроблемно. „Основната идея е – защита на компаниите и, съответно, защита на инвеститорите“ – заяви още той.

На финала на интервюто бе засегнат „най-интересният за младите хора регламент за пазарите на криптоактиви“ – какво е важно и какви ще бъдат ползите от прилагането му в България. По този въпрос председателят на КФН каза, че регламентът ще окаже сериозно влияние върху финансовия сектор и ще помогне да се преодолее пропастта между традиционните финанси и криптосвета, като има ясни принципи и регулации, по които да се работи. Регламентът MiCA дава правна сигурност и по този начин се защитават инвеститорите в криптоактиви, като в голяма степен регулациите на криптоактивите ще се припокриват с традиционните регулации и надзорни практики, но в целия Европейски съюз ще има еднакви правила за това как може да се предлагат и търгуват криптоактиви.

Пълното интервю може да видите тук: Бойко Атанасов, КФН: Принципите на ОИСР са важни за икономическия просперитет – Bloomberg (bloombergtv.bg)

Комисията за финансов надзор проведе конференция „Бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор“ в София

На 10 юли Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) организира и проведе изключително важната за небанковия финансов сектор конференция „Бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор“. В Интер Експо Център в София над 300 участника, представители на инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор участваха в дискусии, панели и презентации, посветени на принципите на ОИСР за корпоративно управление в България и на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите а криптоактиви  (MiCA – Markets in Crypto-Assets).

Г-н Бойко Атанасов откри конференцията с отговори на въпросите защо бизнесът и регулаторът в лицето на КФН имат необходимост с висок приоритет от диалог по темата за новите регулации в небанковия финансов сектор. Той сподели пред участниците в събитието, че „Конференцията е стратегическа инициатива на Комисията за финансов надзор, за да насърчи добре информирана, съвместна и устойчива среда в момент на внедряване на двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Наша задача е да гарантираме, че заинтересованите страни са подготвени да се справят със сложността на съвременните регулации в небанковия финансов сектор и корпоративното управление“.

Аудиторията на проведената на живо конференция надхвърли 300 участника – професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – инвестиционни фондове и посредници, застрахователни дружества и пенсионно осигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, инвеститори консултанти и медии. Председателят на Комисията и модераторът на събитието насърчиха задълбочен диалог за идентифициране на решения по конкретни казуси, за споделяне на добри практики и за разработване на стратегии за ефективно справяне с нововъведенията, пред които е изправен небанковият финансов сектор в страната.

Бойко Атанасов коментира още: „Вярвам, че чрез проактивна работа и чрез споделяне на основни насоки, ще улесним внедряването на принципите и регламентите относно пазарите на криптоактиви, ще помогнем за създаването на прозрачна и надеждна финансова система, която е от полза за всички заинтересовани страни. Вероятно ще имаме предизвикателства, които ще преодоляваме заедно и ще търсим решения за защита на потребителите. В глобалния и силно взаимосвързан свят трябва да си имаме взаимно доверие. Доверие, което да преодолява бариери и да създава споделено разбиране за добро корпоративно управление, насърчаване на социалната отговорност и изграждане на стабилна, устойчива и конкурентноспособна икономика“.

bojko-atanasov-_snimka-2
Бойко Атанасов – Председател на Комисия за финансов надзор

Конференцията се проведе в две основни части, като първата акцентира на принципите на ОИСР за корпоративно управление и спазването на нормативните изисквания с фокус върху устойчивостта, отговорното инвестиране и ключовите ESG индикатори за оценка на етичното въздействие, а втората – на предизвикателствата и  основните изисквания на DORA и MiCA.

Освен експертите на КФН, които представиха принципите на ОИСР за корпоративно управление и регулаторните изисквания на двата регламента, гост-лектори на събитието и панелисти бяха: Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление, доц. д-р Маню Моравенов – член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Българската фондова борса, Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД, Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ и Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“.

Конференцията засегна двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Експертите коментираха възможностите и предизвикателствата на DORA и MiCA, като се фокусираха върху справянето с нарастващите заплахи за киберсигурността и осигуряването на стабилност на финансовата система.

Принципите за корпоративно управление ще бъдат еталон за българските компании, които се стремят да се приравнят към най-добрите световни практики, като по този начин насърчават устойчива финансова среда. Тази теза бе и в основата на дискусиите за въвеждането на Кодекса за корпоративно управление, който ще определя стандарта за етичност, прозрачност и отчетност, като панелистите подчертаха и важността на стабилните рамки за корпоративно управление, ролята им за повишаване доверието на инвеститорите и осигуряването на устойчив растеж.

Доц. д-р Маню Моравенов посочи, че „корпоративното управление е в основата на новия бизнес морал и на начина, по който дружествата трябва да комуникират с обществеността“. Той отбеляза, че последните изменения на принципите на ОИСР са свързани с ESG политиките и стандарти, а самият ESG рейтинг, който Българска фондова борса предлага като услуга чрез своя партньор LSEG Analytics, се формира на база на методология, в която се използват над 700 ЕSG показатели, а 186 от тях са сравними. Той отправи призив към публичните дружества да получат своя ESG рейтинг, като подробна информация за процеса може да бъде открита на страницата на Борсата.

Доц. д-р Маню Моравенов препоръча листнатите на борсата дружества да използват платформата OXYGEN за докладване на нефинансова информация – екологични, социални и корпоративни аспекти от дейността на компаниите.

Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, КФН, обърна внимание на ролята на регулатора при прилагането на принципите за корпоративно управление, правната рамка и техните основни характеристики. Г-жа Хантова посочи, че корпоративното управление включва съвкупност от взаимоотношения между ръководството на дружеството, управителния съвет, акционерите и заинтересованите страни и че всяко дружество следва да прочете принципите и да ги имплементира по най-добрия за него начин. Г-жа Хантова акцентира и върху това, че съвместните усилия на регулатора и участниците на капиталовия пазар са в основата на осигуряване на неговата стабилност и прозрачност в изграждането на доверие в инвеститорите, което от своя страна е предпоставка за неговото развитие. Тя отбеляза също, че в световен мащаб, както и в България, се налага все повече тенденцията, при която, представяйки финансов отчет, инвеститорите се интересуват не толкова от цифрите вътре, а от това, което е зад тях – от декларацията за корпоративно управление до нефинансовата информация, която е част от процеса по отчитане.

Следващият панелист – Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, обърна внимание на това, че за развитие на корпоративното управление в едно дружество трябва да се правят стъпки за подобряване работата на ръководно ниво, както и да се повиши доверието на инвеститорите в организацията чрез открита комуникация с тях.

Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД посочи, че въпреки многобройните предизвикателства при спазване на Принципите на ОИСР, те осигуряват и много възможности за преки положителни резултати. Той илюстрира това с примери от „Сирма Груп Холдинг“ АД, където грижата за природата и устойчивостта, и инсталирането на фотоволтаична централа на компанията, носи също и пряк финансов резултат. Или също как грижата за служителите води до тяхната удовлетвореност от работата и намалено текучество. Подобни примери могат да бъдат дадени за всеки от Принципите.  

snimka_panel_i
Панел 1: Принципите на ОИСР за корпоративно управление в България

Г-жа Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“ в КФН обърна внимание на предизвикателствата при въвеждането на Регламента за оперативна и финансова устойчивост на цифровите технологии. Тя посочи, че целта на регламента е да се въведе всеобхватна рамка за дигитална оперативна устойчивост на финансовите субекти на ЕС. Г-жа Ушагелова подробно се спря на обхвата и значимостта на DORA.

Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ поясни, че регламентът за оперативна устойчивост на цифровите технологии „не е революция, а еволюция на вече създадени норми“, с които трябва да се въведат по-строги изисквания по отношение на киберсигурността. Панелистът посочи, че се появява стремеж за координиран подход в управлението на риска, породен от използването на цифрови технологии.

Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление направи обобщение за развитието през годините на Закона за киберсигурността и посочи, че към момента има изготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурността на базата на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2). Г-жа Радева посочи основните стълбове на МИС 2 – отговорност на държавите членки, управление на риска и сътрудничество и обмен на информация. Тя изброи и приликите и разликите между DORA и NIS2.

Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“ говори за регламента относно пазарите на криптоактиви . Тя посочи, че този регламент е по-скоро „революция, а не еволюция“ и че с него се регулира издаването, публичното предлагане и допускането до търговия на криптоактивите, които не са обхванати от съществуващото европейско законодателство, както и условията, при които могат да се предоставят услугите, свързани с криптоактиви. Г-жа Миткова посочи кои криптоактиви попадат в обхвата на регламента, а именно: токени, обезпечени с активи, токени за електронни пари и всички други потребителски токени. Г-жа Миткова отбеляза и кои са основните изисквания при публичното предлагане на токени. Тя заключи, че MICA ще осигури правна сигурност на пазара с криптоактиви.

Г-н Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“, дирекция „Правна“, КФН, говори за правната рамка относно проекта на Закон за пазарите на криптоактиви и мерките, които Република България ще трябва да прилага. Той изрично посочи, че Комисията за финансов надзор не е определена еднозначно за компетентен орган по прилагането на MiCA. Той посочи също кои лица попадат в обхвата на  MiCA, а именно лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Панелистите бяха единодушни, че новите регулации и тяхното прилагане ще повишат доверието на инвеститорите и ще допринесат за повишаване сигурността по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Комисията за финансов надзор ще продължи да подхожда проактивно при прилагането и надзора на европейските разпоредби, които са от решаващо значение за справяне със сложността на цифровата трансформация и поддържане целостта на капиталовия пазар. Небанковият финансов сектор и неговото развитие ще се позовава на придържането към принципите за корпоративно управление и спазването на регулациите – от първостепенно значение за стимулиране на иновациите, поддържане на стабилност, ефективно управление и внедряване на най-добре работещи регулаторни практики.

По-долу можете да изтеглите представените презентации по време на Конференцията.

Избери начин на подреждане:
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 7 )


Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви юли 2024 г. до 30-ти септември 2024 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Периодични справки и отчети на застрахователните брокери

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодични отчети от застрахователните брокери към 30.06.2024 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 30.06.2024), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователна дейност”.

Задължението за подаване на информацията да се изпълнява само по електронен път чрез Единна информационна система (ЕИС) на КФН, на адрес https://eis.fsc.bg/.

ВАЖНО:

Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:

  • Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация с Версия 30.06.2024 г. (клетка AZ от Sheet Pril. 2.1.) трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
  • Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
  • Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
  • Реализираният брой договори чрез онлайн продажби, начислен премиен приход от онлайн продажби и начисленият приход от комисионни от онлайн продажби се отчитат данните отнасящи се до реализирани чрез интернет сайт и/ли мобилно приложение продажби;
  • Относно Приложение № 2.4, Приложение № 2.8, Приложение № 3.2 и Приложение 3.4 от базовия файл с основна информация, съдържащи се в пакета от справките, в раздел Забележка следва да се посочи държавата, в която е регистрирано седалището на застрахователя/презастрахователя, както и територията, на която е разположен риска по сключения застрахователен/ презастрахователен договор;
  • Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
  • Файловете със справки и отчети се качват в портала без да са подписани с електронен подпис, като при завършване на процеса по подаването системата изисква подписване през уеб страницата (последна стъпка при подаването).

Решения от заседание на 04.07.2024 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадени от „Булфинанс Инвестмънт“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 10 000 000 евро, разпределени в 10 000 броя поименни, свободнопрехвърляеми, обикновени, безналични, лихвоносни, обезпечени облигации, с номинална стойност 1 000 евро всяка, с ISIN код BG2100007249, с плаващ годишен лихвен процент, равен на сума от 6-месечен EURIBOR + надбавка от 1,25%, но общо не по-малко от 2,75% и общо не повече от 5,50% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 20.03.2024 г. и дата на падеж 20.03.2033 г.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

2. Одобрява „КМ Грийн Енерджи Фонд“ АД, гр. София, с представител Красимир Тодоров за член на Съвета на директорите на „Фонд за Енергетика и Енергийни Икономии – ФЕЕИ“ АДСИЦ, което ще бъде предложено за избиране на следващо общо събрание на акционерите на дружеството.

3. Издава одобрение на „Недвижими имоти София“ АДСИЦ, гр. София, на изменения и допълнения в договор за възлагане на дейности с трето лице, по смисъла на чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС.

4. Вписва емисия облигации, които ще бъдат издадени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

Емисията е в размер на 200 броя лихвоносни, поименни, безналични, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободнопрехвърляеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения по смисъла на Глава XIII, Раздел II от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, с номинална стойност от 100 000 евро всяка, с ISIN код BG2100021240, с фиксиран лихвен процент за целия период на облигациите, платим на тримесечни периоди, считано от датата на издаване на емисията и определен на база пазарните условия в рамките на определения предлаган лихвен диапазон, с главница, платима еднократно на датата на падежа, със срок на облигациите от 30 месеца, считано от 24.06.2024 г. – датата на регистрацията на емисията в централния регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД, с възможност за допълнително издаване на облигации до 12 месеца от датата на одобрение на проспекта от КФН, ако първоначално предложеният размер е под максималния размер на емисията, с право на емитента да упражни кол опция една година преди падежа на облигациите, кол опция при дисквалификация на облигациите като приемливи задължения и данъчна кол опция.

5. Спазва в надзорната си практика Насоките относно определени аспекти на изискванията на MiFID II за възнагражденията (ESMA35-43-3565), издадени от Европейския орган за ценни книжа и пазари.

Консултация на ЕК по отношение на потенциални макропруденциални политики за небанково финансово посредничество

Консултацията има за цел да идентифицира уязвимостите и рисковете на небанковото финансово посредничество (НФП) и да картографира съществуващата макропруденциална рамка, стремейки се да събере информация относно текущите предизвикателства пред макропруденциалния надзор, обсъждайки области за по-нататъшно подобрение.

Въз основа на скорошния доклад на ЕК относно макропруденциалния преглед за банките и НФП, този консултативен документ идентифицира следните ключови уязвимости, произтичащи от НФП:

  • ликвидни несъответствия;
  • натрупването на прекомерен ливъридж;
  • взаимосвързаност между отделните сектори на НФП и между НФП и банките.

Освен това липсата на последователност и координация между макропруденциалните рамки в ЕС може да изостри отрицателното въздействие на такива уязвимости, което води до неразрешени системни рискове. Информацията, която ще бъде събрана по време на тази консултация, ще бъде използвана в процеса по планиране на бъдещите политики на новия състав на ЕК за периода 2024-2029.

Срок за участие 22 ноември 2024 г.

Допълнителна информация можете да намерите на следния линк: https://finance.ec.europa.eu/regulation-and-supervision/consultations-0/targeted-consultation-assessing-adequacy-macroprudential-policies-non-bank-financial-intermediation_en

Подробна информация за публикувани консултации от европейските надзорни органи може да намерите на следната интернет страница:
https://www.fsc.bg/evropeyski-vaprosi/es-publichni-konsultatsii/

Профилактика на системата на Гаранционен фонд

Комисията за финансов надзор бе уведомена от Гаранционния фонд, че във връзка с планирана профилактика с цел подобряване на услугите, предлагани от системата на Гаранционния фонд, тя е била временно спряна от 08:00 ч. на 29.06.2024 г. (събота) до 08:00 ч. на 30.06.2024 г. (неделя). Застрахователните компании, предлагащи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са уведомени за временното спиране на системата на Гаранционния фонд. В периода на временното спиране на системата са постъпили значителен брой заявки за сключване на застраховки „Гражданска отговорност“, което може да доведе до забавяне на нейната работа.

Комисия за финансов надзор напомня, че наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица.