Студенти от водещи университета в страната получиха първоначална подготовка за срещата им със света на капиталовите пазари, оперирането на фондовата борса и безопасното инвестиране.
По време на специално организираните онлайн лекции, експертите от КФН – Анка Костова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ и Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел", представиха кампанията #Инвестирай безопасно, като заедно с тях, във виртуалното събитие се включиха представители на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници ( БАЛИП) и Фонда за компенсиране на инвеститорите (ФКИ). Цветослав Цачев, инвестиционен консултант на Елана Трейдинг и Димитър Георгиев – главен брокер на Елана Трейдинг направиха демонстрация на живо как се търгува на фондовата борса, а Петя Хантова – председател на ФКИ запозна участниците с механизмите за защита на инвеститорите.
Възпитаниците на УНСС, Софийският университет, ИУ-Варна и ВУЗФ с интерес участваха в интерактивните събития, които ще продължат да се реализират и в други учебни заведения в страната.
В седмицата на парите, КФН си партнира и с Junior Achievement България – неправителствената организация, чиято мисия е да подготвя подрастващите за първия им досег до бизнеса и предприемачеството, чрез високи образователни технологии.
В организираният от тях уебинар – „Сигурност на дигиталните финанси: Плащай безопасно в интернет!“, от страна на КФН панелист беше Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“. Родители, учители и ученици имаха възможността да влязат в пряк диалог с всички панелисти – включително от МФ и МОН, и да участват в дискусията, чиято цел бе да се повиши тяхната финансова грамотност във взаимодействието им  дигиталните финанси.

Представените справки и отчети на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. и представените тримесечни количествени справки съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на четвъртото тримесечие на 2021 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, Застрахователен пазар”, „Статистика”.

Един от оповестените основни приоритети на Европейския орган за ценни книжа и пазари е спазването на отчетността относно сделките за финансиране с ценни книжа съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012.
Комисията за финансов надзор е определена за компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 2015/2365. В това си качество, тя следи стриктно дали всички финансови и нефинансови контрагенти, представляващи задължени лица по чл. 4 от Регламент (ЕС) № 2015/2365, докладват пред регистър на транзакции информация относно всяка сключена от тях сделка за финансиране на ценни книжа, както и относно всяка промяна или прекратяване на сделките. Тази информация се предоставя не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на сделката.
В тази връзка, посочените задължени лица по чл. 4 от Регламент (ЕС) № 2015/2365 трябва да организират и обезпечат процеса по навременно отчитане, в т.ч. като осигурят съответни механизми и контроли, които да индикират за необходимостта от докладване и за евентуално закъснение при отчитането на сключените сделки за финансиране на ценни книжа. От изключителна важност е отчитането да бъде не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на сделката.
За неизпълнение на това задължение е предвидена административнонаказателна отговорност по Закона за пазарите на финансови инструменти, като глобите и имуществените санкции достигат до 10 000 000 лв.

Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към края месец ноември 2021 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, „Застрахователен пазар”, „Статистика”.

Във връзка с представянето на годишните индивидуални отчети за 2021 г. (31.03.2022 г.) и годишните консолидирани отчети за 2021 г. (30.04.2022 г.) на публичните дружества  и другите емитенти, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, в европейския единен електронен формат (ЕЕЕФ), Комисия за финансов надзор (КФН) акцентира върху  следното:

1. Кои са основните изисквания по ЕЕЕФ?

Както индивидуалният годишен финансов отчет (ГФО), така и консолидираният годишен финансов отчет (КГФО) за финансовата година, приключваща  на 31.12.2021 г., е необходимо да бъдат изготвени в XHTML формат.
Необходимо е да се има предвид, че ГФО и КГФО, освен формите на финансовата отчетност, включват и:

Изброените документи трябва да бъдат изготвени и представени в XHTML формат.

При подаването на  КГФО основните части на финансовия отчет (баланс, отчет за доходите, отчет за всеобхватния доход, отчет за собствения капитал и отчет за паричния поток) следва да бъдат маркирани с iXBRL тагове.

Изискването е съгласно класификация, въведена с ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815, като задължителни елементи от основната таксономия, които трябва да бъдат маркирани за финансовите години, започващи на или след 1 януари 2020 г., са най- малко следните:

Стандартизираните справки, подавани до управление „Надзор на инвестиционната дейност“, се изготвят и представят в EXCEL формат, като не е необходимо елементите, съдържащи се в този файл, да бъдат интегрирани в XHTML файл. Същите се представят като допълнително прикачен файл.
 
Всеки емитент, подаващ годишен финансов отчет (ГФО), е задължен да представи 2 бр. файлове:

и

В случай че, задълженото лице публикува ГФО отчет и на език, различен от български, е допустимо да бъде подаден още един допълнителен XHTML файл на английски език с идентично съдържание. Допълнителният файл се подава самостоятелно от изготвения на български език.
Всеки емитент, подаващ  консолидиран годишен финансов отчет (КГФО), е задължен  да подава 2 бр. файлове:

Следва да бъде взето предвид, че ZIP файлът е необходимо да съдържа няколко на брой архивирани в него файлове, които да дават възможност КГФО да бъде четим както от човек, така и от компютърен софтуер извличащ информация от самия отчет, чрез съдържащите се в него iXBRL тагове, в съответствие с таксономията, изисквана от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815. Относно изискванията към файловете, които следва да бъдат архивирани в ZIP файла, следва да се запознаете с Ръководството за отчитане съгласно Единния Европейски Електронен Формат (ЕЕЕФ) (или ESEF Reporting Manual, Preparation of Annual Financial Reports in ESEF): https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/library/esma32-60-254_esef_reporting_manual.pdf

2. Как се осигурява достъп до модула за подаване на отчети по ЕЕЕФ?

За да бъде осигурен достъп до системата за подаване на отчети по ЕЕЕФ (ESEF), е необходимо всеки емитент да изпрати до електронната поща на КФН delovodstvo@fsc.bg искане за достъп в свободен формат до системата за подаване на годишни финансови отчети (с формат XHTML и iXBRL) на КФН, придружено със следните данни:

Искането се подава с квалифициран електронен подпис (КЕП), в който е посочен и ЕИК на съответното дружество (аналогична идентификация се използва до момента,  при подаване на документи в Е-register на КФН).
В рамките на 2 работни дни заявителят получава потребителско име и парола, които му осигуряват достъп до системата за подаване на отчети по ЕЕЕФ (ESEF). С получените – потребителско име и парола, може да се достъпва както тестовият модул, така и реалният модул за подаване на ГФО и КГФО.

3. Как се достъпва ЕЕЕФ (ESEF) секцията за подаване на ГФО и ГКФО?

В началната страница на сайта на КФН (www.fsc.bg) в секция е-Портали има линк към модула за достъп модула ЕЕЕФ (ESEF).

4. Какви са изискванията по отношение на одиторските доклади в отчетите по ЕЕЕФ?

През май 2019 г. Главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (DG FISMA) към Европейската комисия издаде документ с въпроси и отговори относно EEEF, в който се посочва, че разпоредбите на регулаторните технически стандарти на ЕЕЕФ се считат за „законови изисквания“ по смисъла на член 28, параграф 2, буква в), подточка ii) от Директивата за одита. Съответно, одиторите дават мнение за това дали дигитализираните консолидирани финансови отчети са изготвени в съответствие с регулаторните технически стандарти на ЕЕЕФ, включително ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815. Европейската комисия поиска от Комитета на европейските органи за одиторски надзор (Committee of European Auditing Oversight Bodies – CEAOB) да проучи как това може да бъде направено на практика с оглед евентуално предоставяне на насоки. През ноември 2019 г. CEAOB издаде насоките за участието на одиторите. Без да съществуват предварително дефинирани текстове на одиторското мнение по това дали представеният отчет съответства на изискванията на ЕЕЕФ, като цяло от одиторите се изисква да проверяват спазването на нормативните изисквания, включително:

Понастоящем няма формални законови изисквания на европейско ниво или на национално ниво,  за това дали следва одиторският доклад да бъде част от общия XHTML файл, или не. Отчитайки липсата на изрично изискване, на настоящия етап на стартово подаване на отчетите в новия формат за  годишните отчети за 2021 г., емитентите могат да вземат решение за начина на представяне на одиторския доклад.

Възможностите са следните:

Независимо от избрания подход, одиторският доклад, следва да отговаря на изискванията за подписване, съгласно Закона за независимия финансов одит.
 
При вземането на решение за избор на един от двата варианта, посочени по-горе, е необходимо емитентите да вземат предвид следното:
Обща цел на всички европейски държави е създаването на Европейска единна точка за достъп (European single access point – ESAP). Създадената платформата цели достъп до отчетите на всички публични дружества в Европа, посредством която всеки инвеститор ще може да достъпва цялата налична отчетна информация, да я съхранява, да анализира отделните елементи  на отчета при произволен брой дружества, търгувани на европейските борси. Именно с цел възможност за извличане, анализ и сравнение на годишни отчети, са въведени двата формата, които представляват ЕЕЕФ – XHTML или XHTML с iXBRL тагове (в зависимост от вида на отчета). При стартиране на Европейската единна точка за достъп, информация от поставен PDF файл няма да може да се извлича, което би могло да постави българските емитенти, използвали такъв формат в своите отчети от предходни години, в по-неблагоприятно положение спрямо останалите европейски емитенти, респективно да повлияе върху възможността им да привличат чуждестранни инвеститори. Към настоящия момент, датата от която ще започне да действа този общ регистър на отчетите на публично търгуваните дружества в ЕC, не е окончателно установена, като предложението е това да стане от началото на 2024 г.
 
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), съвместно с Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО), издадоха Указания относно изразяване на одиторско мнение във връзка с прилагането на европейския единен електронен формат (ЕЕЕФ), което е достъпно ТУК.

5. Какви са изискванията по отношение на изискуемите подписи под документите в представените отчети?

Европейското и българското законодателство не ограничават лицата, представляващи съответните емитенти, съставителите на отчетите или одиторите да използват електронен подпис за подписване на ГФО, документите, включени в тях, или съответно одиторските доклади. Поради това лицата, представляващи емитентите, съставителите на отчетите и одиторите, могат да прилагат предпочитан от тях вариант, включващ ръкописен или електронен подпис. Това означава, че всеки един от изискуемите документи може да бъде подписан или физически с химикал, или с електронен подпис – по избор на подписващия.
Във връзка с факта, че не може лице, което не е задължено по закон да бъде задължено да подписва документ, за чието изготвяне той не е отговорен, а в същото време инвеститорът следва да е в състояние да се убеди, че съответният документ е подписан от лицето, което е длъжно да го подпише по закон, в ЕС е наложена практиката, там, където е необходимо, да бъде поставено визуално изображение на съответния подпис. В тази връзка, подписаните от съответните лица документи, съдържащи се в единния XHTML файл, е необходимо да съдържат визуално изображение на подписа, независимо дали съответният документ е подписан физически или с електронен подпис.
Доколкото Законът за независимия финансов одит изисква и печат на одитора, одиторите също така имат двете опции – да използват само квалифициран електронен подпис (тъй като чл. 28, ал. 5 от Закон за независимия финансов одит ги освобождава от задължението да поставят печат в случай че всички изискуеми за подписване документи са подписи върху годишния счетоводен отчет и одиторския доклад с електронни подписи) или отчетът да съдържа печата им под формата на изображение, там където е необходимо. Пример за отчет съдържащ както изображения на физически подписани документи, така и изображения на електронно подписани документи е отчетът на  GLEIF, който е достъпен на интернет адрес:
https://www.gleif.org/en/about/governance/annual-report. Това е и отчетът, който Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) дава като примерен отчет, изготвен съгласно изискванията на ЕЕЕФ.

6. Какво се маркира с iXBRL?

Няколко елемента трябва да бъдат задължително маркирани в КГФО за финансовата година, приключваща на 31 декември 2021 г:
Освен всички числа от 4-те или 5-те основни елемента на финансовия отчет, трябва да се маркират и

За финансови години, започващи на или след 1 януари 2022 г., изискванията се разширяват и ще бъде необходимо iXBRL маркиране и на пояснителните приложения.

7. Какъв е допустимият размер на подавания XHTML или ZIP файл?

През настоящата година и по отношение на подаваните файлове, съдържащи ГФО и КГФО за 2021 г., максимално допустимият размер на основните файлове XHTML и ZIP е до 50 MB.
Същевременно, следва да бъде взето предвид, че по-големият размер на файловете е в състояние да затрудни потенциалните инвеститори при прегледа и/или обработката на файлове. В тази връзка, при евентуално получаване на сигнали от страна на инвеститори за затруднения от подобен характер, което нарушава правото им на информация, КФН в качеството си на орган, защитаващ интересите на инвеститорите, ще предприеме действия по ревизиране на максимално допустимия размер на файловете.

8. Какво трябва да е наименованието на подаваните ГФО и КГФО файлове?
КФН възприема предложението на ЕОЦКП по отношение на имената на файловете, изразено в издадения от ЕОЦКП „ESEF Reporting Manual, Preparation of Annual Financial Reports in ESEF format.“ Файловете, подавани на КФН и на избраната от емитента медия, трябва да спазват следната именна конвенция:
 
{base}-{date}-{lang}-{type}.zip,
 
при което:

Описаната транскрипция е валидна както за файловете съдържащи консолидиран годишен финансов отчет (пакета с файлове с разширение .zip), така и за всеки файл съдържащ самостоятелен годишен индивидуален отчет(с разширение .xhtml).
 
Пример:

9. Кои дружества не попадат в обхвата на новите изисквания за отчитане?

10. Кои отчети не попадат в обхвата на новите изисквания за отчитане?

11. Допустимо ли е различие в представянето на отчетите на български и на чужд език?
В случай на представяне на два отчета, единият от които на български, а другият на чужд език, най-добрият вариант е тези два отчета да се представят в отделни ZIP файлове, съдържащи съответните iXBRL тагове, когато те са изискуеми. Двата отчета е необходимо да съдържат идентична информация на български и на съответния чужд език. Документите и в двата отчета е необходимо да са подписани със съответния брой подписи (електронни или под формата на изображение).
В същото време, отчетът може да бъде представен като двуезичен и да бъде поставен на един XHTML файл със съответните iXBRL тагове, които се съдържат в архивиращия ZIP файл.
Двата отчета могат да бъдат подадени в различни дни, стига да са изпълнени едновременно следните две условия:

12. Чий електронен подпис се използва при подаване на файловете, съдържащи годишните отчети по ЕЕЕФ?
При подаване на ГФО и КГФО, файловете се подписват от лицето, което е упълномощено от представляващия дружеството да подава файлове в КФН. Съответно това лице е и лицето, което подава файловете в Е-register на КФН. За целите на подаването на ГФО и КГФО, това лице трябва да е получило потребителско име и парола. Подаваните файлове се подписват с електронен сертификат във формат PKCS7 (p7m/p7s) без криптиране.

13. От коя дата може да се подават реалните ГФО и КГФО за 2021 г.
От 14.03.2022 г.

14. Колко време след подаването на съответния КГФО ще може да се провери статуса на валидацията на изисквания нов формат?
Модулът за подаване на отчети осъществява валидация на използваните iXBRL тагове в КГФО. В рамките на един работен ден след подаване на съответния отчет, за дружеството ще са достъпни 3 бр. файлове в HTML формат, където всеки подаващ отчет ще може да види грешките, отчетени от валидиращия модул на КФН.
Това означава, че подаващият отчета е необходимо да влезе отново в рамките на един работен ден след подаване на съответния отчет в модула за подаване на отчети със своето потребителско име и парола и да отвори с обикновен браузър появилите се най-отдолу файлове. Там ще бъдат отбелязани отчетените грешки, а липсата на такива, ще потвърди коректно подадени отчети. Ако има индикации за отчетени грешки, дружеството е необходимо да ги коригира и да подаде отново коректен отчет.

15. Извършва ли се валидация на ГФО?
Модулът за подаване на отчети не осъществява валидация на ГФО. За достатъчно се приема самият подаден файл да има разширение XHTML, да бъде визуално четим от обикновен стандартен браузър с възможности за автоматично търсене по ключова дума и с възможности за копиране и поставяне, на който и да е абзац от отчета и/или целия отчет при необходимост.
 
При установяване, че изискуемият формат на отчетите по ЕЕЕФ не отговаря на изискванията на ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815 и съответно на Ръководството на ЕОЦКП, ще бъдат предприемани съответните надзорни действия и мерки.

„Участието ни в Световната седмица на парите и партньорството ни с висшите учебни заведения, в чийто обсег са икономическите кадри на страната, е една от стъпките в стратегията на нашата ангажираност за повишаване на финансовата грамотност сред младите хора. Визията ни е и позициониране на България сред европейските държави, чиито млади хора имат базова подготовка за срещата им със света на инвестициите, в условията на дигитализиран небанков финансов сектор“, сподели г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор.

Именно затова, в синхрон с новите технологии, за да подобри нивото на осведоменост на обществото, свързана с небанковия финансов сектор и за да защити потребителите на финансови продукти и услуги, Комисията за финансов надзор (КФН) още през декември миналата година, стартира дигиталната кампания #инвестирай безопасно. Повишаването на финансовата грамотност в сферата на безопасното инвестиране, остава сред водещите стратегически цели на КФН, която продължава инициативата си за популяризиране на кампанията и в Световната седмица на парите (21-27 март).
Eксперти от КФН, в партньорство с браншовите организации, в лицето на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Фонда за компенсиране на инвеститорите, ще представят пред студенти серия от публични лекции под надслов „Сигурност на инвестициите в дигиталния свят“, посветени на защитата на инвеститорите, разпознаването на легитимните инвестиционни посредници и функционирането на капиталовия пазар.
Инициативата поставя начало на срещите между експертите и студентите, в рамките на първото събитие, с възпитаниците на един от най-авторитетните и най-големи бизнес университети в България – Университетът за национално и световно стопанство. Пред аудиторията ще бъде представена основната цел на кампанията #инвестирай безопасно – да отговори на потребностите на обществото с актуална информация по отношение на регулираните от КФН сфери в небанковия финансов сектор – капиталови пазари, застраховане и пенсионно осигуряване.
В рамките на образователната инициатива на КФН, бъдещите икономисти от 5 водещи университета в страната – УНСС, Стопански факултет на Софийския университет, АУБГ, ВУЗФ и ИУ-Варна, ще придобият ключови компетенции за инвестирането на капиталовите пазари и предпазването от финансови измами чрез специално организираните за тях дигитални събития.
На сайта https://investsafely.fsc.bg/,  в YouTube и LinkedIn каналите на #инвестирай безопасно,  всеки заинтересован може да намери полезни съвети и да бъде въведен в инвестирането, посредством новини, видео съдържание и списък с лицензираните инвестиционни посредници.
По повод Световната седмица на парите, експертите на КФН ще вземат участие и като гост-лектори в събитията „From Zero To Fintech”, организирано от Българска финтех асоциация, и уебинара на тема „Сигурност на дигиталните финансови инструменти: Плащай безопасно в Интернет!“, инициирано от Junior Achievement. Своя принос експертите от КФН ще дадат и като част от журито на конкурсите „Моят бизнес“ – за най-малките и финансов #LIFEHACK – за подрастващите в гимназиален етап.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор публикува данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2021 г. Информацията е получена от протоколите за проведените през 2021 г. служебни разпределения на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Служебно се разпределят лицата, за които е възникнало задължението да се осигуряват в универсален или професионален пенсионен фонд и които не са подали заявление за участие в предвидените за това срокове или са подали заявления за участие в повече от един фонд от съответния вид. През 2021 г. във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване служебно са разпределени общо 78 053 лица, от които 67 840 лица в универсалните фондове и 10 213 лица в професионалните фондове. Служебно разпределените лица през 2021 г. съставляват 93,57 на сто от общия брой постъпили лица (от новоприети заявления и служебно разпределени) в универсалните фондове и 81,66 на сто в професионалните.
Информация за служебно разпределените лица през 2021 г. може да намерите в раздел “Статистика”, “Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

За м. февруари 2022 г. в КФН са получени 120 (сто и двадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на  застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за промяна на адреси, представители или други обстоятелства.
През периода са постъпили уведомления от националните компетентни органи относно намерението на 3 (три) застрахователни дружества да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги и не са постъпвали уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи  със седалище в ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване.
Към края на м. февруари 2022 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които са постъпили уведомления в КФН за намерението им да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства на 420 (четиристотин и двадесет) дружества.
За м. февруари 2022 г. в КФН са получени 25 (двадесет и пет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. 
През същия период са получени 83 (осемдесет и три) уведомления относно преустановяване извършването на дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.  Поради това, към края на февруари 2022 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в Република България, намалява до 2 070 (две хиляди и седемдесет).
През м. февруари 2022 г. КФН е изпратила уведомления до компетентните органи на три държави членки относно намерението на 1 (един) местен застраховател да разшири обхвата на класовете застраховки, които предлага на територията на посочените държави членки. Към края на м. февруари 2022 г. общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 17 (седемнадесет).
За периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на държавите членки на ЕС относно намерението или оттеглянето на намерението на застрахователни посредници със седалище на територията на Република България да извършват трансгранична дейност.
В края на периода общият брой на застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги или при правото на установяване, се запазва на 55 (петдесет и пет) посредника. 
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и 2021 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През четвъртото тримесечие на 2021 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 99 382 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 83 241 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2021 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 349 121 133 лв.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през 2021 г. са общо 304 775. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 1 230 294 670 лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и 2021 г. може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи / 2021.

Актуализираните индивидуални данни от справките на застрахователните брокери, извършващи дейност през отчетния период и регистрирани в Република България към 31.12.2021 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Пазари”, „Застрахователен пазар”, „Статистика”, „Застрахователни брокери”.