На 18 декември 2022 г. Висшето училище по застраховане и финанси представи иновативната си магистърската програма „Финтех, финанси и дигитални иновации“. Тя се осъществява със съдействието на Българската финтех асоциация (БФА), като е ориентирана към по-задълбочена подготовка на студентите, осигуряваща им професионални компетенции, необходими за извършването на оперативни и управленски функции и процеси в дигитализирана финансова бизнес среда.

Комисията за финансов надзор (КФН) взе активно участие в събитието, в което се включиха експертите – Петя Хантова, директор дирекция Надзор на инвестиционна дейност; Неда Мужо, началник отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ (НПДЕЦКДСИЦ); Димитър Берков, главен експерт в отдел НПДЕЦКДСИЦ; Мина Василева, младши експерт в отдел НПДЕЦКДСИЦ и Алек Косев, младши експерт в отдел НПДЕЦКДСИЦ.

 Д-р Неда Мужо изнесе презентация и акцентира върху усилията на КФН за наблюдение на финансовите иновации. Част от застъпените от нея теми бяха относно консултиране на процесите по предоставяне на електронен достъп до финансовите услуги за потребителите и бизнеса, стремежът за увеличаване на конкурентоспособността на небанковия финансов сектор чрез намаляване на бариерите за влизане на пазара, както и балансиране на установената нужда от сигурност и защита на данните.

 На студентите бе презентирана Стратегията за наблюдение на финансовите иновации (Fintech) в небанковия финансов сектор 2021-2024 г. и четирите основни приоритета, а именно: насърчаване на внедряването на цифровите технологии до 2024 г., преодоляване на раздробеността на единния цифров пазар, развитие на нормативната уредба на ЕС с цел улеснен достъп до цифровите иновации в интерес на потребителите и пазарната ефективност, създаването на европейско пространство за финансови данни и посрещане на новите предизвикателства и рискове, свързани с внедряването на цифровите технологии.

Г-жа Мужо представи и иновационния хъб на КФН, като сподели, че Комисията продължава процеса на сътрудничество с поднадзорни лица и FinTech дружества, доставчици на финансови иновации в небанковия финансов сектор. За целта е разработена апликационна форма, която дава възможност на заявителите да установят неформален диалог с регулатора. Идеята на иновативния център – да осигури единна точка за взаимодействие между надзорния орган и съответното дружество заявител, с оглед насърчаване на иновациите в небанковия финансов сектор и защита интересите на потребителите, заостри вниманието на аудиторията към дигиталното решение за комуникация.

Във втората част на събитието, г-н Берков акцентира върху изкуствения интелект (Artificial Intelligence – AI) и сериозния напредък в развитието му, който провокира създаването на приложения и в сферата на финансирането. Бяха обсъдени различните аспекти на AI – реалната възможност не само да замени човешкия капитал изцяло или частично, но и да подобри ефективността му. Г-н Берков представи пред студентите приложение и разясни технологията Open AI чат посредством  платформата chat.openai.com.

Сред дискутираните теми бе и предложението на ЕК за регулиране на пазарите на криптоактиви чрез Регламент относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 /MICA/  и  целта, която си поставя регламентът, а именно „да хармонизира европейската рамка за издаване и търговия с различни видове криптоактиви, като част от европейската стратегия за цифрово финансиране“, както и Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA).

На финала на събитието, ВУЗФ благодари на Комисията за финансов надзор за ползотворното участие и представената актуална информация, относно развитието на финтех сектора в небанковия сектор в България.

Уважаеми потребители,

Уведомяваме Ви, че във връзка с официалните празници по случай Рождество Христово, на 26, 27 и 28 декември 2022 г., може да отправяте запитвания си писмено на имейл адрес: delovodstvo@fsc.bg

Информационният център на КФН ще бъде на Ваше разположение на 29 декември и 30 декември от 9:00 до 17:30 часа.

На рождения ден на проф. д.ик.н. Михаил Динев, 15 декември, се проведе голяма кръгла маса – „Делото на проф. д.ик.н. Михаил Динев и бъдещето на контрола“ в УНСС. Доц. д-р Даниела Петрова, ръководител катедра „Финансов контрол “, откри събитието като припомни, че проф. Динев е създател на катедра „Финансов контрол“ в УНСС и има големи заслуги за развитието на финансовия контрол в страната.

Председателят на КФН – Бойко Атанасов, бе сред официалните участници в събитието, наред с други професионалисти, отличаващи се с принос към развитието на контрола в българските институции: проф. Огнян Симеонов, председател на КПНРО; Борис Михайлов, изпълнителен директор на НАП; Цветан Цветков, председател на Сметната палата, Бойко Костов, председател на ИДЕС; Весела Караиванова, подуправител на Национален осигурителен институт; доц. д-р Григорий Вазов, президент и ректор емеритус на Висшето училище за застраховане и финанси и много други.

Кръглата маса започна с признания към проф.д.ик.н. Михаил Динев за неговия неоспорим авторитет на учен и експерт в своята област. Участниците в събитието споделиха и спомени, пълни с уважения към една личност, белязала историята на УНСС със своя забележителен професионален опит, блестящи идеи, съчетани с енергия, модерно мислене и позитивен подход.

По време на дискусията, посветена на новата контролна среда, г-н Атанасов сподели, че за него тя е резултат от новата икономическа реалност. „При промяна на средата, ние трябва да бъдем адекватни във вземането на контролни действия, да бъдем гъвкави, защото нашата роля е най-вече да защитим обществения интерес. Виждам контролната дейност и работата в Комисията не в хипотезата на хибернация, а по-скоро в проактивна стратегическа позиция“, допълни още той.

Председателят на КФН посочи предизвикателствата пред небанковия сектор – алтернативните инвестиционни фондове, финансовите иновации, зелената сделка и европейската законодателна рамка за дигитализацията, като дефиниращи уравнението на новата икономическа реалност – те предоставят нови хоризонти, но носят и нови рискове.

Г-н Атанасов коментира и връзката между академичните среди и практиката, като заяви, че „симбиозата между теория и практика е ценен начин на мислене и действие. Новите икономически реалности трябва да предопределят подготовката на младите хора и да провокират нуждата от нови знания и, именно затова, сътрудничеството между КФН и УНСС е важно да бъде базирано на двупосочно споделяне на практически опит от страна на експертите и от страна на академичната среда“.

Паметното събитие приключи с връчването на почетни плакети на Финансово-счетоводния факултет на: Цветан Цветанов, председател на Сметната палата и на Бойко Костов, председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България.

Председателят на Комисията за финансов надзор – Бойко Атанасов и ректорът на Университета за национално и световно стопанство – проф. д-р Димитър Димитров, обсъдиха възможностите за реализирането на анализ и оценка на развитието на небанковия финансов сектор до 2030 година. Научното изследване има за цел да прогнозира и планира как ще се развиват пазарите, да подпомага компаниите, които да планират приходите и разходите си, както и да бъде установено как регулациите влияят върху застрахователния сектор.

„Вярвам, че едно бъдещо сътрудничество между Комисията за финансов надзор и УНСС ще е от изключителна полза за изследователския процес по изготвяне на анализи и оценка на макропруденциалната политика за небанковия финансов сектор, определянето на национални политики и стратегии, и ще допринесе за икономическия растеж на страната. Също така съм убеден, че съвместните ни усилия и нашата обща ангажираност ще дадат отличен резултат.“, сподели г-н Атанасов.

Проф. Димитров, от своя страна, изрази вярването си, че осъществяването на научно изследване, което да бъде подпомогнато от КФН, ще улесни, обогати и подпомогне преподавателите от университета, които са готови да работят за неговата реализация.

Като последваща стъпка в започналите междуинституционални взаимоотношения, Комисията за финансов надзор ще организира представяне на целите и начините за осъществяването на проучването на УНСС пред българската застрахователна общност.

Лицата са длъжни да преустановят предлагането на инвестиционни услуги в 3-дневен срок от публикуването на списъка.

Със свое решение от 20.12.2022 г. Комисията за финансов надзор оповести интернет страници, чрез които се предоставят инвестиционни услуги от лица, които нямат това право на територията на Република България. Взетото решение е на основание чл. 281, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти. В Решение № 994-ИП от 20.12.2022 г. е публикуван списък с интернет страниците, чрез които не следва да се предоставят инвестиционни услуги.

Публикуването на решението се счита за уведомление относно задължението на лицата да преустановят предлагането на инвестиционни услуги чрез оповестените интернет-страници в 3-дневен срок, считано от датата на публикуване на решението със списъка.

На 16.12.2022 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и т. 24 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 127, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 1 и ал. 2, чл. 527 от Кодекса за застраховането (КЗ), издаде общ административен акт – Заповед  № 988 от 16.12.2022 г.  за определяне на характера, обхвата и формата на информацията, необходима за целите на застрахователния надзор. С посочената заповед се утвърждават структурата, формата и съдържанието на годишните, тримесечните и месечните справки и приложения на застрахователите и презастрахователите по чл. 126, ал. 1 от КЗ, различни от образците за количествено отчитане на индивидуални предприятия и на групи по Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на образците за предоставяне на информация на надзорните органи съгласно Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 347/1 от 31.12.2015 г.), както и годишните и тримесечните справки за отчетността на Гаранционния фонд и други изисквания към отчетността на основание чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 и чл. 527 от КЗ.

В “Годишния доклад на Българската Финтех Асоциация“ (БФА) за 2022 г., посветен на най-значимите финтех постижения, предизвикателства и възможности, българският Fintech Mapping’2022, напредъка във финтех образованието, най-новите финтех регулации в България и ЕС,  г-жа Мария Филипова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, взе участие с изказване за внедряването на финансовите иновации в небанковия финансов сектор.

Една от първите стъпки в тази посока е създаденият от КФН Innovation Hub. Чрез него се осигурява единна контактна точка за предоставяне на предложения, но и идентифициране на спънки, които са от значение за сектора и които, чрез улеснена комуникация и обмен на данни между заинтересованите лица и регулатора, съкращават времето за отговор по постъпили запитвания.

„Убедени сме, че активният диалог с всички заинтересовани лица е в основата на постигането на баланс между ползите от навлизането на финансовите иновации, които намират приложение при предлагането на продукти и услуги в небанковия финансов сектор и осигуряването на стабилност и доверие на финансовите пазари и защита на правата на инвеститорите. За целта, в Комисията за финансов надзор е създаден и работещ екип за наблюдение на финансовите иновации в небанковия финансов сектор. Дейността му е насочена към активно проследяване  на ползите и контрол на рисковете, произтичащи от интегрирането на финансовите иновации, както и насърчаване на диалога между регулатора и бизнеса. От първостепенна важност в тази връзка са и регулярните проучвания и анализи, които КФН извършва, за да се установи нивото на използваните иновации. Важно е да отбележим, че подобен тип проучвания залагат в себе си специално разработена методология за ефективното извличане на информация, като резултатите от проучванията служат за планиране на последващите и целенасочени действия“, отбеляза г-жа Филипова.

Комисията за финансов надзор заявява своята готовност за продължаване на успешното сътрудничество с бизнеса, в синхрон със Стратегията за мониторинг на финансовите иновации за периода 2021-2024 г., в която са очертани планираните в дългосрочен план ангажименти. Регулаторът ще продължи и активно да работи в посока за развитие на финансовите иновации, чрез наблюдение на развитието на финансовите технологии, оценка на възможните рискове за пазара и за потребителите, и иницииране на действия и мерки за минимизирането им.

Новите технологии променят небанковия финансов сектор и начините за достъп на потребителите и дружествата до услуги. Създават възможности за решения, които осигуряват по-добър достъп до финансиране и подобряват финансовото приобщаване на гражданите в рамките на цифровото общество. Финансовите технологии поддържат оперативната ефективност и допълнително повишават конкурентоспособността на икономиката на държавите, в които те се използват и допринасят за задълбочаване и разширяване на капиталовите пазари в Европейския съюз.

Изказването на г-жа Филипова относно финансовите иновации, като път за развитие на небанковия финансов сектор, може да прочетете тук.

За да представи доклада, БФА организира конференция на тема „България на европейската финтех карта – 2022“. На 15 декември хибридното събитие събра на едно място водещи експерти от света на финтех и представи констатациите, посветени на регламентите, финтех образованието и иновациите. Сред панелистите, от Софийския университет, ВУЗФ, Европейската Комисия и др., бе и г-н Владислав Матев – главен експерт в отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ на Комисията за финансов надзор, който представи финтех регулациите в небанковия финансов сектор.

Той отбеляза, че дейността на Комисията за финансов надзор е в пълен синхрон с развитието на финансовите технологии, като в резултат на тяхното използване се очаква не само разрастване на дейността на отделните участници на капиталовия пазар, но и трансформацията на капиталовия пазар като цяло.

Г-н Матев очерта ключовите теми във финтех сектора като приемането на нови общоевропейски нормативни актове, включително и такива с пряко действие във всички държави членки, които целят ускореното разрастване на единния европейски капиталов пазар.

Той обърна внимание и на стратегическите цели, заложени пред новия бизнес модел: улесняване на достъпа до капиталовите пазари на нововъзникващи и малки и средни предприятия; повишаване на финансовата грамотност на обществото; защита на интересите на инвеститорите и потребителите  на финансови услуги и поддържане на стабилността на капиталовия пазар.

Г-н Матев завърши участието си с думите: „Убеден съм, че с все по-широкото приложение на финансовите иновации, българският капиталов пазар ще повиши своята привлекателност както за местни, така и за чужди инвеститори.“

Целият доклад за 2022 г. на Българската ФинТех асоциация е публикуван тук.

Комисията за финансов надзор открива производство по издаване на общ административен акт – Решение за определяне размера на минимални проценти, съгласно чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), както и периода за тяхното прилагане. Проекта на акта може да намерите на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”.

Представените справки и отчети на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. и представените тримесечни количествени справки съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на третото тримесечие на 2022 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”.

Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, издаде решение, с което утвърждава технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2022 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Решение № 968 – ПОД от 08.12.2022 г. може да намерите в раздел „Административни документи”, а приложенията към него – в раздел „Административни документи”, „Форми и образци“, „Осигурителна дейност“, 2022.