Комисията за финансов надзор подкрепя стартиралата кампания на Европейската комисия в България, посветена на общата европейска валута: “#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсим”, която се провежда със съдействието на Българската народна банка и Министерството на финансите.

Поредицата от 10 информационни видеоклипа цели да предостави разбираема и практична информация за ползите от присъединяването на страната към еврозоната, както за българската икономика, така и за гражданите и бизнеса.

Кампанията дава отговори на най-често задаваните въпроси свързани с въвеждането на новата официална валута у нас, а именно: какво представлява еврозоната, защо ни е необходимо еврото, какъв е дългогодишният път на България към еврозоната, какво ще се случи с парите ни, как ще изглеждат монетите и банкнотите, и как можем да го разпознаем, ще се променят ли лихвите, заемите, депозитите и застраховките. Кампанията ще развенчае и много митове и легенди за еврото и еврозоната. Инициативата представя и добри практики от плавния преход на други държави, доказващи, че и България може да извърви пътя по приемането на еврото безпроблемно и леко.

С разбирането, че кампанията на Представителството на ЕК в България подпомага усилията и работата на българските институции по пътя към еврозоната, Комисията за финансов надзор ще сподели информационните клипове чрез своите институционални дигитални канали. Първият видео материал можете да видите тук.

За периода от 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г. в КФН са получени 18 (осемнадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление за  намерение на застраховател със седалище в държава членка да извършва дейност на територията на Република България. През периода няма постъпили уведомления относно оттегляне на намерението застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да  извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. август 2023 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства на 423 (четиристотин двадесет и три) дружества.

За периода от 01.08.2023 г. – 31.08.2023 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 13 (тринадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.

Уведомление от компетентни органи на държави членки на ЕС относно преустановяване извършването на дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги за същия период, са получени по отношение на 1 (един) застрахователен посредник.  В резултат на това, към края на м. август 2023 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 156 (две хиляди сто петдесет и шест).

През м. август 2023 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението или оттегляне на намерението на местни застрахователи да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. юни 2023 г. общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 19 (деветнадесет).

За периода 01.08.2023 г. – 31.08.2023 г. КФН е изпратила 1 (едно) уведомление относно намерението на застрахователен посредник със седалище в Република България да извършва дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги. В края на периода общият брой на застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват застрахователно посредничество при условията на свободата на предоставяне на услуги или при правото на установяване, се променя на 66 (шестдесет и шест).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Уважаеми потребители,

Уведомяваме Ви, че във връзка с официалния празник по повод деня на Независимостта на България, на 22 септември 2023 г., може да отправяте запитванията си писмено на имейл адрес: delovodstvo@fsc.bg

Информационният център на КФН ще бъде отново на Ваше разположение на 25 септември 2023 г. от 9:00 до 17:30 часа.

Като част от изпълнението на Проект „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор“, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-1.011-0001-C01 /23.07.2020 г. с бенефициент Комисия за финансов надзор, изпълнителят на проекта „Скейл Фокус“ АД представи ЕИС и нейните функционалности пред повече от 170 представители на дружества и асоциации от небанковия финансов сектор.

Главният секретар на КФН – г-жа Деница Кирова сподели пред многобройната аудитория, че „с внедряване на ЕИС, българският регулатор подобрява процеса по обслужване на гражданите и бизнеса. Дигиталният достъп до административните ни услуги спестява време, интегрира дейностите и процесите на Комисията със системите на европейските регулатори. ЕИС е предназначена да рационализира регулаторните и надзорни процеси, създава устойчива и благоприятна среда за работа, която консолидира различни източници на данни, автоматизира отчитането и предоставя нов модел на комуникация в небанковия финансов сектор“.

Дигитализацията на Комисията е част от електронното управление – постоянен приоритет във всички национални стратегии и програми в Република България през последното десетилетие. Цифровите решения в интерес на гражданите и бизнеса са коренна промяна в модела на административно обслужване, както и възможност за стандартизация, оперативна съвместимост и споделяне на ресурси от институциите. Именно автоматизираният обмен на данни между информационните системи на отделните администрации и националната схема за електронна идентификация са и  остават основни условия за ефективно е-управление в страната.

„Днес, в един бързо развиващ се дигитален свят, от ключово значение е да  предвидим и отговорим на промените, за да гарантираме ефективност, прозрачност, и най-вече комуникация на съвсем ново ниво между регулатора и всички участници от  небанковия финансов сектор. Вярвам, че дигиталната трансформация не е просто модерен израз, тя е положително предизвикателство и реална необходимост. Внедряването на цифровите технологии в дейността на Комисията за финансов надзор далеч не е само в модернизирането на нашите системи, но и в преосмисляне на начина, по който си взаимодействаме с гражданите и бизнеса. С днешното представяне за дигиталната КФН, ние не само заявяваме твърдата си позиция да работим за увеличаване на инвестиционния потенциал на страната ни, но изграждаме стандарт, с който Комисията пълноправно застава на картата на европейските регулатори“, заяви Бойко Атанасов, председател на КФН.

В изпълнение на Националната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г., ЕИС на КФН интегрира ключови хоризонтални компоненти на електронното управление. С въвеждането ѝ се дава възможност за преглед, проследяване, контрол, валидация и анализ на постъпващата и обработвана информация, внедрява се възможност за автоматизиран трансфер на данни, включително от и към външни системи на национално и международно ниво; надграждат се електронните административни услуги (ЕАУ), предоставяни от КФН, усъвършенстват се и регистрите на Комисията.

ЕИС реализира надежден, съвременен и сигурен начин на комуникация със заявителите на ЕАУ при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи. Автоматизират се бизнес процесите и процедурите по обработка, контрол и анализ на данни и документи. Подобрява се регулаторната и надзорна дейност на КФН като се консолидират информационните потоци и процеси и се създава ефективен механизъм за прилагане на риск базиран контрол.

ЕИС има за цел и да гарантира прозрачен, бърз и сигурен дигитален надзор, който да повиши конкурентоспособността на България като инвестиционна дестинация, както и да надгради постигнатото ниво на регулаторни и надзорни стандарти.

Комисията за финансов надзор ще продължи да бъде част от развитието на технологиите, цифровизацията и дигитализацията, като активно работи за постигане на единодействие между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда. За изминалите години, част от конкретните резултати са функциониращият Иновативен хъб, осигуряващ единна контактна точка с финтех дружествата; дигиталната кампания – #ИНВЕСТИРАЙ БЕЗОПАСНО, която чрез онлайн пространството дава основни насоки как потребителите да различават законните от недобросъвестните инвестиционни посредници; мобилната апликация FSC Mobile – в помощ на потребителите и на поднадзорните лица, използвайки най-популярните операционни системи – Android  и iOS, както и ЕИС, осигуряваща автоматизация на всички основни бизнес процеси в КФН.

Повече информация за проекта, можете да намерите тук.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и първото полугодие на 2023 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През второто тримесечие на 2023 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо

113 593 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 89 265 осигурени лица от подалите заявления през второто тримесечие на 2023 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 391 178 532 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през първото полугодие на 2023 г. са общо 186 747. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 802 926 201 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и първото полугодие на 2023 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2023.

Уважаеми потребители,

Уведомяваме Ви, че във връзка с официалния празник по повод Съединението на Княжество България и Източна Румелия, на 6 септември 2023 г., може да отправяте запитванията си писмено на имейл адрес: delovodstvo@fsc.bg

Информационният център на КФН ще бъде отново на Ваше разположение на 7 септември 2023 г. от 9:00 до 17:30 часа.

Краен срок за оповестяване на 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността за 2023 г., отчетите на емитентите на облигации по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за второ тримесечие на 2023 г., които се изготвят на консолидирана база и доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за второ тримесечие на 2023 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността за 2023 г. пред КФН и обществеността изтича на 29.08.2023 г.  Съгласно чл. 100о, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 60 дни от края на шестмесечието. Консолидираният финансов отчет, обхващащ първите 6 месеца от 2023 г.,  се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register. Същият се разкрива и на обществеността в законоустановения срок, а именно до 29.08.2023 г. включително, по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

КФН обръща внимание, че отчетите на емитентите на облигации по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8  от ЗППЦК за второ тримесечие на 2023 г., които се изготвят на консолидирана база, следва да бъдат представени в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 29.08.2023 г.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8  от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за второ тримесечие на 2023 г. изтича на 30.08.2023 г.

Комисията за финансов надзор подкрепя единния подход на трите европейски надзорни органа, а именно Европейския банков орган, независимия Европейски орган за ценни книжа и пазари и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, за подобряване информираността и постигане на по-добра защита на потребителите. В тази връзка е разработен информационен материал за подпомагане взимането на информирани решения от страна на потребителите в условия на повишена инфлация и лихвени проценти, които биха се отразили негативно върху паричните им средства. Документът включва съвети към потребителите на финансовите продукти и услуги, като заеми, спестявания, финансови инвестиции, застраховки и пенсии. Подробна информация бихте могли да намерите в секция „За потребителя“, подсекция „Информация за потребителя“.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2023 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.06.2023 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2023 г. е 4 965 310 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 42 056 души, или 0,85 на сто, а спрямо 30.06.2022 г. със 77 649, или 1,59 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,29 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,97 на сто и 6,54 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 30.06.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 21 079 926 хил. лв. В сравнение с 31.12.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 9,70 на сто, а в сравнение с 30.06.2022 г. с 14,08 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 15,10 на сто спрямо 30.06.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 9,79 на сто и 6,07 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 4,26 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2023 г. са общо 1 251 054 хил. лв. и се увеличават с 16,15 на сто в сравнение с първото полугодие на 2022 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 19,73 на сто, а в ППФ 15,59 на сто. Намаление в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.06.2023 г. са 16 096, от които 1 695 пенсионери и 14 401 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 833 хил. лв. за пенсии, 29 354 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 114 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2023 г. е 225,12 лв., а средният размер на разсроченото плащане 399,08 лв. В сравнение с първото полугодие на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 24,91 лв., или с 12,44 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 84,21 лв., или с 26,74 на сто.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Представените годишни справки и отчети на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. и представените количествени справки съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на 2022 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”.