На 2 декември на официално събитие г-жа Мария Филипова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, връчи сертификатите на успешно преминалите изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант, в присъствието на членовете на изпитната комисия: г-жа Радослава Масларска – председател на Управителния съвет на Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, г-н Петко Кръстев – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на управляващите дружества. На изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер се явиха 11 лица при допуснати 15 кандидати, като 6 от тях издържаха изпита, а на изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант се явиха 10 лица при допуснати 14 кандидати, като 5 от тях издържаха изпита.

Успешно преминалите изпитите кандидати показаха задълбочени теоретични и практически познания и разбиране на регулаторната рамка на финансовите услуги, както и отлично познаване на финансовите пазари. Положените от тях усилия за постигането на отлична професионална подготовка им предоставят широки възможности за професионално развитие, както в средите на инвестиционните посредници, така и при управляващите, инвестиционните и пенсионноосигурителните дружества, националните инвестиционни фондове, обвързаните агенти и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.

Екипът на Комисия за финансов надзор ги поздравява за постигнатия успех и им пожелава в работата си да спазват етичните стандарти и да се ръководят от интересите на инвеститорите!

Предизвикателствата пред КФН са финтех индустрията и приемането на еврото

---

Г-н Атанасов, какви са тенденциите за развитие на небанковия сектор през 2023 г.?

В контекста на пост пандемичен период, глобалната дигитализация, европейската зелена сделка и подготовката на финансовия сектор за влизане в  Еврозоната, Комисията за финансов надзор продължава да работи за устойчива стабилност на застрахователния пазар в България, за въвеждане на иновации в регулацията на капиталовия пазар, както и за абсолютна стриктност и пълна прозрачност на действията и процесите на пенсионноосигурителния пазар.

• Капиталови пазари

Небанковият финансов сектор, част от който е капиталовият пазар, се явява алтернатива за финансиране на дейността на бизнеса, допълваща възможностите, предлагани от банковата сфера. Несъмнено един от най-динамичните и бързо развиващи се сектори на капиталовия пазар е този на инвестиционните фондове.

Развитието на пазара на инвестиционните фондове е от съществено значение както за частни, така и за корпоративни инвеститори, търсещи по-висока възвръщаемост. Положителна тенденция на развитие се очертава и по отношение на алтернативните инвестиционни фондове като форма на колективно инвестиране. В последните години се наблюдава трайно нарастване на интереса към този сравнително нов субект на българския капиталов пазар, но разполагащ с огромни възможности за прогрес. Този вид финансиране допълва банковото финансиране, като същевременно алтернативните инвестиционните фондове могат да предложат финансиране за по-рискови дейности. Значителна част от тях в България насочват своите инвестиционни стратегии към микро, малки и средни предприятия под формата на дялови инвестиции и предоставяне на конвертируеми заеми.

Мога да кажа, че са все по-високи очакванията по отношение на този значим сегмент на фондовата индустрия, носещ огромен потенциал за развитие и даващ заявки да се превърне във важен фактор на капиталовия пазар.

• Застрахователен пазар

Много от процесите в застраховането са вече  дигитализирани, включително сключването на полици, завеждането на претенции, отчетността на посредниците. Дигитализацията в сферата на застраховането ще продължи и през следващите години, като крайната цел е всички продукти да се предлагат и онлайн. Продажбите през електронни канали ще остават стабилни както в общото, така и в животозастраховането. Цифровизацията ще доведе до още по-персонализирани продукти, при които лицата сами ще компилират рисковете в зависимост от индивидуалните им потребности.

Моето мнение е, че въпросът с капиталовата адекватност на застрахователите ще продължи да е водещ по отношение на надзора. Всички те ще трябва да внедрят изискванията на счетоводния стандарт IFRS-17, който ще ги постави пред нови предизвикателства – да реорганизират дейността си и системите си, така че да генерират необходимата им информация и данни за прилагането на изискванията на стандарта.

Свидетели сме на всички предпоставки, че в следващите години застрахователният пазар ще продължи да се развива с нови продукти, свързани както с кибер рискове, които се нуждаят от застрахователно покритие, така и с продукти, касаещи отражението на климата върху различни дейности и най- вече върху селското стопанство.

• Осигурителен пазар

Провежданата от КФН регулаторна политика спрямо дейността по допълнително пенсионно осигуряване, стъпва на вече 20 годишна история и секторът бележи забележително развитие особено през последните три години. Понастоящем инвестиционните портфейли на пенсионните фондове са добре структурирани и силно диверсифицирани, разполагат  с адекватни резерви, които да гарантират изплащането на пожизнените пенсии. Активите на пенсионните фондове подлежат на ежедневна проверка от страна на Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на специализиран надзорен орган. Твърдя, че дейността по допълнително пенсионно осигуряване е една от най-стриктно регулираните в нашия стопански живот.

Само преди броени дни бе гласувана на първо четене от парламентарната социална комисия промяна в Кодекса за социално осигуряване, която ще позволи в България да се въведе така наречения паневропейски пенсионен продукт, добил популярност като “европейска пенсия”. Чрез този продукт, българските граждани ще имат възможността да се осигуряват доброволно за допълнителна пенсия в рамките на ЕС, дори и да сменят местожителството си от държава в държава, без административни или финансови неудобства. Освен това ще получат достъп до много повече пенсионни продукти, развивани от европейски компании и ще могат да избират по-високодоходни, но рискови или по-консервативни схеми. По този начин фондове от други страни в Европейския съюз ще могат да оперират на българския пазар и да изплащат допълнителни пенсии на хората, които се осигуряват доброволно в тях като част от третия осигурителен стълб.

Какви за стратегическите цели, които Комисията си поставя?

КФН навлезе в нов стратегически период, покриващ периода от 2022 г. до 2024 г. Стратегията за развитие на регулатора включва ясно дефинирана дългосрочна визия за развитие, подкрепена от силен експертен екип и максимално разгръщане на процесите за дигитализация в небанковия сектор. Всичко това ще бъде съпътствано от конструктивен диалог с всички заинтересовани участници в регулираните от КФН процеси. Важна част за развитието на българския капиталов, застрахователен и осигурителен пазар е активната и ефективна дискусия с бизнеса в посока развитие на концепции и устойчиви стратегии. Целта ни е да сме предвидими в действията си и да проявяваме обективност при взимането на решения, от които зависи развитието на България.

С оглед на постигане на резултати пред нас спрямо заложената стратегия за развитие, Комисията за финансов надзор премина и ще продължи хода си през конкретни стъпки като развитие на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги и инвеститорите, увеличване на обхвата на комуникационния процес чрез провеждане на регулярни срещи с ФинТех компаниите за обсъждане на минимални рискове и максимални ползи от технологиите, насърчаване развитието на стартиращите компании чрез активиране на възможностите на създадения Иновативен Хъб, както и адаптиране на новата регулаторна рамка за колективно финансиране. Заедно с участниците в небанковия финансов сектор създаваме устойчива и благоприятна за иновации бизнес среда, с акцент върху необходимостта от партньорство между националния регулатор и бизнеса.

Чрез функциониращия вече Иновативен център (Innovation Hub), се осигури единна контактна точка за взаимодействие между нас като надзорен  орган и съответното FinTech дружествата. Благодарение на въведената дигитална иновация, поднадзорните на КФН лица и FinTech дружествата могат да разчитат на съдействие, когато се нуждаят от пояснение по нормативната уредба или при кандидатстване за издаване на разрешение за извършваната от тях дейност.

Можем ли да говорим за дигитализация на небанковия финансов сектор и каква е ролята на КФН?

Технологичният напредък вече предлага на финансовия сектор огромни възможности да отговори на нарастващите нужди на клиентите и на регулаторните изисквания. Все повече и повече поддържането на конкурентоспособност ще означава участниците на финансовите пазари да бъдат в крак с най-новите развития във финтех сферата, така че компаниите да гарантират, че се възползват от най-добрите възможни технологични решения.

Вярвам, че и ние като регулаторен и надзорен орган на застрахователния, инвестиционния и осигурителния пазар, вече сме и ще бъдем наблюдатели на процеса по внедряване на иновации, за да знаем в детайл как работят и се прилагат. Целта еда гарантираме адекватна оценка на новите продуктови и бизнес модели. Ниеимаме и отговорността да балансираме рисковете от новите иновации спрямо ползите за потребителите. също така ниетрябва да намерим равновесието между насърчаването на иновациите и защитата на клиентите от потенциални негативни аспекти.

Ще трябва да оценим и когато е подходящо, да коригираме регулаторната рамка, особено от страна на пазарното поведение, за да се справим адекватно с променените рискове и бизнес модели. Пред нас стои и задачаta да имаме наличен капацитет, за да можем да реагираме и супервизираме FinTech решенията в бъдеще.

Не на последно място, Комисията вече работи по свой проект за дигитална трансформация, за да отговори на нуждите на поднадзорните лица и  всички административни услуги да могат да се случват в дигитална среда. Резултатът ще бъде спестено време на бизнеса и на гражданите. Според доклад на Международния валутен фонд (МВФ) например, нивото на развитие на електронното управление корелира с нивото на преки чуждестранни инвестиции. Колкото по-лесно се прави бизнес в една страна, толкова повече компании искат да инвестират в нея. Надяваме се , като причинно следствена връзка това да стимулира и навлизането на нови участници на капиталовите пазари.

В отговор на променящата се среда, Комисията използва и социалните мрежи като канал за комуникация, за да посрещне новите предизвикателства пред целта ѝ за финансово ограмотяване на потребителите на финансови услуги. В края на 2021 г. стартира дигиталната ни кампания #инвестирай безопасно. През 2022 г. обновихме дизайна и съдържанието на сайта на Комисията за финансов надзор, а предстои ни до няколко дни да представим и мобилното приложение на институцията – FSC Mobile. С него потребителите ще имат достъп до базата данни на Комисията с лицензирани инвестиционни посредници, застрахователи и пенсионноосигурителни компании, ще могат в реално време, да проверят статуса на жалбата по дигитален път, която са подали, да се свържат директно с нас, както и да имат видимост към важни дати от подназорния календар.

Какви са предизвикателствата, с които се очаква да се сблъскате през следващата година?

Пред Комисията за финансов надзор през настоящия и идващия период стоят няколко основни теми:развитието на финтех индустрията и пазара на крипто активи, приемането на еврото за национална валута,  както и  активната защита на потребителите.КФН е  основен участник в процеса на създаване на Националния план за въвеждане на еврото в България. Визията на Комисията за този ключов за българската икономика процес включва систематизиране на необходимите мерки и действия във връзка с превалутиране на финансовите инструменти. Възнамеряваме да осъществим необходимия мониторинг на очакваните етапи за адаптирането на системите за клиринг и сетълмент за работа с евро.

И най-важното за мен е, че Комисията за финансов надзор остава изцяло фокусирана вурху основните си  приоритети: да защитава потребителите на финансови услуги, да поддържа стабилността на небанковия финансов сектор и да насърчава развитието на застрахователния, инвестиционния и осигурителния сектор.

Комисията за финансов надзор уважи 30-годишнината от учредяването на фондация „Атанас Буров“ на състоялата се официална церемония в Гранд-Хотел „София“. На събитието присъстваха г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и г-н Петър Джелепов – член на КФН.

От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов, приветствие към управителния съвет и всички членове на фондацията отправи г-жа Йорданова: „Бих искал да пожелая на Вас и на всички членове на Управителния съвет да продължите своята мисия – все така устойчиво, упорито и всеотдайно да откривате и поощрявате младите хора, избрали за свое бъдеще сферата на финансите, да поддържате живи банкерските традиции и да съхранявате примера на историческата личност на Атанас Буров“.

Благодарение на изграденото дългогодишно партньорство между фондацията и Комисията, през 2022 г. бе реализирано и 20-то юбилейно издание на програмата „Небанковият финансов сектор в България“, в която участват ученици с изявен интерес към икономическите науки.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание на емитентите, че съгласно чл. 100о¹, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично на КФН и обществеността, уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние, в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о¹, ал. 7 от ЗППЦК, изискванията на чл. 100 о¹, ал. 1 – 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.

Крайният срок за разкриване на уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за трето тримесечие на 2022 г. чрез предоставянето ѝ на КФН и на обществеността, изтича на 29.11.2022 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация, чрез предоставянето й на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.